Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Изгубено тексаско сърце (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Just the Way You Are, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
papi (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Автор: Кристина Дод

Заглавие: Такава, каквато си

Преводач: Мирела Стефанова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: „ЕРГОН“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-619-165-021-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1980

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Хоуп застана пред голямата входна врата на имението Гивънс и оправи шала си. След като бе приела работата при господин Уилауърт, тя можеше да си позволи някои нови дрешки…

Момичето решително натисна звънеца.

Трябваше да спре да си мисли за подобни повърхностни неща. Парите й трябваха, за да издири семейството си. Външният й вид нямаше значение.

Освен това — Гризуолд отвори вратата и я огледа оценяващо — той като че ли я харесваше такава, каквато е.

Прие мълчанието му както би приела поздравите от друг мъж, защото очите му грееха и усмивката флиртуваше с упоритите му устни.

Тази вечер той беше отхвърлил официалните панталони и колосана риза в полза на меки, прилепнали сини дънки и бяла тениска. В някакъв замаян ъгъл на ума си тя се зачуди дали не се беше облякъл така, за да я накара да спре да се притеснява заради износените си дрехи. Ако това беше целта му, не се беше получило, защото тениската прикриваше мускулестите му гърди с неуловимостта на лъскава коледна опаковка. Късите ръкави свършваха точно насред изпъкналите бицепси, които се размърдаха и се задиплиха като лава под кожата му, щом той пое ръката й, за да я въведе вътре.

И дънките… тя не беше осъзнала досега, че краката му са толкова дълги. А би трябвало. Не се бяха променили от предишния път. Но нещо в избелелия син деним привличаше погледа й и го караше да пробягва по цялата им дължина, от обутите в меки кожени обувки крака до издутината под ципа.

Дълги крака. Дълга издутина.

Тя затвори очи, оставяйки му се да я води напред, и се опита да овладее хаотичните си мисли.

— Какво има? — попита той.

Успяваше бързо да забележи всичко. Което трябваше да я накара да внимава.

— Аз съм дъщеря на свещеник.

— Да, каза ми го вече. — Той свали ръкавиците от ръцете й и разтърка нежно замръзналите върхове на пръстите й. — Знаеш ли, че това е единствената информация от личен характер, която ми даде по собствено желание.

Тя се опита да се концентрира, не върху усещането на пръстите му върху нейните и почти болезненото удоволствие от това ръцете й да бъдат стоплени от мъжко докосване. За нейна огромна изненада очите й се напълниха със сълзи.

За да прикрие липсата на безразличие, тя бързо изрече:

— Тогава се приготви, защото сега ще ти кажа още нещо лично. Взех твърдото решение да не допускам мъж в живота си.

Дори да беше обезкуражен, той не го показа.

— Това ми се струва твърде самотно.

— Не, разумно.

— Никакъв мъж. — Той кимна. — Завинаги ли?

— Докато си взема степента.

— Добре. — Стоплящата душата й усмивка се разля върху лицето му. — Притесних се, че искаш да станеш монахиня.

— Не съм толкова ревностна католичка. — Тя се поколеба. — И какво щеше да направиш, ако наистина смятах да стана монахиня?

— Щях да направя всичко възможно, за да те разубедя.

— И аз така си помислих. — Тя бе започнала да опознава характера му. Този мъж не позволяваше нищо да застане на пътя му към целта.

Да, тя опознаваше характера му и това бе поредното лошо нещо. Не го искаше и със сигурност не искаше да разбира какви са целите му. Особено след като подозираше, че една от тях е самата тя.

— Ти си дъщеря на свещеник… — напомни й той.

Тя осъзна, че от известно време просто го зяпа.

— О! Да. И реших да не допускам мъж в живота си. Мъжете се нуждаят от неща като внимание и секс, а аз няма да съм завършила училище още — тя преглътна — четири години, и то ако всичко върви добре. Така че те моля да се държиш почтено и да ми помогнеш.

Той се осмели да я погледне изненадано.

— Аз просто ти стоплям ръцете.

— И си облякъл тези дънки!

