Амос Оз
Познание за жена (16)

Глава 16

Когато Нета поотрасна, Йоел започна да я води на дълги пътешествия с помощта на огромен атлас на света, който купи от Лондон и окачи над леглото. Щом стигнеха до Амстердам например, той разгръщаше картата на града и проследяваше маршрута до различните музеи, плавателните канали и местните забележителности. От там се отправяха за Брюксел, Цюрих и дори за Латинска Америка.

Един ден след кратък пристъп точно на Деня на независимостта Иврия успя да стигне първа до дъщеря им, която лежеше в коридора. Хвърли се към нея още преди тя да отвори очи. Йоел изтръпна при мисълта, че може пак да я удари. Но Иврия я вдигна на ръце и влезе в банята. Напълни ваната. Двете се заключиха и прекараха близо час вътре. Може би Иврия бе чела за подобна терапия някъде из медицинските статии. През дългите години мълчание Иврия и Йоел не бяха спрели да събират информация за проблема на Нета без да говорят за него. Мълчаливо оставяха по леглата си статии, изрезки от вестници, копирани от Иврия материали от университетската библиотека и донесените от него от чужбина списания. Запечатваха ги в големи кафяви пликове и никога не ги коментираха.

От този ден нататък Иврия и Нета се затваряха в банята след всеки пристъп. Ваната беше техният плувен басейн. През заключената врата се чуваха кикот и плясък на вода. На круизите по раклата и пътешествията из картата на света се сложи край. Йоел не искаше спорове. Мечтаеше си единствено за мир и спокойствие. Започна да купува на Нета кукли в национални носии от магазините за сувенири по летищата. Известно време двамата бяха съдружници в събирането на колекцията, а на Иврия й бе позволено само да бърше праха по нея. Годините се изнизваха една след друга. В трети или четвърти клас Нета се пристрасти към книгите. Вече не я интересуваха кукли и замъци от домино. Напредна в училище, особено добра беше по аритметика и иврит, а по-късно — по литература и математика. Колекционираше партитури и нотни листове, които баща й купуваше от чужбина, а майка й — от музикалните магазини в Йерусалим. Събираше и сухи цветя от каналите край града и ги подреждаше във вази около, двойното легло, което, след като Иврия се премести във всекидневната, остана за нея. Нямаше приятелки, може би защото не искаше, а може би заради слуховете за състоянието й. Въпреки че проблемът никога не се проявяваше в училище, на улицата или когато бяха на гости, а само между четирите стени на дома им.

След училище тя бързаше да напише домашните си, лягаше и четеше до вечерта. Ядеше сама, когато огладнееше.

После се връщаше, лягаше отново и продължаваше да чете. Иврия поведе с нея война кога да гаси лампата, но бързо се отказа. Понякога Йоел се будеше в малките часове на нощта и полусънен тръгваше към хладилника или към тоалетната, виждаше ивицата светлина под вратата на дъщеря си, но не влизаше. Опипом се добираше до всекидневната, сядаше на фотьойла и се взираше в спящата Иврия.

Когато Нета влезе в пубертета, лекарят настоя да я заведат при специалист, който от своя страна поиска да се види с двамата родители заедно, а после и поотделно. По негов съвет Иврия и Йоел престанаха да глезят момичето след всеки пристъп. Така се приключи с млякото с какао без каймак и с игрите в банята. Нета растеше. Понякога се включваше в къщната работа, макар и без особен ентусиазъм. Спря да посреща баща си с пантофите в ръка и вече не гримираше майка си, когато двете отиваха на кино. Вместо това тримата започнаха да се събират всяка седмица на съвещание в кухнята. Нета прекарваше все повече време в апартамента на баба си в Рехавия. Искаше от Лиза да й диктува спомените си. Купи си специална тетрадка и правеше записи на малкия диктофон, подарък от баща й от Ню Йорк. Но бързо загуби интерес. Животът влезе в обичайното си русло. През това време Авигейл също се премести в Йерусалим. Четирийсет и четири години бе живяла в Метула, от деня, когато бе напуснала родния си град Сафед и се бе омъжила за Шалтиил Люблин. Там бе родила децата си, бе преподавала аритметика в началното училище, бе отглеждала пилета, плодове и зеленчуци, а вечер бе чела романи и любимите си пътеписи от деветнайсети век. След смъртта на съпруга си бе отгледала и четиримата синове на по-голямото си дете Накдимон, овдовял една година след нея.

Сега внуците й бяха големи мъже и тя бе решила да започне нов живот. Нае малък апартамент в Йерусалим, недалеч от дома на дъщеря си, и записа история в университета. Същата година Иврия продължи с магистратурата и започна да пише тезата си „Скелетите в гардероба“. Понякога двете обядваха в „Каплан“. Друг път вземаха и Нета и ходеха на литературни четения. Когато отиваха на театър, Лиза също се присъединяваше към тях. Накрая Авигейл реши да се премести в двустайния апартамент на Лиза и Рехавия, на петнайсет минути пеша от дома на Йоел и Иврия в Талбиех.