Юси Адлер–Улсен
Жената в капан (12) (Първия случай на комисар Карл Мьорк)

10

2007 година

— Добър ден. Казвам се Асад — мъжът протегна към Карл косматата си, видимо отрудена ръка.

Карл се чувстваше замаян и не беше сигурен нито къде се намира, нито с кого разговаря. Сутринта бе протекла без никакви значими събития и Карл беше задрямал с крака върху бюрото, книжка със судоку върху корема и брадичка, отпусната върху гърдите. Ръбовете на панталона му, обикновено изрядно изгладени, се бяха смачкали на хармоника. Карл свали поизтръпналите си крака и се вторачи в ниския, смугъл мъж отпред. Определено беше по-възрастен от него. И определено не бе израснал в земеделската страна, където бе роден той.

— Здравей, Асад — сънливо отвърна Карл. Асад или не, какво го засягаше как се казва този човек?

— Ти трябва да си Карл Мьорк, както пише на вратата. Назначиха ме да ти помагам. Правилно ли съм разбрал?

Карл присви очи в опит да асимилира думите на Асад. Да му помага?

— Да, точно така — потвърди най-сетне той.

По собствена вина бе попаднал в капана на неразумните си претенции към шефовете. Чак сега му просветна колко работа ще му отвори присъствието на дребния мъж в отсрещната стая. Ще трябва да възлага поръчения на новия служител, а това автоматично означаваше, че Карл няма да може да бездейства. Не, определено бе постъпил първосигнално, като поиска помощник. Не можеше да продължава да мързелува, докато новият служител стои и го гледа с очакване. Беше си го представял много по-лесно: помощникът му ще си работи, докато той върти палци. Работа в подземието — колкото щеш, мислеше си той само допреди няколко часа: да измие пода, да направи кафе, да подрежда документацията в папки… Ала Асад приключи бързо със задачите. Успя дори да подреди по азбучен ред цялата специализирана литература и да номерира всички папки. За два часа и половина новият служител свърши възложената му работа и отново се обърна към началника си за указания какво да прави. Карл се колебаеше дали да не го пусне да си върви.

— Имаш ли шофьорска книжка? — попита той с надеждата Маркус Якобсен да е забравил това изискване и цялото назначение на Асад да пропадне.

— Мога да карам такси, лек автомобил, камион, танк Т-55, танк Т-62, бронетранспортьор, мотоциклет с и без кош.

Разбрал, че няма място за повече надежди, Карл предложи на Асад да почете някоя книга от специализираната литература в кабинета. Посегна и взе най-близката: „Криминално-експертен наръчник на инспектор А. Хеслунд“. Защо не?

— Докато четеш, обръщай внимание на постройката на изреченията, Асад. Можеш да научиш много. Четеш ли на датски^[1]?

— Да. Следя всички вестници, чел съм Конституцията и така нататък.

— И така нататък? — повтори Карл. О, не, няма да му е лесно. — А судоку решаваш ли? — попита той и му подаде книжката.

Следобед Карл получи болки в гърба от седене. Асад свари толкова силно кафе, че Карл мигом се разбуди. Кофеинът прогони сънливостта и той с раздразнение усети как кръвта рукна буйно по вените му. Какво да прави, освен да започне да преглежда папките? Част от случаите знаеше почти наизуст, но много от делата идваха от полицейски управления в други окръзи и описваха престъпления, извършени преди Карл да постъпи в системата. Всички тези случаи изискваха ангажирането на огромен човешки ресурс и медиите ги бяха отразили широко — особено в случаите, в които бяха замесени публични личности. В крайна сметка следствието обаче бе стигало до задънена улица. Карл ги подреди най-общо в три категории. В първата — и най-голяма — влизаха убийства, за които полицията можеше да посочи мотив, но не и извършител. Втората категория включваше отново убийства, но от по-сложен вид. Подбудите често оставаха неразгадани, а жертвите бяха няколко. При тези случаи често имаше осъдени за съучастничество, но мозъкът на покушението бе успял да се измъкне. Понякога актът на убийството се свързваше с дребна случайност, а причината се свеждаше до влияние на силен афект. Развръзката често идваше в резултат на непредвидено съвпадение: свидетел, минавал оттам; превозно средство, използвано от извършителя и при други престъпления; показания на очевидци във връзката с друг случай и така нататък. Най-общо, втората категория приютяваше престъпления, за чието разкриване беше нужна голяма доза късмет.

Третата категория представляваше сбор от непредумишлени убийства или предполагаеми непредумишлени убийства: отвличания, изнасилвания, палежи и грабежи с фатален изход за жертвата. В тези престъпления често се намесваха икономически апетити и политически интереси. Полицията често се оказваше безсилна да ги разкрие. Случаите от третата категория предизвикваха обществено възмущение и разклащаха доверието в правораздавателната система: дете, изчезнало от детската си количка; възрастен мъж, открит удушен в стаята си в дом за стари хора; труп на собственик на фабрика, намерен в гробище в Каруп; дипломатка, открита убита в Зоологическата градина. Колкото и да не му се искаше, Карл се видя принуден да признае пред себе си, че пламенната предизборна полемика на Пив Вестергор не цели единствено да привлече по-голям електорат. Образцов полицай не би могъл да остане равнодушен към тези кървави и особено жестоки престъпления.

