Кристина Дод
Такава, каквато си (15)

Глава 14

Тази вечер. Щеше да я съблазни тази вечер. Когато се окажеше с Хоуп в леглото, когато тя станеше мека и топла от любенето му, тогава преструвките между тях щяха да приключат. Той щеше да й каже кой е. Тя щеше да му прости. И той щеше да промени живота й към по-добро.

Но той нямаше да направи грешката да се опитва да я съблазни преди урока й. Това нямаше да успее — а той никога не бе претърпявал провал.

Те заседнаха за половин час над компютъра и за час и половина над физиката, и когато Хоуп избута стола си назад и се протегна, тя изглеждаше доволна и облекчена.

— Благодаря ти. Професорът ми е блестящ, но теб много по-лесно те разбирам. — Тя издърпа лентата от косата си, която се разпиля около раменете й. Хоуп вчеса с пръсти къдриците си, после започна да ги събира отново на конска опашка.

Зак също блъсна стола си назад, взе лентата и я плъзна в джоба си.

— Защо ме разбираш по-лесно? — Той харесваше вълните от мека кафява коса около раменете й, обилните златисти отблясъци, които тя хвърляше под светлината на лампите.

Хоуп погледна към джоба му, после и към самия него, и реши да не го прави на въпрос.

— Той е от Румъния, и не му разбирам всичко.

— Значи ще дойдеш при мен и другата седмица?

Тя ухаеше приятно, на ванилия, сапун и топла жена, и той я вдишваше от два часа.

— Ако обещаеш да се упражняваш в пускане на компютъра поне веднъж дневно.

— Добре — каза той незабавно. Лъжеше.

— И ми пиши имейли, за да докажеш, че си го направил.

— Знаех си, че има някакъв капан. — Тази вечер беше научил толкова много за нея. Тя беше интелигентна, чевръста и задълбочена. Решителна, но той знаеше това и от по-рано. Привлекателна… тя беше гореща и беше съблякла фланелката си, и за пръв път в живота си той се беше препотил при вида на жена с бяла тениска без ръкави. Мускулите на ръцете й бяха дълги и гладки, не като да е вдигала тежести, а вероятно заради това, че постоянно носи книгите си навсякъде. Под тънкия плат се виждаше сутиена й, и той за пръв път в живота си завидя на евтин бял сутиен.

— Спомняш ли си какво ти преподавах? — попита тя.

Той погледна към бележките си.

— Да.

— Добро момче. — Тя се ухили и се разходи из стаята, оглеждайки колекцията от табакери на витрината на Гризуолд, както и безценните керамични скулптури в шкафа му.

— От друга страна, защо да чакаме до другата седмица? — Без да се помръдва от стола си, той добави: — Ела пак утре вечер.

Тя не вдигна поглед. Не беше впечатлена от царствената му заповед.

— Не мога. Трябва да уча.

— Можеш и тук. — Когато я беше видял за първи път, беше си помислил, че тя не е негов тип, но усмивката й и възхитителният й глас го бяха омаяли да я жадува. Сега, след времето, прекарано с нея, типът жени, които харесваше, се беше променил — защото всичко в Хоуп го привличаше. Той негодуваше срещу износените й дрехи, но само защото те покриваха тялото, което той копнееше да види. Високата й, слаба фигура се придвижваше с плавна грациозност, която възбуждаше мечтите му.

— Не само по физика. Компютърни науки. Социология. Испански.

— Аз говоря испански. Ще ти приготвя вечеря.

— Не.

Проклятие. Тя беше уловила мириса на неговата възбуда, и се готвеше да избяга уплашена. Той не можеше да допусне това; искаше я и щеше да я има.

Да. Тази вечер беше моментът.

Той се изправи и тръгна към нея, оставяйки й да отстъпи единствено към леглото.

Тя го отбягна и се озова при масата до леглото. Докосна букета от червени рози с нежните си пръсти.

— В дома ти има толкова много цветя. Красиви са.

Той се плъзна още по-близо.

— Те показват моята чувствителност.

Тя избухна в смях.

— Как ли пък не!

Той не се присъедини към смеха й. Вместо това използва гласа и тона си, за да я убеди.

— Чувствителен съм. Чувствителен съм към теб. Никога не съм поглеждал жена по този начин. Мисля си за теб през цялото време. Даже ме отвличаш от работата ми.

— Ъъъ… е, не мога да дойда утре вечер. — Тя се преструваше, че не вижда как той я доближава, но той виждаше лекото стягане на врата й, учестеното й дишане. — На работа съм, после трябва да направя маратонско учене в апартамента си, където никой няма да ме безпокои.

