Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wedding, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2018)
Корекция и форматиране
egesihora (2019)

Издание:

Автор: Даниел Стийл

Заглавие: Сватбата

Преводач: Мария Борисова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Компас“ Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

ISBN: 954-701-126-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9086

История

  1. — Добавяне

Глава 12.

Кармен и Алън се върнаха от Бора Бора по средата на март и този път вече нямаше как да избегнат таблоидите. По време на отсъствието им бяха обявени номинациите за наградите на Академията и имената и на двамата фигурираха в списъка.

Двамата слязоха от самолета и завариха представителите на пресата да ги очакват, готови за истински подвизи. Някой от авиолиниите бе подшушнал нещичко на репортерите, но двамата младоженци бяха готови да се изправят пред тях. Бяха силно загорели и изглеждаха фантастично. Камерите засвяткаха, а те бавно се запромъкваха през тълпата, очакваща ги на летището.

Алегра бе наела кола, която да ги посрещне, и те побързаха да се пъхнат в нея час по-скоро. Забавиха се само колкото да дадат възможност на фотографите да им направят няколко снимки. Веднага след това се скриха в лимузината, а двамата бодигарда останаха да чакат багажа им.

Алегра се бе погрижила още в колата да ги очаква бутилка шампанско, а къщата на Алън в Бевърли Хилз да ги посрещне, изпълнена с аромата на цветя. Само след няколко дни обаче медиите усложниха живота им неимоверно много. Разни фотографи непрекъснато се тълпяха около портата, хеликоптери кръжаха над главите им с надеждата, че ще успеят да ги щракнат в басейна, а репортерите от таблоидните издания претърсваха ежедневно боклука им. Положението стана непоносимо и те побързаха да се преместят в Малибу, но там ситуацията се оказа още по-страшна.

Най-накрая двамата решиха да се скрият за няколко дни в къщата на Алегра.

Тя се премести при Джеф и четиримата започнаха ежедневно да носят перуки и да посещават малки и неизвестни ресторантчета в долината.

— Не мога да повярвам — повтаряше Джеф, ужасен от нетърпимата намеса в живота им на всевъзможни самозвани негодници.

Той все още работеше върху последните детайли от сценария си. Двамата с Алегра бяха прекарали заедно един приятен и спокоен месец, помрачен единствено от поредната заплаха, получена от Брам Морисън, която бе отнела голяма част от времето й.

Семейството му отново трябваше да замине за Палм Спрингс, а Брам се бе погрижил да ги настани в дома на свой приятел в непознат и уединен квартал. Самият той вече не ходеше никъде без охрана, а поредицата от статии, от които ставаше ясно, че се очаква Морисън да спечели около сто милиона долара по време на турнето си, само допълнително усложни положението. Сега вече всеки се стремеше към своя миг слава и бе готов да го получи на всяка цена — дори и чрез изнудване и опити за отвличане.

На първи април бяха изминали две седмици от завръщането на Алън и Кармен. Същия този ден следобед Алегра и Кармен се видяха за два часа, за да прегледат отново подробностите, свързани с новия й договор. Тя го бе подписала още преди да замине на медения си месец, но имаше някои щекотливи моменти, които Алегра държеше да обсъди с нея, за да дефинират съвсем ясно очакванията на актрисата при започването на снимките. Трябваше да обсъдят въпроса с гримьорката, която Кармен би предпочела да има, да уточнят работното й време и да изчистят предварително всички дребни поводи за недоразумения, които по-късно биха могли да станат причина за напълно ненужни кризисни ситуации.

Вече бяха на привършване, когато Кармен погледна адвокатката си със закачлива усмивка и Алегра изведнъж се сети, че първи април е ден на лъжата. Докато растяха, двамата с Алън бяха правили всевъзможни лудории на този ден и си бяха погаждали невероятни номера. Брат й Скот също обичаше да тероризира цялото семейство на този ден. Алегра остана изненадана, че той все още не се е обадил. Всяка година я плашеше с най-различни измислени истории — твърдеше, че се обажда от Мексико, че е тикнат в затвора, че се е оженил за проститутка или пък че е заминал за Сан Франциско, за да се подложи на смяна на пола. Но и тя не му бе оставала длъжна през годините.

