Кристина Дод
Такава, каквато си (27)

Глава 26

Седмица по-късно мадам Нейнси крачеше напред-назад из стаята в сутерена, спирайки се от време на време, за да надникне през прозореца, докато Сара седеше на дивана и си гризеше ноктите. Най-накрая госпожа Нейнси се напрегна като куче, надушило следа, и обяви:

— Отвън спря лимузина.

Хоуп приключи с предаването на съобщението на госпожа Сиамска и се обърна със спокойно лице към мадам Нейнси.

— Това не е ли интересно?

Сара кимна.

— Много интересно. Чудя се кой ли може да бъде.

Хоуп отвърна безизразно:

— Не ми пука.

— Какво отношение от някой толкова млад! — Мадам Нейнси отново надникна отвън. — Някой слиза от колата. Това е лелята на онзи мил млад мъж, госпожица Сесили.

Хоуп затвори очи. Зак вкарваше в играта тежката артилерия.

Мадам Нейнси въздъхна печално.

— Колко тъжно. Тя иска да слезе долу, но не може да се спусне по стъпалата.

— Последният път шофьорът й я донесе.

— Може да си е взел почивен ден — рече Сара.

— Да, сигурно. — А може би наистина бе така. Само защото Зак бе лъжец и измамник не означаваше, че леля му също е такава.

— Ще отида да поговоря с нея — рече мадам Нейнси. — Да й кажа, че не искаш да разговаряш с никого. Така е по-добре, отколкото да я оставя да трепери на снега и да те чака.

— Добре. — Хоуп опъна яката на пуловера си. Сигурно се беше свила при прането. — Направете го.

Мадам Нейнси повдигна боядисаните си вежди.

— Каква страст! Не позволявай на вината да допуска състрадание в сърцето ти.

Сара се съгласи:

— Имаш си принципи, придържай се към тях.

— Ще вървя. — С преувеличено внимание мадам Нейнси отвори вратата, излезе и я затвори зад себе си.

Нахлу студен вятър. Хоуп скръсти ръце на гърдите си, без да обръща внимание на Сара, и впери поглед в лаптопа, който й беше изпратил Зак. Същия, при чието стартиране се появяваше лицето му, а дълбокият му, топъл глас произнасяше: Обичам те, Хоуп, моля те, омъжи се за мен.

Биваше я в програмирането, но все още не беше успяла да разбере как да промени фона или да премахне гласа — а се беше опитвала усилено.

Мадам Нейнси се върна заедно с нов порив на ледения вятър. С тъжен глас тя обяви:

— Лелята не разбира. Твърди, че трябва да разговаря с теб. Ще намери някой, който да я донесе тук.

— Все някой трябва да кара лимузината — сопна се Хоуп.

— Взела е заместник — каза мадам Нейнси. — А той има болно сърце. Ще намеря някой в квартала.

— Нека първо посипя леда със сол, защото ще е истинска трагедия, ако госпожица Сесили бъде носена от някой тромав мъж, който се подхлъзне и падне. — Сара скочи и погледна към Хоуп. — А тя има артрит и две изкуствени стави.

— Добре де, добре! — Хоуп вдигна ръце над главата си. — Ще отида да говоря с нея.

Сара бързо се върна.

— Много добре! Нека ти помогна с палтото.

— Какво хубаво ново палто ти подари господин Гивънс! Много е красиво. Сложи си шала. Също нов. Също от господин Гивънс. Ето и новите ботуши! — Мадам Нейнси и Сара бързо опаковаха Хоуп. — Разбирам защо отказваш да говориш с този ужасен мъж, макар че е богат, или с който и да е друг от семейството му, но ми е жал за горката възрастна дама.

Хоуп стисна зъби. Като че ли го правеше често напоследък, дори в съня си.

— Този ужасен мъж и цялото му семейство са група изнудвачи, а вие двете не сте по-добри от тях.

Сара дори не се опита да се преструва, а просто се ухили.

— Аз? — Мадам Нейнси се опита да изглежда наранена. — Аз съм на твоя страна.

— Да, също както Бенедикт Арнолд^[1] е подкрепял Джордж Вашингтон. — Хоуп уви шала около врата си със замах. — Не се притеснявайте. Ще се върна, за да довърша смяната си.

