Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wedding, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2018)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Даниел Стийл

Заглавие: Сватбата

Преводач: Мария Борисова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Компас“ Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

ISBN: 954-701-126-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9086

История

  1. — Добавяне

Глава 4.

Първото телефонно обаждане в неделя сутринта беше от Брандън. Отивал да играе тенис с момичетата и искал да е сигурен, че ще хване Алегра у дома, преди да е излязла. Знаеше, че след обяд тя заминава за Ню Йорк и не искал да я изпусне.

— Как се представиха малките ти пиленца? — с интерес я попита той, но за нея оставаше необясним фактът, че не си е направил труда да гледа награждаването по телевизията. Можеше да го стори ако не заради Кармен, то поне заради родителите й. Не направи обаче никакъв опит да го укори; беше радостна, че изобщо й е позвънил.

— Кармен спечели наградата за най-добра женска роля, а баща ми грабна наградата за най-добър продуцент. Освен това му присъдиха и специалната награда за цялостно творчество, което наистина е голяма чест за него. Беше страхотно. Майка ми за жалост — тя въздъхна докато говореше, припомнила си изражението на тревога и поражение в погледа на майка си — не спечели награда и мисля, че това я разстрои доста силно.

— Е, в този бизнес човек трябва да приема подобни неща с усмивка — лековато подхвърли той и Алегра внезапно изпита силен гняв. Отсъствието му от церемонията само по себе си беше достатъчно неприятно, но безчувствеността, която демонстрираше по отношение на майка й, вече бе прекалена.

— Нещата са малко по-сложни, отколкото си мислиш. Печеленето на награда, освен с всичко останало, е свързано и с дълголетието на дадено шоу. През цялата минала година тя трябваше да се бори за оцеляването на сериала, а сега току-виж загубила най-важните си спонсори.

— Много жалко — рече той, но по тона му не личеше да изпитва особени симпатии. — Предай специалните ми поздрави на баща си.

— Ще го направя — отвърна тя и той се впусна да й разказва за деня, който бе прекарал с дъщерите си.

Алегра се ядоса от начина, по който той побърза да смени темата на разговора. Отношението на Алън към Кармен предишната вечер, както и поведението му спрямо самата нея, отново й бе напомнило колко чувствителни могат да бъдат някои мъже, каква силна утеха, защита и опора можеха да предложат на жените до себе си. Не всички мъже на този свят бяха предпазливи и независими до крайност като Брандън. Той разчиташе изцяло и само на себе си и очакваше същото и от нея. Не желаеше тя да има каквито и да било претенции по отношение на връзката им. Двамата приличаха на два кораба, които плават в един океан, движат се в една и съща посока, но значителното разстояние помежду им си остава непроменено.

Докато го слушаше да говори за децата си, Алегра отново бе погълната от чувството за самота, измъчвало я предишната нощ. Все по-често напоследък тя изпитваше тревога за бъдещето на връзката им и се чувстваше изоставена, когато Брандън бе далеч от нея. Винаги се бе стремила да създаде връзка, подобна на тази, която споделяха родителите й, но от известно време насам бе започнала да се пита дали изобщо е способна на това, или, както многократно изтъкваше доктор Грийн, щеше да продължи да се влюбва в мъже, неспособни на истинско обвързване и отдаденост.

— Кога тръгваш за Ню Йорк? — нехайно попита Брандън.

Алегра заминаваше, за да се срещне с един много важен автор на бестселъри. Неговият агент я бе помолил да го представлява при сключването на договор за филмиране на негова книга, а Алегра се бе възползвала от повода, за да си уговори и още няколко делови срещи в Ню Йорк. Предстоеше й една много напрегната седмица, изпълнена с интензивни контакти и сериозни преговори.

— С полета в четири часа — отвърна тъжно тя, но той като че ли изобщо не забеляза. Все още не бе опаковала багажа си, а освен това искаше да се отбие да види майка си, или поне да й се обади по телефона, за да провери как се чувства след случилото се предишната вечер. Трябваше да се чуе и с Кармен. — В Ню Йорк ще отседна в хотел Риджънси.

— Ще ти се обадя.

— Желая ти успех по време на процеса.

— Ще ми се да можех да убедя клиента си да приеме сделката, предложена от прокурора. В негова полза е да се съгласи, но той е много инатлив и не ще и да чуе — обясни Брандън.

— Може да се съгласи в последния момент — с надежда подхвърли Алегра.

