Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth III, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 42 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 Г. ЧАСТ 3. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 500. Цена: 30.00 лв. ISBN: 954-422-021-6.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

2

Въпреки емоционалните си реакции Джони бе отгледан и възпитан като ловец. Целият си живот бе прекарал в планините, често съвсем сам по следи, където имаше постоянна опасност да изскочат пуми, мечки, вълци. Колко пъти бе усещал зад гърба си дебнещото го животно, следящо всяко негово движение и готово да му се хвърли на гърба при първата погрешна стъпка.

От петнайсет секунди имаше това чувство. Опасност! Завъртя се рязко, готов да действа.

Зад него стоеше малкият сив човек и каза:

— О, не знаехте ли?

Джони пусна ръка от цевта на пистолета.

Малкият сив човек май изобщо не бе забелязал.

— Сега си обяснявам много неща, които преди не ми бяха ясни. Да, боя се, че Психло не съществува. Ние знаехме това, разбира се. Но не бяхме сигурни как е станало.

Ангъс попита:

— Останали ли са някакви живи психлоси, без значение къде?

Малкият сив човек поклати глава.

Другият сив човек, който бе пристигнал с телепортация, стоеше под една сянка. Сега пристъпи напред.

— Проверявахме и проверявахме. Пробите ни сочеха, че Психло е унищожена и знаехме за това две седмици след като се бе случило. Изпратихме кораби навсякъде…

Малкият сив човек го погледна. Дали това бе предупреждение да бъде предпазлив?

Другият малък сив човек веднага промени темата.

— Всички телепортационни системи бяха в централните минни комплекси или в регентските дворци. Такава бе традицията на компанията. Целият им ръководен изпълнителски персонал и офицерите от висок ранк на планетите живееха в близост до платформите — от чист мързел, разбира се, — за да не трябва много да ходят. Основните им складове с дихателен газ също бяха в близост до платформата.

Случилото се е стигнало до тях — никога не са си падали особено по космическите пътешествия, а и няма защо, след като имаха монопол над телепортацията, пък и тъй или иначе пак нямаше да получат навреме информацията — след като са изстреляли за пръв път пратка на Психло според графика.

Разбира се, ние не можем да проверим във всички вселени, но тъй като познаваме психлосите, сме сигурни, че никъде не са останали телепортационни системи, централни комплекси, или живи прихлоски ръководни кадри. Ние самите се отказахме да търсим преди пет месеца. Дихателният газ не би могъл да издържи повече от шест месеца. А те изтекоха преди шест месеца.

Джони внимателно ги наблюдаваше. Двамата криеха нещо. И нещо искаха. Наистина представляваха заплаха. Дълбоко в себе си бе сигурен. Държаха се приятно. Бяха любезни и учтиви. Но откровеността им бе поза.

— Как можете да сте сигурни, че някой психлоски инженер не е построил телепортационно устройство? — запита Джони.

— О, — каза втория малък сив човек, — ако е искал да избегне изстрелването на Психло, щеше да дойде право при нас. Най-близката до нас телепортационна система се разби на парчета. Заедно с нея отиде половин град. Ужасно. По някаква случайност този ден не си бях в къщи, а бяхме на излет със семейството ми мили надалеч. Както и да е, собствените ни офиси са на петнайсет етажа под земята.

Дали първият малък сив човек пак не го предупреди да мълчи? Във всеки случай, Джони бе привлечен от вдигнатия му пръст.

Ангъс каза:

— Не виждам да са изброени планети, които имат същата атмосфера като Психло. Има ли планети, на които дишат дихателен газ?

Двамата малки сиви хора се замислиха. След това този, който се бе присъединил по-късно, каза:

— Фобия. Но не смятам, че ще я включат в списъците си.

Двамата се засмяха за нещо. Първият каза:

— Извинете ни. Това е нещо като виц. Най-добре пазените тайни за нас са като отворена книга. Това, че ще пропуснат Фобия е абхюлютно типично за психлосите. Там изпратиха в заточение крал Хак преди около двеста шейсет и една хиляди години. Фобия е единствената друга планета в системата им и е толкова далеч от Психло, че дори оттам не се вижда с невъоръжено око. Толкова е студено, че атмосферата й се е втечнила и лежи на повърхността под формата на езера. Построиха там малък купол и заточиха в него Хак и другите конспиратори, но после така се уплашиха, че ще избяга, че изпратиха наемни убийци и го убиха. Типично за психлосите. Изхвърлиха цялата тази история от учебниците. Я да видим астрографските ви таблици. — Взе ги, огледа ги, после се засмя и показа на другия: — Няма я! Пропусната планета не къде да е, а в собствената им система!

В отговор на погледа на Джони вторият добави:

— Не, и там няма психлоси. На планетата има дихателен газ само под формата на лед, освен това е в ограничено количество. Проби отпреди две седмици показаха, че е напълно необитавана. Можеш да бъдеш сигурен, че това е краят на психлосите. Видях от записи, които отново прегледах тук, че имате няколко, но със сигурност не те са построили това — и той потупа единия от драконите. — По причини, най-добре известни на самите психлоси, преди това ще се самоубият. — Поклати глава. — Имаше няколко оцелели — инженери от минните клонове. И да не мислиш, че не опитахме да ги накараме да построят телепортационно устройство? Сега всички са мъртви.

Дали първият отново не се опитваше да спре другия? Но новият бе малко по-добре облечен и явно той бе висшестоящият.

— Смятам — каза първият, — че наистина трябва да се съберем на официална конференция. Трябва да се занимаем с някои неща.

„А, най-после да си дойдем на думата“, помисли си Джони.

— Не съм член на правителството — опита се да изклинчи той.

Новопристигналият каза:

— Това ни е ясно. Но тази конференция май наистина ти допада. Мислехме си, че ако може ние двамата да поговорим с теб, можеш да ни помогнеш да уговорим конференция с вашето правителство.

— Да поговорим за един бъдещ сериозен разговор — каза другият.

Джони внезапно бе озарен от идея. Сети се, че първият малък сив човек бе пил билков чай.

— След половин час ще вечерям. Ако ядете нашата храна, ще се радвам да вечеряте с мен.

— О, ядем всичко — каза новият малък сив човек, — Всичко. Ще бъдем много доволни.

— Значи след половин час — каза Джони.

И отиде да каже на Чонг-уон, че в крайна сметка наистина ще има гости за вечеря.

Сега може би ще разбере каква заплаха крият за тях тези двамата. Не си въобразяваше. Бяха опасни.