Амос Оз
Познание за жена (26)

Глава 26

Простичките видими, всекидневни неща, утринният хлад, мирисът на изгоряла трева от близката цитрусова горичка, чуруликането на лястовиците, накацали преди разсъмване по попарените от есента клони на ябълката, настръхналата кожа по голите му рамене, ароматът на влажна пръст, насладата от първите утринни лъчи, които успокояват болката в парещите очи, споменът за изгарящата страст в онези нощи в овощната градина в Метула, срамните истории и скелетите в гардероба, китарата на мъртвия Евиатар или Итамар, чиито звуци в нощта приличаха на виолончело, двамата с Иврия, загинали в прегръдка при нещастен случай, ако наистина е било нещастен случай, споменът за онзи ден в Атина, когато извади пистолет на претъпкания терминал, сенчестата борова гора в дома на Ан-Мари и Ралф Върмънт, мизерният Банкок, потънал в гъста тропическа мъгла, ухажването на Кранц, желанието му да се сприятелят, да бъде полезен и нужен — за каквото и да си помислеше, всичко му изглеждаше загадъчно и необяснимо. Както се изразяваше Даскала, в някои моменти ни се струва, че нищо не може да се поправи.

„Каква малоумница, къде й е бил акълът?, казваше Шалтиил Люблин за Ева. Трябвало е да откъсне ябълката от другото дърво. Само че, за да й дойде акълът, първо е трябвало да изяде ябълката от първото дърво. И така ни е накиснала всички нас“. Йоел се опитваше да визуализира в съзнанието си думата „несъмнено“. После и фразата „гръм от ясно небе“. Струваше му се, че тези усилия му помагат да разреши отредената му задача. Знаеше, че не му достига сила да намери отговор на въпроса, който дори не бе успял да формулира ясно. Не го бе разбрал. Ето защо досега не бе разгадал нищо и очевидно никога нямаше да успее. Но пък му беше приятно да подготви градината за идващата зима. От магазина на „Бардуго“ в Рамат Лотан купи фиданки, семена, пестициди и няколко торби тор. Отложи подрязването на розите за януари-февруари, но вече имаше план. Обърна лехите с вила, която намери в бараката с котенцата, и ги натори, като вдъхваше с наслада силния остър мирис на препарата. Посади хризантеми. И карамфили, и гладиоли, и камбанки. Подряза дърветата. Напръска покрай моравата с пестицид, за да изправи линиите. Върна спрея на Арик Кранц, който с удоволствие дойде да си го вземе и да изпие едно кафе с него. Подкастри живия плет от своята страна и от страната на Върмънтови, които отново се боричкаха весело на моравата като кутрета. Дните намаляха, започна да се стъмва по-рано, вечерите захладняха, нощем над Тел Авив се виждаше странно оранжево сияние. Йоел не усещаше нужда да слиза в града, който, както бе казал Кранц, му бе в краката. И почти напълно се отказа от нощните си експедиции. Засади калдъръмчета покрай оградата. Между Лиза и Авигейл отново се възцари мир. Освен че работеха с глухонемите три сутрини в седмицата те се записаха и на йога в понеделник и четвъртък вечер. Нета остана вярна на киното и тръгна на лекции по история на експресионизма към Музея на изкуствата в Тел Авив. Но интересът й към сухите цветя като че ли изчезна завинаги. Въпреки че в края на тяхната улица, между асфалта и телената ограда на цитрусовата горичка, повяхваха и съхнеха магарешки бодили, а някои от тях, усетили приближаването на смъртта, грееха в прекрасни наситени цветове. Йоел се чудеше дали има някаква връзка между угасналата й страст към тръните и малката изненада, която му бе поднесла един петъчен следобед. Кварталът беше празен и тих, денят вече сивееше, от грамофона на съседите долиташе тиха приятна музика. Небето прихлупи короните на дърветата, от морето ехтеше далечен гръмотевичен тътен, сякаш заглушен от пухкавите облаци. Йоел бе оставил черни найлонови торби с разсад карамфили на алеята и сега се захвана да ги сади в предварително подготвените гнезда, като подхвана от улицата към къщата. По едно време дъщеря му се появи и без да каже нито дума, започна да сади от вътре на вън, така че да се срещнат по средата. Същата вечер към полунощ, когато ухиленият Ралф го изпрати от леглото на Ан-Мари, той завари Нета да го чака с чаша билков чай. Как бе разбрала кога ще се върне и че ще му се пие билков чай? Йоел не можа да си го обясни, но и не се сети да попита. Двамата поседяха малко в кухнята, побъбриха за предстоящите изпити на Нета и за изострянето на дебатите относно бъдещето на окупираните територии. Когато тя се отправи към спалнята си, той я изпрати до вратата и тихичко, за да не събуди бабите, се оплака, че няма какво да чете. Нета пъхна в ръцете му стихосбирката на Амир Гилбоа „Сини и червени“ и Йоел, който не си падаше много по поезията, чете почти до два паса през нощта и намери едно стихотворение, на триста и шейсета страница, което наистина му говореше нещо, въпреки че не бе сигурен дали го е разбрал изцяло. През нощта заваля и първият дъжд и продължи без прекъсване цялата събота.