Рик Риърдън
Чукът на Тор (46)

Четиридесет и шеста глава
Ето че идват булката и/или убиецът

Алекс знаеше как да привлече вниманието ни. Харт и Блиц я зяпнаха. Джак ахна и засия в яркожълто. Тор сбърчи вежди и изпусна искри от тях, все едно бяха електрически кабели. Дори козлите приближиха с тропот, за да огледат лудата по-внимателно.

— Какво? — настоя Алекс. — Със Сам го обсъдихме. Нали се закле пред Амир, че няма да се омъжва за онзи великан дори наужким? Но шарадата не ме смущава ни най-малко. Ще се преоблека, ще изрека клетвите, ще убия новия си съпруг и така. Със Сам сме сходни на височина. И двете сме чеда на Локи. Тя може да се маскира като моя придворна. Това е най-добрият вариант.

— За това ли си приказвахте с Алекс? — погледнах аз към Сам.

Самира се заигра с ключовете на колана си.

— Алекс смята, че може да устои на влиянието на Локи… нещо, което аз не успях да направя в Провинстаун.

За пръв път говореше за инцидента така свободно. Спомних си как Локи щраква с пръсти и Сам се просва, с въздух, изкаран от дробовете. Сам беше валкирия. Тя имаше по-силна воля и дисциплина от всеки друг, когото познавах. Ако тя не можеше да устои на влиянието на Локи…

— Сигурна ли си, Алекс? — опитах се да не допусна съмнението да прозвучи в гласа ми. — Пробвала ли си да устояваш на влиянието му преди?

— Какво трябва да означава това? — изопна се лицето на Алекс.

— Не — добавих бързо. — Само исках…

— По-важното е — намеси се Тор, — че дори не си истинско момиче, а аргър.

Въздухът замръзна като мига преди гръмотевична буря. Не бях сигурен кое ме плашеше повече — възможността Тор да нападне Алекс или Алекс да нападне Тор. Погледът й ме накара да се запитам дали не е по-добре да я оставим на границата на Йотунхейм да плаши великаните, вместо да си губим времето с Тор и глупавия му чук.

— Аз съм дете на Локи — каза тя с равен глас. — Това очаква Трим. Полово променлива съм, досущ като моя родител. И когато съм момиче, съм момиче. Определено дантелената рокля ще ми отива повече, отколкото на теб!

— Няма нужда да ми го натякваш — намръщи се Тор.

— Освен това — каза Алекс — няма да допусна Локи да ме контролира. Никога не съм го правила. Никога няма да го направя. А и не виждам някой друг да се предлага за мисията на булката самоубийца.

— Булката самоубийца — обади се Джак, — това е страхотно заглавие за филм.

Отис потропа с копито и въздъхна.

— Ако ви трябва доброволец, предполагам, че мога да се справя. Винаги съм обичал сватбите.

— Мълчи бе, глупак! — каза Марвин. — Ти си козел!

Тор вдигна железния си жезъл и се облегна замислен върху него, като потропа с пръсти по повърхността му и накара няколко различни предавания да се появят върху нея — футболен мач, ТВ шоп и „Островът на Гилиган“^[1].

— Е — каза накрая той, — все пак не вярвам, че аргър може да има успех с тази задача.

— Полово променлив човек — поправи го Алекс.

— Полово… каквото каза — отстъпи Тор, — но предполагам, че… при цялото ми уважение, но ти имаш да губиш най-малко от всички.

— Виждам защо Локи те обича толкова — оголи зъби Алекс.

— Извинете — намесих се, — имаме си други проблеми, които трябва да обсъдим, и нямаме много време. Трим очаква булката му да пристигне утре.

— Значи е решено — скръсти ръце Алекс. — Трябва да се омъжа за големия грозник.

И да му народиш дечица — добави със знаци Хартстоун.

— Изглежда, че ще се наложи да науча езика на знаците — присви очи Алекс. — Междувременно ще се преструвам, че си казал: Браво, Алекс. Благодаря ти, че си толкова храбра героиня, Алекс.

Нещо такова — отбеляза със знаци Харт.

Все още не ми харесваше идеята Алекс да се прави на булка, но допуснах, че е по-добре да задвижа събитията. Да държа групата съсредоточена, бе като да караш колесница със счупена трансмисия и без кози.

— Значи — казах аз, — трябва да приемем, че не можем да вкараме Тор на сватбеното тържество.

— А и той не може просто да проникне в леговището на великана — добави Блиц.

— Опитах, повярвайте — покашля се Тор, — но тъпите великани са се заровили в твърде здрава скала.

— А ти си експерт по тъпотата — предположи Алекс.

Погледнах я кръвнишки, за да я накарам да млъкне.

