Марк Хименес
Отвличането (90)

19:30 ч.

— Благослови ме, отче, съгреших. Не съм се изповядвала цели трийсет години.

Съботната вечер преди Великден винаги беше натоварена. Досега отец Ранди беше изслушал около четирийсет анонимни изповеди на хора, коленичили от другата страна на преградата в католическата църква „Света Ана“. Всички те бяха изповядали обичайни грехове, за които той налагаше обичайните изкупления: десет пъти молитвата „Отче наш“ и десет пъти „Аве, Мария“. Той обаче се стресна, когато чу следващия глас от изповедалнята, по две причини. Трийсет години бяха твърде дълъг период без покаяние и можеше да се наложи да измисля нетрадиционно изкупление; освен това този женски глас му се струваше странно познат. Следващите й думи потвърдиха подозренията му.

— Отче, обладана съм от злото. А сега злото е обладало и дъщеря ми. — Гласът й пресекваше. — Отче, Грейс може да е жива!

Отец Ранди познаваше Грейси, бедното момиче, и цялото й семейство. Виждаше ги всяка неделя сутрин. Но Елизабет Брайс никога не беше стъпвала в църквата му.

— Грейси може да е жива?

— Да!

— Какво значи „обладана от злото“?

— Отвел я е в Айдахо.

— В Айдахо? Кой?

— Синът на дявола.

Раменете на отец Ранди се отпуснаха. Синът на дявола ли? Бедната жена сигурно беше обезумяла. Реши да се отнесе с разбиране към нея.

— А защо не сте изповядвали цели трийсет години?

— Баща ми беше убит, когато бях едва на десет. Обвинявах Господ.

— Цели трийсет години?

— Да.

— И не сте били на литургия трийсет години?

— Не.

— Причастие?

— Не.

— Живели сте без вяра трийсет години?

— Да.

— А защо се изповядвате сега?

— Искам да избягам от миналото. Искам дъщеря ми да се върне. Искам Бог да ни даде още една възможност.

Не беше лесно да си католически свещеник тези дни. При толкова много свещеници, обвинявани в сексуални престъпления срещу деца, католическата църква се превръщаше в любимата изкупителна жертва на адвокатите на ищците и той често се замисляше да напусне. Какво добро правеше? Прекарваше повече време в свидетелски показания, отколкото в разпространяване на Божието слово. И изобщо някой вече вярваше ли в Бог? В Сатаната? Вярваше ли някой в това, че злото и доброто наистина водят ежедневна битка в душите ни и за душите ни? Спасил ли беше поне една душа през тези петнайсет години? Обзе го странно чувство и той разбра: Бог му даваше възможност.

— Злото ме обсеби преди десет години — каза мисис Брайс. — Не ме освобождава.

— Защото не притежавате силата да се борите с него. Вярата е единствената ни защита срещу злото — борим се чрез вярата.

— Но защо дъщеря ми?

Отец Ранди изрече думи, които сам не разбираше:

— Защото двете с Грейси имате връзка, връзка със злото, която трябва да нарушите.

— Отче, как да наруша тази връзка?

— Не можете. Някой трябва да умре, за да скъсате тази връзка.

— Не! Не я взимайте!

Жената подскочи и отвори вратата от неговата страна на изповедалнята. Хвърли се върху него и сграбчи голямото разпятие, което висеше от одеждите му.

— Господи, вземи мен!

— Пати, чуваш ли ме?

Никакъв отговор.

Устата на Джуниър беше прилепена към отвора за въздух, така че го чуваше много добре. Просто се инатеше.

— Научи ли си урока?

Отново никакъв отговор.

— Правиш ми се на сърдита, а? И аз пробвах тоя номер на майора, когато ме вкарваше тук, но той не се връзваше. Аз също няма да се вържа. Чуваш ли?

Тишина.

— Добре, да видим как ще се инатиш след още една нощ.

Джуниър се изправи и се върна в хижата.