Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Abduction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Отвличането

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

ISBN: 978-954-769-143-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413

История

  1. — Добавяне

10:36 ч.

— Пълен боклук — каза Джан Йоргенсон. Тя хвърли изсъхналия маркер в кошчето в другия край на стаята.

Тази сутрин беше дошла в офиса си за първи път след отвличането и се опитваше да се съсредоточи върху дългия списък от млади араби, които живееха в Тексас, но мислите й непрекъснато се връщаха към онова момиче от видеозаписа на футболния мач. Имаше чувството, че е обърнала гръб на Грейси Ан Брайс. А тя не беше пораженец. Маратоните я бяха научили да не се отказва. След трийсет километра тичане се намираш като в мъгла, тялото ти е на автопилот, краката ти са изтръпнали, изгубил си всякакъв контрол над вътрешностите си — но не се отказваш. Ако се откажеш, никога няма да разбереш истината за себе си.

Специален агент Джан Йоргенсон беше твърдо решена да разбере истината за Грейси Ан Брайс.

Затова вместо да пробяга десет километра, както обикновено през обедната почивка, тя нахвърля основните точки по случая „Брайс“ върху дъската в малкия си кабинет в центъра на Далас. Написа ГРЕЙСИ АН БРАЙС в най-горната част и отдолу пет точки: ГАРИ ДЖЕНИНГС, ДЖОН БРАЙС, ЕЛИЗАБЕТ БРАЙС, ПОЛК. БЕН БРАЙС, ДНК.

Под ГАРИ ДЖЕНИНГС написа „БрайсУер“, кръв в колата, фланелка, 9 телефонни обаждания, разпознаване от треньора, детска порноснимка. Неоспорими доказателства. И все пак екипът на ФБР по събиране на доказателства не бе открил и един косъм от главата на Грейси в колата на Дженингс, нито в апартамента или по дрехите му; нито пък нейни отпечатъци по колата или негови отпечатъци върху порнографската снимка. Не откриха и порно в апартамента или в компютъра му. Изобщо не съвпадаше с профила на престъпник. В досието му нямаше нищо, което да предполага отвличане на дете. Имаше жена и бебе на път и очакваше да спечели един милион долара всеки момент, а изведнъж захвърля всичко това, за да изнасили и убие десетгодишната дъщеря на шефа си.

След това попълни известните факти за ДЖОН БРАЙС: докторска степен от Масачузетския технологичен институт, женен за Елизабет Брайс, премества се в Далас, „БрайсУер“, акциите на борсата. Освен че беше милиардер след вчерашната продажба на акциите му на борсата, което можеше да бъде евентуален мотив за откуп, нищо друго в биографията на бащата не предизвикваше интереса й. Защо някой би отвлякъл детето на Джон Брайс?

Под името ЕЛИЗАБЕТ БРАЙС тя написа: родена в Ню Йорк, колежът „Смит“, право в Харвард, Министерство на правосъдието, напуска, омъжва се за Джон Брайс, премества се в Далас, защитник на богаташи. Защо някой би отвлякъл детето на Елизабет Брайс?

Започна да попълва данните за полковник БЕН БРАЙС: Уест Пойнт, Виетнам, зелена барета, полковник, почетен медал за храброст, секретни части, татуировка „пепелянка“. Защо някой би отвлякъл внучката на полковник Брайс?

Защо някой би извършил това престъпление? Какви са мотивите?

Тя се върна при бюрото си, покрито с информация, която отдел „Проучвания“ бе събрал за полковник Брайс от достъпни източници — копия от вестници и статии от списания, подредени в хронологичен ред. От отдела бяха подчертали с жълт флумастер името на полковника във всички статии. Една от тях носеше дата 30 април 1975 година и беше посветена на падането на Сайгон, придружена от снимка на американски хеликоптер, който се издига от покрива на посолството на САЩ; един войник бе стъпил на единия плаз като огнеборец от пожарникарска кола и стискаше някакъв малък предмет в ръката си.

