Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя III (45)

2

Следващият ден нещата започнаха да се променят.

Джони прекара нощта в контролни щаб, проснат върху една маса. Така го завари лорд Дом, който дойде да го събуди.

— След два часа ще бъдат прочетени и подложени на гласуване доказателствата, събрани по делото — каза той.

— Аз не съм член на правителството — каза Джони.

— Знаем. Но ти си лично замесен и трябва да присъстваш. Ще бъдат обявени и репарациите. Тъй че, бъди там!

А, репарации. Внезапен повей на надежда. Дали ще са достатъчно, за да покрият дълга им към банката? Или поне да стигнат за първата вноска или нещо такова?

Тини бе спала криво-ляво на стола цяла нощ. Имаше малко трафик и затова Джони помоли Чонг-уон да го смени и отиде да се преоблече.

Господин Цунг носеше малка кръгла шапчица от черен сатен със синьо копче на върха. Откак си бе възвърнал ранга, постояно бе ухилен. Поклони се и вкара с една минна количка с колелца вана, след което се погрижи за всичко необходимо Джони да бъде добре облечен и нахранен.

След това вдигна мъничка кутийка, окачена на копринена лента и си я окачи на врата. Джони подскочи, като чу от нея да излиза монотонен електронен глас, който говори на английски.

В отговор на въпросително вдигнатите вежди на Джони господин Цунг обясни, че това е подарък от малкия сив човек, Драйс Глотън. Дал му я преди да тръгне на пътешествието си. Подарък за откриването на банкова сметка! Дъщерята на господин Цунг рисувала тигри и птици върху собственоръчно направена оризова хартия и ги продавала на пратениците за петдесет кредита всяка. Лордовете казали, че това е „примитивно“ изкуство и се събирало от колекционери. А синът му рисувал дракони върху кръгли метални платки с помощта на молекулярни спрейове и ги продавал двойно по скъпо — за сто кредита. Като добър баща, макар че презирал търговците и търговската класа, той се погрижил за спестяванията на децата си.

Господин Цунг обасни, че Негово Превъзходителство намерил в библиотеката на кораба си езикът „дворцов мандарински китайски“, направил микро-копие и — виждаш ли това малко ключе? В горна позиция е от мандарински на английски, в средна позиция — от мандарински на психлоски, а в долна позиция — от английски на психлоски. Не е ли смешно как произнася китайските тонове, като превежда от английски?

Но това не е всичко. Има и вокочетец. Виждаш ли малката светлинка в края? Като я прокараш по мандарински йероглифи, прочита ги високо на английски или психлоски. Освен това чете английски и психлоски и ги превежда на мандарински. Тъй че, сега вече няма да прави грешки заради лош превод.

Захранва се от температурата на тялото и не й трябват батерии. Сега вече може да говори директно с Джони! Естествено. Ще продължава да учи езика, тъй като не иска да звучи толкова монотонно. Но кажи, не е ли прекрасен човек този Драйс Глотън!

Джони се радваше, че господин Цунг вече може да му говори без помощта на Координатор. Но все пак не му бе приятно отвсякъде да се чувства заобиколен от Галактическата банка.

Господин Цунг веднага се възползва от новата придобивка.

— Разбрах, че отиваш да чуеш присъдата и по някакъв начин ти също си въвлечен. Сега, тъй като не знаеш дали ще бъдеш обявен за виновен или не, просто си стой с почтителен вид и слушай. Ако те попитат нещо, само се покланяй, без да отговаряш. Просто се покланяй. Така си приготвяш почвата да поискаш нов процес.

Съветът бе добър, но не помогна на Джони да успокои нервите си.

Вождът Чонг-уон каза, че по радиото няма никакви обаждания. Не, няма новини от Стормълонг, нито от Единбург, нито от Русия.