Сега, докато гледаше палавата усмивка на Кармен, Алегра си помисли, че й предстои да чуе поредната небивалица.

— Има нещо, което трябва да ти кажа — заяви Кармен и се усмихна широко.

Алегра се разсмя още преди да я е изслушала.

— Чакай да позная. Ти и Алън се развеждате. Ха-ха! Днес е денят на лъжата.

Кармен се засмя на думите й. Алън се бе опитал на два пъти да я излъже сутринта. Първият път заяви, че някакво нейно старо гадже я чака на вратата, а после я стресна с новината, че майка му смятала да живее с тях през следващите шест месеца. Кармен, която още не се бе разсънила съвсем рано сутринта, посрещна с паника и двете съобщения.

— Не, нищо подобно — възрази тя и изведнъж се усмихна срамежливо. Алегра обаче продължаваше да се отнася подозрително към онова, което й предстоеше да чуе. По свой собствен начин тя твърде много приличаше на Алън. — Ще имаме бебе — сияеща заяви Кармен.

— Така ли? Толкова скоро? — Алегра знаеше, че и двамата искат да имат деца, но смяташе, че ще поизчакат поне малко. Кармен трябваше да започне работата върху новия си филм през юни. Снимките щяха да продължат само три месеца, но при сегашната ситуация това нямаше да е никак лесно. — И откога? — попита Алегра, изпълнена с ужас, че може да се наложи да се откажат от филма.

— Само от месец — глуповато отвърна Кармен. — Алън смята, че е твърде рано да говорим за това, но аз исках да ти кажа. Освен това смятам, че шефовете на студиото също трябва да бъдат информирани. Ще бъда едва в третия месец, когато започнем снимките. Но когато свършим, ще съм в шестия. Мислиш ли, че ще се откажат от договора?

— Не съм сигурна — искрено си призна Алегра. — Може и да успеят да заснемат филма въпреки всичко. Бременността ти ще започне да личи чак към края на снимките. Слава Богу, че не се налага да снимаш по-дълго.

Работата върху някои филми продължаваше по осем или девет месеца, което би било невъзможно в случай като техния. Кармен обаче беше главната героиня във филма.

— Може би ще успеят да започнат да снимат по-рано. Ще измислят нещо — зная, че много държат ти да изпълниш главната роля. Ще им се обадя още днес — обеща Алегра, а след това й се усмихна. — Поздравления… Алън сигурно е пощурял от щастие. — Той обичаше децата. И винаги бе искал точно това — съпруга, семейство и бебе. — Новината е страхотна. И се надявам, че не е някоя първоаприлска лъжа.

Алегра я изгледа изпитателно и Кармен се разсмя.

— Не, не е. Или поне така ми каза докторът. Вчера бях при него. Видях бебето на видеозона. Може да се видят дори ударите на малкото му сърчице. В момента прилича на бобена шушулка. Бременна съм от пет седмици. — Тя се изкиска гордо.

— Трудно ми е да повярвам — възкликна Алегра и изведнъж се почувства много стара.

Кармен беше само на двадесет и три години, а вече си бе изградила кариера на утвърдена филмова звезда, беше омъжена и очакваше бебе. Алегра наближаваше тридесетте и имаше единствено кариерата си, която обичаше, и един мъж, когото познаваше едва от два месеца, но когото обичаше безусловно. Но кой знае докъде щеше да я доведе това? Всичко все още бе твърде ново за нея, а животът — твърде несигурен.

След като Кармен си тръгна, тя остана да седи замислена зад бюрото си. Изпитваше лека ревност, но скоро се засрами от чувствата си. Двамата с Алън имаха право на щастие, а тя самата трябваше да се погрижи за някои неща в живота си. Добре поне, че вече не беше с Брандън и не прекарваше дните си в очакване той да се разведе с Джоани.

След раздялата им той й бе позвънил само веднъж. Искаше да знае къде са ракетата му за тенис и велосипедът на Ники. И колелото, и ракетата бяха в къщата на Алегра. На следващия уикенд Брандън пристигна да си ги вземе. Джеф беше в къщата и Брандън го изгледа с любопитство, но не каза нищо. Все още изглеждаше много ядосан на Алегра. Благодари й хладно и побърза да си тръгне.