— Сигурна съм — отвърна мадам Нейнси.

Хоуп се обърна към своите приятелки — предателки и ги погледна гневно.

Мадам Нейнси разпери ръце.

— Какво? Казах, че съм сигурна!

— Ще наглеждам таблото! — извика Сара.

Хоуп отвори вратата и изтича нагоре по стълбите, които изобщо не бяха чак толкова заледени. Вятърът свистеше по тротоара, карайки я да се загърне в палтото си, а небето беше покрито със сиви, тежки облаци. Прозорците на дългата лимузина бяха затъмнени и Хоуп не можеше да види нищо вътре. Леля Сесили не се забелязваше никъде, но вратата на лимузината беше отворена. Хоуп си помисли скептично, че леля Сесили сигурно изобщо не е излизала навън, или че цялата история е била организирана от нея, Сара и мадам Нейнси. Но тя нямаше намерение да стои отвън и да трепери, затова се плъзна на кожената седалка и вдъхна топлия въздух. Вътре цареше полумрак, но Хоуп ясно видя очертанията на две фигури. Две женски фигури. Леля Сесили и… кой?

— Затвори вратата, скъпа, студено е — рече леля Сесили.

Хоуп затвори вратата, ключалките изщракаха и колата бавно се отдалечи от тротоара. Леля Сесили включи лампата на тавана и Хоуп видя две дами на приблизително еднаква възраст, макар и ужасно различни, с изключение на начина, по който гледаха Хоуп — очите им проблясваха като на орлици, които преценяваха плячката си.

Леля Сесили държеше бастун в ръката си.

— Хоуп, това е госпожа Гивънс, майката на Зак.

— Можеш да ме наричаш Гладис — каза госпожа Гивънс на Хоуп.

Дългата й коса бе боядисана в меки кестеняви тонове и беше прибрана на кок. Гримът й беше идеален, дрехите бяха подбрани с вкус, бузите й бяха меки и пухкави, а вратът слаб. От нея лъхаше на пари, много пари, и тя вдъхваше ужасен страх у Хоуп.

— Благодаря, госпожо. — Хоуп не им обръщаше внимание, докато сваляше шала си. Те я бяха докарали тук. Щеше да остави говоренето на тях.

Леля Сесили насочи първата атака.

— Предполагам си наясно, че племенникът ми си гризе сърцето заради теб.

Хоуп отвърна троснато:

— Стига да го прокарва с подходящо вино, всичко ще бъде наред.

Леля Сесили разкри два реда бели зъби, но усмивката й изобщо не беше весела.

— Не се дръж нагло с мен, млада жено.

— Стига, скъпа. — Госпожа Гивънс потупа по ръката леля Сесили. — Не трябва да плашим младата Хоуп. Убедена съм, че тя не е искала да го накара да се влюби безнадеждно в нея, а след това да го зареже при първия знак за някакви проблеми.

— Безнадеждно? — избъбри Хоуп. — Да го изоставя? Любов? — Любов? Това пък откъде се беше появило? — Той ме излъга! Излъга ме за най-основния компонент на едно приятелство. Излъга ме за това кой е в действителност.

— Хайде, скъпа — рече госпожа Гивънс, — доколкото разбирам нещата, той не те е излъгал кой е. Ти си го предположила, защото щом се държи мило по телефона, значи не може да е Закарая Гивънс, и в момент на възбуден интерес, той решил да не разваля впечатленията ти. Не е прилично от негова страна, но пък и твоето снобско разбиране, че богатите хора са брутални грубияни, също не е особено приятно.

— Снобско? Аз не съм сноб, просто…

— Изпълнена с предразсъдъци е по-добро определение — рече бързо леля Сесили.

Тонът й възпря Хоуп, но тя не беше готова да отстъпи.

— Ако съм изпълнена с предразсъдъци, то за това си има много добра причина.

— Повечето предразсъдъци се появяват заради нещо, което според приносителя им е добра причина. — Леля Сесили потупа с бастуна си по пода. — Аз имам предразсъдъци спрямо хората, които се преструват, че са самата доброта, а след това обвиняват мен и семейството ми в жестокост, защото сме проявили лошия вкус да разполагаме с богатство. — Поставяйки сгърчената си ръка на рамото на госпожа Гивънс, леля Сесили попита: — Тази жена изглежда ли ти жестока?

