Амос Оз
Познание за жена (42)

Глава 42

През следващите няколко дни Йоел обмисли внимателно предложението на Ралф. Особено след като му стана ясно, че в предстоящата битка майка му и той бяха от едната страна на барикадата, а от другата стояха Авигейл и Нета, които държаха на апартамента на улица „Карл Нетер“. И дори говореха за изнасяне още преди изпитите. На десети март Нета получи съобщение от военните, че ще влезе в казарма след седем месеца, на двайсети октомври. Йоел заключи, че тя не е информирала лекарите от комисията за проблема си или пък ако го бе направила, изследванията не бяха открили нищо. Понякога се питаше дали мълчанието му не е безотговорно. Не беше ли длъжен като единствен родител да прояви самоинициатива, да се свърже с военните и да ги запознае с фактите? Да им предостави данните на лекарите от Йерусалим? От друга страна, кое от многобройните заключения трябваше да им представи? Нямаше ли да сгреши и да прояви безотговорност именно ако предприемеше тази стъпка зад гърба на Нета? Да я жигоса завинаги със стигмата на болестта, която бе породила толкова суеверия през вековете? И не беше ли неоспорим факт, че пристъпите никога не се проявяваха извън дома? Нито веднъж. След смъртта на Иврия Нета бе получила един-единствен припадък, и то доста отдавна, в края на август, а оттогава се бе възцарило пълно спокойствие. При това не можеше да се твърди категорично, че случилото се през август бе истински пристъп. Защо тогава да не отидеше на „Карл Нетер“ да огледа онази стая с изглед към морето, да проучи съседите, да поразпита дискретно за бъдещата съквартирантка — съученичката Адва, и ако се окажеше, че всичко е наред, да плаща сто и двайсетте долара наем и надвечер да наминава да пие чай, за да провери дали всичко е наред? И какво толкова страшно, ако се окажеше, че Шефа наистина възнамерява да я вземе на работа в службите? Да помага на секретарките? Винаги можеше да наложи вето и да осуети плановете на Даскала. Но като се замислеше, защо да й забранява? Работата там щеше да му спести необходимостта да се обажда на разни хора и да подновява стари връзки, за да я освободи от казармата, без да споменава за болестта й и без да й лепва клеймо за цял живот. За Шефа не беше никакъв проблем да уреди работата в кабинета да мине за отбиване на военната служба. Нещо повече, Йоел можеше с няколко добре премислени хода да успее да спаси дъщеря си и от армията, и от стигмата, с която Иврия понякога налудничаво го обвиняваше, че иска да жигоса Нета. Освен това промяната в позицията му относно наемането на онази стая на „Карл Нетер“ можеше да доведе до нова конфигурация на силите в къщата. Беше ясно, че в момента, в който Нета застанеше на негова страна, двете баби пак щяха да сключат съюз. И обратното, ако успееше да привлече Авигейл в своя лагер, Лиза и дъщеря му веднага щяха да застанат срещу тях. Тогава защо да си правеше труда? И той вдигна ръце и не направи нищо нито за казармата, нито за апартамента. Още веднъж си каза, че няма закъде да бърза. И утре бе ден, морето нямаше да избяга. Междувременно поправи прахосмукачката на господин Крамер и заедно с чистачката за два дни изблизаха цялата къща, както бе правил всяка пролет в апартамента в Йерусалим. До такава степен бе потънал в това занимание, че когато Дуби Кранц се обади и попита кога ще се прибере Нета, отговори рязко, че са в разгара на пролетното почистване и затова е най-добре да я потърси по-късно. Колкото до предложението на Ралф да инвестира в някакъв канадски фонд, който щял да удвои парите му за осемнайсет месеца, той го обмисли и сравни с другите съществуващи възможности, за които му бяха споменали. Майка му например на няколко пъти бе намекнала, че пази значителна сума, за да му помогне да започне свой бизнес. Един бивш колега му обещаваше фантастични печалби, ако се съгласеше да му стане партньор в частната детективска агенция. Арик Кранц не спираше да го моли да сподели последното му приключение: два пъти в седмицата той обличаше бяла престилка на санитар и даваше четиричасово дежурство от нощната смяна в болницата, където бе спечелил сърцето на доброволката Грета; уверяваше го, че за него пази две други доброволки — Кристин и Айрис, можел да си избере която пожелаел, или да ги вземе и двете. Но фантастичните печалби не интересуваха Йоел, нито изгодните инвестиции, нито пък доброволките на Кранц. Нищо не го вълнуваше, освен неясното, но непреодолимо чувство, че не е напълно буден, че обикаля, размишлява, грижи се за дома, градината и колата, прави любов с Ан-Мари, обикаля между цветарския магазин, къщата и търговския център, мие прозорците за Пасха и дочита биографията на началник-щаба Елазар — всичко това като насън. Ако все още се надяваше да разгадае нещо, да разбере или поне да формулира ясно въпроса, трябваше непременно да прочисти главата си от тази гъста мъгла. На всяка цена да се събуди от дълбокия сън. Дори и с цената на някаква беда. Нещо трябваше да се появи и да разпръсне меката плътна пелена, която го обгръщаше от всички страни като в утроба.

Понякога си припомняше напрегнатите моменти от работата си, когато се промъкваше крадешком из улиците на непознати градове, сякаш се плъзгаше в тясното отвърстие между два бръснача, настръхнал телом и духом, все едно бе на лов или любеше красива жена; когато дори простите всекидневни неща му намекваха за тайните, които криеха в себе си: отразените в локвите улични лампи, гънката на нечий ръкав, мярнатия сутиен под дръзкото деколте на лятна рокля. В тези мигове дори успяваше да предвиди какво ще се случи в следващите няколко секунди. Като порива на вятъра например или накъде ще скочи дебнещата на оградата котка, или че човекът, който върви към него, ще спре, ще се плесне по челото и ще се върне обратно. Но през онези години сетивата му бяха изострени докрай, а сега бяха притъпени. Изпаднали в летаргичен сън. Както когато не виждаш през стъклото и няма начин да разбереш дали е заскрежено отвън, или е запотено отвътре, или още по-лошо — дали опушената неяснота идва от самото стъкло. Ако не се събудеше и не го счупеше, то щеше да продължи да помътнява, дрямката щеше да става все по-дълбока, споменът за напрегнатите моменти постепенно щеше да избледнее и без да усети, той щеше да умре като пътник, заспал в снежна преспа.

Купи си мощна лупа от оптиката в търговския център. И когато една сутрин остана сам вкъщи, най-сетне проучи внимателно странното петно на входа на манастира от снимките, които бяха висели на стените на кабинета на Иврия. Изучава го дълго с помощта на насочен лъч светлина през очилата си, през очилата на Иврия, които напомняха за селски лекар, и през новата лупа — оглеждаше го ту от един ъгъл, ту от друг. В крайна сметка бе склонен да приеме хипотезата, че не е изоставена вещ, нито заблудена птичка, а просто резултат от дефект на фотографската плака. Вероятно малка драскотина, получена при проявяването. Думите на безухия артилерист Джими Гал за двете точки и линията между тях му звучаха несъмнено правдиви, но и изтъркани, подсказваха известна притъпеност и затвореност на разсъдъка, присъщ и нему, макар той да се надяваше, че все още може и да успее да го преодолее.