Рик Риърдън
Чукът на Тор (52)

Петдесет и втора глава
Вуйчо си намира беквокали

Алекс разкъса булото си, свали златната гарота от кръста си и я пристегна около врата на Трим. Кралят на великаните се изправи и изрева разгневен, когато Алекс се покатери на гърба му и започна да го души, точно както бе сторила с линдуорма във Валхала.

— Искам развод! — извика тя.

Лицето на Трим стана още по-мораво. Очите му щяха да изскочат. Гърлото му трябваше да бъде прерязано, но кожата около гаротата сякаш се превръщаше в блестяща сива скала. Глупави земни великани с глупава земна магия!

— Измяна! — очите на Тринга блестяха от вълнение, когато най-после видя шанс лично да измени на брат си. — Донесете ми чука!

Тя скочи към Мьолнир, но брадвата на Самира профуча през стаята и се заби във великанката, която падна така, сякаш бе съборена на ръгби.

Призовах Джак. Вуйчо Рандолф почти бе застанал до Локи. Преди да мога да го стигна, великаните ме обкръжиха.

Джак и аз се размърдахме, като поне веднъж смогнахме да се задействаме ефективно, посичайки великаните един след друг. Бяхме обаче много по-малко, а и те (ОЧЕВИДНО) бяха наистина огромни. С крайчеца на окото си зърнах Тринга да пълзи по пода в опит да стигне неохранявания от никого в момента чук. Трим не спираше да се олюлява и блъска в стената на пещерата, мъчейки се да свали Алекс от гърба си. Ала всеки път, когато го правеше, тя се превръщаше в горила, което я улесняваше да го души. Езикът на великана бе с размера и цвета на зелен банан. Той протегна ръка към чука на Тор — вероятно в стремежа си да го изпрати обратно навътре в земята, но Алекс го затегна с гаротата си и наруши концентрацията му.

В същото време Сам бе свалила булото си. Копието на валкирия се появи в ръката й и озари стаята с ярка светлина. Още двама великани я нападнаха, като блокираха видимостта й.

— Сега, глупако! — изкрещя Локи зад мен.

— Не… не мога! — зави Рандолф. — Наблизо има жени!

Богът изръмжа. Предполагам, че можеше да принуди Алекс и Сам да припаднат, но това нямаше да реши проблема с Тринга и Сигун.

— Все пак го извади — нареди той, — не ме е грижа за последиците.

— Но…

— НАПРАВИ ГО!

Бях твърде зает да избягвам тояги и гиганти с остри предмети, за да видя какво се случва, но чух как изтеглят меча Скофнунг. Той нададе неземен вой — вбесен хор от духовете на дванайсет берзеркери, освободени пряко волята им и в нарушение на древното табу.

Звукът бе толкова силен, че погледът ми се раздвои. Двамата великани се олюляха. За жалост, Джак също бе засегнат. Той натежа безжизнен в ръцете ми точно когато един великан ме зашлеви с опакото на ръката си и ме накара да прелетя през пещерата.

Забих се в сталагмит. Нещо изпука в гърдите ми. Това вероятно не беше на хубаво. Постарах се да се изправя и да пренебрегна киселината, която се люлееше в ребрата ми.

Причерня ми. Вуйчо Рандолф пищеше, а гласът му се сливаше с воя на духовете от Скофнунг. Около нас захвърчаха мъгли, които се изливаха от острието, все едно то самото бе станало на сух лед.

— Бързо, глупако! — извика Локи. — Преди мечът да се разпадне.

С ридания Рандолф се удари в оковите в краката на Локи. Връзките се скъсаха със звук, напомнящ опъната жица над мост, която внезапно се къса.

— Не! — извика Сам.

Тя се стрелна напред, но белята бе станала. За пръв път от хиляда години Локи прибра коленете до гърдите си. Сигун се отдръпна до далечната стена и позволи на змийската отрова да покапе по лицето на мъжа й. Локи започна да крещи и да се гърчи.

Сам се прицели с копието във вуйчо ми, но Локи все още имаше достатъчно сила да извика:

— Самира, замръзни!

Сам се подчини и зъбите й заскърцаха. Очите й пламтяха от ярост. Тя нададе гърлен рев, почти по-лош от този на меча Скофнунг, но изглежда, не можеше да наруши заповедта на Локи.

Рандолф се олюля, загледан в пушещия меч. Ръбът се разпадаше, а черната слуз от оковите на Локи започна да разяжда вълшебното острие.

— Камъкът, идиот такъв! — Локи ритна безпомощно към него и извърна лицето си от отровата. — Наостри меча и продължавай! Имаш само няколко минути!

Около Рандолф продължи да се просмуква пушек. Кожата му започна да посинява. Осъзнах, че не само духът се разпада. Вбесените духове на Скофнунг, които не спираха да вият, си изкарваха яда върху вуйчо ми.

