Марк Хименес
Отвличането (78)

17:01 ч.

Грейси не беше чула шум от външната стая вече няколко часа, откакто Джуниър беше почукал тихо на вратата и я беше помолил да излезе, за да й обясни защо трябва да убият президента. Тя не пожела и той беше казал, че отива в града да й купи „женските работи“. Беше чула шум от потегляща кола. Джуниър го нямаше. Сега беше шансът й да се измъкне. Ако успееше да избяга, Бен нямаше да има нужда от уискито, за да забрави, че е убил Джуниър и Джако.

Тя отвори леко вратата и надзърна вън. Голямата стая беше празна. Пристъпи крачка…

— Здрасти, миличка.

Грейси се стресна от гласа зад гърба си. Рязко се обърна. Между нея и вратата към стаята й сега стоеше огромен дебел и грозен мъж, онзи, който беше убил Бамби. Дъхът му миришеше на алкохол, от цялото му тяло се разнасяше противна воня.

— Пипала ли си нещо такова? — попита дебелакът.

Грейси погледна надолу, където ръцете му обгръщаха чатала. Пенисът му не беше отпуснат и сбръчкан като пениса на баща й онзи ден в банята; беше лилав и издут, сякаш ще се пръсне. Беше достатъчно голям, за да нарани момиче като нея. Тя си припомни как мисис Бойд им беше говорила за ерекция, как пенисът на момчетата ставал твърд, за да проникне…

— Ако ме докоснеш, Джуниър ще те убие!

— Е, Джуниър го няма, нали?

Тя си спомни съвета на мисис Бойд от часа по сексуално образование. Насочи пръст срещу мъжа и извика:

— Не! И „не“ значи не!

Той просто се изсмя:

— Не и за мен.

Тя си отбеляза наум да каже на мисис Бойд, че съветът й не върши работа при големи, дебели и грозни мъже в планините на Айдахо. Накрая си припомни съвета на майка си: Ако някое момче не приеме отказа ти, просто го изритай в топките. Грейси предположи, че този съвет важи за дебелите грозни мъже, и му нанесе най-силния си ритник от тренировките по таекуондо — с туристическата обувка. Дебелият само изскимтя и разтръска ударената си ръка.

От погледа, който й хвърли, тя осъзна, че е успяла единствено да го разяри. Оставаше й само едно.

Да бяга.

Студеният въздух я стресна, когато излетя от вратата на хижата. Дебелакът никога нямаше да я настигне, ако не се беше подхлъзнала на леда. Топлият му дъх опари врата й като сешоар. Ръцете му сграбчиха дрехите й. Краката й увиснаха.

— Върни се вътре, малката. Буба не е имал девственица от…

Тя чу тъп удар и дебелакът изрева. Пусна я и тя падна на земята. Погледна нагоре и видя как Джуниър замахва с една лопата и отново удря дебелака по главата.

— Буба, кучи сине!

Буба се свлече на колене; погледът му беше замъглен, главата му кървеше. Джуниър беше като подивял и пак замахваше с лопатата, когато Джако се появи отзад и я изтръгна от ръцете му.

— Нали няма да убиеш единствения ни експерт по мунициите, Джуниър. Той е просто пиян.

— С него е свършено! — изкрещя Джуниър и изрита дебелака на име Буба в корема. — Изчезвай от планината ми!

Джуниър му подхвърли някакви ключове.

Буба грабна ключовете, пропълзя на безопасно разстояние, после се изправи и препъвайки се, отиде до един стар пикап. Качи се и отпраши надолу по планината.