Марк Хименес
Отвличането (45)

22:35 ч.

За телевизионните екипи тази нощ беше като нощта след президентските избори. Всички бяха фокусирани върху една тема: Грейси Ан Брайс. Непознати отвличат деца да се гаврят с тях. Отвлеченото дете обикновено бива убито в следващите три часа. Кръвта на Грейси в колата на Дженингс. Предполага се, че е мъртва. По всеки канал звучаха същите думи, отново и отново, и отново. Елизабет плачеше в леглото, когато Джон влезе в спалнята им. Тя изключи звука на телевизора и бързо избърса лицето си.

Джон се вмъкна в своята баня, без да промълви дума. Тя увеличи звука и смени канала. Превключи на „Найтлайн“. Назначеният от съда адвокат на Дженингс не твърдеше, че клиентът му е невинен, а само че смъртното наказание е варварско. Как можеше да представлява един педофил убиец? Нейните виновни клиенти крадяха само пари, не детски живот.

Петнайсет минути по-късно Джон излезе от банята, облечен в карирана пижама. Косата му беше мокра и сресана назад. С тези черни рамки на очилата приличаше на кльощаво копие на героя от комиксите Кларк Кент. Тя отново изключи звука на телевизора. Той се приближи до леглото и поспря, сякаш искаше да каже нещо, после се разколеба и тръгна към вратата.

Две нощи беше спал в стаята на Грейси; Елизабет го изгони от спалнята им онази вечер и го замери с дистанционното управление. Яростта. Сега обаче тя се чувстваше уплашена и самотна. Предполагаше се, че детето й е мъртво — Господи, кръвта й бе намерена в колата на онзи тип! — и тя имаше нужда някой да я прегърне, но не се осмеляваше да помоли мъжа си, не и след онова, което тя му причини. Което яростта й му причини.

Ако го помолеше, той щеше да дойде и да я прегърне. Щеше да й каже, че я обича. Щеше да й прости. Винаги й прощаваше. Ако тя можеше да забрави миналото… Да го забрави ли? По-скоро ако можеше да избяга от миналото си — тогава може би щеше да обича Джон така, както той я обичаше. Той жадуваше за любовта й и тя често осъзнаваше, че иска да му я даде. У Джон Р. Брайс имаше нещо, нещо под фасадата на отвеян гений. Нещо, достойно за обич. Но тя не можеше да го обича, докато мразеше самата себе си. Миналото й не го позволяваше.

Джон спря до вратата и се обърна.

— Тя беше и моя дъщеря. И аз я обичах толкова, колкото и ти. — Той излезе и затвори вратата след себе си.