Алекс Кош
Аз — поглъщач (11)

Глава 11

— Пази се! — извика Джен, изблъсквайки ни с Ника миг преди трансформацията на Миси да приключи.

Ноктите на удължените лапи преминаха буквално на милиметър от лицето ми и само като по чудо не откъснаха част от моя нос. Честно казано, съвсем бях забравил, че моята телохранителка може да усеща опасностите, а тук нейната способност сработи много навреме.

Джеймс веднага се озова между нас и Миси, поставяйки блокиращо гофу пред себе си. Листът хартия светна с позната за мен руна и образува едва забележим защитен слой.

— Отдръпнете се, сам ще се справя с нея — каза медиумът, докато внимателно оглеждаше видоизменената си партньорка.

Но клоунът, или сега вече „клоунката“, в новата си форма предпочете да не се впуска в битка с медиума, а да се метне в противоположната посока и да атакува демоноборците. Един замах на лапата и най-близкият боец отлетя на пет метра, като се удари в стената и моментално загуби съзнание. Изобщо не съм сигурен дали остана жив след толкова силен удар. Но следващият демоноборец имаше още по-малко късмет — на него обладаната ханьо откъсна главата и я хвърли към медиума, сякаш за да му се подиграе.

И едва в този момент бойците на СБРЗО около нас започнаха да реагират на Миси. Преди това, докато търсеше клоуна, тя сякаш отклоняваше погледите на всички, освен моя, но сега този ефект напълно изчезна. Раздадоха се крясъци, изстрели и градушка от куршуми и различни способности се изсипаха върху бялото и много женствено тяло на ханьото, за съжаление, без да й нанесат особени щети. Бойците бързо се разпръснаха, оформяйки полукръг около нея. Разбира се, никой дори не помисли да жали чудовището, убиващо хора, и никой не обърна внимание на виковете на Джеймс, че той сам ще се справи с този противник.

Знаех, че ще ми е достатъчно само да докосна клоуна и ще успея да го погълна. Освен това сега, когато бях излязъл на повърхността, можех да не се притеснявам да погълна изцяло душата му и смело да обновя своя „слот“ от способности. Честно казано, дори ми беше любопитно какво ще получа от толкова странно същество след поглъщането му. Но да приближа до ханьото точно сега, когато я обстрелваха от всички страни, беше доста проблематично.

— Мога да унищожа клоуна! — извиках на Джеймс. — Но трябва да я обездвижим!

Исках да добавя, че ще е добре и да се отървем от обстрелващите ханьото демоноборци, но сестра ми ме прекъсна:

— Какво става?! — възкликна Ника, заставайки между мен и беснеещата сред демоноборците ханьо. — Какво й е на секретарката?

— Тя е партньорка на Джеймс, а не секретарка — кой знае защо поправих сестра си, сякаш сега това е важно.

— Ако ще да му е жена! — тросна се момичето. — В какво, по дяволите, се превърна?!

— Миси е обладана от същия този дух, за който споменах по-рано — поясних аз.

— Но той може да се вселява само в йокаи, ти сам го каза — изненада се Ника, и веднага лицето й се издължи от изненада. — Какво-о?! Миси е йокай?!

За щастие никой не я чу — всички бяха твърде заети да изстрелват седмичния си запас от муниции в ханьото. Ние, заедно с монахинята и оцелелите бойци на Князев, се отдръпнахме настрани, за да не им пречим, така че можех да виждам какво се случва само иззад гърбовете на демоноборците. По някаква причина Марго Морети с нейния боздуган също не бързаше да се включва в битката, въпреки че вероятно притежаваше някои умения, способни да помогнат срещу мистичното същество.

Джеймс нямаше възможност открито да се намеси в битката и да защити Миси, щеше да е прекалено подозрително, затова той реши да подходи по друг начин: поставяйки няколко гофу във въздуха над себе си, медиумът изгради от тях сложна фигура и тръгна срещу обладаната. От витаещите над главата на медиума свитъци се образува полупрозрачна магическа защитна ципа с диаметър няколко метра, която го предпазваше от куршуми.

— Аз се заемам! — махна раздразнено той на демоноборците. — Тук куршумите са безсилни!

— Не го слушайте! — извика леко истерично някъде иззад гърбовете на въоръжените бойци Гарибалди, сегашният шеф на СБРЗО. — Стреляйте в тази твар! Използвайте подсилени патрони за демони!

Очевидно Джеймс предполагаше нещо подобно и затова уверено застана между бойците и Миси. След като пое куршумите със защитата си, той се опита да обездвижи ханьото, като я атакува с няколко странни ивици от покрита с руни хартия, която по някаква причина ми напомняше на тоалетна хартия. Ивиците се изстреляха от ръкавите на медиума и се увиха около ръцете и краката на ханьото, като буквално я разпънаха във въздуха.

