Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (8)

8

Наистина си струваше! Джони отвори куриерската торба, постави първия диск и само няколко минути след това осъзна, че за първи път в цялата дълга и садистична история на Психло чужди очи имат достъп до самия процес на построяването на пулт за телепортационно управление.

Търл работеше по схеми, които сам бе направил. И макар самият той да бе налудничав, работеше много точно. Разбира се, от това зависеше не друго, а собственият му живот.

Вече бе направил външната конструкция. Бе поставил отгоре редиците бутони, взети от склада и ясно маркирани. Бе направил резбите за болтовете, които свързваха горния панел с вътрешността.

Джони с удивлеие го наблюдаваше от екрана как взе една обикновена черна изолираща платка с размери един квадратен ярд, каквито се използваха за подлепяне във всички електронни устройства и уплътни пространството между горния панел и страничните стени. Очевидно тъкмо тя поемаше всички компоненти, които образуваха веригата. Търл внимателно и точно проби дупките в изолиращата платка, тъй че да пасне между горния панел и външната конструкция и да се закрепи със същите болтове.

Постави я временно на мястото й, поръси отгоре й някакъв прах, тъй че да се отбележи положението на всички бутони. След това я извади и нанесе положенията с червен молив. Проби малки дупчици върху всеки белег и постави метални контакти. Така при натискане, бутоните от горния панел щяха да опират в контакта.

След това Търл обърна изолиращата платка. Отдолу се показваха малките метални контакти. Отбеляза горната и долната страна и се захвана с истинската работа.

Без да се консултира особено често с предварително направените изчисления и записки, Търл започна да покрива долната част на платката с най-различни електронни компоненти: резистори, мънички усилватели, релета и превключватели. Схемата изглеждаше доста груба и остаряла. При натискане, бутоните докосваха металните контакти, които задействаха останалите компоненти.

Но имаше нешо странно. Поставяше предпазители на места, където ако платката се използва, то те със сигурност щяха да изгорят. Всъщност, за всеки метален контакт, който минаваше през платката, имаше по един предпазител, който щеше да го изключи от веригата. На Джони му се струваше, че стига само да натиснеш бутона на пулта и предпазителят изгаря. Имаше десетки такива предпазители.

Тази мистериозна верига имаше някаква своя, глупава логика. Само че, ако се изключат предпазителите. Какво общо имат предпазителите с една електронна верига?

Търл почисти веригата след изработката й, оцвети я и я забърса. Най-накрая всичко бе готово. Наистина изглеждаше великолепно, ако човек се възхищава от цялата сложност на една електронна платка. Почти всичко изглеждаше логично — натискаш един бутон и протича ток в една част от веригата, натискаш друг, протича ток в друга и т.н.

Платката беше готова. Търл спря малко да й се порадва, дори отхапа малко кербанго за почивка.

След това направи възможно най-странното нещо.

Със замах на лапата свърза няколко места от веригата с източник на енергия, пречупи връхчетата на терминалите на възможно най-художествено изработената верижна платка в света и гръмна всички предпазители в нея.

Това бе придружено от искри, лек пукот и дим.

Търл току-що направи цялата верига негодна за функциониране.

И сега вече наистина се хвана за работа. Извади огромната си купчина уравнения и формули, приготви микроизмервателни уреди, почисти няколко триъгълника и линийки и наостри до косъм моливи за маркиране.

Обърна току-що направената платка откъм празната й страна, отбеляза няколко точки и през следващите два дни направи нова верига, усърдно консултирайки се със записките си. Освен това, че пасваше с металните контакти, които се свързваха с бутоните, новата верига нямаше абсолютно нищо общо с онази, която с толкова труд бе изработил от обратната страна на платката.

Постави резистори, усилватели и всякакви електронни компоненти. Нареди ги по прави линии, завъртулки, кръгове.

Постоянно поглеждаше уравненията и работните си записки и измери всичко по два пъти с невероятна точност. Процедурата бе дълга и сложна и в резултат се получи много сложна верига.

След като привърши, нанесе отгоре много фино покритие с някакъв червеникав прах. През него се виждаше цялата верига, но когато отгоре се поставеше нещо, като молив например, отбелязваше се коя част от веригата се проследява в момента.

След това Търл взе един нож за запояване с тънко острие. С единия край тези ножове режеха метал, като разделяха молекулите чрез разрушаване на тяхната кохезия. Другият край се използваше за възвръщане на молекулярната кохезия и „съшиване“ на метала.