Всички лордове се бяха събрали. Бяха променили подредбата на залата. На платформата бе поставена висока маса, на която седеше лорд Фаудджопан. Останалите лордове бяха наредени в правилни редици с лице към платформата. От едната страна на стаята бяха наредени столове в редица. Шлейм лежеше върху миньорска количка, целия увит във вериги. Само лицето му се показваше отгоре. Количката стоеше между масата и публиката.

Лорд Дом посочи, че Джони трябва да седне на един от столовете до стената, където седеше и лорд Вораз. Очевидно беше, че не го считат като част от техните приготовления. Лордовете дори не го погледнаха. Но поне не беше в количка като Шлейм.

— Вече са обсъдили всичко — пошепна лорд Вораз на Джони. — Но трябва да гласуват за всяко доказателство поотделно. Това по-скоро е споразумение, отколкото процес. Изненадан съм, че пратеникът на Земята не е тук. Но до подписването могат да процедират и без него.

Лорд Фаулджопан даде знак на лорд Браул за започване на заседанието.

— Вече имаме постигнато съгласие относно дефиницията на думата „пират“ така, както ще влезе в новите споразумения — каза Фаулджопан. — Все пак трябва да ви обърна внимание върху факта, че новата дефиниция не може да бъде прилагана към сегашните доказателства, тъй като е приета след инцидента, предизвикал този процес. Съгласни ли сте с това, уважаеми лордове?

Дадоха знак, че са съгласни.

— Следователно — продължи Фаулджопан, — този процес се основава на вече съществуващи доказателства и клаузи. Свидетелските показания на капитан Рогодетер Сноул бяха изслушани и точно отразени в документацията по делото. Той е имал заповед да не зачете неприкосновеността на зоната на конференцията, получена от толнепския тогавашен пратеник Шлейм. Вярвам, че желанието на конференцията е да зачете свидетелските показания и доказателства, дадени от гореспоменатия Сноул, особено в светлината на факта, че той се е чувствал задължен да защити толнепския пратеник. Това оневинява Сноул. Кой е за?

Всички лордове гласуваха.

— Следователно — каза Фаулджопан, — конференцията установява, че гореспоменатият толнепскн пратеник, наречен лорд Шлейм, напълно умишлено и злонамерено е заповядал на своите военни сили да нападнат зоната на конференцията. Съгласни ли сте с тази формулировка?

Всички до един гласуваха и Шлейм изсъска и плю от веригите си.

— По-нататък на базата на свидетелски показания и доказателства установихме, че толнепският пратеник наистина е целял да парализира, застреля и нарани по някакъв друг начин други пратеници, ангажирани в своите законни и почтени задължения в противовес с изброените тук членове, които няма да прочета, тъй като ще ни отнемат много време. Съгласни ли са пратениците?

Бяха напълно съгласни и Шлейм отово изсъска и се изплю.

— Следователно — продължи Фаулджопан, — тази конференция, законно събрана по силата на междупланетни споразумения, решава, че от този ден нататък в продължение на сто години толнепите ще бъдат смятани за нация извън закона! Кой е за?

Всички гласуваха за с лица, които изразяваха твърдост и решителност.

— Всички споразумения и договори с планетата и нацията на толнепите от този момент нататък престават да бъдат в сила — каза Фаулджопан. — Кой е за?

Отново единодушие.

— Всички посолства, легации и консулства на толнепската планета и нация ще бъдат затворени и дипломатите им — изгонени за период от сто години. Дипломатическите им функции по незначителни проблеми ще бъдат изпълнявани от ховинските посолства, легации и консулства срещу обичайните такси. Съгласни ли сте?

Съгласни са.

— Тъй като конференцията гарантира личната безопасност на Шлейм и завръщането му невредим на планетата, конференцията решава да върне въпросния пратеник гол и окован във вериги на пазара за роби в град Крид, Толнеп, като израз на това, че въпросният е изпаднал в немилост от конференцията. Това ли е вашата воля?

Това беше тяхната воля. Шлейм съскаше и плюеше. Джони се чудеше кога ще стигнат до въпроса за „репарациите“. Надеждата бе слаба, но все пак съществуваше.

