Амос Оз
Познание за жена (28)

Глава 28

На два пъти Даскала се опита да промени решението му и да го убеди да приеме тайната мисия в Банкок. Веднъж звънна в шест часа сутринта и така отново попречи на Йоел да хване вестникаря. Без да се извини за ранния час, Шефа заговори за предвидената в коалиционното споразумение смяна на министър-председателя на ротационен принцип. Както обикновено, с няколко думи очерта ясно и точно предимствата, с две-три изречения нахвърли основните недостатъци, после предложи три възможни сценария за близкото бъдеще и ловко изведе неизбежните последици от всеки от тях. Въпреки че, естествено, се въздържа от прогнози, дори и не намекна кой от възможните сценарии смята за вероятен. При фразата „грешка в системата“ Йоел, който както винаги беше пасивната страна в тези разговори, се опита да си я представи нагледно: електронно устройство, което неочаквано се е повредило и сега се върти бясно, писука, вие и премига с различни светлини, от контакта изскачат искри и се носи мирис на изгоряла гума. Така изпусна нишката на разговора. Накрая Шефа заяви умолително с лек френски акцент:

— И ако не отидеш в Банкок и в резултат загине някой, чиято смърт би могла да се предотврати, ти, Йоел, ще трябва да живееш с това.

А той отвърна тихо:

— Ако не си забелязал, аз вече живея с това. Дори и без Банкок. А сега извинявай, ще затварям, за да хвана раздавача; ако искаш, ще ти звънна по-късно в службата.

— Помисли си, Йоел — рече Шефа и затвори телефона.

На следващия ден Даскала покани Нета в осем часа вечерта в кафене „Осло“ в края на улица „Ибн Габирол“. Йоел я закара и я остави на отсрещния тротоар.

— Внимавай — напомни й той. — Не пресичай тук, използвай пешеходната пътека.

После се върна вкъщи и заведе майка си при доктор Литвин за спешна консултация, след час и половина отиде да вземе Нета — не от „Осло“, а както преди, от отсрещната страна. Изчака я в колата, защото не намери свободно място да паркира, макар че всъщност дори не бе търсил. Спомни си разказа на майка си за пътуването им с детската количка от Букурещ до Варна, тъмния търбух на кораба, натъпкан с мъже и жени, които плюеха, може би дори повръщаха един върху друг, и яростната караница между майка му и плешивия му груб и небръснат баща, драскането, писъците, ритниците в корема и хапането. Но всъщност брадясалият убиец не му беше баща, а някакъв непознат. На снимката от Румъния баща му беше слаб болнав мъж с кафяв раиран костюм, чието лице излъчваше срам и притеснение. Може би дори страх. Беше румънец, католик, напуснал майка му и него самия, когато Йоел е бил на една година.

— Постъпи, както искаш — каза Нета, когато бяха спрели на един от светофарите по пътя към дома, — но ако питаш мен, замини. Може би трябва да го направиш.

Възцари се дълго мълчание. Въпреки светофарите, уличните лампи и заслепяващите фарове на насрещните коли той шофираше спокойно и внимателно в средната лента.

— Виж, както стоят нещата. — Спря, за да намери точните думи.

Тя не го прекъсна, но и не му помогна. Отново настъпи тишина. Нета се замисли, че баща й шофираше така, както се бръснеше сутрин: прокарваше бръснача по бузите си със спокойно, овладяно движение и внимателно обираше космите от трапчинката на брадичката. От малка обичаше да застава до него в банята и да го гледа, докато се бръсне, въпреки че Иврия после им се караше.

— Какво щеше да кажеш? — обади се тя.

— Исках да кажа, че, както изглежда, вече не съм добър за тази работа. Представи си пианист, чиито пръсти страдат от ревматизъм. По-добре е да спра навреме.

— Глупости!

— Чакай малко. Нека ти обясня по-добре. Тези… пътувания са успешни само ако се концентрираш на сто процента. Не деветдесет и девет. Като жонгльорите с чинии в цирка. Но аз вече не мога да се концентрирам на сто процента.

— Както искаш. Остани или иди. Жалко, че не можеш да се погледнеш отстрани и да видиш колко си концентриран, когато сменяш газовата бутилка в кухнята.

— Нета — рече той внезапно, преглътна, видя, че потокът от коли се разреди, и превключи на четвърта, — все още не схващаш за какво става дума. Там е или ние, или те. Както и да е. Да говорим за друго.

— Както желаеш — отвърна тя.

Вече наближаваха отбивката за Рамат Лотан. Магазинът на „Бардуго“ сигурно вече бе затворен, а може би въпреки късния час все още работеше. Светеха само половината лампи. По навик Йоел отбеляза наум, че отпред има две коли с включени фарове. Изминаха пътя до дома в мълчание. Когато спряха, Нета го погледна и каза:

— Само още нещо. Приятелят ти се олива с парфюм като застаряваща примадона. Отвратително е!

Йоел измърмори:

— Жалко. Изпуснахме новините.