— Съмнявам се, а и вече свърших цялата черна работа. — Както винаги той бе изцяло погълнат от собствения си свят и Алегра изпита неприятното чувство, че постоянно й се налага да се бори за вниманието му. — Ще се видим следващия уикенд — рече той и в тона му изведнъж се прокрадна съжаление. — Ще ми липсваш…

Самият той изглеждаше изненадан от това признание и Алегра се усмихна. Това бяха малките въдички, с които той я държеше до себе си. Брандън беше способен да я обича, но просто не разполагаше с достатъчно време, а и бе твърде травмиран от опита с бившата си съпруга. Това беше вечното извинение. Травмата, причинена от Джоани. Алегра бе обяснявала това хиляди пъти на хората около себе си. Въпреки това имаше моменти, в които всичките му обяснения звучаха абсолютно достоверно, а тя бе повече от сигурна, че я обича.

— А ти вече ми липсваш — отвърна тя.

Последва продължително мълчание.

— Нищо не можех да направя, Али. Трябваше да бъде тук този уикенд.

— Зная. Но снощи много ми липсваше. Изминалата вечер бе изключително важна за мен.

— Вече ти обещах, че догодина ще бъда до теб.

Отново като че ли говореше сериозно и Алегра се усмихна едва–едва.

— Няма да забравя това обещание.

Но къде ли щяха да са те двамата следващата година? Дали той щеше да се е развел? Щяха ли да са женени? Щеше ли да е преодолял страха си от брак и обвързване?

Все въпроси, на които тя все още нямаше отговори.

— Ще ти се обадя утре вечер — отново й обеща Брандън и точно преди да затвори, направи нещо, с което разтопи сърцето й. — Обичам те, Ал — тихичко промълви той.

— И аз те обичам — отвърна тя, стиснала силно очи. Той все пак я обичаше, но просто си имаше своите страхове и задължения, с които не можеше да не се съобразява. Разбираше го. — Грижи се добре за себе си през идната седмица.

— Ще го направя. Ти също — додаде той с тон, от който личеше, че тя наистина ще му липсва.

Алегра се усмихна замислено и затвори телефона. Онова, което споделяха, не бе лесно постигнато, но все пак бяха заедно въпреки опасенията, които другите изпитваха по отношение на връзката им. Тя просто трябваше да прояви още малко търпение. Той го заслужаваше.

След това Алегра позвъни на родителите си, отново поздрави баща си и му предаде поздравите на Брандън. Помоли да разговаря и с майка си и когато Блеър взе телефона, Алегра отново долови тъгата, натежала в гласа й.

— Добре ли си? — попита Алегра, преизпълнена със съчувствие и разбиране, а Блеър се усмихна, трогната от загрижеността на дъщеря си.

— О, не съм. Днес следобед смятам да си прережа вените. Може и да напъхам глава в газовата фурна.

— По-добре побързай — с усмивка я подкани дъщеря й, доволна, че отново я чува да се шегува — преди да си съборила кухнята. А сега сериозно, мамо, ти заслужаваше наградата и тази година и го знаеш не по-зле от мен.

— Може и да не е точно така, скъпа. Може би е време да дам път на някой друг. През тази есен имахме ужасно много проблеми с шоуто. — Една от звездите бе напуснала, уморена след цели девет години непрекъснати снимки, а няколко от останалите актьори бяха поискали огромни увеличения на хонорарите при подновяването на договорите им. Напуснаха и някои от сценаристите и както обикновено целият товар от настъпилите промени се стовари върху плещите на Блеър. — Може би е време да се откажа — додаде тя.

Забележката беше предназначена като шега, но нещо в начина, по който бе произнесена, силно обезпокои Алегра. Подобно чувство за поражение бе забелязала в погледа на майка си предишната вечер и бе изпитала страх. Зачуди се дали баща й си дава сметка за това и дали състоянието на майка й го безпокои.

— Не ставай смешна, мамо! Предстоят ти още тридесет или четиридесет години творчески успехи — оптимистично заяви Алегра.

— О, боже опази! — изпъшка Блеър само при мисълта за това. А после се разсмя и като че ли отново заприлича на себе си. — Мисля, че ще снимам в телевизията още двадесет години, а след това ще се оттегля.

— Съгласна съм — отвърна Алегра. Вече се чувстваше по-спокойна както по отношение на майка си, така и по отношение на Брандън. Беше в много по-добро настроение и съжаляваше единствено, че трябва да замине за Ню Йорк, без да го е видяла. Много щеше да е щастлива, ако можеше да прекара нощта преди пътуването с него.

Алегра каза на майка си за командировката в Ню Йорк и спомена, че ще се върне чак в края на седмицата. Никога не заминаваше където и да било без да уведоми за това семейството си.