И това беше всичко. Две години, след които бяха останали единствено един детски велосипед и една ракета за тенис. И огромна празнота.

Но Алегра вече си имаше Джеф и връзката с него й носеше много по-голямо удовлетворение. През целия си живот се бе стремила именно към такива отношения — на разбиране, емоционална подкрепа, приятелство. Джеф се интересуваше от работата й, харесваше приятелите й и не се боеше да се доближи до нея и да я обича. Дори и след двата месеца заедно между тях съществуваше специална връзка — връзка, каквато не бе имала с никой друг мъж. И със сигурност не и с Брандън.

Обади се на Алън, за да го поздрави, а той й отговори радостно, но и с известно смущение.

— Предупредих я да не казва на никого. Струва ми се, че тя много се развълнува от прегледа вчера. Беше готова веднага да хукнем да купуваме люлка за бебето.

— По-добре е, че вече зная. Трябва да уведомя шефовете на студиото за това развитие на нещата. За предпочитане е да го знаят предварително — разумно изтъкна тя и преметна дългата си руса коса над едното си рамо, опитвайки се да се пребори с празнотата и завистта, които бе изпитала след съобщението на Кармен. Не можеше да разбере какво й става. Обикновено не беше чак толкова сантиментална на тема бебета. Може би всичко се дължеше на факта, че този път ставаше дума за Алън.

— Смяташ ли, че може да възникне някакъв проблем? — В гласа на Алън се прокраднаха тревожни нотки. Не му се искаше да обърка важната сделка, но вече и бездруго беше прекалено късно, за да се притеснява за това. Бебето трябваше да се роди през декември.

— Надявам се да не се стига до това. Ще ти се обадя веднага щом разговарям с тях. Мисля, че специално при този филм не би трябвало да има усложнения. Щяхме да я загазим много, ако сценарият предвиждаше да я снимат три месеца по бански. Но костюмите в този филм са предимно широки рокли и палта.

Действието се развиваше в Ню Йорк през зимата. Имаше само няколко кадъра на открито. Повечето снимки щяха да бъдат на закрито. Но дори и в тези случаи не се предвиждаше Кармен да бъде облечена с тесни и прилепнали към тялото дрехи.

— Тя е много развълнувана, Ал — увери я Алън. Той самият говореше така, сякаш те двамата бяха първата семейна двойка, която очакваше дете.

— Зная, видях я. Да ти кажа истината, даже се почувствах твърде стара покрай нея. — И малко изоставена. Та тя познаваше Алън много по-дълго от Кармен.

— Съвсем скоро ще ти се случи и на теб — увери я той.

— Надявам се да не е толкова скоро — без всякакво колебание заяви тя и се засмя. — Бих предпочела да изчакам да се омъжа и тогава.

— А аз смятам, че трябва да пипнеш Джеф преди да се е върнал обратно на изток. Той е от добрите.

— Благодаря ти, татко — отвърна Алегра, развеселена от съвета му.

Джеф наистина беше от добрите, но не Алън беше човекът, който трябваше да решава как да постъпва с живота си.

— Няма защо. Между другото, днес видях Сам. Брилянтът е страхотен.

— Какъв брилянт? — с недоумение попита Алегра.

— Пръстен. Годежният й пръстен. Защо не си ми казала? Тя изглеждаше много горда.

— Сам? — Алегра бе ужасена. — Но тя не е споменавала нито дума. Сгодила се е? И кога?

— Вчера — невинно отвърна Алън и тогава Алегра изведнъж включи.

— Гадняр такъв! Днес е първи април, нали! — с надежда попита тя, но той вече се смееше от другия край. — Мразя те!

— Но въпреки това се хвана. Трябваше да те поизпотя още малко. Беше страхотна.

— А пък ти си задник! И се надявам да ти се родят четири бебета едновременно — злобничко изрече Алегра. Всяка година успяваше да я преметне и тя все се хващаше на лъжите му.

След разговора с Алън Алегра позвъни в студиото и им съобщи новината. Шефовете там не останаха очаровани от чутото, но й благодариха за своевременното предупреждение. Увериха я, че договорът остава в сила, а те ще се срещнат веднага с режисьора, за да измислят стратегия за снимките, която да им позволи да заобиколят проблема.

— Ще ви бъдем много благодарни, ако го сторите — заяви Алегра.

