Марк Хименес
Отвличането (33)

6:21 ч.

— Може и да е той. Не съм сигурен.

Треньорът Уоли Фейгън гледаше през огледалото за наблюдение към тъжния млад мъж в бяла затворническа униформа, седнал пред металната маса в голата стая за разпит. Ръцете му с белезници бяха протегнати с дланите надолу върху масата и той изглеждаше замаян и объркан. Имаше руса коса и сини очи, но не беше толкова едър, колкото мъжа, потърсил Грейси след мача. Просто изглеждаше различно.

— Имайте предвид — каза началникът на полицията, — че този тип е осъждан за изнасилване и в колата му открихме детска порнография и фланелката на Грейси. Откъде мислите, че ги е взел?

— Ами тогава… предполагам, че е той.

И все пак в него имаше нещо, което го караше да се колебае. Уоли просто не беше сто процента сигурен.

Бен седна на края на леглото и потри голите си ръце и гърди, за да потисне треперенето.

— Грейси не е била с него, нали? — попита той Кейт.

— Откъде знаеш?

— Анджелина беше права. На Грейси й е студено. Завели са я на север.

— Кои?

Бен потри лицето си.

— Похитителите.

Кейт включи телевизора. На екрана течеше видеоматериал на полицейска акция. Двама мъже разбиват вратата на някакъв апартамент във вторник рано сутринта. Те извикват: „Полиция“ и влетяват вътре с извадени пистолети; минути по-късно извеждат някакъв сънен млад мъж от апартамента под ярките светлини от прожекторите на медиите. Той изобщо не изглежда опасен в червената си карирана пижама и приковани на гърба му ръце с белезници между двама полицаи, които се извисяват над него. По-скоро прилича на кльощаво хлапе. Зад него се влачи разтревожена бременна жена, загърната в халат. Акцията по арестуването в ранния сутрешен час е като направена за телевизията.

Кейт посочи екрана.

— Той е похитителят.