Един великан ме нападна с церемониален тотем. Успях да се превъртя настрани от пътя му и пукнатите ми ребра запулсираха от болка, а после осакатих великана, като намушках глезените му.

Алекс не спираше да душй краля на великаните. И двамата изглеждаха много зле. Трим се спъна, а ръцете му тромаво замахаха към булката. От ухото на Алекс течеше кръв, която бе опръскала бялата й рокля. (Надявах се Сиф да не е очаквала да я върнем чиста.)

Трима от великаните отново бяха обкръжили чука на Тор. В този момент го вдигнаха и се олюляха под тежестта му.

— Какво да правим с него? — простена един. — Да го върнем обратно в земята?

— Да не сте посмели! — извика Тринга. Вече бе станала на крака и стискаше брадвата, забита в тялото й. — Чукът е мой!

Наистина не знаех правилата на земната магия, но ако можех да съдя от това какви усилия бе коствало на Трим да върне чука, се съмнявах някой от великаните да успее да го потопи повторно на повече от десет километра под земята. Не и по средата на битка с хвърчащи навсякъде оръжия и духове на берзеркери, които не преставаха да вият. Повече ме беше страх от меча.

Рандолф вече бе наточил оръжието. Докато Сам му крещеше да спре, той се насочи към дясната ръка на Локи.

— Тринга! — извиках аз.

Бялата великанка се втренчи в мен, а мастилените й устни се изкривиха в злобна гримаса.

— За себе си ли искаш меча? — казах аз и посочих към вуйчо си. — По-добре е да побързаш.

Звучеше като добра идея. Да насъскам кръвожадната великанка срещу Локи. За нещастие, Тринга мразеше и мен.

— С меча е свършено — каза тя. — Вече се разпада. Но може да взема твоя!

С тези думи тя нападна. Опитах се да вдигна Джак, но той продължаваше да тежи като олово в ръцете ми. Тринга се блъсна в мен. И двамата се търкулнахме по пода. Право към една от кипящите ями.

Новина: кипящите ями са мнооого горещи.

Ако бях обикновен смъртен, щях да умра за секунди. Като айнхери допуснах, че имам около минута, преди горещината да ме убие.

Ура!

Светът ми потъна в кипящ рев, сярна жълта мъгла и бялата фигура на великанката, чиито пръсти стискаха гръкляна ми.

Джак все още бе в ръката ми, но я чувствах натежала и безполезна. Със свободната си ръка започнах да дера на сляпо към Тринга, за да я накарам да спре да ме души. За късмет, пръстите ми намериха дръжката на брадвата, която Самира бе забила във великанката. Извадих я и замахнах в посоката, където трябваше да е главата й.

Натискът върху гърлото ми отслабна. Избутах великанката и заплувах към повърхността. Някак си се измъкнах червен като омар от горящите потоци. Отново чух звуците на битката. Остриета се удряха в остриета.

Камъни се трошаха. Великани ревяха. Духовете от меча Скофнунг продължаваха да вият с горчивина. Опитах да се изправя, но усещах кожата си напукана като пържен кренвирш. Страхувах се, че ако мръдна прекалено рязко, буквално ще се пръсна.

— Джак — изграчих аз, — върви.

Той разхлаби хватката, но се движеше бавно. Може би все още бе замаян от воя на духовете. Може би собственото ми състояние го отслабваше. Едва попречи на великаните да ме довършат.

Пред погледа ми всичко бе бяло на жълти мехури, като че ли очите ми се бяха превърнали в твърдо сварени яйца. Видях как Трим се олюлява към сватбената пейка, как я сграбчва с две ръце и с един последен удар я завърта над главата си към Алекс. Тя се разби в скалпа й и Алекс се пусна от гърба на великана.

Наблизо чух още едно оглушително пукане. Дясната ръка на Локи бе свободна.

— Да! — извика богът и се завъртя на една страна извън обсега на змията. — Хайде сега и последният възел, Рандолф! После семейството ще ти бъде върнато!

Сам все още бе замръзнала. Бореше се с волята на Локи толкова упорито, че един капиляр на челото й се бе пукнал, образувайки прекъсната червена линия. На светлината на копието й лицето на Рандолф изглеждаше по-синьо от всякога. Кожата му ставаше прозрачна, а очертанията на черепа му се виждаха, докато бързаше да наостри Скофнунг за един последен удар.

Трима великани все още се бореха с чука на Тор, без да знаят какво да правят с него. Кралят на великаните се обърна към Алекс, която лежеше замаяна на пода. Друг великан внимателно приближи Сам, без да изпуска от поглед сияйното копие. Очевидно се чудеше дали наистина е толкова безпомощна, колкото изглежда.

