Даниел Стийл
Сватбата (11)

Глава 11.

Автобусът, нает от Алегра, взе Алън и Кармен от къщата на Джеф в Малибу. И двамата носеха перуки, сини дънки и стари пуловери. Перуката на Кармен бе тъмнокестенява, а тази на Алън — черна. Кармен бе превързала и шал на главата си. Опитваха се да говорят с южняшки акцент, дъвчеха дъвка и криеха очите си зад слънчеви очила. Джеф и Алегра се качиха заедно с тях. И те бяха с перуки и с грозни дрехи от полиестер. Двамата бяха много по-безвкусно облечени от младоженците, а роклята на Алегра бе цялата отрупана с пайети и фалшиви диаманти.

— Нямах представа, че отиваме на маскен бал — пошегува се Джеф и развеселено огледа костюма си. Едно обаче беше сигурно — никой не би могъл да разпознае нито Алън, нито Кармен.

Четиримата се настаниха в просторно, изолирано помещение в задния край на микробуса. Разказваха си вицове, похапваха сладолед и избухваха в смях всеки път щом се погледнеха в огледалото. От време на време прескачаха до кухнята за сирене, плодове или сандвичи, а двете дами честичко посещаваха банята, облицована с розов мрамор. Не си позволяваха да използват единствено ваната.

Подобни автобуси често се наемаха от филмови звезди и рок изпълнители. Собственикът на този го поддържаше в безупречно състояние и Алегра го използваше често. Веднъж го бе наела като съблекалня за един от клиентите си, но най-често го използваше за пътувания и турнета. Автобусът беше едно от най-добре поддържаните и луксозни превозни средства от този вид, макар да не можеше, естествено, да се сравнява с двуетажния автобус на Еди Мърфи, претъпкан с антики и безброй скъпоценни дреболии. Този обаче бе достатъчно удобен и четиримата през целия път до Вегас си повтаряха, че се намират в рая.

Когато пристигнаха в Лас Вегас, те моментално се насочиха към хотела. Смятаха да отседнат в „МГМ Гранд“. Шестима бодигарда очакваха пристигането им във фоайето. Веднага щом ги забелязаха да влизат в сградата, шестимата охранители се смесиха с безличната тълпа, изпълнила фоайето. Бяха две жени и четирима мъже, които изобщо не дадоха да се разбере, че ги познават, но веднага застанаха по двойки от двете страни на Алън и Кармен.

Джеф и Алегра застанаха в другия край на залата. Тя непрекъснато се оглеждаше за представители на таблоидите, но не забеляза нито един репортер. В продължение на няколко дни по страниците на вестниците се срещаха материали за възможна романтична връзка между Алън и Кармен, но от връчването на наградите бе изтекъл само месец и никой не подозираше, че са решили да се женят.

В хотела смениха перуките и сега всички, освен Алън станаха червенокоси. Алън остана очарован от грозната руса перука, предназначена за него.

— Мили боже! — Алегра му се ухили, а той избухна в гръмогласен смях. — Изглеждаш ужасно.

— На мен пък ми харесва — заяви той и похотливо й намигна. После отново надяна черната перука и се зае да имитира Елвис.

— Добре че вече имаш някаква кариера и слава — възкликна Алегра и го погледна с престорено отвращение. — Не смятам, че би могъл да си намериш някаква друга работа.

— Човек никога не знае, хлапенце. Никога не знае…

След това Кармен изчезна в задната спалня, понесла със себе си голям найлонов калъф за дрехи. Половин час по-късно се появи, пременена с бяла къса атлазена рокля. Косата й бе вдигната в елегантен кок, полускрит под къс воал. Гримът й бе безупречен, лицето — прекрасно, а дългите й елегантни крака под късата рокличка бяха направо зашеметяващи. От грозната перука и полиестерната рокля нямаше и следа. Изглеждаше прекрасно. Високите й обувки бяха от бял атлаз, а роклята бе с дълбоко изрязано деколте.

Алън изглеждаше искрено развълнуван от вида й. Той все още бе облечен с полиестерни панталони, върху които навлече ленено сако и истински обувки. Реши, че ще се ожени с русата перука. Така щял да е сигурен, че ще имат руси деца.

— Ти си луд — възкликна Кармен и го целуна.

