Марк Хименес
Отвличането (12)

Утринните лъчи се процеждаха през щорите на просторната семейна спалня на втория етаж на Магнолия Лейн №6. Елизабет се размърда под дебелата завивка във високото огромно легло с четири колони, до което се стигаше по дървена стълбичка. Слаба усмивка докосна устните й.

Невинен по всички обвинения.

Тя се обърна и изпъшка. Тялото я болеше. Главата я цепеше, сякаш имаше махмурлук, но тя не си спомняше да е пила вечерта. Вероятно беше от процеса, дългите процеси винаги я изтощаваха психически и физически, особено когато адреналинът от постигнатата победа се уталожеше.

Дванайсет съвестни граждани с патешки умове.

Днес събота ли беше, или неделя? Май беше неделя. Джон и Кейт сигурно бяха извели децата на църква. Тя не ходеше на църква, в двайсет и първи век религията и законът бяха опиатите на масите. Елизабет Брайс беше на друго мнение. Тя беше спряла да вярва в справедливостта на закона пет години след като завърши право — което с повечето адвокати се случваше много по-рано — и не се беше молила от…

Вчера?

Моли ли се вчера?

Елизабет се опита да проясни мислите си. Пое си дълбоко въздух и почувства, че е гладна. Много гладна. Кога беше яла за последен път? Не можеше да си спомни. Една голяма неделна закуска, докато останалите са на църква, щеше да й се отрази добре. Малко спокойствие, за да пие кафе, да прочете вестника и да се отдаде на спомените за последната си победа в съда. Във вестника можеше дори да има статия за изумителния завършек на делото „Шей“! Тя се протегна, въодушевено отметна завивката и се измъкна от леглото.

Спъна се и падна. Краката й се заплетоха в чорапогащника… Дъното беше раздрано… Тя измъкна няколко сухи кафяви листа от него… Защо беше събула само единия крачол?… И защо изобщо спеше с чорапогащник?… Защо краката й бяха изподрани и мръсни?… А ръцете и ноктите й? Защо си беше легнала с тези кални дрехи?… Тя докосна лицето си… Защо ли си беше легнала, без да измие грима от лицето си? Какво, по дяволите, ставаше?

Обля я гореща вълна, от което й прилоша. Тя пролази на четири крака до прозорците, влачейки чорапогащника си като сватбен шлейф, приклекна и погледна през щорите. Долу пред къщата й имаше полицейски джипове, телевизионни коли, камери и хора. Тя се облегна на стената. Спомни си.

Грейси беше изчезнала.

Бен влезе в кухнята на долния етаж. Кейт и Силвия приготвяха закуска като за цял батальон. Ароматът на палачинки, наденички, яйца и препечени филийки привличаше постоянна върволица агенти и полицаи към кухнята.

Бен се беше събудил призори след няколко часа неспокоен сън. Беше чул задната врата да се затваря след Кейт, която беше отишла на ранна служба, за да направи това, което ирландските католички бяха правили векове наред пред лицето на глада, бедността, чумата, войната и бедствията: да се моли. Той се беше изкъпал и преоблякъл и след това беше излязъл навън да види как слънцето изгрява над дърветата. Началото на още един ден без Грейси и първият ден със съзнанието, че парите не могат да я спасят.

Бен се опитваше да си сипе чаша кафе, но не можеше да успокои сутрешното си треперене. Кейт взе каната от ръката му, наля му кафе и отнесе чашата с линийката на масата, без да отрони дума. Бен седна, хвана чашата с две ръце и отпи. Бяха изминали пет години, откакто за последно му беше приготвяла сутрешното кафе, но Кейт помнеше нужната доза. В това кафе имаше достатъчно кофеин, за да избие и най-тежкия махмурлук. Снощи обаче Бен Брайс не се беше поддал на бутилката.

Сам седеше срещу него. Още беше с униформата на бостънския „Ред Сокс“, но сега беше омотал син шал около главата си. Той ту си похапваше от сиропираните палачинки, ту рецитираше разни реплики, все едно играеше различни роли.

— Чакай! Трябва да ме отведете на брега. Според кодекса на ордена на братството…

Сам се обърна леко, все едно гледаше друг герой, и гласът му се промени.

— Първо, връщането ти на брега не беше част от договора ни. Следователно не трябва да правя каквото и да било. И второ, трябва да си пират, за да важи пиратският кодекс, а ти не си. И трето, кодексът не е истински закон, а нещо като правилник. Добре дошли на борда на „Черната перла“, мис Търнър.

Бен погледна към Кейт, която стоеше до печката.

— Филмови реплики. Наследил е паметта на Джон. Може да изрецитира цели филми — каза тя.

Сам продължаваше:

— Значи това е. Това е великото тайно приключение на скандалния Джак. Прекара три дни, търкаляйки се по плажа и пиейки ром! — Сам размаха ножа и вилицата, все едно бяха бутилки. — Добре дошла на Карибите, миличка.

Кейт попита:

— Сам, това не е ли забранен за деца филм?

Момченцето замръзна с пълна уста и разперени ръце. После погледна към Бен. Той реши още веднъж да спаси внука си.

— Да не си от „Ред Сокс“?

Кейт поклати глава и се обърна към печката. Сам се втренчи в палачинките си.

— След продажбата на акциите.

— Какво?

— Татко ще ми купи отбора „Ред Сокс“, когато стане милиардер.

— Сериозно?

— Мда. — Сам отхапа огромно парче палачинка. Бузата му се поду като на бейзболист с топка тютюн за дъвчене и той попита: — Е, колко пари иска онзи кретен?

— Кой?

— Онзи, дето взе Грейси.

Бен хвърли един поглед на Кейт.

— Ами не е казал още.

Сам въздъхна:

— Ще ми се или да се изака, или да става от гърнето.

— Сам! — извика Кейт.

Момченцето само сви рамене.

— Ами да, тогава татко може да му напише чек и Грейси може да се прибере.