Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (10)

1

Времето в американската мина през Ден 92 бе ветровито и студено. А около десет часа, четири часа преди времето на телепортиране, започна да вали сняг. Не беше много късно за сняг, но този бе особено обилен. Падаше на големи и меки снежинки, които лудо кръжаха, грабнати от вятъра.

На Търл изобщо не му пукаше. Ликуваше от радост. Това щеше да е последният му ден на Земята.

Дотук всичко вървеше добре. Откак се показа слънцето до момента, в който заваля, бе обикалял навън да провери кабелите и жиците. Почти с любов почисти за последен път точките на изстрелване на стълбовете, точките, които щяха да променят пространството и да го върнат отново у дома.

Беше измислил чудна история. Ще докладва за въстание и за продажбата на планетата на чужда раса. И ще разкаже как той, Търл, до последен дъх се е борил да спаси имуществото и технологията на компанията и уви, е трябвало да използва като последно средство бомбата, за да е поне сигурен, че никой повече няма да предаде компанията. На Психло щяха да му повярват. Разбира се, щяха да телепортират обратно камера и да проверят, но тя щеше да покаже едно черно петно.

След това щеше да се оттегли с думите, че му се е събрало твърде много нервно напрежение. И една чудна нощ ще отиде в гробищата и тихичко ще копае, за да стане по-богат с десет златни капака на ковчези и два билиона галактически кредита, които ще изважда малко по малко с обяснението, че е спечелил на борсата на различни вселени.

Планът бе съвършен.

Постоя няколко минути, чудейки се кога специалният отряд на бригантите ще слезе от планините. Не искаше да стои навън. Прекалено много мразеше планетата. Но днес от дихателния газ не му ставаше лошо, пък и в крайна сметка, днес бе велик ден.

А, ето и специалният отряд на бригантите. Носеха и вързопа, както им бе заповядал. Бе продълговат и досущ приличаше на багаж. Точно преди изстрелването Търл щеше да отвори единия му край и някой от телохранителите на Снит ще подхвърли отгоре дихателна маска. Всеки, който види това, ще се позамисли доста преди да реши да напада платформата!

Каза на специалния отряд да оставят вързопа по средата на платформата и да бъдат в готовност.

А сега следващата стъпка. Търл се върна в лагера, качи се на малкия електрокар, който предварително бе оставил на паркинга и отиде с него до офиса.

Много се колебаеше какво да вземе първо — ковчезите или пулта за управление. На ковчезите по-добре ще им понесе времето. Бригантите бяха там и никой нямаше да ги открадне. Много тежаха.

Загледа се в килима и видя прашен отпечатък. Спря за момент. Не, сигурно беше от него. Всеки ковчег бе белязан с кръстче.

С четири бързи курса и отлично владеене на машината Търл стовари ковчезите на платформата. Преди всяко връщане предупреждаваше бригантите да си отварят очите.

А сега пулта за управление. Обърна го с дъното нагоре. Отключи касата, извади кутийката и я сложи под долния капак на пулта за управление. Засега не искаше да зарежда капана. Ще го направи десет минути преди времето за телепортиране. Самото телепортиране щеше да отнеме три минути — не искаше да се натоварва много — и още около четиресет секунди за обратния удар. Така че, шест минути и четиресет секунди след изстрелването — бум! Няма вече пулт за управление!

Изнесе го и го постави на специално построената за него метална платформа — десет на седем стъпки, точно под купола на атмосферния щит. Всичко беше идеално пресметнато. Големите решетки, с помощта на които работеше кабела на атмосферния щит, бяха инсталирани отдавна върху една стойка. Не очакваше сняг, но за всеки случай бе поставил заслон над стойката. Не бе предвидил заслон върху пулта за управление, затова метна отгоре брезентово покритие, за да не се мокрят от снега бутоните.

Търл помести леко пулта за управление и изкара електрокара от платформата. Просто го засили надолу. Какво значение имаше? Тези животни бяха зарязали машините навсякъде наоколо — огромни магнитни кранове, багери, влекачи. Каква бъркотия!

