Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Abduction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Отвличането

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

ISBN: 978-954-769-143-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413

История

  1. — Добавяне

Ден шести

6:02 ч.

Началникът на полицията Пол Райън лежеше буден, обзет от съмнения относно главния си заподозрян. Наистина ли Гари Дженингс беше отвлякъл и убил Грейси Ан Брайс? Всички доказателства го потвърждаваха: фланелката, снимката, телефонните обаждания, предишното престъпление, разпознаването от страна на треньора, а сега и кръвта на жертвата, но все пак… нещо просто не пасваше. Всичко беше прекалено точно. Всички доказателства сочеха към Дженингс, а не би трябвало. Образован служител в компютърна компания преследва дъщерята на шефа си? Обажда й се от мобилния си телефон в работно време и не прави никакъв опит да прикрие следите си? Оставя фланелката й в колата си? Под стелката има снимка с детска порнография? Наистина ли Дженингс беше толкова глупав? И след като тъпанар като Еди е намерил колата му отключена, не би ли могъл да го направи всеки друг?

След щателна проверка най-способните агенти на ФБР бяха открили единствено малко размазано петно кръв и никакви други доказателства — нито косми, нито отпечатъци от пръстите й или нишки от дрехите й, нито трева от футболното игрище и листа от гората. А и треньорът не беше особено сигурен, въпреки че Дженингс в общи линии отговаряше на описанието на заподозрения.

Разбира се, снимката на Дженингс и домашният му адрес бяха в щатския сайт за извършители на сексуални престъпления; всеки, който искаше да открие рус синеок мъж, осъден за изнасилване, лесно можеше да го направи. Но защо ще се спре на някой, който работи за бащата на жертвата? С каква цел? За да го натопи, защото някога се е провинил? Нямаше логика. Той мислено претегли предимствата и недостатъците на ровенето по-навътре в нещата и бързо реши, че няма никакви предимства, не и за Пол Райън.

На петдесет и две години надали щяха да се разкрият други възможности за работа в полицията. Нямаше на какво повече да се надява. Седемдесет и пет хиляди годишно плюс безплатна здравна застраховка. След още осем години щеше да се пенсионира — с достатъчно пари да заживее в някоя малка къща в Сън Сити заедно с жена си. Очакваше го хубав живот… или поне приличен. Готов ли беше да захвърли този шанс заради Дженингс? Заради този осъждан хлапак? Е, може известният му адвокат да успееше да докаже, че е невинен. Което не беше много вероятно при огромния обществен отзвук. Смърт чрез инжекция — това беше бъдещето му. То обаче не беше грижа на Райън: такъв беше законът! Защо Пол Райън да рискува финансовата си сигурност заради това момче? И то заради нищожната вероятност похитителят да е друг? Дори една крачка в тази посока и Райън рискуваше да загуби работата си — кметът нямаше да е доволен, а какво би означавало това за него? Да остане не само безработен, но и без никакви шансове. Без здравна застраховка. Без пенсия. Да работи в „Уолмарт“. Не откриваше нито една разумна причина да се порови по-надълбоко.

Освен че беше редно да постъпи точно така.

А и бебето. Бебето на име Сара лежеше в родилното отделение в критично състояние — беше се родило почти два месеца преждевременно. Пол Райън ли носеше отговорност за бебето? Мамка му, не той беше сложил кръвта и фланелката в колата на Дженингс! Нито пък се беше обаждал девет пъти на жертвата! Не беше привиквал бременната му жена в участъка!

Само че той й беше показал порно снимката.

Едно бебенце можеше да умре, защото той се нуждаеше от самопризнания, за да запази работата си. Пол Райън се чувстваше виновен. Угризенията го държаха буден през цялата нощ и го караха да крачи из къщата, докато не го обзе чувство за срам. Бебето Сара.

Към четири часа сутринта — дали от необходимостта да изкупи греховете си или от недостиг на сън — Пол Райън взе съдбовно решение. Ще постъпи както е редно.

В шест часа сутринта обаче Дженингс го бе изпреварил.

Райън стоеше пред килията на Гари Дженингс и гледаше безжизненото му тяло, което висеше от тавана. Единият крачол на белите затворнически панталони беше завързан около врата му, а другият беше увит около тръбите на новата противопожарна система, която бяха инсталирали миналия месец в съответствие с разпоредбите.

Невинните заподозрени не се самоубиват.