— Огъ-ън! — радостно извика Гарибалди.

Ника упорито се опитваше да ми попречи да отида при обладаната, но едва ли можеше да ме спре. По принцип достатъчно беше да се гмурна в земята, да се озова точно под ханьото, да протегна ръка нагоре, да хвана крака й и да погълна клоуна, който се беше вселил в нея. Само че в този случай моята способност щеше да бъде подменена и аз щях да умра. А да тръгна по повърхността означаваше да се изложа на куршумите. Затова наистина бях много изкушен да оставя този проблем изцяло на Джеймс, като по-старши другар и учител. Той е много опитен медиум и би трябвало да знае какво и как да прави с подобни създания.

— Не се намесвай — сякаш прочела мислите ми, каза Ника. — Джеймс ще се справи сам.

Но, съдейки по случващото се, той не се справяше, главно заради намесата на демоноборците. Защитата на медиума просто не можеше да спре абсолютно всички куршуми. Добре, че бойците не се целеха в самия Джеймс, но разпънатата на дългите ивици хартия ханьо пострада много сериозно. По покритото й с бяла слуз тяло се появяваха рани, които веднага зарастваха, и не можеше да се разбере доколко страда самата Миси от тях и дали изобщо е жива. Откритото пространство около медиума и обладаната бяла фигура се разшири до около петнадесет метра и именно от това разстояние демоноборците монотонно стреляха в ханьото, без да пестят боеприпасите. Дори два бойни костюма разгърнаха мощните си картечници и не стреляха само защото можеха да улучат медиума. Изглежда въпреки силно емоционалните заповеди на дебелака някои демоноборци продължаваха да се ръководят от здравия разум.

А после се случи нещо съвсем странно — дебелакът, заел поста на Князев и който изобщо не приличаше на боец, внезапно се качи на един от бетонните блокове близо до оградата и хвърли към ханьото огромно огнено кълбо, без да се притеснява особено за безопасността на стоящия на пътя му медиум. Изглежда физическата форма по никакъв начин не е свързана с Х-силата, защото способността изглеждаше много обемна и мощна: пламъкът изрева като турбина на излитащ самолет и се устреми право към Миси. Джеймс явно осъзна, че защитата му не може да издържи на такъв удар, и неохотно отстъпи. Огненото кълбо удари право в ханьото, но не й причини сериозни щети, или по-скоро изгарянията по тялото й бяха възстановени почти моментално. Но огънят напълно унищожи хартиените ленти, държащи покритата с бяла слуз женска фигура. След като се освободи и осъзна, че за нея само медиумът представлява реална заплаха, тя незабавно се втурна към демоноборците, опитвайки се да ги държи между себе си и Джеймс. Първият боец, попаднал под лапата й, веднага загуби главата си, явно клоунът предпочиташе да убива точно по този начин.

— Отдръпнете се! — прозвуча властният глас на Князев, решил със закъснение да се намеси в битката. — Дръжте дистанция! Не стреляйте!

Мисля, че бойците и без него щяха да разберат, че използването на огнестрелно оръжие в момента, в който съществото вилнее сред тях, е станало твърде опасно. Във всеки случай те неохотно се хванаха за хладните оръжия — мечове и ножове, но раните по тялото на ханьото моментално зарастваха, сякаш е безсмъртна. А да се биеш със същество, което се оставя да бъде кълцано и обича да къса главите на противниците си, беше почти невъзможно, въпреки че, за тяхна чест, демоноборците се държаха много добре. Ръцете, краката и дори главата на обладаната многократно бяха отрязвани, но всеки път те се връщаха на мястото си. Князев се опита сам да обездвижи ханьото, създавайки нещо като огнен камшик, който се уви около бялото тяло, но тя просто се остави да бъде нарязана на парчета и след това отново се събра.

Осъзнавайки, че все пак трябва да се намеся, аз потънах в земята и изплувах обратно на около пет метра, оставяйки Ника зад себе си.

— Къде отиваш?! — възмути се тя.

— Ще им помогна! — извиках през рамо.

Първото нещо, което направих, беше да изтичам при Князев и да му обясня, че само аз и Джеймс можем да се справим с обладаната. Всичко, което се искаше от демоноборците, беше да убедят колегите си да не ни пречат. За щастие, настоящият ръководител на СБРЗО беше изчезнал някъде и всички бойци рефлексивно започнаха да слушат бившия си шеф, така че Князев успя да въведе ред, предоставяйки на Джеймс възможността да се заеме сериозно с обладания йокай.