Зае се със свързването на захранващите кабели от стълбовете и пулта за управление. Никак не бяха малко. Не искаше да се спъне, когато отива да зададе координатите за телепортиране, затова ги завърза всички заедно. Получи се змия от около шест инча в диаметър.

Търл провери отново цветните кодове. Да, всичко бе правилно.

Включи кабела на атмосферния щит, за да провери дали работи. Падащият сняг започна да се върти в кръг отгоре. Да, работи. Изключи го.

Провери захранването на пулта с течност. Да, системата работи.

Търл погледна часовника си.

Имаше още цял час до телепортацията. Време за малко кербанго.

Огледа офиса. За последен път виждаше това място. Благодаря ви, дяволи!

Търл отвори всички каси и започна да изхвърля абсолютно всичко в тръбата за преработка на отпадъци. Отвори тайните чекмеджета с двойните дъна и ги изпразни. Навиците му на шеф на охраната бяха твърде силни. Изпрати всички записки и формули за преработка. След това забеляза, че системата за преработка не работи. Ами разбира се, сигурно при включване на атмосферния кабел са изгорели всички предпазители в лагера. Но какво от това? Планетата и без това скоро щеше да се превърне само в пушек.

Отиде до дрешника си и бързо се преоблече в униформата и униформените ботуши. Сложи парадната си шапка. Погледна се в огледалото. Никак не изглеждаше зле.

Хвърли няколко неща в една пътна чанта. Погледна часовника си. Още двайсет минути.

През купола на лагера се виждаше, че снегът се усилва. И какво от това?

Сложи си дихателна маска с нов чифт капсули, взе чудесно опакованата бомба (беше почти невъзможно да се разопакова), взе пътната чанта и напусна офиса си за последен път.

Навън всичко бе готово.

Петстотин бриганти, със заслонени от снега лъкове, зъзнещи, въпреки че бяха увити до уши в кожи, се бяха построили точно според неговите указания. Пълен кръг от гърбове около атмосферния кабел, почти плътна жива стена от бриганти.

Капитан Арф Моифи изглежда изпълняваше длъжността на командващ офицер. Търл се обърна към него със строг глас:

— Сега ти и хората ти трябва добре да разберете, че можете да използвате само отровни стрели, ножове и брадви. Не трябва да се стреля нито с барут, нито с други огнестрелни оръжия.

— Разрахме! — извика генерал Снит.

А, хубаво! Генерал Снит, заедно с още шестима бриганти почетна стража, всички с дихателни маски, бяха на платформата, въоръжени с лъкове, които прикриваха от снега.

Търл се огледа. Трудно се виждаше през тази завеса от сняг и вихрушки. Отнякъде се чу говор.

Какво беше това? Проклети небеса, цялото племе бриганти се беше събрало при моргата, за да изпрати генерал Снит! Невероятно! Бяха се събрали всички жени, загърнати срещу снега и всички наемници, които в момента не бяха на дежурство. Каква мръсна тълпа! Добре че носеше маска, защото сигурна се разнасяше страхотна воня.

Там бяха и Браун Лимпър Стафър и Ларс Торенсон. Бяха се качили на платото с кола и седяха неподвижно. Тъкмо тях искаше да види.

Приближи ги.

Вместо да му каже довиждане, или дори „Приятно ми беше, че те познавах“, Браун Лимпър само изтърси:

— Не виждам Тайлър.

Търл спря. Браун Лимпър бе увит като пашкул в някаква скъпа кожа. По главата и яката му падаше сняг. Очите му трескаво светеха.

— О, ще дойде — каза Търл. — Ще дойде.

Търл погледна към краката на Браун Лимпър. Имаше сандък, дебел сандък, дълъг около три стъпки. Аха! Търл се наведе и преди някой от двамата да успее да го спре, вдигна сандъка и с един удар счупи ключалката му.