Той се вгледа в лицето й, сякаш това щеше да му помогне по-добре да разгадае мисловния й процес.

— Искаш ли да ги сваля?

— Много смешно. — При тази мисъл кожата на гърдите й настръхна. — Иска ми се да носиш нещо не толкова… — Тя направи жест, обхващащ цялото му тяло.

Той наведе глава и се огледа.

— Не толкова…?

— Да. И тази тениска. Кого се опитваш да заблудиш? Ти не си от онези, които носят тениски.

Той имаше нахалството да се престори на обиден.

— Нося, когато не съм на работа.

— Фланелки. Сигурна съм, че носиш фланелки. От онези с якичка и малко алигаторче на джобчето. Те са по-свободни и дори да са бели, материята им е достатъчно плътна, за да не прилепва като… — Тя отново махна с ръка. — Целомъдрието не се поддържа лесно, но аз открих, че ако се ангажирам с разни неща, ако не мисля за това и стоя далеч от изкушенията, всичко ще бъде наред. Затова ще съм благодарна, ако ми съдействаш. — Така. Каза му го. И го предупреди.

Топлината на фоайето я обгърна и този път тя се огледа не толкова възхитено, колкото оценяващо.

— Харесва ми тази къща. Уютна е. Въобще не е такава, както изглежда отвън. — Тя започна да развива шала си.

Той избута ръцете й встрани и сам го направи.

— Радвам се, че я одобряваш.

Очите й отново се напълниха със сълзи. Нежните му жестове, мисълта, че някой го е грижа за нея, бяха способни да унищожат граденото с години чувство за самодостатъчност.

Гризуолд беше опасен мъж. Много опасен.

Тя подсмръкна.

Той бръкна в джоба на дънките си — Хоуп със смущение призна, че го наблюдава твърде внимателно — и извади една мека бяла кърпичка.

Тя я взе с облекчение и попи носа си.

— Носът ми винаги тече, когато вляза от студено на топло. — Обяснението беше абсолютно ненужно, но така бе по-добре, отколкото да го остави да си мисли, че плаче.

— Нямам нито една фланелка — каза той.

Тя го изгледа недоверчиво.

Но той изглеждаше напълно искрен.

Добре. Харесва тениски. Щеше да се наложи да се примири с тях.

Хоуп вдигна глава към кристалния полилей, оглеждайки проблясващите свещници и кристалните орнаменти.

— Не знам защо очаквах да видя прислужници, които сноват навсякъде из дома на господин Гивънс.

Той разкопча палтото й, гледайки намръщено разнокалибрените копчета.

— Освободих ги за тази вечер.

— И господин Гивънс ли освободи?

Той я погледна така, сякаш внимателно преценяваше какво да отговори.

— Аз съм много могъщ човек.

Тя го потърка по ръката и направи най-добрата си имитация на примряла от удоволствие участничка в конкурси за красота. Нацупи устни. Запърха с мигли.

— Властта ме възбужда.

Смяташе, че е успяла да разведри атмосферата.

Той не се усмихна. Вместо това свали палтото й и го закачи на закачалката, след което постави там шала, ръкавиците и шапката й.

Тя се притесни от сериозното му изражение като комик, който е бил освиркан на сцената. От прилива на кръв към бузите и ушите й, главата й запулсира болезнено. Беше ли успяла да го отблъсне с предупреждението си? Дали той се държеше мило, само защото се надяваше да я вкара в леглото си? Хората обикновено я харесваха заради самата нея, но те не бяха красиви мъже.

Красиви, могъщи мъже.

И докато знаеше, че единствената причина той да бъде с нея е сексът, без него щеше да й е по-добре… тя подсмръкна отново и си издуха носа.

Но Хоуп го харесваше. Обичаше да разговаря с него. Харесваше й да бъде с него. Харесваше й… харесваше й да го гледа. Обичаше да го гледа дори когато бе облечен в официалните си дрехи. Той караше кръвта й да кипи във вените, караше ума й да искри от вълнение. Въображението й оживяваше и да, повечето от нещата, които си представяше, бяха скрити дълбоко в подсъзнанието й и Хоуп никога нямаше да ги пусне навън, но те си съществуваха и тя знаеше, че са там. Когато беше с Гризуолд, животът възвръщаше аромата си, а тя не искаше да изпусне това.

