Джонатан Баркър
И пета ще умре (67)

67.
Пул

Ден трети, 14:26 ч.

Кръвта беше топла.

Пул притисна показалец към шията на Дийнър, беше наясно какво ще открие, но е длъжен да провери все пак. Едното безжизнено око на партньора му го следеше, втренчено през тесен процеп. Лявото беше извадено и на мястото му зееше черен отвор. Лявото ухо и езикът на Дийнър също липсваха.

Бишъп беше пронизал агента в шията, точно под брадичката, след това беше теглил разрез право надолу и беше разрязал вена. Ръката и рамото на агента целите плуваха в кръв. Очевидно се беше опитвал да спре кървенето, но усилието се беше оказало безплодно. Най-вероятно бе изкървил за по-малко от минута.

Пул виждаше дръжката на пистолета на Дийнър на сигурно място в презраменния му кобур. Бишъп бе успял да го изненада — не бе имал време да извади оръжието. Сигурно беше чул входната врата и беше приел, че се връща колегата му.

Около липсващите ухо и око нямаше много кръв, което подсказваше, че са били отстранени след смъртта.

Пул не се затрудни особено да открие липсващите телесни части.

Част от графитите бяха отрязани от мазилката — общо четири квадрата. Бишъп беше изрязал поемите, написани с черен маркер, и беше поставил окото, ухото и езика на Дийнър в три от празните четири кухини.

Сърцето на Пул се разблъска диво в гърдите му и цицината на тила го заболя. Наведе се отново и претърси трупа на Дийнър за телефона му.

Нямаше го.

Когато се изправи, от внезапното движение му призля. Посегна към стената и застърга с пръсти по мръсната мазилка.

Десет минути щяха да минат, преди да намери сили да се добере до съседната къща и да повика помощ.