— И двете ми изглеждате леко макиавелистки — промърмори Хоуп.

Леля Сесили се облегна назад и въпреки слабото осветление, Хоуп можеше да се закълне, че двете дами размениха усмивки.

Но госпожа Гивънс не остави на Хоуп време за размишление.

— Аз, например, съм много разочарована от Закарая.

Хоуп потисна засилващото се желание да се разсмее. Закарая? Обзалагаше се, че това адски му харесва.

Госпожа Гивънс продължи:

— Той изобщо не трябваше да поддържа тази заблуда за истинската си самоличност.

— Стига, Гладис! — рече леля Сесили. — Ако някой ти се обади и по някаква причина реши, че си магаре, ти няма ли да се изкушиш да пуснеш перде пред очите й?

— Аз сменях памперсите на това момче и повярвай ми, научила съм го да не се поддава на всякакви изкушения. — Госпожа Гивънс звучеше разочаровано и раздразнено. — А когато си помисля докъде е стигнал с тази измама!

Двете жени насочиха въпросителните си погледи към Хоуп.

Тя се прокашля и заби поглед в ръцете си.

— Хмм. — Леля Сесили присви очи. — Гладис, беше права. Стигнал е твърде далеч. Трябвало е да го пляскаш по-често като дете.

Хоуп беше спала с мъжа, който тези жени бяха отгледали, и не можеше да ги погледне в очите.

— Той ме заряза още при първия признак за проблеми. Обадих му се от затвора, защото си мислех, че той е моят рицар в блестящи доспехи, а той реши, че съм крадла. Реши, че от самото начало съм знаела кой е и съм го предала. Изрече всички нараняващи думи и направи всички погрешни действия.

— Той ни разказа всичко. Но накрая те е спасил — отбеляза госпожа Гивънс.

— И сама щях да се спася.

— И това ни каза — съгласи се леля Сесили. — Искаш от него да не забравя откъде си дошла и въпреки това да ти вярва, но ти също не е трябвало да забравяш откъде идва той и може би неговите… неговите…

— Предразсъдъци? — изстреля Хоуп.

Леля Сесили кимна.

— Неговите предразсъдъци също заслужават малко уважение. Имало е доста случаи, в които хората са се възползвали от него. Доста е чувствителен относно хората, които предполагат, че е някакво глупаво богаташче, наследило парите си от татко. Той е умен, работи много и е издигнал защитна бариера около себе си, която нищо не е успяло да пробие.

Госпожа Гивънс се наведе напред и хвана Хоуп за ръката.

— Досега. Докато не се появи ти. Той е ужасно влюбен в теб.

В гърдите на Хоуп се надигна копнеж, който тя бързо потуши.

— Влюбен в мен? Не, нещо бъркате. Той смяташе да ме задържи като своя любовница. — Хоуп долови надигащия се в гърдите й гняв. Първия път, когато беше влязла в дома на Зак със своята пилешка супа, тя се беше почувствала като селянка, която носи дарове. Усещането не беше приятно, но момичето го беше преглътнало. Все пак посещаваше иконома. Сприятеляваше се с иконома. А по-късно бе приела иконома за свой любим.

През цялото време, някъде в дълбините на съзнанието си, тя бе предполагала, че връзката им се основава на взаимно доверие и привързаност.

Вместо това бе открила, че Зак я смята за свое домашно животно, някой, когото би могъл да извади от нещастния му живот, да отрупа с подаръци и след като получи наградата си, да я отпрати.

— За кого се мисли той? За принц Чарлс?

— Признавам, че се държи доста аристократично — съгласи се госпожа Гивънс.

— Снизходително — рече леля Сесили.

Госпожа Гивънс не й обърна внимание.

— Има високо мнение за себе си, но ти не трябва да забравяш, че когато беше на шестнайсет, баща му го накара да работи като разносвач на пощата във фирмата, докато не завърши право…

Хоуп беше ужасена.

— Той е адвокат? Може ли да стане по-лошо от това?

