Алекс Кош
Аз — поглъщач (19)

Глава 19

Не се сдържах и прегърнах ханьото, пресягайки се над бюрото.

— Колко се радвам, че с теб всичко е наред!

Миси, тоест Ниса, дори малко се смути.

— Притеснявал си се за мен?

— Разбира се! Ти винаги ми се притичваше на помощ и ми помагаше със съвети в най-опасните моменти! Ха, за първи път си отрязах пръста под твоето вещо ръководство! Това е почти като да загубиш девствеността си!

— О, стига — съвсем се разтопи Миси, като размърда носа си много странно, сякаш ме душеше. — Но е приятно, да, приятно. Поне някой ме цени.

Джеймс надникна от офиса.

— Аз също те ценя. Да кажа ли колко ми струват новите документи за някоя си Ниса ал Гул? А и имуществото трябваше да прехвърля на друго лице, да прехвърля парите от сметките — той ме дари с недоволен поглед. — А ти, момче, влизай в офиса, имаме за какво още да говорим.

Ханьото дори не погледна в неговата посока, а продължи да ме изучава много внимателно.

— А защо миришеш толкова странно? — присвивайки очи, попита тя. — Много са ми познати, приличат на миризми на китсуне, тануки и други гадни йокаи. При това миризмите са пресни, сякаш са те докосвали буквално преди няколко часа.

Междувременно Джен мълчаливо си наля кафе и влезе в заседателната зала, за да се занимава с любимото си занимание — четенето, но остави вратата отворена, явно за да може да слуша за какво си говорим.

— Кхм… защото днес говорих с тях — както винаги, честно отвърнах аз. — Изведох ги от подземието. Джеймс не ти ли каза? Още вчера забеляза печата на корема ми.

— Не знаех какъв точно печат си си сложил — направи гримаса медиумът. — И трябва да си пълен идиот, за да запечаташ цяла тълпа йокаи в себе си. Имах по-добро мнение за теб.

— Всичко там беше изчислено правилно — обидих се аз. — Преди запечатването сключихме договори, които гарантираха действието на печата.

— Ами да, да — закима медиумът. — Не се е счупил, така че добре. Влизай вече в офиса, трябва да подпишем някои документи.

— Документи?

— По-бързо, по-бързо — пришпори ме Джеймс. — Скоро трябва да отивам на среща, а ти все още стоиш на прага.

В кабинета му бях едва ли не насила настанен на маса, на която беше пръсната цяла купчина документи.

— И какво е това? — попитах подозрително.

— Документи за офиса, лиценз за медиум, потвърждение на новия ти статус от Асоциацията — Джеймс посочи отделна папка. — Тук е графикът за изплащане на процент от доходите и наема.

Седях и примигвах объркано.

— Намерили сте офис за мен?

— Почти. Освободих го за теб.

— От кого? — съвсем се обърках аз.

— От себе си, разбира се. Мисля, че постигнах в този град всичко, което исках, че дори и повече. Време е да продължа.

Да кажа, че бях изненадан, означава да нарека цунамито лек морски бриз. Бях объркан, шокиран, зашеметен и просто не знаех какво да правя.

— Това шега ли е?

— Някога да съм си правил неуместни шеги? — искрено се изненада медиумът, наливайки си уиски от бутилката.

— Никога не е късно да започнете.

Ако това беше шега, беше много добре обмислена. Прелистих документите на масата и се убедих, че в тях става дума именно за прехвърляне на офиса и цялата практика на мен. Освен това в другия край на масата бяха струпани няколко кашона с вещи, на които в началото не обърнах внимание. Явно Джеймс наистина си прибираше нещата от офиса!

— А… къде отивате? — с усилие изтръгнах от себе си.

— В Руската империя. Купих малка къща в Московското княжество и искам да отворя нов клон на моята марка „Джеймс Харнет — най-добрият медиум“ там. Чувствам, че на руснаците много им липсват моите способности, те са се научили да се справят с демоните, но с призраците се занимават само местните свещеници. Един медиум има къде да се разгърне.