Фаулджопан продължи:

— Понеже толнепите са имали най-много кораби и техният офицер, според свидетелството на самия Шлейм пред тази конференция по-рано, е най-старши командващ офицер на обединената сила, конференцията намира, че останалите воюващи нации, които са участвали в обединената сила, не се смятат за виновни в престъплението като нации. Но тъй като присъствието на силите им продължава да заплашва небето над тази конференция, оправдаването зависи от две условия: първо, да принудят толнепската флота да остави на определено от военния командир на Земята място всички взети пленници невредими. Второ, те също да оставят пленените от тях, невредими, на същото или подобно място. Трето, да ескортират, ако е необходимо с военна сила, толнепската флотилия обратно до Толнеп. Четвърто, да насочат толнепската флотилия да кацне на повърхността на Толнеп, откъдето, както е известно на конференцията, тя не може повече да излети. И пето, да се върнат след това по родните си планети. Силите, визирани в тази точка, принадлежат на болбодите, ховините, хокнерите, джамбичуите и дрокините и всички други нации извън тази система, които са участвали в нападението.

Последва дискусия трябва ли да гласуват пратениците, представители на воюващите, или трябва да се въздържат.

— Предлагам — прошепна лорд Вораз на Джони — ти да определиш място за връщане на пленниците, тъй като липсват упълномощените органи.

— Да, но те не казват какво трябва да направим ние с техните пленници? — отвърна Джони.

— Това не е мирен договор — каза Вораз. — Отнася се за обиди, нанесени на конференцията. Ами… ще отворя въпрос за пленниците на Земята. Това са все планетарни въпроси, както виждаш. За затворниците, които сте пленили горе от флотилията, ще стане въпрос само ако се изготвя мирен договор. Освен това се съмнявам, че ще си ги приберат обратно поради възможна зараза. Кой знае, може да са се водили дори биологически войни. Вие няма от какво да се притеснявате, тъй като в точката е включено „невредими“.

Значи планетарни въпроси, помисли си Джони. Интересуваш се само от стойността на имуществото, което се опитваш да си възвърнеш. Но не го каза. Радваше се, че ще им върнат пленниците, ако има такива.

Най-накрая решиха пратениците на воюващите нации да гласуват, тъй като така ще изглежда по-добре в протоколите. Всички гласуваха единодушно „за“.

— Според законите на конференцията — каза Фаулджопан — трябва да се спомене и за насилието, упражнено спрямо тогавашния лорд Шлейм.

Лорд Вораз докосна коляното на Джони.

— Става въпрос за теб.

— Човек, известен като Джони Гудбой Тайлър, бе забелязан да хвърля по въпросния лорд Шлейм пръчка или скиптър и да го удря. Конференцията желае да го оневини. Всички ли са съгласни?

Гласуваха „за“ и Шлейм яростно се изплю.

— А сега идва приятната част — прошепна лорд Вораз.

— В съответствие с член 103 — каза Фаулджопан, — която покрива възнагражденията при случаи на спасяване и защитаване живота на членове на конференцията, споменатия Джони Гудбой Тайлър се награждава с ордена на Червения Пояс за това, че предугади намеренията на Шлейм и го обезоръжи, тъй че нападението му не постигна целите си. Съгласна ли е конференцията?

Някои изръкопляскаха. Чуха се коментари.

Лорд Вораз обясни на Джони:

— Императрицата на Шатовария Беаз учреди този орден преди осемдесет и три хиляди, двеста шейсет и осем години, когато един служител спасил живота на любовника й по време на една конференция. Някой го нападнал, но служителят го спасил. Бил леко ранен с нож — оттам и името на ордена — „Червения Пояс“. — Извади от джоба си малка книжка, която веднага се уголеми и провери нещо. — Този орден ти отрежда титлата „лорд“ и пенсия от две хиляди кредита годишно. Фондът се управлява от нашата банка. Трябва да си отбележа.

