Джонатан Баркър
И пета ще умре (131)

131.
Наш

Ден четвърти, 21:43 ч.

Еспиноза преброи безмълвно на пръсти, вдигнал пет…

Четири.

Три.

Две.

Едно.

Броган изби вратата и нахлу вътре, тежкото дърво се разцепи и спука от средата настрани.

— Хайде!

— Давай!

Наш гледаше как отрядът на специалните части изчезва в стая 405 на Гийон един по един, докато остана сам в опразнения коридор. Намериха труп в лобито. Жена в затворнически гащеризон и с окови, екзекутирана с изстрел в главата.

— Горе ръцете!

— Не мърдай!

— Има пистолет!

Наш не беше сигурен кой глас на кого принадлежи, виковете се припокриваха между слушалката му и отворената врата.

Още един трясък.

Втора врата?

— Наш! Влизай вътре! Веднага!

Наш пресече коридора, кевларената жилетка го стягаше в кръста и затрудняваше дишането му.

Пристъпи през прага и влезе в стая 405, озарена от десетина свещи и ярките лъчи на фенерчетата, закачени на половин дузина пушки, насочени към едно и също място.

Мъж.

С гръб към вратата. Вдигнал ръце във въздуха. На древното бюро пред него светеше лаптоп. Поне дузина черно-бели тетрадки стояха наредени до компютъра и до тях беше оставен пистолет 38 калибър.

— Сам?

Портър започна да се обръща в креслото.

— Недей… — поде Тибидо.

— Спрете огъня! — извика Наш. — Сам? Какво правиш тук?

Портър наклони глава към ръба на бюрото и затвори очи.

Еспиноза и Томас държаха пушките си, прицелени в стената, лъчите на фенерчетата им пълзяха по избелелия тапет с цветни шарки и дузините снимки, окачени в стаята, всичките рамкирани.

Наш проследи светлината и пристъпи по-наблизо, за да огледа една.

Беше на Сам — много по-млад, към четирийсетте може би. Усмихваше се срещу апарата. До него стоеше и се усмихваше и едно момче. Беше на четиринайсет-петнайсет.

Еспиноза се намръщи.

— Това не е ли…

— Мисля, че е Ансън Бишъп — каза Наш съвсем тихо. Погледна другите двама. — На всичките.

Наш пресече стаята и отиде до Портър.

— Сам? Какво е това?

Портър отвори уста да заговори, но не се чу нито звук.

Екранът на лаптопа блестеше достатъчно ярко да освети лицето му…

Здравей, Сам.

Предполагам, че си объркан.

Сигурно имаш въпроси.