Джонатан Баркър
И пета ще умре (69)

69.
Пул

Ден трети, 17:18 ч.

Пул стоеше в средата на зелената къща — къщата на Бишъп — с пакетче лед, притиснато към тила. Федералните агенти бяха опънали лента около този имот, както и около изоставената къща от другата страна на улицата, и сега и в двете гъмжеше от тях. Преди около час проследи как отнасят безжизненото тяло на Дийнър, след като събраха всички улики и щателно документираха местопроизшествието.

Жената с розовия халат премести стол до панорамния си прозорец и гледаше случващото се с чаша в ръка, отдавна забравила голфа. Агентите я разпитаха при пристигането си, но не научиха нищо повече от казаното вече на Пул.

Ръководителят на случая, специален агент Фостър Хърлес, стоеше до Пул с обичайната гримаса, закована на лицето му.

— Разкажи ми пак какво се случи.

— Не видях кола на алеята. Тръгнал е пеша. Нищо чудно още да е наблизо. Не върша никаква полза като стърча тук — възмути се Пул.

— Медицинският екип иска да си наблизо и имаме мъртъв агент. Пратил съм хора да обхождат от врата на врата. Единствените стъпки отвън са на пътеката и на алеята. Няма гараж — каза му Хърлес. — Къщата е малка.

— Е, щях да помня да е имало кола.

— Може да е паркирал на улицата. По протежение на тротоара има коли.

Пул не отговори.

— Разкажи ми пак.

— Няма много за разказване. Проследихме фалшивата идентификация до пощенския адрес — изоставената къща на другия тротоар. Проверихме я. Изтеглих късата сламка и Дийнър реши да снима вътрешността, по-конкретно стените с графитите, докато си говоря със съседите. Жената отсреща каза, че пощата събира мъжът, който живее тук, така че го посетих. Не очаквах Бишъп да отвори вратата. Изненада ме. Сборичкахме се. Той ме победи, понеже докопа крака на масата. Когато се събудих, проверих къщата, после отидох отсреща и открих специален агент Дийнър.

— Значи си знаел, че някой използва къщата отсреща като пощенска станция, знаел си, че е дошъл оттук, и все пак си тръгнал да чукаш на вратата без подкрепление?

Пул усети лицето си да пламва.

— Нямах причина да смятам, че ще попадна в опасност. И съвсем определено не очаквах Бишъп.

— А той е очаквал Сам Портър, така ли? Детективът от полицията?

— Точните му думи бяха „Ти не си Сам Портър“. Не съм сигурен какво ще рече това.

— Ще рече, че е нямало да се изненада да открие Портър на прага си.

Пул поклати глава.

— Знам какво си мислиш, но Портър е добро ченге. Направил е някои грешки, но не е кривнал от правия път, няма да се сдуши с врага. Той иска да открием този тип, нищо повече.

Хърлес се почеса по брадичката.

— Може да е така, може и да не е. Току-що научих, че е имало дневник у трупа, който са намерили преди няколко месеца — блъснатия от автобуса, когото известно време са мислили за У4М. Явно е бил дневникът на Бишъп. Портър така и не го е завел като доказателство. Споменава се в доклада, но полицията не го притежава, не е попадал у тях.

— Че защо би задържал улика?

— Защо Бишъп би го очаквал на вратата?

Пул се намръщи и притисна ледената торбичка по-здраво към тила си.

— Защо ще споменава дневника, ако се кани да го скрие?

— Дневникът е споменат в доклада на детектив Наш, не на Портър. Той не го описва нито веднъж в четирийсетте и три страници печатен текст.

Към двамата се приближи криминалист, една от екипа специалисти по местопрестъплението и застана мълчаливо до Хърлес в очакване на пауза в разговора. Заговори веднага щом двамата агенти я погледнаха.

— Сър. Приключихме предварителния оглед на тази къща. Няма отпечатъци. Намерихме следи от латексови ръкавици върху много повърхности, така че най-вероятно извършителят е носил ръкавици, докато е стоял тук. Другите повърхности са изтрити.

— А кракът на масата, с който ме удари?

— Изтрит.

Пул кимна към банята и съжали за движението в момента, в който го направи.

— Ами ваната или душът? Може да се е къпал тук?

— Ваната е суха и покрита с петна от белина. Смятаме, че я е чистил след всяка употреба — както и мивките и в банята, и в кухнята. Свалил е мрежичките и на сифоните. Ще вземем всички останали тръби с нас, в случай че нещо се е запазило вътре. Освен това минаваме с прахосмукачка всички повърхности. Ще намерим нещо! — увери ги криминалистът. — Никой не може да се скрие напълно.

— А има ли как да се познае колко време е бил тук? — попита Пул.

Тя поклати глава.

— Бил е готов да се изнесе всеки момент. Вероятно е тръгнал за по-малко от десет минути. Но може да е стоял в къщата дни или месеци.