— А ние благодарим, че ни информирахте толкова рано — отвърна продуцентът. Беше жена, която Алегра много харесваше и с която бе работила и преди.

— Ще уверя Кармен, че всичко е наред. Зная, че ще остане доволна. Много се безпокоеше да не се откажете от договора.

— Понякога просто се налага да се съобразяваме с Майката природа. Миналия месец работих с Алисън Джарвис, а тя бе пропуснала да ни каже, че е кърмачка. По едно време се притесних, че камерата просто няма да успее да хване бюста й.

Двете се разсмяха, а скоро след това Алегра се обади на Кармен, за да я успокои, че не е опропастила възможността да се снима в този филм.

В края на деня Алегра се прибра у дома при Джеф, но настроението й беше тъжно и унило. И тя не можеше да си обясни защо. Денят бе преминал успешно — нещата около Кармен се подреждаха добре въпреки неочакваната й бременност, но Алегра, кой знае защо, се чувстваше подведена и не можеше да не се пита дали това не се дължи на новината за бебето.

Докато шофираше към дома си, Алегра реши, че вероятно това е някаква проява на ревност, но след това отхвърли предположението като глупаво. Всичко идваше от това, че техният живот й се струваше толкова пълноценен и завършен, а нейният сякаш постоянно търпеше някакво развитие. Все още се виждаше с доктор Грийн, която изглеждаше много доволна от напредъка й. Впечатлена беше от връзката на Алегра с Джеф. А Алегра побърза да си припомни колко щастлива се чувстваше с него. Никога преди не бе имала толкова пълноценна връзка с друг мъж. И не бе обичала друг мъж толкова силно. Той наистина бе всичко, към което се стремеше от години.

— Има ли някой вкъщи? — извика тя и се запъти към задната част на къщата, където се намираше кабинетът му.

Половин минута по-късно той излезе оттам с молив зад ухото и широка усмивка на лицето. Беше му липсвала през целия ден и той бе запълнил времето си с упорита работа, но сега умираше за нея.

Грабна я в прегръдките си, целуна я дълго и настойчиво и разочарованията й от живота се изпариха начаса.

— Уха! Какво беше това? Или си имал много успешен ден, или пък не си могъл да напишеш нито ред по сценария.

— Истината е някъде по средата, както обикновено. Но ти ужасно ми липсваше. Как мина твоят ден?

— Доста добре. — Тя си взе една сода от хладилника, подаде на него кола и му разказа за бебето на Алън и Кармен.

— Толкова скоро? На това му се казва бързина. В Бора Бора трябва да е било много забавно. Може би и ние трябва да отидем там за медения си месец.

— Когато се омъжа — с усмивка заяви Алегра, която се чувстваше много по-добре и разбираше, че той просто се шегува за медения месец, — ще бъда толкова стара, че ще имам нужда от инвалиден стол, а не от бебешка количка.

— Защо смяташ така? — с интерес я попита Джеф.

И двамата седяха на високи столчета пред кухненския плот.

— Ами вече съм почти на тридесет. Изгубих много време, за да градя кариера, а все още не съм стигнала върха. Още не съм станала пълноправен съдружник, а и трябва да се погрижа за още куп други неща. Не зная, но от доста време не съм мислила за брак — честно си призна тя.

Живееше от ден за ден и приемаше нещата, които животът й бе подготвил. Това й се струваше далеч по-разумен подход в сравнение с напразните очаквания на приказния принц и на величествената сватбена церемония.

— Малко съм разочарован от чутото — рече Джеф, който изглеждаше искрено изненадан. Очите му обаче блестяха закачливо.

Алегра реши, че я очаква поредната първоаприлска шега.

— Защо? Да не би да възнамеряваше да ми предложиш брак точно днес? — през смях попита тя, доволна, че бе успяла да го изпревари. — Ха! Днес е първи април!

Но той посрещна думите й с усмивка.

— Всъщност наистина възнамерявах да го направя. Реших, че първи април е страхотен ден за годеж. Никой не знае със сигурност дали предложението е направено на сериозно или не. И това, кой знае защо, ми харесва.

— Много смешно! Алън вече успя да те изпревари — заяви тя и спокойно отпи от содата. Винаги й беше приятно да се прибере у дома при Джеф. Двамата се забавляваха чудесно.

