Амос Оз
Познание за жена (37)

Глава 37

Едрият мъж, който приличаше на розовобузест холандец от реклама за първокласни пури, го вкара в кухнята и този път му сипа не дюбоне, а чисто уиски, после още едно и упорито отказа да слуша обясненията и извиненията му. Нямало значение. Не го интересувало как Йоел се бил озовал тук в два през нощта. Всеки си имал своите врагове и кошмари. Не го били питали с какво се занимава, а и Йоел също не задавал въпроси. Но някой ден двамата можели да захванеш нещо заедно. Имал конкретно предложение. Нямало да обяснява сега, разбира се. Щели да поговорят друг път, стига да проявял желание. Щял да види, че двамата били замесени от едно тесто. Какво можел да му предложи? Нещо за хапване? Горещ душ? Добре тогава, и без това отдавна било станало време дори и големите момчета да си лягат.

Сънлив и покорен, резултат от умората или от психическото изтощение, Йоел се остави да го заведат в спалнята. На приглушената зеленикава светлина Ан-Мари му заприлича на малко момиченце; тя спеше по гръб, с разперени настрани ръце и разпиляна по възглавницата коса. До главата й се гушеше парцалена кукла с дълги мигли. Замаян, той се подпря на библиотечката и се загледа в жената — сега тя му се струваше не толкова съблазнителна, а по-скоро трогателна, по детски невинна. Нямаше сили да се възпротиви на Ралф, който решително, но нежно, като баща, започна да го съблича, разкопча колана, издърпа ризата, бързо се справи с копчетата, свали и потника, наведе се и развърза връзките на обувките, събу ги, а след тях и чорапите, дръпна ципа на панталоните и ги смъкна надолу, махна слипа и с ръка на рамото му, като треньор по плуване, повел уплашено дете към водата, го побутна към леглото, повдигна одеялото, за да легне до Ан-Мари, зави ги нежно, пожела му лека нощ и излезе.

Йоел се надигна на лакът и на слабата мъждива светлина се взря в сладкото детско лице. Целуна я нежно и обичливо, устните му едва докоснаха ъгълчетата на затворените й очи. Тя сънено протегна ръка и го погали по врата и той целият настръхна. Притвори очи и за миг чу как вътре в него се обажда тревожен глас: „Внимавай, подсигури си изходите за бягство!“, но Йоел му отговори: „Морето никога не бяга“, и се зае да й дари наслада, все едно приласкаваше изоставено дете, пренебрегвайки желанията на собствената си плът, но именно това му достави най-голямо удоволствие. Накрая очите му изведнъж се напълниха със сълзи. Може би защото заспивайки долови, или по-скоро — се досети, че брат й оправя одеялото върху тях.