Скочих на крака и надникнах в приемната.

— Вие наистина ли заминавате?! — попитах Миси, тоест Ниса.

— Да. Ситуацията е такава, че е време да продължим — повтори ханьото думите на Джеймс. — Няма нужда да стоим само на Обединените острови. Талантите на Джеймс са нужни и на друго място.

— На място, където живеят значителен брой много богати хора — доволно добави медиумът.

Всичко ми звучеше много неочаквано и подозрително. Не че се познавахме от дълго време, но имах силното усещане, че Джеймс е плътно и много изгодно интегриран в живота на Барса, а вероятно и на други градове на Златния остров. И просто така да зареже всичко и да си тръгне?

— Хайде, хайде — пришпори ме медиумът. — Все още имам много работа, която трябва да свърша, преди да замина. Не мога да прекарам целия ден тук с теб. Вземай химикала в ръка и подписвай на местата, отбелязани с кръстчета.

Все още не вярвайки напълно на случващото се, започнах да чета документите по-внимателно, надявайки се да намеря някакви намеци, че това е глупава шега. Но всичко изглеждаше съвсем истинско. Джеймс Харнет, като мой учител, с подкрепата на втория ми наставник, Димитрий Макаров, признава моите заслуги като специалист и ми предава практиката си, като същевременно ми дава под наем и своя офис. Тоест на практика, след като подпиша всички документи, ще стана пълноправен медиум, временно изпълняващ задълженията на най-добрия медиум на Барселона, като редовно плащам на този хитрец наем, процент от всички приходи и поемам всичките му ангажименти по вече сключени договори.

— Сериозно? — попитах, като се съсредоточих върху последната точка за ангажиментите. — На идиот ли ви приличам? Да приема всички ангажименти по договорите?

— О, тези договори са нищо — пренебрежително махна с ръка медиумът. — Няколко неприключени случая и сътрудничеството с полицията, плащано на съответната цена. Вече видя как работя с тях — изследвам всички подозрителни артефакти, картотекирам ги и това е всичко. Проста работа. Затова пък ще работиш под реномирана марка с идеална репутация.

Това звучеше дори по-подозрително от самата идея с прехвърлянето на практиката. Просто така е решил да ми повери бизнес с неговото име?

Докато аз шокирано се пулех в документите, Джен надникна в офиса.

— Чух разговора ви. Ако става дума за договори, бих могла да ви кажа дали има нещо подозрително в тях.

— Подозрително?! — възмути се Джеймс. — Всички условия са прозрачни, като сълза на младенец.

С огромно облекчение бутнах всички документи в ръцете на телохранителката, за да не се налага сам да ги разгадавам.

— Разбира се, виж!

И едва тогава се замислих, откъде в една обикновена телохранителка такива знания?

— Откога телохранителите разбират от право? — изрази мисълта ми с гримаса медиумът.

— Лично аз от две хиляди и десета година, откакто завърших с отличие Юридическия факултет на Бронзовия остров — гордо отговори жената, докато погледът й бързо пробягваше по договора. — Дори след бегъл преглед на текста виждам няколко спорни момента, особено като се имат предвид правилата на Асоциацията на медиумите, които наскоро проучих в свободното си време.

Медиумът завъртя очи и тежко въздъхна.

— О, стига. Обсъдете това с Ми… Ниса, аз нямам намерение да си губя времето с подобни дреболии, за днес имам насрочени осем срещи — Джеймс размаха пръст към мен. — А ти по-добре подпиши всички документи, в противен случай след моето заминаване свещениците или СБРЗО със сигурност ще се докопат до теб. Официално регистрираната практика е най-добрата защита срещу всякакви посегателства срещу свободата ти: веднага щом започнеш да плащаш процент на Асоциацията и да приемаш техните поръчки, тя става твой щит и застраховка.

— А докато бях стажант, Асоциацията не се ли грижеше за мен? — скептично уточних аз.