— Когато завърши университета, той вече беше провел две успешни сливания. Баща му е малко по-възрастен от мен и искаше да се оттегли. Затова Зак пое отговорностите му и както и неговата…

— Арогантност — рече леля Сесили.

Госпожа Гивънс се обърна към нея.

— Ще замълчиш ли?

Леля Сесили се подчини.

— Извинявай.

Госпожа Гивънс събра мислите си.

— Хоуп, смиреността, на която го научи, е прекрасна. Бях изгубила всякакви надежди, че той ще допусне някого в сърцето си, а ето те теб. Ти направи майка му една много щастлива жена.

Хоуп не искаше госпожа Гивънс да държи ръката й, или леля Сесили да я гледа умолително, или да си мисли за всички неща, които беше чула, колкото и смислено да звучаха те.

— Помисли си само, като негова съпруга колко неща би могла да направиш за непривилегированите с парите на Зак зад гърба си — рече убедително госпожа Гивънс.

— Семейството наистина е неприлично богато. Ти си първият човек, който разбуди социалното му съзнание. — Леля Сесили очевидно беше доволна. — Знаеш ли, че откакто те срещна, той купи цял камион одеяла и ги достави в Армията на спасението?

Госпожа Гивънс додаде:

— Разбира се, те нямаше къде да ги приберат, затова се наложи да ги разкара из приютите за бездомници из целия град, но скъпото момче положи такива усилия.

— Така си е — рече саркастично Хоуп. — Но няма да се омъжа за някого, за да върша добрини. Убедена съм, че господин Закарая Гивънс няма да го желае.

— Господин Закарая Гивънс ще направи всичко, което е нужно, за да те има — отвърна леля Сесили. — Той те обича такава, каквато си.

Колата спря плавно пред портала на къщата на Зак.

Госпожа Гивънс сложи шапката върху къдравата си коса.

— Трябва да поговориш със Закарая, скъпа. Той иска да се извини и аз, като негова майка, смятам, че трябва да го направи.

— Помисли си само колко мъчително ще бъде за него. — Леля Сесили почука по стъклото между шофьора и пътниците. — Ще ти хареса.

— Не достатъчно, за да компенсира изпитанието — отвърна дръзко Хоуп.

Стъклото се смъкна.

— Ние ще влизаме вътре. — Госпожа Гивънс отвори вратата и слезе от колата. — Хоуп, скъпа, ти остани тук и си помисли как е най-добре да постъпиш, а след като вземеш решение, той ще те чака.

Леля Сесили додаде:

— Ако не желаеш да разговаряш със Зак, просто кажи на шофьора и той ще те откара обратно при мадам Нейнси, към самотния ти живот, който се свежда до студения ти апартамент, дългите работни часове и гласовете по телефона.

Госпожа Гивънс взе бастуна на леля Сесили и й подаде ръка.

— Ще ме побутнеш ли, Хоуп? — попита леля Сесили.

— Защо не помогне шофьорът? — Хоуп я побутна внимателно отзад, госпожа Гивънс я издърпа навън и така двете успяха да изправят леля Сесили на крака.

Докато госпожа Гивънс затваряше вратата на колата, Свен изтича вън от къщата и извика:

— Чакай, Сесили, нека ти помогна.

Хоуп гледаше как мускулестият мъж нежно поема леля Сесили в прегръдките си. При вида му лицето й грейна. Двамата може и да поддържаха фасадата на млад треньор и саката господарка, но Хоуп беше готова да се обзаложи, че щом светлините угаснеха, двамата бяха заедно по всеки възможен начин. Свен беше любовникът, за който се беше чудил Зак. Различията между Свен и леля Сесили може и да бяха големи, но любовта ги беше събрала. Това беше трогателно, беше чудесно и напомни на Хоуп как биха могли да се развият нещата между нея и Зак.

Глупави сълзи замъглиха зрението й и когато ги избърса с ръка и вдигна глава, тя видя как шофьорът сваля шапката си. Косата му бе права и синьо-черна, пораснала малко над якичката. Профилът му беше суров, с изпъкнали скули, силна челюст и тъмни вежди над очите, които, щом се обърна да я погледне, се оказаха толкова тъмни, че изглеждаха черни.

Но в тях гореше огън, който я накара да се изчерви при спомена за топлината му — и да накара самата нея да пламне.

— Зак.