— Помолил те е да се омъжиш за него? Мисля, че това е проява на много лош вкус, при условие че жена му е бременна.

— Не, глупчо такъв! — Алегра отново се разсмя. — Излъга ме, че Сам се е сгодила вчера. И аз взех, че му повярвах. Би трябвало да го познавам по-добре след всичките тези години. Всяка година успява да ме преметне. А аз винаги се хващам.

Джеф й се усмихна в отговор. Уютната кухня, в която седяха, бе окъпана от последните лъчи на залязващото слънце.

— Ще ми повярваш ли, ако днес те помоля да се омъжиш за мен? — попита той и приближи лице до нейното, докато устните им почти се докоснаха.

Алегра се изсмя тихичко, замислена върху въпроса му.

— Не, няма да ти повярвам. — Включи се в играта му с усмивка.

Той я целуна, а след това поклати глава.

— В такъв случай ще трябва отново да те попитам утре — заяви той и се престори на съкрушен. Алегра отново се разсмя и го целуна, но нещо в очите му я накара да наклони глава и да го погледне напрегнато и изпитателно.

— Не говориш сериозно, нали? Това е само една шега, нали?

— Всъщност женитбата с мен може и да се окаже нещо като шега… но, да, говорех сериозно. А ти какво мислиш по въпроса? Готова ли си да пробваме през следващите петдесет или шестдесет години? Аз разполагам с време, ако и ти си съгласна. — Джеф я гледаше с толкова нежност, че тя остана без дъх, когато изведнъж си даде сметка, че той говори напълно сериозно.

— О, боже… о, мили боже!… — Тя хвана главата си с две ръце и едва не се разкрещя, докато се взираше в очите му. — Ти говориш сериозно?

— Разбира се. Никога преди не съм правил предложение за брак. И просто реших, че днешният ден е подходящ за първия ми опит. Така никога няма да го забравиш.

— Ти си луд — заяви Алегра и обви ръце около врата му. Познаваше го от малко повече от два месеца, но и двамата вярваха, че това, което правят, е правилно.

Алегра бе имала връзки с други мъже, продължавали години наред, но през цялото време партньорите й се колебаеха, държаха я на разстояние, избягваха всякакво обвързване и интимност. А ето че отношенията й с Джеф бяха толкова естествени и пълноценни. Беше просто изумително…

— Толкова те обичам — промълви тя, обвила ръце около врата му, и го целуна.

Никога преди не бе изпитвала такова щастие. В този момент дори и бебето на Кармен не й се струваше толкова важно. Това, което се случваше с тях, бе далеч по-значимо. Джеф искаше да бъде до нея до края на живота й. А тя винаги се бе стремила към това. Думите му бяха като сбъдната мечта, а всичко бе станало толкова лесно и естествено. Не се налагаше да работят върху отношенията си, да изглаждат различия, да обмислят възможностите. Не й бе нужна психотерапия, за да осъзнае, че го иска, а той нямаше нужда от десет години, от две или четири, за да разбере, че я обича. Двамата се обичаха и щяха да се оженят.

— Все още не си ми отговорила — напомни й Джеф, а тя отново изпищя от радост и се затича из кухнята като дете.

Джеф се разсмя, без да сваля очи от нея.

— Напротив, отговорих ти. Отговорът е да… да… да… да…

После се затича към него и го целуна.

— Първи април! Само се пошегувах! — рече той, но Алегра се разсмя и не му повярва.

— Не се опитвай да ми излизаш с този номер!

В този момент телефонът иззвъня. Обаждаше се брат й.

— Здрасти, Скот — нехайно поздрави тя. — Нещо ново?… Нищо особено… о, нищо… Джеф и аз току-що се сгодихме… не, сериозно. Не е първоаприлска шега. Наистина!

Алегра говореше толкова спокойно, че Скот в никакъв случай нямаше да й повярва. Джеф я слушаше и се смееше.

— Ти си чудовище — скастри я той, защото знаеше какво е намислила.

— Честно! Просто си седяхме тук и решихме да се оженим… Да, разбира се — отвърна тя, когато и той на свой ред й съобщи, че също се е сгодил. Очевидно изобщо не й бе повярвал. — Наистина! Не е първоаприлска шега! Сериозно ти казвам!