Пристъпвайки още по-близо, той обгърна с пръсти голите й ръце.

— Аз няма да те безпокоя.

— Напротив. Ще ме безпокоиш.

— Защо казваш това?

— Ти винаги ме безпокоиш. — Тя прехапа устната си, сякаш съжаляваше за откровеността си.

Той се усмихна, леко повдигайки устни.

— Тогава си въздействаме еднакво.

Той плъзна ръцете си по нейните и взе лицето й в шепите си. Наведе се напред и съедини устните си с нейните.

Тя е толкова напрегната, помисли си той, че може да се скъса.

Хоуп се отдръпна назад и каза:

— Не мога да те целуна.

— Одеве ме целуна. — Устните му бродеха из меката кожа на бузите й и назад към ухото. — Защо сега не?

— Защото това е твоята спалня. Не мога да бъда в твоята спалня. — Тя се опитваше да се измъкне. — Трябва да тръгвам.

Той я държеше.

— Една целувка. След това, ако искаш, можеш да си тръгваш.

Тя го погледна с присвити очи, сякаш подозираше, че това е номер — както и си беше всъщност, но това малко агънце не се и опитваше да овладее страстта си, след като се беше озовало в правилните ръце.

— Добре.

Той хвана пръстите й и ги положи върху врата си.

— Ако ще ме целуваш — каза той, грижливо опитвайки се да говори с нормален тон, — искам и да ме прегърнеш. Искам всичко да е както си му е редът.

Тя леко се отпусна и се облегна на тялото му.

— Една целувка.

Увивайки ръце около нея, той я придърпа така, че тя застана на пръсти. Наслаждавайки се на допира на хълмчетата на гърдите й върху неговите собствени гърди, той я целуна.

Тя незабавно му доказа колко умело го е заблудила. Хоуп си даваше сметка за привличането между тях, устните й с лекота се отвориха под неговите. Той я вкуси и започна да пирува с нея, сякаш беше изгладнял.

Това беше нещо повече от целувка. Беше предварителна любовна игра, само че Хоуп не знаеше това. Тази целувка беше първата от многото.

Тя му показа, че си спомня онова, на което той я беше научил по-рано. И добави свои собствени иновации — обхвана езика му с устните си и сръчно го всмука. Тя стенеше, докато правеше това, и този тих приятен шум едва не го погуби.

Бавно съблазняване? Ако тя не внимаваше, той щеше да загуби контрол над себе си — а сега не беше точният момент за такова нещо.

Вместо това той рязко отдръпна длани от гърба й. Вдигна глава, погледна надолу към нея и каза убедително:

— Още една.

Клепачите й бавно се вдигнаха; сините й очи бяха разширени от страст.

— Да, моля.

Той не й позволи да види триумфа му. Спусна се върху леглото, повличайки я със себе си, и я целуна отново. Не направи грешката да се движи твърде бързо; двамата седяха там, прегърнати, наслаждавайки се на срещата на устните, зъбите и езиците си. И всъщност… той наистина се наслаждаваше на това. С повечето жени целувката беше необходимо зло, приготовление, което изискваше умения, но не и внимание. А при Хоуп той изпитваше удоволствие от вкуса й, от начина, по който тя потрепваше до него, и от изненадата й от това грандиозно ново преживяване. Бавно, докато целувките следваха една след друга, той се снижи на дюшека, лукаво измествайки се, и я придърпа под себе си.

Тя сякаш изобщо не забеляза това. Както той беше сигурен, че ще стане, тя беше уловена в неизбежната спирала на удоволствието.

Тялото й под неговото беше слабо и дълго, и той леко се отдръпна, боейки се да не я смачка… и желаейки да я смачка, да я вземе, да й даде удоволствие и той самият да намери такова.

Притискайки устните си към нейните, той се търкаше в нея, опитвайки инстинктивно да облекчи напрежението на ерекцията си.

Тя подскочи изненадано. Всяка друга жена би обвила краката си около него и би го използвала, за да получи свое собствено удоволствие.

Но не и Хоуп. Хоуп се бореше да освободи китките си от хватката му.

Той веднага ги пусна, сигурен, че тя ще го избута, и знаейки, че ще трябва да й го позволи. Тогава щеше да му се наложи да я утешава, да говори с нея, и да започне отново цялото това мъчително проточило се ухажване.