— Жената отсреща твърди, че помни да го е виждала минимум от шест месеца — каза Хърлес.

— Значи Бишъп е подготвил мястото за убежище още преди да го разкрият като У4М.

— Така изглежда. Според регистрите къщата е собственост на дъщерна компания на „Талбът Ентърпрайзис“. Те изкупуват къщи в този район от две години насам и ги дават под наем. Поддържат водопровода и тока, за да не замръзват тръбите, докато къщите са празни. Кварталът привлича бездомници и скитници като мухи. Щом е преодолял ключалката, Бишъп е могъл да влиза и излиза както му е изгодно. Не е трудно да носи маскировка в такова време. Всички са увити като мумии. Нямало е да изпъква.

— Ако е приготвил това убежище предварително, най-вероятно има и други.

— И аз така бих предположил.

Пул се обърна към криминалиста.

— Ами мобилните телефони? Бишъп взе моя и на агент Дийнър.

— И двата са спрели да излъчват в два и двайсет и четири този следобед.

Пул свали торбичката с лед и се извърна към старши агент Хърлес.

— Може ли да се върнем в другата къща? Искам да огледам по-добре онази стена.

 

 

Тялото на Дийнър липсваше, но тъмночервеното петно стоеше. Пул все още чуваше дрезгавия глас на партньора си и тътренето на подметките му. Направо го очакваше да излезе от задната стая, следван от някой от останалите криминалисти.

Специален агент Хърлес посочи стената с графити.

— Какво можеш да ми кажеш за отрязаните участъци? Окото на Дийнър все още се крепеше на ръба на прашната мазилка, до него беше поставена табелка с надпис 37.

Пул прокара пръст по ръба на отвора.

— Тук имаше куплет от Дикинсън. Написан с черен маркер или тънкописец. Гласеше:

Понеже за Смъртта да спра не съумях,

охотно тя спря да ме вземе.

Тъй с нея насаме в каретата седях

с Безсмъртието.

Отиде до втората дупка, където сега бе положено ухото на Дийнър с табелка 38.

— Тук беше Ханшан… — и си спомни поемата наизуст:

Кръговрата на живота и смъртта

с вода и лед аз бих сравнил

замръзне ли водата — става лед

ледът стопи ли се — създава се вода

умреш ли — значи пак ще се родиш

родиш ли се — обречен си на смърт

между водата и леда преграда няма

красив е и животът и смъртта.

В третия отвор сега лежеше езикът на Дийнър в мълчаливо отражение на думите, заемали мястото преди това, с номерче 39 до себе си:

Да се завърнем у Дома, да се върнем назад,

без полза са стремежите ни пресметливи,

наслада просмуква деня от начало до край.

От синия океан на смъртта

животворната сила като амброзия блика.

Животът крие смърт; смъртта таи живот

Тогава има ли място страхът къде е страхът?

Птиците в небето пеят няма смърт, няма смърт!

Ден и нощ приливът на Безсмъртието

Се спуска тук на земята.

Той посочи отвора и невидимите думи:

— Дом, страх, смърт, всички — подчертани. Стихотворението е стара тибетска молитва.

Най-силно го вълнуваше четвъртият отвор, по-високо от графитите на стената и доста надясно. На него нямаше нищо, просто празно място в мазилката, но очевидно изрязано от Бишъп със същата майсторска техника, използвана и за другите — липсваше почти съвършен квадрат.

Пул не беше изучавал онова, което се е намирало тук, в подробности, както останалите. При тях беше прочел думите, беше анализирал премерения почерк. Виждаше всяка буква ясно зад клепачите си. Тази дупка беше различна. В най-добрия случай просто бе погледнал към този участък на стената.

— Ами това тук? — попита Хърлес. — Какво беше написано тук?

Пул вдигна ръка да го накара да замълчи, затвори очи и се съсредоточи, фокусиран върху видяното при първото му влизане в празната къща. Беше видял тази стена, но не я беше погледнал. Не беше положил съзнателно усилие да я запомни, да я запечата. Надрасканите шарении и думи бяха просто петно в паметта му, картина на Полък, леко изместена от фокус.

Опитваш ли се да ми кажеш нещо, Бишъп, или криеш нещо? — запита се Пул.

Представи си стената, сантиметър по сантиметър. Представи си как минава покрай нея, очите му поемат всяка искрица цвят, плъзгат се по точно това място, това липсващо място… Същите черни, печатни букви. Виждаше ги, но не бяха на фокус, като фон на снимка с обект отпред и в средата, а другото е замъглено. Съсредоточи се върху черните думи, върху петното, не толкова върху значението им, колкото да си ги представи. Продължи да се напряга, докато дойдат на фокус една по една, и едва тогава ги прочете и ги изрече на глас:

— Не можеш да си играеш на господ, без да си се запознал с дявола.