— Добре, трябва да използваме главния вход. Подозирам, че няма да ни кажат къде е до последната минута, за да избегнат засада или неканени гости, дошли само за да се наядат.

— Какво пише в поканата? — попита Сам.

Извадих я, за да им я покажа. Този път в колонката с датата пишеше: утре сутрин!!! А за местоположението на церемонията все още стоеше: ще се свържем с вас.

— Всичко е наред — казах аз. — Мисля, че знам къде ще се появи входът.

Обясних на Тор за снимката на водопада Брайдъл Вейл. Богът на гръмотевиците не изглеждаше очарован.

— Значи, или бъркаш и това е случайна снимка, или си прав и избираш да вярваш на своя чичо предател?

— Ами… да. Но ако това е входът…

— Мога да проверя — каза Тор. — Ще свикам отбор богове и ще последваме сватбеното тържество като командоси.

— Отбор богове командоси звучи отлично — съгласих се аз.

— Зависи кои са боговете — промърмори Блиц.

— Ще викнем и някои айнхеряр около нас — предложи Сам. — Добри воини, на които може да се има доверие.

Каза доверие, като че ли беше дума, която Тор може и да не бе чувал преди.

— Хмм — Тор усука около пръста си една от опашчиците си. — Предполагам, че това може и да подейства. И веднъж щом Трим докопа чука…

— Ако го докопа — каза Алекс. — Той нали се ползва на сутринта след… ъъъъ… първата брачна нощ.

На Тор му прилоша.

— Ама въпреки това трябва да го покаже на церемонията! Булката има право да го поиска! Символът на чука ми винаги се използва, за да благослови някоя сватба. Ако е у Трим, ще му се наложи да го употреби, стига да поискаш! А стори ли го, ще нахлуем и ще избием всички!

Освен нас — добави Хартстоун.

— Точно така, господин елф! Ще бъде славна кървава баня!

— Господарю Тор — каза Сам, — как ще разберете кога трябва да нападнете?

— Това е лесно — той се обърна и потупа Марвин и Отис по главите. — Ще карате колесницата ми, когато влезете в сватбената зала. Това е обичайната практика за благородници. Като се съсредоточа, мога да чуя и видя това, което чуват и виждат козлите ми.

— Да — каза Отис, — в такива моменти усещам щипане зад очите си.

— Тишина! — рече Марвин. — Никого не го интересува щипането в очите ти.

— Когато чукът се появи — ухили се злобно Тор, — ще нападнем едновременно — богове и айнхеряр. Ще избием великаните и всичко ще е наред. Вече се чувствам по-добре!

— Страхотно! — извика Джак. — Чукни пет!

Едва не отсече ръката на бога.

Самира вдигна ръка, сякаш за да каже: Един момент, моля.

— Има и още нещо. Локи иска меча Скофнунг, за да се освободи. Как да направим така, че да не го получи?

— Никога няма да стане това! — рече Тор. — Локи е скрит на съвсем различно място от боговете преди много векове. Окован е дори по-добре от вълка Фенрир.

То защото с вълка всичко беше шест — направи знаци Харт.

— Елфът говори мъдро — съгласи се Тор. — Няма от какво да се притеснявате. Локи не може да присъства телом на сватбата. Дори ако Трим докопа меча Скофнунг, няма да има време да намери Локи или да го освободи. Първо ще нахлуем и ще убием глупака.

Тор завъртя железния жезъл, за да демонстрира уменията си на нинджа. Едната му опашка се освободи в същото време и това само го накара да изглежда още по-застрашително.

Усетих хлад в стомаха си.

— Нещо в плана ме съмнява. Струва ми се, че пропускаме нещо важно.

— Чукът ми! — каза Тор. — Но скоро ще си го върна. Господин Елф и господин Джудже, защо не отидете до Валхала и не предупредите айнхеряр?

— Сър, бихме могли — намести каска Блиц, — ала технически погледнато, не ни е разрешено да ходим във Валхала, защото още сме живи.

— Мога да коригирам това!

— Не ни убивайте! — извика Блиц.

Тор започна да рови из работната си маса, докато не откри дървена дъсчица с ключе, прикрепено към единия й край. Там бе изписано: пропуск на тор.

— Това ще ви вкара във Валхала — обеща той, — но трябва да ми го върнете. Сега ще оправя колесницата, за да може нашият полов аргър да я ползва утре. После ще събера моя отряд убийци и ще намеря това място, водопада Брайдъл Вейл.

— А останалите? — попитах колебливо аз.

— Ти ще ни гостуваш тази вечер с двете деца на Локи! — обяви Тор. — Вървете да видите Сиф горе, тя ще ви настани. На сутринта отиваме на славно сватбено клане!

— Толкова обичам сватбите — въздъхна Отис.