Джонатан Баркър
И пета ще умре (62)

62.
Човекът с черната плетена шапка

Ден трети, 14:04 ч.

Той отвори вратата.

На прага стояха двама души. Тийнейджъри, момче и момиче на около шестнайсет.

Момчето заговори първо. Носеше бяла риза и черна вратовръзка под дебело вълнено палто.

— Добър ден, господине. Днес посещаваме вас и съседите ви, за да разпространяваме истината. Имате ли нещо против да попитам какви са религиозните ви убеждения? Протестант ли сте? Католик?

Момичето зяпаше раната на главата му с неловка усмивка на лицето.

Той дръпна надолу черната вълнена шапка и прикри възпаления разрез колкото му беше по силите. Отвърна на усмивката й.

— Аз… наскоро ме оперираха. Извинете, обикновено прикривам белега. Доста е… отблъскваш.

Момчето погледна към момичето, после отново се обърна към него.

— Ако все още сте тук, значи господ очевидно е решил да ви пощади. Белезите не са отблъскващи. Те са знак за лечение, доказателство за вяра, както и за изпитанията, които водят до тях.

Мъжът с черната плетена шапка се хвана да кима, болката и сърбежът почти бяха изчезнали.

— Ще желаете ли да влезете? Да се махнете от студа?

Момичето потропа с крака. Хвана се здраво за ръката на момчето до нея.

То се усмихна.

— С голямо удоволствие.