Амос Оз
Познание за жена (47)

Глава 47

В края на март котката роди за втори път върху стария чувал в ъгъла на бараката. Авигейл и Лиза се скараха жестоко и не си говориха пет дни, но накрая Авигейл великодушно реши да се извини на Лиза не защото се чувствала виновна, а чисто и просто от загриженост за състоянието й. Лиза прие помиряването, но чак след като прекара два дни в болницата „Дашомер“ в Тел Авив с лек удар. Въпреки че не го изрече нито веднъж гласно и дори твърдеше обратното, тя беше убедена, че причината за удара е жестокото отношение на Авигейл. Лекуващият лекар, мъж на средна възраст, отведе Йоел в кабинета си и обяви, че споделял мнението на доктор Литвин — състоянието на майка му показвало леки признаци на влошаване. Но Йоел отдавна се бе отказал от опитите да разбере какво имат предвид лекарите със засуканите си приказки. След одобряването двете възрастни жени подновиха сутрешната си работа като доброволки, както и вечерния курс по йога, а освен това се записаха и в сдружението „Всемирни братя“.

В началото на юни точно по средата на изпитите Нета и Дуби заживяха заедно в наетата стая на улица „Карл Нетер“. Една сутрин тя изпразни гардероба в голямата спалня, обра от стените портретите на любимите си поети и Йоел вече не се изкушаваше да повтори скептичната усмивка на Амир Гилбоа; колекцията от сухи цветя и партитури също изчезна от рафтовете. Сега, когато не можеше да заспи и отидеше в кухнята да си сипе чаша студено мляко, я изпиваше накрак и веднага се връщаше в леглото. Или грабваше големия фенер и излизаше в градината, за да провери как са дръвчетата. След няколко дни Нета и Дуби поканиха Йоел, Лиза и Авигейл да се насладят на гледката към морето от прозореца им. Кранц и Оделия също бяха там и когато Йоел случайно зърна чека за две хиляди шекела, оставен от Арик под вазата на лавицата, той се затвори в тоалетната, написа чек за три хиляди на името на Нета и издебвайки момент, когато никой не го гледаше, го мушна до чека на Кранц. Щом се прибра вкъщи, премести дрехите, книгите и завивките си от задушния тесен кабинет в просторната спалня, която бе оборудвана с климатик подобно на стаите на двете баби. Но отключеният сейф остана в кабинета на господин Крамер. Не го последва в спалнята.

В средата на юни стана ясно, че Ралф трябва да се върне в Детройт в началото на есента, но Ан-Мари още не е решила дали да замине с него.

— Дайте ми още месец-два — рече Йоел на брата и сестрата, — имам нужда от още малко време.

И едва успя да скрие изненадата си от студения отговор на Ан-Мари:

— Разбира се. Свободен си да избираш каквото си поискаш, когато си поискаш, но аз не съм сигурна дали изобщо желая да бъда с теб. Ралф изгаря от нетърпение да ни ожени, за да го осиновим като наше дете. Но точно сега тази идея май не ми допада особено. Знаеш ли, Йоел, за разлика от повечето мъже ти си изключително внимателен в леглото, но извън него си адски скучен. Или най-малкото аз съм ти скучна. Освен това знаеш, че за мен най-важният мъж на света е Ралф. Така че нека да изчакаме и да видим какво ще стане.

Йоел погрешно я бе възприел за дете-жена. И тя, горката, покорно бе приела наложената от него роля. А сега се оказваше, че Ан-Мари е истинска жена-жена. Защо това откритие го предизвикваше да се отдръпне? Толкова ли бе трудно да съвмести желанието с уважението? Наистина ли между двете имаше непреодолимо противоречие и заради това ли не бе могъл да се отдаде на ескимоската си любовница? Може би в действителност бе лъгал Ан-Мари, без всъщност да я лъже? Или пък тя го бе лъгала? Или двамата взаимно се бяха лъгали? Може би ако изчакаха, щяха да видят.

Понякога си спомняше как бе научил за бедата в онази зимна нощ в Хелзинки. В кой момент точно бе заваляло? Как не бе спазил обещанието си към тунизийския инженер. Как се бе изложил и не бе обърнал внимание дали инвалидът задвижва количката си сам или някой го бута; как беше допуснал фаталната и непоправима грешка да не погледне дали зад сакатия имаше друг човек и кой беше той. Един, най-много два пъти се явява онзи специален миг, от който зависи всичко, мигът, за който си се подготвял години наред, мигът, който, ако успееш да го сграбчиш, ти позволява да надникнеш в същността на нещата, да разбереш това, без което целият ти живот остава една безплодна поредица от срещи, планове, бягства и преодоляване на кризисни ситуации.

Понякога хвърляше цялата вина за пропуснатата възможност върху уморените си очи. Защо бе обикалял по улиците да търси телефон, а не се бе обадил от хотелската си стая. И как на светлината на лампите снегът бе изглеждал ту розов, ту синкав, все едно разяден от някаква кожна болест. И как бе могъл да забрави книгата и шала, и за какъв дявол се бе обръснал в колата на Шефа, докато изкачваха Кастел, само за да пристигне вкъщи с гладко лице. Ако беше настоявал, ако наистина бе държал на своето, ако се бе осмелил да се разкрещи, да рискува да се скарат, Иврия сигурно щеше да отстъпи и да се съгласи да нарекат детето Ракефет. А точно това име бе избрал той. От друга страна, понякога се налага да отстъпиш. Макар и не всеки път. Колко пъти тогава? Къде беше границата?

