Марк Хименес
Отвличането (96)

3:30 ч.

— Това е тя — каза агентът на ФБР.

Агент О’Брайън разглеждаше снимката на Грейси на светлината на фенерчето. Бен освети неговата карта на лагера. Той посочи основната хижа с двете си ръце, които Бен беше завързал с тиксо.

— Последно я видяхме в тази хижа.

— Кога беше това?

— В пет нула нула онзи ден. Опита се да избяга, но не успя.

— И вие не й помогнахте?

Агентът въздъхна.

— Не, сър.

— И защо?

— Заповеди отгоре. Най-отгоре.

— Колко са?

— Единайсет. Всички спят. Двама от тях се сбиха вчера, единият си тръгна и не се е връщал. Не знаем какво е станало с него.

— Ние знаем. Защо ФБР иска тези мъже толкова отчаяно, че е готово да пожертва едно десетгодишно момиче?

Младият агент поклати глава.

— Честно казано, не знам. Работим на принципа: ако трябва, знаем. Явно обаче не трябва. Но тези долу складираха достатъчно оръжия в основната хижа, за да започнат истинска война. А и изглеждат като истински войници. Каквото и да са намислили, трябва да е много важно.

Бен изгаси фенерчето.

— Синко, няма нищо по-важно от това да измъкнем внучката ми жива.