Когато се върна при нея, той я хвана за ръката и каза:

— Заради пилешката ти супа… настинката ми вече я няма.

Настинката му я нямаше, слугите ги нямаше… и тя трябваше да се досети, че той се опитваше да й каже, че иска да я целуне.

— О! — Устните й оформиха кръгче, но звук не излезе.

Значи не го беше обезкуражила съвсем. Той все още я харесваше.

Сърцето й изпърха по изключително обезпокоителен начин. Но разбира се — в продължение на седем дълги години бедното й сърце беше преживявало само болки и страдания.

— Това е много красиво. — Той погали с пръсти шала й, но очите му не слизаха от нея. — Изглеждаш така, сякаш искаш да припаднеш.

— Ами, досега съм целувала само едно момче, когато бях на петнайсет. — Тя си пое дълбоко дъх. — Всъщност Скитър Бракстън беше от по-горен курс, а аз бях второкурсничка; той участваше в кръжока по дебати и играеше футбол. Футболът е много важен в Тексас, така че той беше голяма работа, а аз заеквах от вълнение всеки път, когато ми обръщаше внимание. — Тя се спря, за да си поеме дъх. — Което, очевидно, не се е променило и до днес.

Той я слушаше внимателно.

— Никога не съм играл футбол. Падам си повече по бейзбола.

— Това също е важно в Тексас. — Тя не можеше да си спомни лицето на момчето на Хобартови. Не и докато гледаше Гризуолд. В този миг й хрумна една ужасна мисъл. — Когато каза, че настинката ти я няма вече, имаше предвид, че искаш да ме целунеш, нали?

Гризуолд повдигна пръстите й до устните си, след което притисна дланта й към гърдите си, над сърцето. Плъзна ръка през талията й и я притегли към себе си.

— Точно това имах предвид.

И както предишния път, топлината му я обгърна, прониквайки до костите й. Кожата му ухаеше на сапун и тя вдъхна дълбоко аромата на мирика и подправки. Имаше чувството, че може да вкуси от него… и при тази мисъл се изчерви. Устните му, кожата на лицето му, плътта на тялото му.

Това й идваше в повече. Той й идваше в повече.

— Хоуп, погледни ме. — Плътният му, дълбок глас звучеше подканящо и ласкаво.

Но боязливостта я задържа в прегръдката му. Тя, която вървеше сама по бостънските улици, която навсякъде си създаваше приятели, която бе взела живота си в ръце и го оформяше според желанията си. Тя се боеше от този мъж.

Искаше да го целуне. А просто стоеше в ръцете му, вперила поглед в гърлото му.

Той обхвана брадичката й с дланта си и леко повдигна главата й. Тя най-после го погледна в очите. Мислеше си, че ще го види как се усмихва, развеселен от срамежливостта й.

Но той се взираше напрегнато в нея, сякаш искаше да види… нещо. Чувствата й? Можеше ли да ги види? И ако можеше — какво представляваха те? Защото самата тя нямаше никаква представа.

Погледът й се плъзна по силните му, остри черти, наслаждавайки се на смесицата от монашеска строгост и безумна сексапилност. Той можеше и да иска да я целуне. Той можеше да поиска и нещо повече. Но възпитанието му щеше да го възпира до ритъм, който тя можеше спокойно да следва. Нямаше да я превземе по-бързо, отколкото тя би могла да възприеме.

Хоуп се отпусна в прегръдките му и плъзна длани по ръцете и раменете му.

— Бих искала да ме целунеш.

Ноздрите му пламнаха и само за секунда, преди клепачите му да се спуснат, тя зърна в очите му безмилостно напрежение, което едва не я накара да размисли.

Но това продължи само секунда и когато устните му срещнаха нейните, и нейните очи също се затвориха, тя се утеши с мисълта, че й се е сторило.