Картечница Томпсън! Значи с право нямаше доверие на това животно. Само един изстрел от това нещо по време на телепортирането и цялата платформа полита във въздуха!

Търл хвана оръжието за цевта и го огъна в полукръг с голи лапи. Захвърли го.

— Това не беше много любезно — каза Търл. — Можеше да вдигнеш във въздуха всичко наоколо!

Браун Лимпър не изглеждаше да е особено разстроен. В очите му все още се таеше някаква потайност.

Търл взе оръжието на Ларс, извади пълнителя и го захвърли на около петдесет стъпки.

— Никаква стрелба! — каза Търл и предупредително размаха лапата си пред лицата им.

Дали Браун Лимпър не крие още нещо? Търл се чудеше. Изглеждаше разгневен, но не заради оръжията.

— Ето — каза Търл с благ глас, — имам подарък за вас, за да се сдобрим.

Подаде на Браун Лимпър плътно опакованата унищожителна бомба. Тежеше около осемдесет фунта и Браун Лимпър щеше да я изпусне, като я поемаше. Търл със страх я улови преди да падне. Насили се да се усмихне, като я подаваше отново на Браун Лимпър.

— Това е хубав подарък — каза Търл. — Отворете я, когато съм заминал и в нея ще намерите отговора на най-смелите си мечти. Нека ви остане за спомен от мен.

Не рискуваше абсолютно нищо, като им я даваше сега. За да я разопаковат, ще им трябва най-малко час. И само като повдигнат капачето — бум! — няма планета!

Търл погали Браун Лимпър по главата. Погледна часовника си. Имаше още много време. Тръгна към платформата. Капитан Арф Моифи извика на хората си да застанат мирно. Търл тържествено мина край тях.

Със смела бойна стъпка се приближи до пулта за управление.

Пресегна се и включи захранването на атмосферния кабел. По цялата му дължина се разхвърча сняг. Добре! Вече нямаше опасност за живота му. Плътна стена затваряше пулта за управление и платформата, а зад нея, още една плътна стена от въоръжени живи тела.

Погледна часовника си. Имаше още много време. Отиде до багажа и хвърли върху купчината личния си багаж. Бригантите си бяха донесли цяла планина бутилки с въздух.

Генерал Снит, облечен в бойната си униформа от бизонска кожа, с „диамант“ на шапката, с колани, натъпкани с отровни стрели, му отдаде чест. Но не пропусна да попита:

— Със згурност ли щ’убмениш парите?

И посочи към една внушителна бала банкноти с лика на Браун Лимпър.

— Абсолютно сигурно — увери го Търл. — Всичко ще ви бъде изплатено. Освен това съм ви заложник, нали така?

Снит се успокои.

И като стана дума за заложници, Търл се наведе над дългия вързоп и развърза горния му край. Пронизаха го черни святкащи очи. Махна на един от бригантите и той се приближи, постави въздушна маска на лицето и бутна една бутилка към гърдите. Веднага си извади ръката. За малко да го ухапят!

Търл погледна часовника си. Времето наближаваше. Приближи се до пулта за управление.

Премести ключа в горния ляв ъгъл в горно положение.

Активира решетките. Горният бутон на пулта за управление светна.

Търл броеше секундите. След това набра координатите, които отдавна бе научил наизуст. Погледна часовника си, за да улучи точния момент. Натисна бутона за изстрелване.

Протегна се и активира бомбата с десетминутен закъснител.

Жиците започнаха да жужат.

С крайчеца на окото си Търл видя как иззад колата на Браун Лимпър се надигна човек и скочи. Беше облечен в антирадиационен екип. Търл се вгледа и изведнъж осъзна, че много прилича и трябва да е животното.

Ха! Браун Лимпър най-сетне получи своя Тайлър.

Търл отиде в центъра на платформата.

Жуженето ставаше все по-силно. Какво щастие, само след три минути ще бъде здрав и читав на Психло!