Все още се чуваха ръкопляскания и лорд Браул даде знак на Джони да стане и да се поклони. Джони горчиво си помисли, че ще окачи пояса на Уиндсплитър. Не му трябваха почестите им. Седна. Много се бавеха с тези репарации. А, дойде моментът!

Фаулджопан разгърна дълъг свитък хартия, изписан с цифри.

— Освен това конференцията смята, че достойнството на пратениците и техните планети е наранено от планираната атака от лорд Шлейм. Конференцията налага като глоба и репарации сумата един трилион галактически кредита, която трябва да бъде изплатена от Толнеп.

Фаулджопан продължи:

— Пратениците, които са имали кораби в небето по време на инцидента, не получават своята част от обезщетението, тъй като съзнателно или не са участвали в конспирацията. Сумата, както вече събранието реши в предварителни дискусии, ще бъде разпределена между пратениците на базата на числеността на населението, което те представляват. — След което изчете цифрите. — Всички ли са съгласни?

Поправиха едно-две изчисления.

— А Земя не получава почти нищо! — възмутено прошепна Джони на лорд Вораз.

— Някои от пратениците представят населения от стотици билиони — каза лорд Вораз. — Шатобрианците имат почти трийсет и девет трилиона същества на седемстотинте си планети. А вие какво имате? Трийсет и три хиляди.

Пратениците приеха поправките в цифрите. Джони затаи дъх. Ще има ли обезщетение за вредите, нанесени на Земята?

— Всички финансови операции се извършват от Галактическата банка — каза Фаулджопан.

Не поиска съгласие от лорд Вораз, той просто кимна.

— С това решенията на конференцията се изчерпват — каза Фаулджопан. — Конференцията желае всички решения да се оформят в писмен вид, за да могат да се подпишат от пратениците.

Джони настоятелно заговори на лорд Вораз.

— Чакай. Нали сами казаха колко градове са изгорили? Нанесли са ни много щети.

— Опитах се да включа и тях, но това само ще увеличи цената на собствеността. Не забравяй, че това не е мирна конференция. Това е съдебен процес и споразумение за нанесени обиди на конференцията.

Никакви репарации за Земята? Джони се бореше с напиращото желание да скочи и да протестира. Ако сър Робърт и Макадам бяха тук…

— Глобата от един трилион кредита е огромна — каза лорд Вораз. — Ще съсипе икономиката на Толнеп. Даже Земята да бъде възнаградена с обещетения за изгорените фалове, Толнеп няма да може да плати нищо след тази сума. Трябва да се радвате. Отървахте се от всички нападатели.

И от всички надежди да оспорят документа за право на собственост над Земята, помисли си Джони. Сега бяха в ръцете на банката, тъй като нямаха пари да платят.

В този момент Фаулджопан се нахвърли върху Джони.

— Вашият пратеник не присъства на заседанието! Това е голямо нарушение. Не може да отмени и промени решенията, но ако пратеникът ви не дойде на подписването, те няма да бъдат валидни. Войната незабавно ще бъде възобновена. Тъй че, най-добре посъветвай правителството ви веднага да го прати тук. Документите ще бъдат готови за подпис утре следобяд. Ще се погрижиш ли да дойде?

— Аз не съм представител на… — започна Джони.

— Имаш влияние — каза Фаулджопан. — Използвай го! Искаме да свършим и да си идем по домовете.

— Най-добре направи както казва — прошепна лорд Вораз.

Джони вдигна очи, за да види Драйс Глотън, застанал на вратата. Беше се върнал!

Излизайки, Джони чу как Драйс попита лорд Вораз:

— Ще се върне ли представителят на Земята?

Вораз посочи към Джони.

— Ще го доведеш ли? — попита Драйс Глотън.

Джони каза, че ще опита, а Драйс и Вораз се спогледаха и се ухилиха.

Толкова бе обезсърчен заради това, че Земята не получи обезщетения, че не им обърна никакво внимание.