— Добър въпрос — неочаквано произнесе на глас, остави градинската ножица и избърса стеклата се по челото му пот.

— Ето пак, Йоел — обади се майка му, — пак си говориш сам като стар ерген. Ще полудееш, ако не се захванеш с нещо. Или, не дай Боже, ще се разболееш, или ще започнеш да ходиш на синагога. Най-добре ще е да започнеш някаква търговия. Ти имаш талант за търговец, а аз ще ти помогна с малко пари като за начало. Искаш ли газирана вода?

— Идиот! — извика изведнъж Йоел, не на майка си, а на Айрънсайд, който се втурна в тяхната градина и затича като обезумял по моравата, подскачаше и се премяташе, сякаш не можеше да сдържи радостта си. — Глупаво псе! Бягай от тук!

После се обърна към Лиза:

— Да. Ако не те затруднява, донеси ми една чаша. Или по-добре цялата бутилка. Благодаря.

И продължи да подрязва плета.

В средата на юни се обади Шефа. Не, не възнамерявал да го осведоми докъде е стигнало разследването на фиаското в Банкок, просто искал да попита за Нета. Някакви проблеми с наборната комисия? Минали ли са медицинските изследвания? Дали смятал, че е необходимо да се свържат, тоест той, Шефа, да се свърже с началника на съответния отдел в министерството? Би ли й предал да му се обади? Вечер вкъщи, не в службата. Мислел да й намери някаква работа при него. Но във всеки случай искал да я види. Нали щял да й предаде думите му?

Йоел едва не отвърна: „Върви на майната си, Кордоверо!“ Но се стегна и замълча. Затвори слушалката, без да каже и дума. Наля си бренди, после още едно, въпреки че не беше станало обед. Може би Шефа бе прав, че е просто дете на бежанци, чиято съдба е била да бъде направено на сапун, а те са го спасили и са съградили държава за него, построили са това и онова и дори са го допуснали в светая светих. Но в замяна бяха поискали всичко, целия му живот, дори и живота на Нета, а него Йоел не бе готов да им го даде. В никакъв случай. Ако целият ти живот бъде обречен да служи на светостта на живота, то тогава не е живот, а смърт.

В края на юни поръча осветление за градината и слънчева батерия, а в началото на август нае майстор да разшири прозореца на всекидневната, въпреки че все още нямаше резултат от преговорите с господин Крамер, представителя на „ЕЛ АЛ“ в Ню Йорк. Дори купи нова пощенска кутия. И един люлеещ се стол за пред телевизора. Както и още един, но по-малък апарат за стаята на Авигейл, за да могат старите дами да си гледат спокойно телевизия, когато двамата с Ан-Мари решат да вечерят насаме. Ралф се бе сприятелил със съседа от Румъния, собственика на Айрънсайд, който се бе оказал запален шахматист, и през вечер му ходеше на гости. Или пък румънецът отиваше у дома на Ралф, за да търси реванш. Йоел внимателно обмисли този развой и не можа да открие нищо нередно. Към средата на август стана ясно, че трябва да добави съвсем мъничко към сумата, която щеше да получи след продажбата на апартамента в Талбиех, за да купи къщата в Рамат Лотан, ако господин Крамер се съгласеше да му я продаде. Така или иначе, той вече се възприемаше като собственик. Един ден Арик Кранц, който беше длъжен да наглежда къщата от името на господин Крамер, събра кураж да го погледне в очите и заяви:

— Виж, Йоел, аз съм на твоя страна.

Колкото до стаята с отделен вход и гарантирана дискретност, която бе възнамерявал да наеме, за да си имат с Ан-Мари свое гнезденце, в крайна сметка реши, че тя вече не е нужна, тъй като от Йерусалим бяха поканили Авигейл да се върне и да заеме поста на секретар на Асоциацията за насърчаване на толерантността. Отложи окончателното си решение до заминаването на Ралф за Детройт вероятно защото една вечер Ан-Мари му каза:

— Ще се върна в Бостън да подам молба за преразглеждане на делото. Това е последният ми шанс да си върна децата. Ако ме обичаш, ела с мен, все ще има с какво да ми помогнеш.

Йоел не отговори веднага, а както обикновено, прокара пръст между врата и яката на ризата си, пое дълбоко дъх и после бавно издиша през свитите си устни:

— Не е толкова лесно — и след миг добави: — Ще видим. Но не ми се вярва да дойда с теб.

През нощта, когато се събуди и пое към кухнята, пред очите му изникна кристално ясен образ с всички детайли и цветни нюанси: английски джентълмен от миналия век, слаб, изпит, с високи груби ботуши и с пушка в ръце, който върви бавно, потънал в мисли, по криволичеща кална пътека, а пред него подтичва петнисто ловджийско куче, което внезапно спира и поглежда господаря си с огромните си очи, изпълнени с вярност, почуда и любов; непоносима болка, копнеж и тъга връхлетяха Йоел, изведнъж бе осъзнал, че замисленият джентълмен и кучето му отдавна лежат в земята и ще останат там завинаги и единствено пустата кална пътека все още криволичи между сивите тополи под сивото небе, изложена на поривите на вятъра и ситния дъждец, който дори не бе видял, а по-скоро бе усетил за миг. И в следващия миг видението безследно изчезна.