Към друга статия — от 7 август 1972 година — бе поместена снимка на президента Никсън, който поставя почетния медал на врата на полковник Брайс по време на церемонията в Източната зала на Белия дом. Бен Брайс беше награден, защото сам беше спасил сто американски пилоти от военнопленнически лагер. Съпругата на полковника стоеше до него.

Джан прегледа няколко статии от „Старс енд Страйпс“, военния вестник, и накрая стигна до статия на първа страница на „Уошингтън Хералд“ от 12 ноември 1969 година. Снимката показваше тълпа репортери, заобиколили мрачния полковник Брайс пред военна сграда, само че той още не е полковник, а младши лейтенант. Материалът споменаваше военен съд заради някакво клане във Виетнам. Джан Йоргенсон беше родена едва през 1980 година и знаеше за войната във Виетнам колкото за Гражданската война. Тъкмо се канеше да мине нататък, когато погледът й падна върху една дума в петия параграф — „пепелянка“.

Във вените на Джан се разля вълна от адреналин: полковник Брайс имаше татуировка „пепелянка“. Неидентифицираният мъж в парка също. Изправените пред военен съд войници са били част от отряд за специални операции с кодово име Пепелянка. Тя продължи да чете.

Отряд за специални операции „Пепелянка“, ръководен от майор Чарлс Удроу Уокър, изклал четирийсет и пет виетнамски цивилни граждани на 17 декември 1968 година в селце в провинция Куанг Три в Южен Виетнам. Лейтенант Бен Брайс докладвал за клането. Щом медиите се докопали до информацията, Куанг Три се превърнал в политическа кауза. Членове на Конгреса, противници на войната, настоявали майор Уокър да бъде изправен пред военен съд. От армията се противопоставили: Чарлс Удроу Уокър бил жива легенда. Но когато група сенатори заплашили да спрат военното финансиране, от армията се предали и подвели Уокър и войниците му под отговорност по Член 118 от Военния кодекс: за убийство.

Лейтенант Бен Брайс бил единственият свидетел на обвинението; той свидетелствал, че Уокър подтикнал войниците си към клането и хладнокръвно убил младо момиче. Майор Уокър застанал на подсъдимата скамейка и отрекъл, нищо повече. Случаят бил приключен. Една жива легенда винаги може да стъпче един лейтенант.

 

 

Препълнената съдебна зала беше притихнала в очакване, когато трийсет и осем годишният майор, изключително привлекателен мъж, както се виждаше от снимката, застана на подсъдимата скамейка, облечен в униформата си, с покрити с медали гърди. Изпънат като струна, той се обърна към членовете на военния трибунал.

— Смъртта, господа, е съществена част от войната. По време на война умират хора. Мъже, жени и деца. Войници и цивилни граждани. Врагове и съюзници. И американци. Комунистическите сили са убили четирийсет хиляди американски войници във Виетнам. Четирийсет хиляди, господа! А сега армията ме изправя пред военен съд заради четирийсет и двама мъртви азиатци?

Майорът подушва въздуха като хрътка по следите на плячката.

— Долавям миризмата на корумпирани политици в тази зала.

Обвинителят поглежда майора: образец на командос от зелените барети. Метър и деветдесет и пет висок, сто килограма, с мускулесто жилаво тяло, руса къса коса, загоряло лице и гръмотевичен глас. И тези очи като сини кристали, които сякаш проникват в душата ти; войниците му казват, че когато прикове поглед върху теб, все едно виждаш самия Исус Христос. Наричат себе си негови апостоли.

Майорът приковава поглед върху съдиите от военния съд.