Търл обърна ножа откъм запояващата страна и започна да проследява веригата с него. Откъдето минеше, тънката червена паста се осветяваше. Така нямаше опасност да повтори или пропусне някой участък.

Джони наблюдаваше тази дейност с широко отворени очи. След това се втурна към един от складовете и взе една изолираща платка и запояващ нож.

Направи диагонал но платката със запояващата страна на ножа. Постави в двата края на чертата скоби и пусна ток през нея.

Протече ток!

Значи, ако се подредят изолационни молекули по права линия, получава се пътека, „жица“.

Беше виждал как психлосите винаги запояват платките, ако са ги разрязали, за да инсталират вътре прекъсватели на веригата. Преди мислеше, че ножовете просто не дават ефект върху тях. Вярно, ножовете не ставаха за рязане на платки. Но чрез подреждането на молекули, изолиращата платка провеждаше електричество между точките, където бе минал ножът.

С блеснали очи Джони се върна в залата да изгледа докрай работата на Търл.

След това Търл взе малко разтворител и кърпа и почисти цялата платка.

Не остана нито една видима следа. Но тази „изолираща“ платка съдържаше всички компоненти на една сложна верига.

Видимите компоненти от долната страна бяха пълна измама. Дори не бяха предназначени да работят. И всеки, на който попадне такава платка, ще мисли, че предпазителите й са изгорели. Вероятно учени от много раси в продължение на стотици години са се опитвали да открият механизма на работа на тази фалшива верига и да открият връзката й с психлоската математика.

В момента Търл правеше нещо в горния ляв ъгъл на платката. За съжаление беше оставил една отворена книга така, че от корицата й не се виждаше какво точно прави. Изглежда поставяше превключвател, който излиза на горната платка. От записа само се разбираше, че най-вероятно положението на ключа трябва да се променя при всяка употреба на платката. При първото телепортиране нагоре, при второто надолу и т. н. Върху ключа веднага бе залепено етикетче „реостат“. Достатъчно ясно се виждаше компонентът, към който бе свързан.

Ако при включване ключът е поставен в неправилно положение, компонентът щеше да изпрати импулс към платката и да изтрие цялата скрита верига.

Джони не успя да види на каква позиция трябва да е ключът при първото телепортиране.

Сега Търл сглобавяше платката.

И Джони разбра защо при разхлабване на болтовете, които свързваха горния панел с конструкцията, цялата система престава да работи.

Търл взе един голям електромагнит и го постави около конструкцията. После в една от резбите, откъдето минаваше болта към изолиращата платка, постави предпазител.

Джони слезе долу и взе един. Наричаше се „магнитен предпазител“. Докато през него протича ток, оставаше здрав. Но при прекъсване на магнитния ток веднага изгаряше. За да се повдигне горната платка на пулт за управление, трябва около него да се създаде магнитно поле.

Докато болтът опира в горния ръб на пулта, магнитният горен ръб винаги провежда слаб магнитен ток. Но при разхлабване на болта магнитният ток спира и предпазителят изгаря.

Нещо повече: при изгарянето си той активира един от компонентите под него и изтрива невидимата верига.

Една невидима верига, два заложени капана, които я изтриват, ако попаднеш на тях и една изцяло фалшива верига за заблуда.

И това бе тайната на психлосите.

Джони, изключително трезв и сериозен, направи много копия на веригата на Търл. Можеха просто да я поставят върху парче изолираща платка и да я проследят. Металните контакти в нея активираха невидимата верига. Можеха да изкопират всичко точно.

Всичко с изключение на един превключвател. И ето защо Джони не бе никак опиянен от откритията. Не знаеше как точно се поставя превключвателя. Не знаеше и в какво положение трябва да бъде за всяко последователно телепортиране.

Отново прегледа записа.

Не, не можеше да се разбере.

Мина му през ум, дали да не направят няколко платки и да пробват как трябва да стане. Не, може да повредят нещо друго.

Джони направи пълно описание с много бележки към него.

С тях можеха да направят телепортационни пултове, които биха могли да отворят и евентуално да проследят веригата. Може би. Но без този ключ…

Джони знаеше, че ще трябва да завземат пулта за управление само за да видят как го е поставил Търл.

Рискът бе огромен и можеше да струва живота на много хора.

Знаеше, че трябва да го направят.