Намирайки ме с поглед, медиумът кимна и отново пусна хартиени ленти от ръкавите си. Те буквално като хищници настигнаха ханьото, която се опитваше да се скрие от медиума, и я хванаха за четирите крайника и врата. Но този път тя вече знаеше как да се измъкне и просто откъсна собствените си ръце от лактите. Безръката бяла фигура се отдръпна от Джеймс, но краката и шията й все още бяха фиксирани с ленти. Тогава аз самият се гмурнах под земята и бързо се насочих към нея.

Разбира се, отдолу на органично ниво ханьото изглеждаше съвсем различно от хората, така че трудно можех да я пропусна. Изскачайки като играчка на пружина, аз докоснах Миси и веднага започнах процеса на поглъщане.

— Да видим сега как ще избягаш, твар — изсъсках аз, опитвайки се да си спомня усещанията, които възникнаха, когато използвах способността си с помощта на Месиел. Исках напълно да контролирам процеса и да разбера какво ще получа от подлия черно-бял клоун.

Енергията на душата потече като река, заедно с някои фрагменти от спомените на съществото, но този път се опитах някак да систематизирам и задълбоча всичко това. Отново в главата ми се изсипаха картини от живота на метафизичната същност, хранеща се с душевната енергия на мистични същества. По-конкретно, започнах да разбирам защо клоунът можеше да се всели само в Шики, а сега и в Миси. За разлика от останалите йокаи, те бяха опетнили душите си не само с убийства на хора, но и с нещо по-лошо. Не мисля, че това може да се счита за канибализъм, все пак ние с йокаите сме напълно различни видове. Но когато видях жителите на подземното градче през очите на клоуна, разбрах, че заплахите да ме погълнат, идващи от останалите йокаи, включително и от китсуне, не бяха подкрепени с нищо. Докато сладката партньорка на Джеймс навремето беше успяла да изяде някого…

Остро чувство за опасност ме откъсна от изучаването на хаоса от откъслечни усещания и картини. Или просто интуицията ми проработи, или някакво умение, придобито от клоуна, но бях принуден да се отдръпна от ханьото, и не само встрани в нормалното пространство, а и някъде в дълбочина, там, където самият клоун обикновено се криеше и живееха призраците — в „обратната страна“. И в същия момент в тялото на Миси, от което бялата слуз се беше махнала, се заби искряща с бял пламък топка, превръщайки я буквално в пепел, и този път тя не успя да се възстанови с помощта на силата на клоуна. Помощничката на Джеймс загина буквално пред очите ми, без да остави след себе си нито късче дреха…

Връщайки се обратно от „обратната страна“, аз се отпуснах на земята, прокарвайки ръка по мястото, където само преди миг лежеше ханьото.

— Ах, ти, копеле! — раздаде се гласът на сестра ми. — Беше видно, че тя вече не е обладана!

Бързо намерих с поглед човека, нанесъл този удар, и, разбира се, това се оказа дебелакът. Не знам къде се беше крил началникът на местното СБРЗО досега, но се върна много ярко и прекалено не навреме. Гарибалди изглеждаше толкова доволен, сякаш лично се е справил със заплахата, макар че може би от негова гледна точка случаят беше точно такъв.

— С тази твар е свършено — важно заяви дебелакът. — Извикайте лекари и осигурете първа помощ на пострадалите.

После обърна поглед към мен:

— Този да се арестува.

Демоноборците веднага застанаха от двете ми страни, принудиха ме да протегна ръце напред и ми щракнаха белезниците. По някаква причина бях изненадан откъде изобщо имат белезници в служба, създадена да противодейства на демоните — да не би да вземат триметровите същества в плен? Но основният проблем сега дори не беше арестът, а това, че усетих как отново не съм погълнал изцяло клоуна, някаква малка част от него беше избягала. Той наистина приличаше на нематериална версия на симбиота от световете на Марвъл — дори малка частица от него да оцелее, с течение на времето успява да се превърне в пълноценно същество. А най-неприятното беше, че погледнах в душата на това същество и знаех, че то определено ще ме потърси и ще се опита да ме убие отново, тъй като представлявам сериозна опасност за него. А също и защото подлият клоун изначално ме беше избрал за своя цел и нямаше намерение да се отказва. Но къде да го търся сега?

— Останките на тварта да се вземат за изследване, медиумът да се разпита — продължи да раздава заповеди Гарибалди.

Трябваше ми малко време, за да осъзная, че „тварта“ е убитата Миси. Обзе ме желание да се потопя в „обратната страна“, да се появя до дебелака и да му забия един в лицето. Но Джеймс ме изпревари. Впрочем, той не удари дебелака, а просто се приближи до него и известно време внимателно го гледа в очите.

— Една седмица — тихо каза медиумът. — Съветвам ви да напишете завещание.