Струпа случаите в три купчини върху бюрото пред себе си и си погледна часовника. Ще поседи половин час със скръстени ръце и затворени очи и ще си ходи.

— Какви случаи са ти възложили? — полюбопитства Асад.

Карл го погледна през полузатворените си очи. Клепачите му отказваха да се повдигнат. Набитият мъж стоеше наведен над бюрото с книгата в ръка. Пръстът му, който отбелязваше докъде е стигнал, показваше, че Асад е напреднал доста с четенето. А вероятно само разглеждаше картинките — вътре ги имаше в изобилие.

— Тъкмо се бях замислил за нещо, но ти ме прекъсна — Карл едва потисна прозявката си. — Но станалото — станало. Ще работим по случаи, които колегите ми от страната са изоставили поради липса на улики.

— Интересно — отбеляза Асад с вдигнати вежди и взе най-горната папка. — Значи не са успели да открият кой е извършил престъпленията, така ли?

Карл протегна врат да погледне часовника. Още нямаше три. Взе папката и я отвори.

— Този случай не ми е познат. По време на изкопните работи за строежа на моста над Големия Белт^[2] до остров Спройо работниците се натъкнали на труп. Полицията в Слеелсе поела случая, но не стигнали доникъде.

— И сега случаят идва първо при теб?

— Питаш ме дали това е първият случай, който ще започна да разследвам ли? — не разбра Карл.

— Така ли е?

Карл се намръщи. Бяха му се струпали прекалено много въпроси наведнъж.

— Първо ще прегледам всички случаи, после ще реша откъде да започна.

— Секретно ли е? — Асад върна внимателно папката върху купчината.

— За папките ли питаш? Възможно е да съдържат информация, непредназначена за хора извън полицията.

Асад придоби вид на момче, на което са отказали да купят сладолед, но е наясно, че прояви ли достатъчно упоритост и търпение, ще сломи съпротивата.

— Има ли друго? — не издържа накрая Карл.

— Ако обещая да мълча като гроб и никога да не обсъждам с никого какво съм прочел, ще ми позволиш ли да разгледам няколко папки?

— Твоите задължения са други, Асад.

— Какви? Прочетох четирийсет и пет страници от тази книга и имам нужда да се поразсея.

— Добре.

Карл се огледа с надежда да открие предизвикателства, ако не за мозъка на Асад, то поне за яките му ръце. Не се сети какво да му възложи.

— Закълни се във всичко свято, че ще обсъждаш информацията в папките единствено и само с мен. Така… Ето, заповядай. — Карл плъзна леко най-крайната купчина към Асад. — В никакъв случай не бива да разместваш делата в купчините. Подредил съм ги по определени критерии. Отне ми доста време. И не забравяй: нито дума на никого какво си прочел. Нали, Асад? — Карл се обърна към компютъра си. — И още нещо. По случаите ще работя аз. Сам виждаш колко са много. Ще имам натоварен график, затова не очаквай да обсъждам с теб подробности по делата. Служебните ти задължения включват почистване, правене на кафе, шофиране. Когато не съм ти възложил нищо конкретно, можеш да четеш. Но не си мисли, че ще ти позволя да се месиш в разследването, ясно?

— Да. — Асад постоя, загледан в средната купчина. — Разбирам: това са особени случаи, които не бива да се смесват с други. Ще взема трите най-горни папки. Другите няма да ги разбърквам. Няма да вадя книжата от папките. Ако ти потрябват, само ме извикай и ще ти ги донеса веднага.

Карл го изпрати с поглед. С папки под мишница и криминалния наръчник в ръка, Асад се запъти към стаята си. Доста обезпокоителен факт.

След не повече от час помощникът отново цъфна в кабинета му. През времето, когато остана сам, Карл мислеше за Харди. Горкичкият, как само го умоляваше да го убие! Как да направи подобно нещо? Такива мисли впрочем не водеха до нищо конструктивно.

Асад сложи пред него една от папките.

— Този случай си го спомням. Тогава ходех на курс по датски. Четохме статията във вестника. Стори ми се много интересен случай. Сега мисля същото.

Карл хвърли поглед на документите.

— През 2002-ра ли дойде в Дания?

— Не, през 1998. Но започнах да уча езика четири години по-късно. Ти участва ли в разследването?

— Не. Преди реформите подобни случаи се поемаха от Корпуса за бързо реагиране.

— И Корпусът е поел разследването, защото всичко е станало във водата?

— Не, всъщност… — Карл погледна любопитно вдигнатите вежди на Асад. — Да, точно така — поправи се той.

Защо да обременява съзнанието на Асад с обяснения за полицейските процедури?

— Ех, тази Мереде Люнгор! Голяма красавица беше! — усмихна се накриво Асад.

— Красавица? — Карл си спомни привлекателната, кипяща от енергия жена. — Определено.