Карин Фосум
Черни секунди (11) (Шестият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

— Говорил си с Томе Рикс — каза Сейер. — Какво впечатление ти направи?

Томе изникна пред очите на Скаре.

— Съвсем обикновено осемнайсетгодишно момче — отвърна той. — Малко несигурен в себе си. Донякъде в отбранителна позиция. И доста разстроен от случилото се.

— Нещо подозрително?

— Да — призна Скаре. — Малко оплита конците.

— В какъв смисъл? — попита търпеливо Сейер.

— На първи септември бил на гости у един приятел — Бьорн — отговори Скаре. — По-късно вечерта тръгнал към магистралата, ей така, да даде малко газ. После станала злополуката на кръговото. Като го питах какво е правил след това, каза: „Върнах се у Уили.“ Очевидно се изпусна. Вероятно е бил у Уили през цялото време. Не знам какво означава това.

— Майка му е много против това приятелство — напомни му Сейер. — Може би я е излъгал къде ще ходи. И после не е успял да поддържа единна версия. Разпита ли го за злополуката с колата?

— Да. Отидох да хвърля едно око на мястото — каза Скаре. — Предположих, че ако наистина е ударил колата и е одраскал боята, трябва да е оставил следи по мантинелата. И действително — следи има.

— Ясно — кимна Сейер. — Изобщо не си губиш времето — отбеляза той с усмивка.

И двамата замълчаха.

— Къде изобщо може да я е скрил? — възкликна Сейер след дълъг размисъл. — Винаги ги намираме. И то бързо. Само след няколко часа. Или на следващия ден. Знаем, че е принуден да действа бързо. Два часа — отбеляза той, — толкова му трябват обикновено. Отвличане. Изнасилване. Убийство. И накрая задачата да се отърве от тялото. Под напрежение е. Рядко подбира скривалището особено старателно. Или ще струпа малко клони, или ще изкопае гроб надве-натри, и то само в случай че има лопата подръка.

— Щом изчаква, може би става въпрос за нещо друго — предположи Скаре.

— Какво имаш предвид? — попита Сейер.

— Нашата логика е, че я е убил и се е отървал от тялото, колкото се може по-бързо. Ами ако не бърза? Ако просто си я държи някъде, в някоя къща. Някъде, където не стъпва друг, освен него.

Сейер кимна.

— Да — потвърди той. — Това, разбира се, е възможно. Но природата си знае работата — поклати глава той. — Не е лесно да заспиш под един покрив с трупа на малко момиче.

— Но все пак тук не говорим за напълно нормален човек — възрази Скаре.

— Напротив — отвърна Сейер. — Помежду ни има много повече общо, отколкото различно. Добре, че Хелга Юнер не може да ни чуе в този момент — добави той.

— О, може — възрази унило Скаре. — Чува ни в кошмарите си.

Сейер отиде до хладилника да си вземе газирана вода.

— А колелото? — продължи по-обнадеждено Скаре. — Надявах се то да е нашата златна мина.

— Няма никакви следи по него — отвърна мрачно Сейер и отпи няколко глътки от бутилката. — Ако не ме лъже шестото чувство, съвсем скоро ще я открием.

Той впери тежък взор в младия си колега.

— Хелга Юнер ще иска да узнае всичко. До последната подробност. Ако има Бог, сега е моментът да се помолим… — каза Сейер. — Когато намерим тялото, то все още да прилича на Ида.