Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth III, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 Г. ЧАСТ 3. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 500. Цена: 30.00 лв. ISBN: 954-422-021-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

6

Като влезе в лагера, Джони остави Пати и тръгна да търси Маккендрик. Откри го в болницата.

— Къде е епидемно болният? — попита Маккендрик. — Предадоха ми обаждането ти по средата на една лекция. Довел съм цял лекарски екип! Пристигам и какво — излетял си нанякъде…

— Този път трябва да успеем! — каза Джони.

— А, за капсулите ли говориш. Джони, опитвал съм всички възможни начини. Няма как да се извадят от черепите им. Прекалено много кокали! Мислех, че си разбрал.

Докторът отиде до масата, където последно бе работил върху масивния психлоски череп. Почука по него с кокалчетата на пръстите си:

— Твърда кост! Мозъкът е под долната задна лопатка. Ако пробия костта така, че да мога да измъкна капсулата, психлото си отива.

— А-а, — каза Джони. — Аз не казах нищо за „пробиване“.

Отиде до петнайсет килограмовия череп и го повдигна. Маккендрик бе свързал челюстта с жички и Джони я отвори.

— А сега гледай ушните кости.

Хвана черепа по-здраво и го вдигна срещу светлината. Сякаш се готвеше да хвърли медицинска топка.

— Гледай.

Отново отвори челюстта.

Мястото, където бяха свързани челюстта и ушната кост се отвори и се показа дупка с диаметър около милиметър.

— Веднъж ми показа тази пролука и обясни, че оттам не може да се вкара инструмент. Но оттук се стига право до мястото, където са поставени капсулите.

Маккендрик не беше особено ентусиазиран.

— Джони, докарал съм цял екип. Подготвиха залата за евентуална операция. Мислех, че се е случило нещо сериозно. Но понеже не е спешно, защо не вземем най-напред да се наспим…

Джони отиде с черепа до масата, която преди бяха използвали за дисекции и го остави отгоре.

— Може и да не ти се струва спешно, но истината е, че не знаем как се правят психлоски двигатели и не знаем как да боравим с математиката им. И ако не се научим, ще се окажем в доста лошо положение. И сега имаме стотици самолети, които не работят. На планетите са необходими потребителски изделия, а психлоските самолети са върха. Казвам ти, че е спешно. Но гледай, гледай!

Джони извади от джоба си тънка изолирана жичка и я напъха в малката пролука на черепа. Хвана другия й край и го напъха във втората пролука.

— Какво правиш? — попита Маккендрик.

— Сега трябва да ми отговориш на въпроса — ако им се вкарат тези жички, ще се разкъсат ли мускулите на челюстта или на ухото?

— Може да засегнат някоя тъкан, но главните мускули не са тук. Дупката се получава, понеже като се разтегне до най-долно положение, челюстната кост няма как да не образува пролука. Иначе ще трябва да има още две кости, а бог ми е свидетел, и така са много. Но не мисля, че…

Джони протегна ръка към комплекта с инструменти, които набързо бе събрал. Извади пистолет за молекулярно пръскане.

— Това нещо изстрелва поток молекули от пръчица на повърхността.

Маккендрик нищо не разбираше.

— Не можеш да вкараш такъв пистолет в главите им!

— Пистолетът остава отвън. — Джони изкара електрическа терминална платка. — Къде са капсулите, които извадихме?

Маккендрик донесе една бронзова.

Джони отчупи малко изолирана жичка. Взе молекулярния пръскащ пистолет и направи молекулярна връзка между електрода, който обикновено захранва с ток и пръчицата метал. След това свърза другия край с къс бронз. Взе второ парче жичка и го постави между бронза и електрическата терминална платка. След това свърза обратната страна на терминалната платка посредством дълга жица с входния терминал на пистолета. Просто щеше да замени бронзовия къс с обичайната пръскаща пръчица на пистолета и след това да направи байпас до пръскащия компонент, но молекулите щяха да протекат по жица до приемащата платка. И за да е сигурно, че ще се получи електролиза, свърза веригата обратно с пистолета.

Натисна спусъка.

Терминалната платка започна да се покрива с бронз.

В капсулата, извадена от психлоска глава, се появи мъничка дупка. Понеже не бе електричар, Маккендрик възкликна:

— Тя изчезва!

— Молекулите на метала протичат по жичката към платката. Мисля, че процесът се нарича „електролиза“. Просто не позволяваме на молекулите на метала да се пръскат, а ги провеждаме към платката.

Свърза жичките към бронзовия къс така, че идващия поток се насочи към друго място и молекулите започнаха да изтичат отдругаде и да образуват втора дупка в бронзовия къс.

Маккендрик зяпна:

— Металът изчезва!

— Появява се върху терминалната платка — обясни Джони. — Но тя ще е извън главата.

Взе нов къс жичка и с малко фенерче разтопи единия й край и го заобли.

— Ако заоблим краищата, можеш ли да провреш жицата през пролуката, да минеш край различните нерви и да докоснеш бронзовата капсула? А след това по същия начин и от другата страна?

Маккендрик бе изучил вътрешността на черепа. Дебелите въжета на нервите им лесно се преместваха. Горната част на черепа може би щеше да издържи няколко малки пробождания, без да пострада.

— Ще видим! — каза Маккендрик и се приготви да изчака утрото.

