Даниел Стийл
Сватбата (23)

Глава 23.

В събота, пети септември, времето в Лос Анджелис беше невероятно слънчево. Нямаше нито мъгла, нито смог. Подухваше едва доловим ветрец, небето беше безоблачно синьо, а в пет часа след обяд денят все още беше прекрасен, а слънцето продължаваше да грее.

Алегра се приготвяше в стаята си. Роклята й стоеше прекрасно и тя изглеждаше изключително елегантна. Дългият, богат воал се вееше след нея и й придаваше вид на принцеса от приказките. Косата й, вдигната нагоре, бе скрита под шапката, а полата, която отпред стигаше едва до коленете й, отзад се влачеше по пода. Майка й й подаде уханния букет, създаден специално за нея от Дейвид Джоунс.

— О, боже, Алегра… — възкликна майка й и очите й се напълниха със сълзи. Никога не бе виждала по-красива булка.

Алегра изглеждаше като кралица в роклята на Жан Франко Фере, създадена за Диор.

Очите на Саймън също се напълниха със сълзи, когато я видя да слиза надолу по стълбите.

— О, скъпа… — само промълви той.

Нито един от двамата не се съмняваше нито за миг, че Алегра е негова дъщеря. И сега, докато я гледаше, той си даде сметка, че двамата щяха да помнят този момент докато са живи.

Навън се носеше приятна музика; гостите ги очакваха. А Делия подскачаше като щраус из всекидневната и наглеждаше малките си. Шаферките вече бяха строени. Всичко беше готово. В този момент Саймън се приближи до Алегра.

— Вчера направих нещо, Али. Разговарях с Чарлз. Имах идея… Не, не се ядосвай — възкликна той, когато забеляза напрежението, изписало се на лицето й. — Това е нещо като компромис.

Пошепна нещо в ухото й, тя се замисли за момент, а после му се усмихна и кимна. Почти в същия момент до нея застана Чарлз Стентън в смокинг и панталон на ситно райе. Изглеждаше изключително представителен и малко непохватен. Саймън обаче изглеждаше великолепно.

— Добре, дами, по-тихичко — нареди Делия и се престори, че безшумно пляска с ръце.

Алегра внезапно се изхили. Всичко беше толкова глупаво. Бяха изгубили месеци, за да подготвят тази сватба, която се оказа просто едно голямо шоу с безброй досадни подробности.

— Излизаме. Тихо и бавно!… Тихо и бавно! — Делия шепнеше и им показваше стъпката.

Нанси, която бе прекарала незабравима нощ със Скот в хотелската й стая, вървеше най-отпред. След нея пристъпваше Джес, която изглеждаше изключително женствена в бежовата рокля от дантела и с красивата бежова шапка. Тя намигна на Алегра само миг преди да излезе в градината и булката се разсмя непочтително. Това беше най-щастливият ден от живота й, а след десет минути щеше вече да е женена за Джеф… завинаги.

Кармен вървеше след Джесика. Нарочно я бяха сложили трета по ред, за да не привлече цялото внимание към себе си, но дори и с понаедрялата си талия, тя беше неустоима. Хората затаяваха дъх при вида й и бавното й придвижване към обсипания с цветя олтар бе съпроводено от шушуканията на гостите.

След нея вървеше Сам — толкова млада и чиста, така удивително стройна и изящна. Също като Блеър и Алегра. Джими беше сред шаферите на Джеф и я очакваше редом с останалите пред олтара.

Последва дълга пауза, през която всички очакваха появата на булката. И тя най-накрая се появи — по-красива от всякога. Тръгна към тях с бавни и премерени стъпки, хванала баща си под ръка, свела очи под дългия воал. Усещаше как той трепери до нея. Беше се върнал при нея в най-подходящия момент от живота й. Моментът, в който щеше да го напусне, но този път и двамата щяха да поемат по пътя си и никой от двамата нямаше да се почувства сам и изоставен.

Когато изминаха половината път, Чарлз Стентън спря, обърна се към нея и я погледна с усмивка. Поднесе ръката й към устните си, целуна я и й даде благословията си.

— Попътен вятър, детето ми… Обичам те — прошепна той, а тя го погледна с изумление.

Той го бе казал. Чарлз отстъпи настрана, а Саймън веднага зае мястото му, хвана ръката й и я поведе към олтара със същата увереност, с която я бе превел през живота. Съпроводиха я така, както бе станало през почти тридесетгодишния й живот — Чарлз Стентън през най-ранните й години, а Саймън след това.

Докато я водеше напред, Саймън погледна към първото си дете — малкото момиченце, което Блеър му бе довела, толкова уплашено и жадно за любов.

— Обичам те — прошепна през сълзи той, а тя се изправи на пръсти и го целуна.

А после го остави, както бе направила и с всички останали, сбогува се с тях по начина, по който ги бе обичала преди това, за да поеме новата си роля като съпруга на Джеф.

Саймън отиде да седне до Блеър, а Алегра се обърна и насочи огромните си, доверчиви очи към съпруга си. Беше изминала дълъг път, докато го намери, а заедно щяха да стигнат още по-далеч. Твърде дълго бяха чакали, за да се намерят.

— Изглеждаш толкова красива — прошепна Джеф и стисна ръката й.

— Толкова много те обичам — прошепна в отговор тя, а той погледна към нея — толкова горда, млада, висока и красива.

Хората, които я обичаха, се разплакаха и й пожелаха щастливо бъдеще.