Дебелакът се изнерви под погледа му и се отдръпна зад гърбовете на демоноборците.

— Какво?! Това заплаха ли е?! На ваше място щях да мисля над обяснението защо помощницата ви нападна бойци на СБРЗО. Тя е виновна за смъртта на хората!

— Тя беше обладана от същество от подземието! — намеси се сестра ми, явно едва се сдържаше да не го удари. — А ти я уби, идиот!

Изобщо не очаквах такава реакция от страна на Ника за смъртта на Миси, тя не харесваше помощничката на Джеймс още от първите минути на срещата с нея в офиса.

— Всъщност момичето също не беше човек — отбеляза Марго Морети. По някаква причина монахинята не се включи в битката с магическия си боздуган, може би просто се страхуваше да се отдалечи от ценните яйца на трупоядите. — Доста добре се беше маскирала, но аз усещам такива неща. Мисля, че помощничката на медиума беше йокай, тези същества обичат кратки имена, като имена на кучета. Но определено не е европейски демон, нито един от тях не би си позволил да се нарече толкова просто, дори да се преструва на човек.

Бях принуден да призная, че за едно нещо монахинята беше права: Мес, Шики, Мако, Госу. Миси се вписваше много добре в тази група. Само че по тази логика Вероника, която предпочиташе кратката версия на името си, можеше да се окаже йокай.

— Същество, значи! — зарадва се Гарибалди. — За тях изобщо не съжалявам.

Джеймс издиша бавно, очевидно опитвайки се да се успокои, като същевременно продължаваше да гледа дебелака с гневен поглед.

— Може би една седмица е много. Три дни.

— Това е, изведете всички оттук — раздразнено каза началникът на СБРЗО. — Да приключваме тук. Детонираме зарядите и се уверяваме, че повече никой няма да излезе от земята. И ще оставим няколко души да дежурят до сутринта.

Съдейки по изражението на лицето на Джеймс, той едва се сдържаше да не се разправи с дебелака точно тук и сега, въпреки всички демоноборци до него. Забелязвайки това, Князев се опита да успокои медиума, като му заговори бързо в ухото. Изглежда това подейства и Джеймс неохотно кимна в отговор на думите му.

— А ти добре ли си? — тихо попита Ника, прегръщайки ме през раменете. — Този отвратителен дебелак да не те улучи?

Поклатих глава.

— Всичко е наред… Но за Миси много ми е жал.

Още не можех да повярвам, че ханьото е умряла. Тя се държеше толкова уверено, сякаш нищо не може да я нарани. И особено обидно беше, че на практика аз вече я бях освободил от обсебеността и почти бях погълнал клоуна, когато този „идиот“, както много точно го нарече сестра ми, се намеси.

— И на мен — съгласи се Ника. — А Джеймс изглежда шокиран. Струва ми се, че дори видях сълзи в очите му, представяш ли си?

Въздъхнах тъжно и погледнах към Джеймс и Князев. Те тихо обсъждаха нещо и след като се заслушах, успях да уловя част от разговора им:

— Когато каза на Гарибалди за три дни, имаше предвид, че ще задействаш връзките си, за да го уволниш? — уточни Князев.

— Не, имах предвид, че той ще умре — спокойно отговори Джеймс. — Но официално това е само мое предположение. Нали знаеш, че понякога медиумите могат смътно да виждат бъдещето… като как някой умира в ужасна агония, например… но понякога това са просто видения — гласът му се промени едва доловимо, карайки човек да настръхне. — А понякога — не.

Когато най-накрая напуснахме зоната на депото, или по-точно бяхме изведени оттам под конвой, зад нас се раздаде глух взрив. Изглежда никой друг няма да може да влезе в подземието, но дали трупоядите ще излязат — това може само да се гадае. Все още имаше опасност в един момент съществата да се размножат и да се изсипят в града, поглъщайки всичко по пътя си.

Джеймс, Ника, Джен и аз бяхме натоварени в отделна кола и отведени в представителството на СБРЗО. Не знам дали медиумът тайно е пролял скъпарска сълза за помощничката си или не, но изглеждаше много гневен. Аз самият не можех да повярвам, че Миси е мъртва. Тя винаги ме подкрепяше и ми помагаше за дреболии, а веднъж дори ме спаси, когато бях заловен от хората на Орлов. А аз не успях да я спася. Може би, ако я бях дръпнал със себе си в „обратната страна“, но в този момент дори не си го помислих, трябваше да действам много бързо.

Не знам дали медиумът ще изпълни заплахата си към сегашния ръководител на СБРЗО на Барса, но ако това не се случи, тогава аз самият ще се заема с него. Както и с клоуна. Дребната твар от мен определено не може да се скрие, а и йокаите в татуировката на корема ми ще ми помогнат с това!