Алегра обаче се разсмя и също не му повярва.

— Е, не забравяй да ме поканиш на сватбата — саркастично подхвърли той и затвори.

Алегра бе успяла да съсипе ежегодното му първоаприлско обаждане, преструвайки се на сгодена. А той трябваше отново да се залавя с учебниците в Станфорд.

— Обзалагам се, че не повярва на нито една твоя дума — подхвърли Джеф и се разсмя.

— Определено. Направо ще хлъцне, когато разбере, че съм му казала истината. Или ти вече промени решението си? — с престорена тревога попита Алегра и Джеф я целуна.

— Дай ми ден-два. Никога преди не съм бил сгоден. И не мога да се нарадвам на станалото.

— Да — съгласи се тя. — Аз също.

А после се целунаха и забравиха напълно за годежа, защото можеха да мислят единствено един за друг. Джеф свали панталона и копринената й риза, а тя смъкна шортите и тениската му. Краката му бяха дълги и загорели. Понякога лежеше с часове на плажа, за да си почине от напрежението около сценария. А тя изглеждаше изумително бяла, слаба и елегантна, отпуснала се спокойно в ръцете му.

Когато най-после престанаха да се любят на килима във всекидневната, навън вече се бе стъмнило. Алегра се разсмя и се огледа.

— Ще можем ли да правим това и след като се оженим?

— Разчитам, че ще е така — дрезгаво отвърна той.

Най-накрая се изправиха сред разхвърляните си по пода дрехи и се преместиха в спалнята. Едва късно през нощта се сетиха за ядене, за излизане за вечеря, че даже и за годежа си.

— Харесва ми да съм сгодена — заяви Алегра и занесе в леглото пакетче бисквити. Джеф отвори бутилка шампанско по случай годежа им.

— Не трябва ли да се обадим на някого? Не трябва ли да поискам ръката ти от баща ти? — официално попита той и вдигна чашата си за тост.

— По-нататък. Нека първо да му се насладим сами, преди другите да ни заразят с лудостта си. — Алегра постепенно започна да обмисля подробностите. — Кога искаш да се оженим? — попита тя.

Наистина беше забавно. И тя никога преди не се беше сгодявала.

— Не смяташ ли, че тези неща като че ли традиционно се правят през юни? А аз обичам традициите. По това време все още ще снимам филма, но може би ще успеем да вместим и една сватба в графика ми. В случай че нямаш нищо против да изчакаш с медения месец до септември. Надявам се, че няма да е чак толкова ужасно. Но бих предпочел да не отлагаме сватбата прекалено дълго.

Дори и двата месеца до юни му се виждаха прекалено дълъг срок. Нямаше търпение да се ожени за нея. А мисълта, че след два месеца ще се омъжи за Джеф, изобщо не се видя страшна на Алегра. Дори й хареса. Та те и бездруго почти живееха заедно. Защо да чакат още? Беше чакала достатъчно всичките онези мъже преди Джеф, които изобщо не я бяха обичали. Но с Джеф нямаше нужда от изчакване. Беше готова да се омъжи за него на мига, ако той я помоли за това.

— Бихме могли да прекараме медения си месец в Бора Бора. Може пък да ни провърви като на Алън и Кармен — с усмивка подхвърли той.

— Нима искаш деца толкова скоро? — с изненада попита Алегра, макар че тя самата не би имала нищо против.

— Ако и ти го искаш. Аз съм на тридесет и четири, а ти — на двадесет и девет. Не би било разумно да изчакваме прекалено дълго. Но ще имаме деца тогава, когато се почувстваш готова. Би било добре те да се родят докато и двамата сме все още сравнително млади, макар че ти си доста по-млада от мен. Но бих се почувствал страхотно, ако на тридесет и пет години стана баща на първото си дете.

— В такъв случай май ще е най-добре да започваме веднага. Рожденият ти ден е след шест месеца. А тия неща не стават по поръчка. — Дразнеше го, но думите му й носеха истинско щастие. — Между другото, родителите ми утре ни канят на вечеря — обяви Алегра. — Може би ще трябва да им кажем за годежа. Или предпочиташ да поизчакаме малко?