— По това време за теб се грижех аз — каза Джеймс, явно без и самият той да си вярва наистина. — А без мен, ако останеш стажант, отговорен за теб става вторият ти учител — Макаров. И ще бъдеш длъжен да изпълняваш всички негови поръчки. Като човек, който много дълго време е бил негов ученик, силно бих те посъветвал да не прекрачваш в тази пропаст.

Самият аз прекрасно разбирах, че близкото общуване с Макаров няма да доведе до нищо добро, а и методите му на обучение не се различаваха много от мъчения. От друга страна, старецът беше отличен източник на знания и никога не бих се отказал напълно от помощта му.

— Тоест или ставам пълноправен медиум и поемам всичките ви дела, или ставам подчинен на човек, който лежи в психиатрия?

— За психиатрията всичко е истина — кимна Джеймс. — Що се отнася до работата под моята марка, първо, това е много печеливш бизнес, и второ, аз все още оставам собственик на този бизнес. Ти просто ставаш мой представител в Барса. Разбира се, можеш да се обръщаш към мен за съвети, както и досега, а и самият аз ще се появявам тук периодично.

Да-а, Джеймс толкова често ми помагаше със съвети и толкова активно се занимаваше с обучението ми. Вярвам, вярвам.

— Между другото, относно съветите, Макаров ме помоли да ви предам, че трябва да ме обучите на руните, които скриват същността на йокаите — спомних си аз, след като той толкова удачно заговори за обучение.

— Питай Ниса, тя ще ти даде наръчник — изсумтя медиумът, с което веднага съвсем недвусмислено демонстрира колко активно ще ми помага със съвети. Добре, че Миси отново е с нас и мога да разчитам поне на нея.

— Вече го разпечатвам! — раздаде се викът на партньорката на Джеймс от приемната. — Въпреки че бих те посъветвала да не поемаш такава отговорност. Ако йокаите направят нещо глупаво и ги хванат, то по остатъчните следи върху руните свещениците могат да ги свържат с теб.

— Ще запомня — искрено благодарих аз, като мислено си отбелязах, че ще трябва внимателно да формулирам условията за предоставяне на помощта ми на йокаите. Определено не исках да се карам с църквата.

Като цяло случващото се беше твърде голяма изненада, за да реагирам адекватно на предложението на Джеймс. За щастие телохранителката ми показа неочаквани познания по подобни въпроси и бързо прочете всичко, което беше написано между редовете. Например фактът, че Джеймс не може просто така да напусне Барса, тъй като е назначен в този град от Асоциацията и само аз, като приема всичките му ангажименти, можех да го освободя от задължителната служба. В тази връзка процентите, които трябваше да плащам на Джеймс, както и наема на офиса, след кратки преговори намаляха няколко пъти. В допълнение, Джен поиска цялата информация за „дълговете“ на медиума, тоест случаите, които трябваше да поема аз. Най-подозрителен се оказа договорът за осигуряване на сигурност в диамантена мина, намираща се на няколко часа път от Барса. Договорът за предоставяне на услуги се оказа дебел колкото трите тома на „Война и мир“.

— Това е онова отвратително момиче — намръщено обясни Ниса. — Ти си я виждал, едно такова червенокосото дребосъче, представителка на семейство Редмънд. Явно за първи път са й поверили толкова сериозен случай и тя е решила да демонстрира всичките си знания, получени от курсовете по право. Джеймс така и не започна да работи по този случай, защото все още не сме постигнали съгласие по всички точки на договора. По принцип, ако решиш, можеш да я отпратиш далеч и за дълго, тъй като дори аванс още не са ни платили.

Вторият случай беше свързан с издирването на изчезнало момче, за което Джеймс беше нает от полицията. Бележка от медиума указваше, че момчето вече е мъртво, така че трябваше да се намери тялото му и, по възможност, неговия убиец. От семейната снимка ме гледаше добродушно светлокосо хлапе на около десет години и, честно казано, просто не можех да се накарам да прочета подробностите по този случай, така че бързо оставих папката настрана.

— И това е всичко? — уточних аз. — Никой няма да иска нищо повече от мен?