Телата на психлосите лежаха върху две колички пред вратата. Пиер сякаш бе изчезнал. Маккендрик извика две сестри и още един доктор и вкараха в залата за аутопсии работника психло. Тялото бе около пет пъти по-голямо от телата, с които бяха свикнали да работят, но с обща помощ го качиха на масата.

— Сигурно още е замръзнало отвътре — каза Джони.

— Няма проблеми — каза Маккендрик. — Забравяш, че и преди сме си имали работа с такива. На няколко пъти дори съм вярвал, че ще успеем в операцията.

Взе две микровълнови слушалки и ги постави от двете страни на главата, за да я размрази по-бързо.

В стаята бе ужасно населено. Господин Цунг бе влязъл да донесе на Джони бялата престилка и очилата без стъкла. Джони се зачуди за какво ли служат и ги пъхна в джоба. Отвори уста да каже, че тялото трябва да се премести и пеещото копче започна:

„Отидоха си дните

когато сърцето ми бе весело и младо.

Отидоха си дните…“

Екипът лекари се стресна. Бяха шокирани. Моментът бе достатъчно мрачен, а отгоре на това и тъжни песни!

Джони хвърли копчето към господин Цунг.

— Махни това нещо!

Джони започна да изважда още неща от чантичката с инструменти. Маккендрик включи анализатора на метали, който използваха тук вместо рентгенов апарат. Постави главата на определеното място и настрои машината така, че да се получи ясен образ на бронзовата капсула. Провери дали челюстта на трупа може да се движи и я разтегна с метален лост.

Другият лекар избърса с парцал водата, която се бе стопила от трупа и мокреше микровълновите слушалки.

Една сестра дръпна встрани Джони и му каза:

— Не мисля, че това малко момиче трябва да присъства на всичко това.

Джони се обърна и видя Пати. Сигурно го бе последвала дотук. Не искаше да я потисне, като й каже да излиза.

— Нека остане — прошепна той на сестрата.

Тя не бе много съгласна, но нищо не каза.

Джони бе приготвил необходимите инструменти. Маккендрик разглеждаше схеми на психлоски нерви, които по-рано бе правил. Остави ги, взе жичките, които Джони му подаде и се зае с работа.

Като гледаше схемата и я сравняваше с картината на екрана на анализатора, Маккендрик внимателно вкара заобления край на едната жичка. Успя с няколко минимални отклонения да я прокара до бронзовата капсула. След това вкара другата жичка от другата страна на челюстта.

Джони натисна ключа.

Външната терминална платка започна да се покрива с бронз.

Маккендрик работеше много внимателно, като захранваше от едната страна на платката електричество и го отнемаше от другата.

Бронзът в черепа все повече намаляваше. Маккендрик постоянно преместваше по малко жичките. След около половин час анализаторът не можа да открие следи от бронз в черепа. Внимателно извадиха жичките.

— А сега да видим дали някой нерв не е изгорял. — каза Маккендрик.

Екипът веднага започна работа. Облякоха престилки и ръкавици и приготвиха комплект инструменти, в това число и трион за рязане на кости с въртящ се диск.

Сестрата отново се наведе към Джони и прошепна:

— Наистина мисля, че малкото момиче трябва да излезе. Това е прекалено много за един млад човек. На колко години е? На десет?

Пати седеше на един висок стол и наблюдаваше процедурата. Беше силно заинтригувана.

Нищо не можеше да накара Джони да я изгони.

— Нека остане — каза Джони.

Махнаха анализатора и подложиха отдолу съдове и парцали. Само след секунда трионът започна да прониква със стържещ звук в костите на черепа. Не след дълго потече зелена кръв. Избърсаха я.

Маккендрик бе правил това толкова пъти, че само след няколко минути мястото, където преди бе стояла бронзовата капсула, се откри пред очите им. Маккендрик попи още малко кръв, изкара лупа и огледа нервите.

— Почти няма никакви изгаряния — каза той.

— Ще намаля амперите — предложи Джони и се зае да постави един реостат във веригата.

Екипът събра останките от психлото и го върнаха на количката. След две минути върху масата лежеше бившия изпълнителски кадър.

Повториха операцията с отстраняване на бронза.

Джони направи тест върху една сребърна капсула, която имаше отпреди. Маккендрик отново се консултира със схемите на нервите.

След това провря жичките и ги докосна до сребърната капсула в мозъка на трупа.

Всичко вървеше добре, докато не стигнаха до предпазителя вътре в нея. Беше толкова мъничък и се топеше толкова бързо, че им трябваше доста време да очистят всички малки частици, на които се бе разделил. Жичките по-скоро се докосваха една в друга, отколкото в микроскопичните точици метал.

Най-накрая не остана нищо. Отново сложиха ръкавиците и разрязаха черепа с триона. Показа се вътрешната част на мозъка. Маккендрик най-внимателно прегледа всичко. Изправи се.

Погледна Джони с невероятно удивление. Момчето бе изобретило нов начин да се оперира! Маккендрик предположи, че с това ще могат да се оперират куршуми и метални късове, попаднали в тялото, без да се използват големите ножици и да се правят дупки. Елекролизна хирургия!

— С трупове става — каза Джони. Погледна часовника си. — Наближава полунощ. Утре ще видим дали ще има ефект върху живите!