— Ще се видим като се върнеш — обеща майка й и й благодари за обаждането. Алегра затвори и веднага позвъни на Кармен. Тя все още не бе изпаднала в истерия, но вече бе обхваната от паника. Журналистите бяха обсадили предната порта на дома й и според нея приличали на орда, готова да я стъпче в момента, в който се осмелеше да излезе от къщата. Кармен се бе превърнала в гореща новина, след като предишната вечер бе спечелила наградата за най-добра женска роля. Наетите охранители бяха при нея, но Кармен се опасяваше, че репортерите ще нахлуят в дома й, ако само за момент вратата бъде отворена, за да може тя да излезе. Бяха я превърнали в изгнаница в собствения й дом и тя не бе мърдала никъде от сутринта.

— Имаш ли задна врата за доставчиците? — попита я Алегра.

Кармен отвърна утвърдително, но побърза да поясни, че и там я очаквали фотографи и оператори от няколко телевизионни мрежи в града.

— Алън ще дойде ли да те вземе? — замислено попита Алегра, опитвайки се да измисли начин, по който Кармен да се измъкне от дома си, без да се стига до конфронтация с медиите.

— Снощи се разбрахме днес да му гостувам в Малибу, но той все още не се е обаждал, а аз не желая да го притеснявам — колебливо отговори Кармен.

Алегра обаче вече имаше идея и бе сигурна, че Алън не би имал нищо против да помогне на Кармен.

— Имаш ли у дома си перуки, с които да изглеждаш по-различно?

— Имам една смешна черна перука, която носих миналата година в Деня на Вси светии.

— Добре. Намери я, защото може да имаш нужда от нея. Аз ще позвъня на Алън.

И двамата заедно измислиха плана. Той щеше да спре пред главния портал със стария си и очукан пикап, който почти не караше. Единственият начин да разпознаят колата бе като проверят номерата й, но докато това станеше, той щеше отдавна да си е тръгнал. Алегра му предложи също да си сложи перука. Той поне имаше безброй. Тя го инструктира да кара по алеята и да спре чак пред задната врата на къщата и да се държи така, сякаш е там заради прислужницата. След това двамата щяха да си тръгнат по същия начин и с малко повече късмет никой нямаше да се досети за истинската му самоличност и за самоличността на жената, напуснала къщата със стария му пикап.

— Мога да й позволя да използва къщата в Малибу в продължение на няколко дни докато нещата се поуспокоят — предложи Алън и Алегра си помисли, че Кармен може и да хареса предложението.

Алън обеща, че ще отиде да я вземе в един часа на обяд и Алегра отново позвъни на Кармен, за да я информира за плана. Кармен, научила това, изведнъж се смути и се превърна в срамежливо и неопитно момиченце. Заяви пред Алегра, че не би искала да се възползва от добротата на Алън.

— Напротив, точно това трябва да направиш! — подразни я Алегра. — Той ще бъде очарован.

Той се появи точно според плана в един часа. Надянал бе на главата си руса перука, с която приличаше на хипи, а пикапът бе в толкова окаяно състояние, че никой не му обърна никакво внимание дори и когато качи в него дребничката мексиканска прислужница с късо подстригана черна коса, облечена с дълбоко изрязана блузка и плитки сини дънки. Момичето носеше две пазарски чанти, очевидно с храна и дрехи за свободния й ден. Двамата излязоха през главния портал без никой от присъстващите да ги удостои с втори поглед и без да им направят нито една снимка. Двамата осъществиха съвършеното бягство и десетина минути по-късно позвъниха на Алегра от една бензиностанция.

— Добра работа — поздрави ги тя. — А сега се забавлявайте. И не се забърквайте в твърде много неприятности в мое отсъствие.

Напомни на Кармен, че ще бъде в хотел Риджънси в Ню Йорк и че ще се върне в Ел Ей чак в края на седмицата. Преди да затвори, пожела да благодари на Алън за готовността му да се погрижи за Кармен.

— Не бих го нарекъл точно саможертва от моя страна — искрено си призна той. — Ще е лъжа, ако ти кажа, че е така — тихо додаде Алън.

Самият той бе изненадан от интереса, който проявяваше към Кармен. Нямаше никаква представа докъде ще ги доведе всичко това, но му харесваше идеята да се погрижи за момичето в отсъствието на Алегра. Дори не бяха взели двамата й охранители с тях. Щяха да бъдат съвсем сами в къщата му на плажа.

— Няма да направиш някоя щуротия, нали? Искам да кажа… докато ме няма. Тя е добро момиче… Много е религиозна и е страхотно хлапе… Не е като другите момичета, които познаваме. — Алегра се опитваше да намери подходящите думи, изпаднала изведнъж в паника при мисълта, че Алън може да изкара една бурна връзка с нея и да я зареже след това.