Половин час по-късно пристигна и мировият съдия, подсигурен от Алегра. Тя знаеше, че ако се бе опитала да уговори присъствието му чрез хотелската администрация, новината неминуемо щеше да стигне до таблоидите. Но това можеше да стане и сега, ако съдията ги разпознаеше. Което бе напълно вероятно предвид вида на Кармен. Освен това той трябваше да впише имената им в удостоверението за брак, но тогава щеше вече да е много късно да предупреждава когото и да било.

Алегра също бе решила да не се преоблича. Изглеждаше много смешна в безвкусната пола, червената перука и сандалите, които бе надянала на краката си.

— Нямам търпение да видя снимките от сватбата — заяви Джеф, който беше кум на Алън. Алегра бе останала изключително трогната от факта, че Алън бе поканил именно него.

— И ти не изглеждаш кой знае колко по-различно — сряза го Алън.

Джеф се бе пременил със сако на Ралф Лорен, което обаче бе навлякъл над спортна риза за боулинг. На главата си носеше руса перука като на Алън.

Мировият съдия не ги познаваше, но ги помисли за напълно откачени. Претупа церемонията за по-малко от три минути, провъзгласи ги за съпруг и съпруга и подписа документа без дори да погледне имената. На два пъти по време на церемонията бе нарекъл Кармен Карла, а Алън — Адам. Веднага щом приключиха Алегра разля шампанско, поръчаха си хайвер и отпразнуваха официалното им встъпване в брак.

— Кармен Кар! — Алегра бе първият човек, произнесъл новото й име, и вторият, който я целуна. След Алън. — Харесва ми.

— На мен също — заяви Кармен, а в очите й проблеснаха сълзи. Все още мечтаеше за църковна сватба в Орегон, но вече съзнаваше в какъв цирк би се превърнала една такава церемония, представяше си папараците, хеликоптерите, пищящите фенове и полицейските кордони. Двамата с Алън просто не биха могли да го понесат.

— Късмет! — пожела им на излизане мировият съдия.

Подаде на Алън удостоверението за сключен граждански брак и бързо си тръгна, защото му предстояха още дузина бракосъчетания. Нямаше и най-малка представа кои бяха хората, които бе оженил преди малко. Що се отнасяше до него, те бяха просто Адам и Карла.

Час по-късно четиримата слязоха долу, за да пробват късмета си на игралните автомати и да поиграят комар. Преди да тръгнат, Алегра дискретно почука на вратите на охраната и шестимата мигновено се подредиха след тях. Операцията протече съвсем гладко и без всякакви издънки почти до полунощ, когато един от присъстващите в казиното разпозна Кармен и помоли за автограф. Кармен, която бе махнала воала, но все още бе облечена с късата бяла рокля, се подписа с усмивка. Няколко минути по-късно до нея застана друг почитател и Алегра осъзна, че проблемите започват.

— Време е да изчезваме, Пепеляшке — тихичко прошепна тя. — Каретата ти те очаква.

Още двама бодигарда охраняваха автобуса, за да са сигурни, че никой няма да влезе в него в тяхно отсъствие. Шофьорът на автобуса бе единственият, когото допускаха вътре, но той бе в пълно неведение относно самоличността на хората, които возеше.

— Все още е много рано — оплака се Кармен, но казиното бе претъпкано с народ и никой не искаше да рискува да попаднат в поредното меле…

Ей, вижте! Това е Кармен Конърз, която току-що се е омъжила… И Алън Кар… снимки… писъци… викове… блъскане… дърпане…

В никакъв случай не можеха да го допуснат.

— Хайде, госпожо Кар, размърдай си задника. Това е сватбената ми нощ и нямам намерение да се мотая тук цяла вечер и да играя бинго.

Алън я целуна настойчиво, потупа я по задника и цялата група се насочи към очакващия ги автобус.

Кармен се качи по стълбите, обърна се и погледна към Алегра и Джеф. Алегра й подаде букет от бели изкуствени цветя, който бе стоял при шофьора през цялото време. Кармен го хвърли с елегантен жест от най-горното стъпало на автобуса, а Алегра го улови.

Въпреки цялата налудничава атмосфера и клоунските костюми, с които бяха облечени, булката изглеждаше изключително красива и случайните минувачи по улицата не можаха да сдържат усмивките си. А шофьорът на автобуса си помисли, че булката с прекрасната си рокля напомня малко на Кармен Конърз. Ако не говореше с толкова изразен акцент и беше малко по-височка, можеше дори да си помисли, че е тя. Той сподели мислите си с Алегра.