Девственица? Той наистина ли се наслаждаваше на това, че тя е девствена? Сигурно беше полудял, с цялото време и търпение, което изискваше една девственица, а той беше Закарая Гивънс… Погледна към нея, протегната на леглото в съблазнителна поза. Той беше Закарая Гивънс, и щеше да й даде времето, от което тя се нуждаеше, за да се превърне това в скъпоценен спомен, но в момента не можеше да си представи, че няма да я съблече, и му се искаше тя винаги да го желае.

В този момент пръстите й докоснаха бузата му. Едната й ръка обви врата му. Тя го придърпа към себе си.

Той погледна в очите й и видя лековерно очакване и смирено доверие.

Тя искаше да го целуне отново.

Той искаше да повдигне главата й и да изреве с примитивен триумф. Трябваше да постигне с голямо търпение нещата, които приемаше за даденост от останалите жени, и той се наслаждаваше на всеки миг от нейната невинност и нейното пробуждане. Изгаряше за нея. Може би тя не чувстваше жегата, но той изгаряше за нея.

Заравяйки ръце в косата й, той я целуна, масажирайки скалпа й, мускулите на врата й, изтръгвайки от нея тихи стонове и връщайки ги обратно заедно с диханието си. Масажът оказваше върху нея въздействието, на което той се надяваше, отпускайки сковаността й, и най-накрая бедрата й се разделиха и той се плъзна между краката й.

Щеше да я притежава тази вечер. Щеше да я има…

Плъзна отворената си уста по врата й, и запирува върху меката й кожа. Тя миришеше на ванилия и имаше райски вкус.

Хоуп се загърчи под него, опитвайки се да се прилепи по-плътно. Очите й бяха затворени, главата й покорно беше обърната встрани, за да му даде свободен достъп. Пълните й устни бяха влажни и леко отворени, и тя дишаше с леко пъшкане. Бузите й бяха красиво зачервени и тя изглеждаше като жена в спазмите на оргазъм.

А не беше дори близо до това. Просто беше неопитна.

Той установи с изненада, че пръстите му треперят. Това просто съблазняване означаваше много за него. Почти твърде много. Но той не можеше да отстъпи. Плъзна ръце под тениската й и я погали, движейки се неумолимо нагоре, към гърдите й. За да й покаже блаженството от това как едно обикновено докосване там може да я възпламени.

Докосването му върху кожата й я накара да се размърда неспокойно, краката й се раздвижиха около бедрата му, и той се спря, за да се притисне към нея и да увеличи желанието й. Да облекчи собствената си агония.

Пръстите й се впиха в раменете му, и тя отговори на движенията му.

Сега той държеше гърдите й, възхищавайки се на тяхната тежест, формата им… и мразейки преградата, която представляваше сутиенът й. После палецът му намери зърното й, щръкнало и напрегнато, и започна да кръжи около него.

Той очакваше тя да изстене шумно.

Вместо това очите й се опулиха. Тя го погледна така, сякаш го вижда за пръв път. Дишането й беше рязко, накъсано.

— Недей!

Беше действал твърде бързо. По-бавно, отколкото с всяка друга жена, но твърде бързо за Хоуп. Искаше да продължи да я милва, докато не я отведе до мрака на удоволствието.

Но не можеше. Щеше да му се наложи да започне отначало.

Тя бутна ръката му и се опита да изпълзи назад.

— Спри!

— Добре. — Постепенно, боейки се да не я разтревожи още повече, той измъкна ръката си от тениската й. — Скъпа…

— Не! — Тя се измъкна изпод него, като една не се нарани в паниката си. — Трябва да си тръгвам веднага.

За пръв път той осъзна, че може и да не спечели. Не още. Не тази вечер.

Освобождавайки се, той се надигна.

— Хоуп, чуй ме, това беше…

Тя веднага стана от леглото.

— Знам какво беше, и не мога да го направя. — Тя сграбчи ризата си и мушна ръце в ръкавите. Хвърли листата и тетрадката в чантата си. — Аз съм дъщеря на пастор. Нямам време за това. — Тя му хвърли измъчен поглед. — За теб.

По дяволите! Никога не му се беше случвало такова нещо.

До тази вечер.

Той не можеше да повярва. Това трябваше да бъде временна пречка. Само ако кажеше правилното нещо, направеше нещата по правилния начин, можеше да я подмами обратно към себе си.

Преструвайки се, че приема поражението достойно, той стоеше… и му се искаше ерекцията му да не е толкова очевидна.

— Ще те изпратя до горе.

Тя го погледна и, естествено, съзря подутината му.

— Не! Мога и сама да намеря пътя.

Той тръгна към нея.

Тя отстъпи. Вече с не толкова безумен тон, каза:

— Не. Настина. Просто… не.