— Разбирам те, Ал. Не е нужно да ми го обясняваш. Зная и разбирам всичко. Ще се държа прилично. Кълна се… поне в рамките на нормалното. — Той с копнеж се взираше в Кармен, която се разхождаше около телефонната кабина. — Виж, Али… тя е различна, зная това… Никога не съм срещал друга като нея… освен може би теб, а това беше много отдавна. Тя малко ми напомня на нас двамата в онези години — тогава бяхме млади, честни, искрени и неразглезени, все още не бяхме пораснали, не разсъждавахме цинично, все още не знаехме какво е да си прецакан от хората, които не отговарят на очакванията ни. Няма да я нараня, Ал. Обещавам ти. Мисля… няма значение… Сега тръгвай за Ню Йорк и си гледай работата. А след като се върнеш, ще трябва да си поговорим за живота си. Както в доброто старо време.

— Няма проблем. Грижи се добре за нея. — Сякаш му поверяваше по-малката си сестра, но знаеше, че той е добър човек, а и нещо в думите му и в тона, с който ги бе изрекъл, й подсказваше, че Алън не е безразличен към нея.

— Обичам те, Али! Много ми се иска скоро да си намериш мъж, който да е подходящ за теб и да се отървеш от онзи негодник с постоянната бивша жена и нескончаемия развод. Тази връзка няма да те доведе доникъде, Ал, и ти го знаеш.

— Що не вземеш да се шибаш сам! — с приятен глас го посъветва тя и той се разсмя.

— Добре. Схванах. А сега тръгвай за Ню Йорк и се постарай да вкараш някого в леглото си, защото смятам, че една свалка може да ти се отрази добре.

— Отвратителен си — през смях възкликна Алегра и минута по-късно прекъснаха разговора.

Алън и Кармен свалиха перуките си и потеглиха към Малибу. А когато стигнаха там, завариха къщата му обляна в слънце, потънала в тишина и абсолютно безлюдна. Кармен си помисли, че това е най-красивото кътче на света, а той, преизпълнен с щастие, че е заедно с нея, изведнъж си пожела да останат там завинаги. Само двамата.

По това време Алегра вече пътуваше към летището. Преди да тръгне, се бе обадила на Брам Морисън и му бе оставила името на хотела си в Ню Йорк. Той държеше във всеки един момент да знае къде се намира адвокатът му. Това бе една от чудатостите му. Останалите й клиенти можеха да я намерят, ако им се наложеше, чрез секретарката й в офиса.

Алегра се качи в самолета малко след три часа и седна до един адвокат, когото познаваше и който работеше в конкурентна адвокатска фирма. Понякога, в дни като този, не й беше никак трудно да повярва, че светът е пълен с адвокати. Поне така изглеждаше. Все още й бе трудно да се примири с факта, че тя лети на изток, а в същия този момент Брандън излита за Ел Ей. За момента поне двамата като че ли се движеха в различни посоки.

Алегра прегледа документите по договора за филмиране, който трябваше да сключи на следващия ден, направи си някои бележки и дори й остана време да прегледа едно-две списания.

Кацнаха в Ню Йорк малко след полунощ. Алегра взе куфара си от багажната лента и излезе навън, за да хване такси. С изненада установи, че е много студено. В един часа вече бе в хотелската си стая. Не можеше да заспи и й се щеше да позвъни на някого. В Ел Ей беше едва десет часа, но тя знаеше, че Брандън няма да се прибере у дома преди единадесет. Затова си взе душ, облече нощница, пусна телевизора и се пъхна между безупречно чистите, колосани чаршафи. Стаята беше изключително луксозна и Алегра реши, че има нещо много забавно в това, че може да пътува до Ню Йорк по работа и да отсяда в най-скъпите и шикозни хотели.

Искаше й се да можеше да се обади на някого в този град или пък да се види с приятели. Но единственото, което бе планирала за тази седмица в Ню Йорк, бяха срещите й с автора на бестселъри, както и още няколко срещи с други адвокати и агенти. Деловата й програма бе доста натоварена, но вечерите й бяха свободни и тя най-вероятно щеше да ги прекара сама в хотела, гледайки телевизия и ровейки се из юридическите документи и книжа. Докато лежеше в огромното хотелско легло, Алегра се почувства като непослушно хлапе. Усмихна се и се зае лакомо да поглъща шоколадите, оставени на нощното й шкафче.

— И на какво толкова се смееш? — попита тя лицето, което видя в огледалото, когато отиде да измие зъбите си. — Кой ти е казал, че си достатъчно голяма, за да отсядаш в такива хотели и да се срещаш с един от най-известните писатели в света? Ами ако хората изведнъж си дадат сметка, че не си нищо повече от едно неопитно хлапе?

Мисълта, че бе стигнала толкова далеч в кариерата си, че бе поела толкова много отговорности на плещите си, внезапно й се стори изключително забавна и тя отново се разсмя.

Върна се в огромното разкошно легло и дояде останалите шоколадчета.