— Разбира се. За всичко друго можеш сам да избираш случаите, които да поемеш. Главното е навреме да плащаш наема на офиса и, разбира се, ако вече си поел задача, бъди така добър да я приключиш по възможно най-добрия начин — каза Джеймс. — Все пак доброто ми име трябва да се поддържа.

И точно това, честно казано, изглеждаше най-подозрително.

— С моята способност да се забърквам в неприятности наистина ли вярвате, че ще мога да се справя с всички случаи и да не съсипя репутацията на „Най-добрият медиум в Барса“?

— Така или иначе нямам по-добра кандидатура под ръка — сви рамене медиумът. — А ми се налага спешно да замина, така че ми остава да се надявам единствено на твоето благоразумие — той изведнъж доближи лицето си до моето и много сериозно каза: — И помни най-важното правило: не бива да вземаш заплащане под цената, посочена в приложението към договора! Това е много важно!

Също така, докато седяхме и обсъждахме детайли по договора, ми хрумна неочаквана мисъл: а не може ли предстоящото заминаване на Джеймс да е свързано с настоящата ситуация на Островите? Все пак медиумът притежаваше определени умения да предсказва и чете информация от хората, при първата ни среща той успя да ме „прочете“ доста добре. Значи беше напълно вероятно той като цяло да усеща „накъде духа вятърът“.

— Наскоро говорих с жътвар, който заяви, че всички жители на Островите ще умрат в много близко бъдеще — лукаво казах аз. — И сега се чудя дали вашето прибързано преместване в Руските княжества не е свързано с предстоящия малък апокалипсис?

— За първи път го чувам — напълно спокойно отговори медиумът. — Включително фактът, че жътвар въобще някога е говорил със смъртен. Сигурен ли си, че е бил жътвар? Същият този Ангел на смъртта, слуга на вселенския абсолют? Или просто си бил измамен от някой хитър призрак?

— В случая беше невъзможно да се направи грешка — уверих го аз. — Значи не знаете, че „Куполът“ скоро ще спре да работи?

— Разбира се, че знам — спокойно отговори Джеймс. — От много години се говори, че „Куполът“ е на път да рухне и ще започне нашествие на демони. Само че в другите страни винаги някак са се справяли без пренасочване на порталите, Островите също с времето ще започнат да се справят, въпреки че, разбира се, без жертви няма да мине.

Хм… за това не се бях сетил. Знаех много малко за живота в другите страни и още по-малко за това как се справят с порталите от Лимба. Очевидно там също съществуват някакви тактики за противодействие на демоните и те работят доста успешно. Може би и тук, с изчезването на „Купола“, властите ще успеят да стабилизират цялостната ситуация? Може би, ако не беше жътварят, щях да повярвам на думите на Джеймс, но все пак не прилича на Ангел на смъртта да лъже.

После попитах Джеймс за знаците на смъртта и кой може да ги вижда, но на практика не научих нищо ново. Някои медиуми можели да ги усетят върху околните в момента, когато смъртта е възможно най-близо. Тук неочаквано се намеси ханьото и каза, че лично тя усеща този знак върху себе си, затова и е способна навреме да напусне тялото си, за да се възстанови после на друго място. Тук тя не уточни нищо повече, явно искайки да запази тайната на своята жизненост дори от мен.

И, разбира се, дори след като Джен и Миси значително редактираха всички договори, аз не ги подписах. Първо, струваше си да обмисля всичко на спокойствие и да обсъдя този въпрос с Михайлов. Не че думата му беше много важна за мен, но той можеше да посочи някои последствия, за които нито аз, нито Джен се бяхме сетили. Джеймс беше много недоволен, но все пак не настоя, давайки ми време да помисля до утре. След като напуснах офиса на медиума в леко шоково състояние, наредих на иконома Хан да ни закара с Джен в Златната болница. Много исках да разбера кой сега се занимава с лечението на Лора, след като Дубров прекали с експериментите си, както и какво е нейното състояние като цяло. Мисля, че новият ми статут на специален консултант ми позволяваше да получа цялата тази информация, а ако не, то мис Кацуги вероятно щеше да успее да разреши този въпрос в моя полза.