— Джак — промърморих аз.

Усетих гласа си като мокър пясък. Ала не знаех какво да му кажа. Едва се движех. Дузина великани все още бяха в състояние да се бият. Локи почти се бе освободил. Не можех да спася Алекс и Сам и да спра вуйчо си едновременно. Всичко бе свършило.

Тогава пещерата се разтърси. Таванът се разцепи като отваряща се щипка на кран и от него паднаха джудже, елф и няколко айнхеряр.

Блиц атакува пръв. Точно когато Трим вдигна очи и се разсея за миг от желанието да убие невестата си, джудже в скъпарска ризница се приземи върху лицето му. Блиц не бе тежък, но на негова страна бяха гравитацията и изненадата. Кралят на великаните рухна под него като купчина блокове.

Хартстоун се приземи на пещерния под с обичайната си елфическа грация и веднага подхвърли руна на Локи:

Предположих, че руната е за лед, тъй като внезапно богът на злото се оказа замръзнал, ококорил очи от изненада. Лявата му ръка все още бе вързана за последния сталагмит. Това го превръщаше в най-грозния сладолед, който бях виждал.

Другарите ми от деветнайсетия етаж с радост се включиха в битката.

— Слава и смърт! — изрева Полуродения.

— Избийте ги всичките! — нареди Малъри.

— В атака! — изкрещя Ти Джей.

Ти Джей прониза най-близкия великан с байонета си. Ножовете на Малъри проблеснаха, когато повали още двама, прицелвайки се между краката им.

(Жокер — никога не се бийте с Малъри Кийн без титаниева броня за чатала.)

Полуродения Гундерсон, който си беше като великан, влезе в битката както обикновено гол до кръста. На гърдите му бяха нарисувани кървавочервени усмивки (предполагах, че на Малъри й бе станало скучно по време на пътуването по тунела надолу). Смеейки се като безумен, Полуродения сграбчи главата на един великан и я запозна с лявото си коляно. Коляното му спечели.

След като Локи замръзна, Самира успя да се отърси от контрола му. Веднага копието й заработи, като намушка един приближил се великан, а после заплаши вуйчо Рандолф.

— Назад! — изръмжа тя.

За миг реших, че ходът на битката се е обърнал. Великаните падаха един след друг. Призовах Джак в ръката си и въпреки поизлинелия си вид и изтощението успях да се изправя на крака. Присъствието на приятелите ми даде сили. Олюлях се до Алекс, за да й помогна да се надигне.

— Добре съм — промърмори тя, макар да изглеждаше дезориентирана и окървавена. Не знаех как бе оцеляла след удара с пейката. Май наистина си беше твърдоглава. — Той… не успя да ме овладее. Локи. Преструвах се.

Тя сграбчи ръката ми. Очевидно много я бе страх, че не й вярвам.

— Знам, Алекс — стиснах ръката й аз, — добре се справи.

В това време Блицен биеше Трим през лицето с бронираната си папийонка. Докато го правеше, вдигна очи и ми се ухили.

— Хлапе, Тор се свърза с нас. Добра работа! За мен бе по-лесно да направя тунел, след като разбрах местонахождението. Боговете още копаят от бърлогата на този идиот. Той е омагьосал скалата да е твърда като… — той отново фрасна Трим в лицето. — Но ще се справят.

Телата на падналите великани лежаха по пода на пещерата. Последните трима бяха онези, пазещи чука на Тор, но те се кандилкаха напред-назад с Мьолнир, сновейки между Трим и Тринга, все едно местеха огромен диван. Изглеждаха напълно изтощени и Полуродения Гундерсон ги приключи набързо с бойната си брадва. Сетне той застана триумфално над тях и потърка нетърпеливо ръце.

— Винаги съм искал да го сторя!

Опита се да вдигне Мьолнир, но чукът упорито отказваше да помръдне от мястото си.

— Както не спирам да ти повтарям — изсумтя Малъри, — не си по-силен от трима великани. А сега ми помогнете…

— Внимавайте! — изкрещя Алекс.

Опитите на Полуродения с чука ни бяха разсеяли от вуйчо Рандолф и Локи. Обърнах се точно навреме, за да видя как леденият блок се чупи и ни опръсква със замръзнали късове.

В момента, в който бяхме заслепени, вуйчо се втурна напред със Скофнунг и удари последната връзка около лявата китка на Локи, натрошавайки оковите.

Мечът изчезна в облак дим. Хорът гневни берзеркери замлъкна. Вуйчо се строполи на колене с писъци, тъй като ръката му започна да се разпада на синя пара.

В края на пещерата Сигун потрепери, когато съпругът й се изправи на крака.

— Свободен — каза Локи. Измършавялото му тяло изпускаше пара, а лицето му бе опустошено от белези. — Сега вече става наистина забавно.