— Дааа, може би — отвърна тя, но като че ли не бе убедена.

След това затвориха вратите. Автобусът потегли, а двамата младоженци помахаха с ръка на Джеф и Алегра, които останаха на улицата заедно с охраната.

Всичко свърши. Бяха успели. И сега бяха в пълна безопасност. Операцията бе протекла съвсем гладко — без проблеми и репортери. Алегра бе свършила невероятна работа по подготовката и Джеф бе по-силно впечатлен от всякога.

— Ти си истински гений — похвали я той, докато гледаха след отдалечаващия се автобус. В четири часа сутринта двамата младоженци щяха да са в дома на Алън. Там щяха да вземат предварително приготвените си куфари, да се преоблекат и да хванат полета в девет часа за Таити. Край на историята.

— Беше много хитър план, нали? — Алегра го погледна и се усмихна.

Радваше се, че всичко бе протекло толкова добре. Никак не й се искаше таблоидите да съсипят празника на Алън и Кармен, а злобните папараци да ги преследват по улиците.

— Те просто не могат да си позволят истинска сватба, нали? — замислено попита Джеф. Не можеше да си представи как щяха да успеят, ако не бяха костюмите, перуките, уединението на хотелския апартамент, бодигардовете и специалния автобус. Планът наистина беше съвършен.

— Всъщност можеха — призна Алегра. Тя обаче бе настоявала пред Алън да не го прави, а той на свой ред бе успял да убеди Кармен. — Но церемонията щеше да се превърне в кошмар. Над главите им щяха да кръжат хеликоптери, фотографите щяха да са навсякъде, а медиите щяха да подкупят доставчиците и обслужващия персонал. В един момент сватбата щеше да заприлича на бойно поле. И Кармен щеше да бъде много нещастна.

Джеф кимна. Беше напълно съгласен с нея. Преживяването в залата за боулинг му бе дало ясна представа за начина на живот на звездите. И макар всички да им завиждаха, животът на тези хора никак не бе лесен.

— Аз съм убедена, че така беше далеч по-забавно — рече Алегра и си помисли, че Кармен изглеждаше страхотно с късия воал и бе изключително привлекателна докато подхвърляше през рамо букета от изкуствени цветя.

— Смятам да си го запазя… — Тя размаха букета пред лицето на Джеф, докато двамата влизаха обратно в хотела.

Хората от охраната си бяха тръгнали. Вече не се нуждаеха от тях. От юридическата фирма на Алегра щяха да им преведат хонорарите за услугата. Тя им бе благодарила, когато стояха край автобуса, и те бяха побързали да си тръгнат.

Алегра и Джеф бяха сами. Заедно с още няколко хиляди гости на хотела.

Двамата се прибраха в апартамента. Щяха да прекарат там остатъка от нощта, а на сутринта щяха да се върнат в Ел Ей с наета лимузина. По това време Алън и Кармен щяха вече да са във въздуха на път за Таити.

Алегра и Алън бяха уговорили начина, по който щеше да бъда направено съобщението за брака им. Нищо не трябваше да се споменава до края на медения им месец, за да не хукнат репортерите да ги преследват по света. Съществуваше възможността някой гост на хотела им да ги разпознае и да уведоми пресата, но Бора Бора бе сравнително уединено място и Алън вярваше, че там ще са в безопасност. След завръщането им щяха да свикат пресконференция и в рамките на пет минути щяха да обявят женитбата си и да позволят на репортерите да ги снимат. Алегра ги бе посъветвала, че трябва да хвърлят на акулите малко месце — пръстче от крак или ръка — за да ги направят щастливи.

Тази нощ Алегра лежеше в прегръдките на Джеф, щастлива и доволна, и си мислеше за Кармен и Алън. Той беше един от най-старите й приятели и тя все не можеше да повярва напълно, че наистина са вече женени.

— Честит Свети Валентин — тихичко прошепна Джеф.

— Честит и на теб — промълви в отговор тя, обърна се с гръб към него, а той я прегърна с любов.

Алегра не помръдна до сутринта. Сънуваше как хваща букета и умираше от смях, защото знаеше, че цветята са изкуствени. Но когато го хвана, Джеф отпътува с автобуса и тя трябваше да тича през цялата нощ, за да го догони. И в сънищата й, също както и в живота й, хората все бягаха от нея. Но не и сега, припомни си тя, рогато се събуди. Не и сега… не и с Джеф…

Той щеше да остане.