Джонатан Баркър
И пета ще умре (72)

72.
Клеър

Ден трети, 18:04 ч.

Лари първи стигна до вратата на банята. Разклати бравата — заключена.

— Дарлийн?

— Назад! — извика Клеър, кракът й не го улучи с няма и сантиметър, когато тя ритна под ключалката. Рамката изскърца, но не поддаде.

Лари се блъсна във вратата с рамото напред, удари я силно и Клеър чу дървото да се цепи, а касата се пръсна.

Дарлийн лежеше на пода на банята и се гърчеше, от устата й по бузите и брадичката течеше бяла пяна. Очите й бяха ококорени, обърнати навътре в главата и се виждаше само бялото.

Лари коленичи до нея и вдигна главата й от плочките. Кръв покри ръката му, шуртеше и по пода на банята.

Дарлийн трепереше цялата. Четката й за зъби се строши с шумно изпукване между стиснатите й пръсти.

— Обърни я на една страна! Увери се, че не е глътнала езика, не я оставяй да се задуши! — извика Клеър и огледа помещението.

Четката — строшена на две.

Тубичката с паста за зъби — отворена на плота.

Вода за уста.

Бялата пяна от устата на Дарлийн потече на пода, когато Лари я обърна настрани.

Клеър смъкна течния сапун от стената, направо го откърти от пластмасовата скоба и коленичи до жертвата.

— Тя трябва да изпие това!

Лари се ококори много широко и я избута настрани.

— Дявол го взел, не! Това ще я убие!

Клеър се пребори с него и обърна главата на Дарлийн.

— Отровена е с нещо бързодействащо — като цианкалий. Повечето отрови са киселинни. Сапунът е основа. Ще неутрализира отровата и ще и накара да повърне.

Преди съпругът да успее да възрази, Клеър отвинти капачката на сапуна и наля гъстата, розова течност в отворената уста на Дарлийн. След това я затвори и я стисна за носа, като я застави да преглътне.

Жертвата се гърчеше с нечовешка сила и Клеър я изтърва. Жената замята глава и ръце. Риташе във въздуха.

— Става по-зле! — извика Лари.

Клеър наля още малко сапун в гърлото на съпругата му и я застави да го преглътне. Сапунът се върна след секунди с гъргореща кашлица, блъвна по стената и плочките. Детективът само я накара да пие още. Дарлийн повърна втори път, после трети. Гърчовете й най-сетне се успокоиха и Клеър провери пулса.

До нея Лари се олюляваше, пребледнял и ужасен.

— Ти я уби! Боже мили, ти я уби!

Клеър се опита да си поеме дъх, но всички мускули в тялото й бяха против.

— Бягай да се обадиш на 911!