— Когато през Втората световна война изравнихме Германия със земята, бомбите ни убиха трийсет и пет хиляди немски граждани само в Дрезден. Когато бомбардирахме Хирошима и Нагасаки, избихме триста хиляди цивилни японци. Тогава не скърбяхме за тяхната смърт. Не изправихме пред военен съд пилотите, които пуснаха бомбите, или генералите, които издадоха заповед за нападенията. Почетохме ги като герои. Наградихме ги с медали и паради. Но тази война, казват, била различна. Хората не харесвали тази война. На което аз отговарям: „И какво от това!“. Откога тази мъжка армия се интересува от мнението на цивилните граждани? Интересува ли ви мнението на тази разюздана тълпа протестиращи пред портала на военната база? Те горят американското знаме, което вие и аз сме се заклели да защитаваме? Войниците, които в този момент се бият и умират във Виетнам, не защитават тези граждани. Те защитават тази страна! И аз няма да позволя шепа наркомани, които се опитват да изкръшкат от военна служба, да ми казват кога, къде и кого да убивам, за да защитя тази страна! Тази война била неморална, грозна, брутална и жестока. На което отговарям — да, така е! Точно като всяка друга война, водена от тази страна. Войната, господа, не е хубаво и приятно, нито хуманно начинание, подходящо за вечерните новини. Войната е грозна. Брутална. Нечовешка. Жестока. И необходима за оцеляването на свободния свят!

Той посочва през прозореца:

— Тази тълпа иска Америка да загуби във Виетнам. Тази тълпа иска да свали американските военни. Ние — вие и аз, и тази армия — не можем да позволим това да се случи! Защото ако го направим, ако позволим на една тълпа да унищожи армията, светът вече няма да се страхува от Америка! Можем да живеем в свят, който не обича Америка. Можем дори да живеем в свят, който мрази Америка. Но, господа, не можем да живеем в свят, който не се страхува от Америка. Не можем да живеем в свят, който смята, че може да се будалка с Америка! Защото ако всеки страхлив диктатор, бунтовник, войнолюбец и терорист реши, че може да атакува Америка, той ще го направи! Господа, аз съм изправен на съд, но днес не се решава съдбата на майор Чарлс Удроу Уокър. Днес се решава бъдещето на армията на Съединените щати. Бъдещето на Америка. Обвинен съм в убийство от една армия, което трепери от страх пред политиците. Политици, които никога не са водили война, но се наслаждават на свободата, което войната им носи — свободата, която им носим ние. Политици, които се опитват да спечелят изборите, като угаждат на тази тълпа. Аз, господа, се опитвам да спечеля една война! Да победя комунизма и да съхраня мира и благоденствието на Съединените американски щати!

Майорът съблича сакото си. Разкопчава левия ръкав на ризата си и го навива. Показва на съдебните заседатели татуировката с пепелянка, изобразена на бицепса му. Превежда думите от виетнамски: „Убиваме за мир“.

— Ако тази страна иска да се наслаждава на мир и благоденствие, то трябва да сме готови да убиваме за това!

Майорът посочва към обвинителя си.

— Откакто Труман предаде Макартър, всеки войник в Уест Пойнт знае, че политиците винаги ще предават военните. Очакваме това. Но не очакваме предателство от един от нас. Точно както Исус Христос е имал Юда Искариотски, така аз имам лейтенант Бен Брайс. Той ме предаде. Той предаде вас, предаде армията. Той предаде тази страна. Дали сме убили онези жълтури? Убихме ги, и още как! И бих убил всеки жълтур във Виетнам, ако трябва, за да спечеля тази война! За да победим комунизма! И бог ми е свидетел, нямам угризения, че съм убил тези четирийсет и двама азиатци! Съжалявам единствено, че не вкарах куршум и в главата на лейтенант Бен Брайс!

Бен рязко се завърна в настоящето, когато ленд роувърът подскочи.

 

 

— Ето това е мотив — отмъщение.

Агент Джан Йоргенсон отгърна на последната страница от статията.

Майор Уокър и още девет зелени барети бяха оправдани по обвинението в убийство, но бяха осъдени за поведение, неподобаващо на военни, бяха лишени от звание и позорно освободени от армията.

Възможно ли беше Уокър да е отвлякъл Грейси Ан Брайс, за да си отмъсти на полковник Брайс? Кой беше майор Чарлс Удроу Уокър? И къде се намираше сега?