Двамата изрекоха клетвите си, обещаха да се отрекат от всички останали, а след това Джеф я целуна дълго и страстно. Всички гости започнаха да ръкопляскат.

Свещеникът ги провъзгласи за съпруг и съпруга и те бързо тръгнаха по пътеката, хванати за ръце. Гостите ги обсипаха с розови листенца. Това беше ден на неизмеримо щастие; кулминацията на цял един живот.

Гостите се кълняха, че Алегра е най-красивата булка, която са виждали някога, а те двамата с Джеф минаха и поздравиха всички. Най-накрая Питър Дъчин изсвири „Омая“ само за тях двамата и те бавно се плъзнаха по дансинга. Всички ги гледаха, онемели от възхищение. Най-красивата двойка, която бяха виждали някога.

След това Алегра изпълни дълга си и танцува с Чарлз, който изглеждаше объркан от силните си чувства.

Танцува и със Саймън, който я поведе с лекота по дансинга, накара я да се посмее върху всички смешни и нелепи абсурди, съпровождали подготовката на сватбата. Той имаше усет към хората и огромно сърце, което отдавна бе спечелило нейното.

После Алегра танцува с Алън, с брат си, с новия си зет, с Тони, с другите си приятели и отново с Джеф.

Танцува часове наред. Най-накрая обявиха вечерята. Алегра потанцува още малко, благодари на майка си и на Саймън за прекрасната сватба и призна, че са били прави през цялото време. На сватбата бяха поканени двеста и петдесет души и всичко беше съвършено. Дори и Мери Хамилтън като че ли се забавляваше. Чарлз Стентън нито за миг не се отдели от нея през цялата вечер.

Накрая, след като Алегра се преоблече в бял копринен костюм на Валентино, Саймън покани Блеър на дансинга, за да се насладят на последните мигове на сватбата. Джими и Сам танцуваха наблизо. Блеър ги погледна и изведнъж се почувства ужасно. Вдигна поглед към Саймън.

— Даваш ли си сметка, че бедното момиче се омъжи и роди дете преди месец и половина, а дори не е имала сватба? Може би трябва да направим нещо за тях, след като приключим с ремонта на кухнята — замислено рече тя. Изведнъж всичко започна да изглежда съвсем простичко и ясно.

Саймън се засмя и поклати глава.

— Да не си посмяла. Предпочитам да им дам един чек и да ги изпратя на сватбено пътешествие. Да не си посмяла да организираш още една сватба — твърдо заяви той и погледна най-малката си дъщеря, която изглеждаше толкова щастлива в прегръдките на съпруга си. После отново погледна съпругата си. Сам все още изглеждаше толкова невинна и доверчива. — Освен ако тя наистина не пожелае такава сватба. Може би трябва да я попиташ…

Никак не му се искаше да я лиши от сватба след всичко, което бе преживяла.

— Бихме могли да организираме нещо за Коледа… или следващата пролет… — Блеър вече бе започнала да крои планове; коледно парти за Сам… юбилейно тържество за нея и Джими… малки коледни елхички, разпръснати из цялата градина… шатра… един по-младежки състав… нещо, което да се хареса на децата…

— Престани! — възкликна Саймън и се разсмя. — Защо ние двамата с теб да не вземем да се оженим отново? Това може наистина да се окаже забавно. — А в техния случай вероятно щеше да е съвсем на място. Бракът им се бе възродил след раждането на Матю. — Обичам те, глупачето ми… Престани да се опитваш да планираш сватбата на Сам за пет минути. Искам само да знаеш, че мисля, че си страхотна.

— И аз мисля, че си страхотен. Само един гений може да роди идеята Алегра да измине половината път до олтара с Чарлз. Това ти решение даде равен шанс на всички, а и в определен смисъл беше твърде символично…

— Така се получава, когато в продължение на четиридесет години човек е принуден да работи с актьори… компромиси и творчество. Тази комбинация всеки път дава добри резултати.

— Ще трябва да си спомня това, когато следващата седмица дойда, за да работя заедно с теб — подразни го тя и двамата продължиха да танцуват под звуците на Ню Йорк, Ню Йорк.

И тогава Алегра се появи в костюма си на Валентино. Изправи се на сцената при състава, обърна се с гръб към гостите и хвърли букета през рамо. Той политна във въздуха и се приземи в ръцете на Джес, която само поклати глава и го хвърли като ръчна граната, която всеки момент ще избухне. Този път го хвана Саманта. Сам и сестра й избухнаха в смях, Алегра я целуна за довиждане и й прошепна, че майка им планира да организира сватбата на Сам за Коледа.

— О, не! — Саманта изпищя като дете, което е принудено да яде пюре от спанак. — Не бих могла… Джими ще ме убие… Ще умра…

И говореше напълно искрено. Сватбата на Алегра бе изключително красива, но според Сам не си струваше тичането и неприятностите по подготовката й.

— Кажи на мама — посъветва я Алегра, махна за довиждане и двамата с Джеф се качиха в колата, за да отидат в хотела.

Сватбата беше прекрасна.

Блеър и Саймън я изпратиха с поглед. Беше дошла да ги целуне за довиждане и да им благодари. Джеф също им благодари, преди да тръгне. След три седмици щяха да се върнат от Европа.

Докато колата се отдалечаваше, Джими придърпа Сам на дансинга, Скот изчезна в стаята си заедно с Нанси, а Саймън привлече жена си към себе си и я целуна.