Защото той целуваше толкова нежно, търсеше очертанията на устните й със своите, всяко докосване беше едва доловима милувка. Но въпреки това тя ясно усещаше всичко; устните й пареха и се цупеха, и тя откри, че следва устата му, опитвайки се да получи повече от онова, което обещаваха неуловимите му докосвания.

Той й позволи да влезе в ритъм с него, да притисне устните си към неговите. Вкусът им бе също тъй великолепен, както и видът им, и те бяха меки като кадифе. Топлината, която се разпространяваше в тялото му, се излъчваше и от устните и тя сля устата си с неговата. Хоуп си помисли — ако бъркотията в главата й изобщо можеше да се нарече мисъл — че би могла да стои тук вечно и да го целува.

Но той, също като дявола, й предложи и други изкушения. Постепенно, докато тя се увличаше в целувките, той отвори устните си върху нейните и тя го последва.

Всичко беше толкова красиво. Тялото й жужеше от удоволствие. Неусетно бе станала по-висока, чувстваше кожата си опъната и изтъняла. Гърдите й се наляха, щръкнаха и единственият начин да облекчи натиска, бе да ги притисне към неговите гърди. Здравата й младост внезапно я връхлетя, саботира я, въвлече я във водовъртеж от неподозирани досега хормони. Усети как се овлажнява между краката и за пръв път от дълго време, може би за пръв път в живота си, тя осъзна великолепието на това да бъдеш жена.

Насред цялото това чудно удоволствие една мисъл прониза съзнанието й — той отне дъха й, замествайки го със своя и обсеби тялото й по начин, който не си беше представяла.

Тя рязко прекъсна целувката и впери поглед в него.

Той също я гледаше, спокоен и решителен. Не попита защо се е отдръпнала като че ли му беше ясно.

Придърпа я към себе си и отново я целуна.

Втората целувка й показа колко силно се бе въздържал преди. Този път той й показа желанието си като плъзна езика си в устата й бавно, нежно, упорито, намери нейния език и го всмука в устата си. Тя се възпротиви — само за миг. Само толкова му бе необходимо, за да я сграбчи и да я понесе към своя тъмен свят на страст и власт. Тя не знаеше къде отиват, но когато устните му се притиснаха към нейните, а тялото му я обсеби, фоайето, Бостън, светът сякаш изчезнаха и останаха само Гризуолд и всепоглъщащото му желание.

Точно когато възбудата й стана неудържима, когато тялото й се люшна към неговото и предвкусването на удоволствието се разля по вените й… той се откъсна от нея. Не грубо. Не рязко. Но твърдо. Първо приближи устата си до нейната. След това я целуна с притиснати устни, отдръпвайки ръцете си от тялото й.

Хоуп дишаше тежко, опитвайки се да се върне в реалния свят, където нощта бе студена и тя бе успяла да оцелее съвсем сама, без ничия помощ.

Но завръщането беше трудно, когато той стоеше толкова близо до нея и от тялото му струеше страст и топлина.

С едно плавно, танцувално движение той я завъртя настрани, притискайки хълбока си към нейния, и я обърна към вратата, която водеше към кухнята.

Умът й се рееше свободно, докато тя се опитваше да се върне в реалността. Бяха се целунали. Просто една целувка. Дори когато като тийнейджърка беше целунала Скитър Бакстър, тя не се беше въодушевила толкова, а тогава беше все още една глупава ученичка.

По-лошото беше, че Гризуолд понасяше разделянето на телата им по-добре от нея, със спокойствие, което я накара да се почувства неопитна и наивна. Несъзнателно попита:

— Ти… ти… хареса ли ти?

— Да те целувам ли? — Гризуолд я погледна и в очите му проблесна топлина, която тя не можеше да сбърка. Той хвана ръката й и я притисна към ципа на дънките си.

Хоуп бързо отдръпна ръката си, но не и преди да почувства дължината и твърдостта му — и ако досега си беше мислила, че тялото му гори, сега тя откри източника на цялата тази топлина.

Той я желаеше. Преследваше я. Тя не беше в безопасност. И спокойно, сякаш току-що не беше направил най-скандалното нещо в живота й, той каза:

— Сготвил съм вечеря. Хайде да живеем опасно — нека похапнем.