— И защо да чакаме? Нямам нужда от гратисен период, през който да премисля всичко и да променя решението си, съветнико! Що се отнася до мен, всичко вече е казано и направено. Освен ако ти нямаш някакви възражения…

— Може би трябва да повторим всичко още веднъж — подразни го тя. — За да се уверим, че всичко е наред. Нещо като упражнение. — Алегра се наведе над него и го целуна отново. Трохите от бисквитките се посипаха по цялото легло, но Джеф нямаше нищо против.

— Смятам да се упражняваме постоянно през следващите години — обеща й той и я целуна. После остави чашата си на нощното шкафче. Само миг по-късно двамата се любеха отново.

Около полунощ се спогледаха — бяха изтощени, но преливаха от щастие.

— Струва ми се, че ще ме изтощиш доста преди сватбата — оплака се Джеф. — Може би трябва да ревизираме решението си.

— Да не си посмял! — заплаши го Алегра. — Вече не можеш да си вземеш думите обратно. Часовникът показва една минута след полунощ. Вече сме втори април. И ти си обвързан с мен завинаги, господин Хамилтън.

— Амин! — възкликна той и я целуна.

— Голяма сватба ли искаш или по-скромна? — попита Алегра и му се усмихна.

— Не мисля, че за два месеца ще успеем да организираме нещо грандиозно. Нали?

— Съгласна съм. Четиридесет или петдесет души в градината на майка ми и толкова! Може и по-малко. Не искам нищо повече. — Погледна го, смутена от факта, че не бе попитала предварително за неговите предпочитания. — Освен ако ти не държиш да поканиш много приятели. Нямах предвид, че трябва само да обявим, че се женим и край!

— Няма нищо — усмихна й се Джеф. — Единственият човек, когото наистина искам да поканя, е майка ми. Имам няколко приятели тук, но не са чак толкова много. А другите ми приятели са разпръснати из Европа или са на изток. Не би било реалистично да искам от тях да изминат целия път до Калифорния, за да присъстват на сватбата ми. Мисля, че четиридесет души са напълно достатъчни. Ще трябва да се обадя на майка и да й кажа. Всяка година през юни пътува до Европа и обича да бъде предупредена навреме, ако се налага да прави промяна в плановете си.

— Дали ще се зарадва? — сериозно попита Алегра, леко попритеснена. Жената, която бе видяла на снимка в апартамента й в Ню Йорк, я бе изпълнила с ужас. Изглеждаше толкова сериозна и студена, коренно различна от Джеф и покойния му баща.

— Сигурно. Преди около четири години окончателно престана да ме разпитва дали някога смятам да се оженя. Мисля, че изгуби всякаква надежда, след като навърших тридесет.

Пък и през последните двадесет години бе посрещала с нескрита омраза всяка негова приятелка. Но Джеф беше сигурен, че Алегра ще й допадне. Та кой не би я харесал?

— Нямам търпение да кажа на мама — със светнало лице възкликна Алегра. — Тя ще бъде толкова щастлива. Те наистина много те харесват.

— Надявам се. — После се обърна към Алегра, погледна я сериозно и я целуна с изключителна нежност. — Ще се грижа много добре за теб през остатъка от живота ми. Обещавам ти.

— Аз също. Обещавам ти, Джеф, че… винаги ще бъда до теб и ще те подкрепям.

Отпуснаха се отново в леглото, хванаха се за ръце и продължиха да обсъждат бъдещите си планове. Джеф ненадейно се разсмя.

— Защо не отидем до Вегас с онзи автобус — можем отново да си сложим перуки, а ти ще хвърлиш през рамо букет от бели изкуствени орхидеи.

Майка му би припаднала, ако можеше да види това. Но всички се бяха забавлявали от сърце на сватбата на Кармен и Алън.

— Може би си заслужава да обсъдим това предложение — съгласи се Алегра. — Току-виж майка ми се увлякла в организирането и подготовката на сватбата. Тя прелива от идеи, това поне е сигурно. Така че може и да ни се наложи да забегнем за Вегас.

Двамата се разсмяха и се сгушиха в леглото като две хлапета, които планират огромно приключение.

А когато на следващия ден Алегра тръгна за работа, тя бе толкова възбудена и развълнувана, че забрави ключовете на колата си и трябваше да се върне, за да си ги вземе. Вместо това получи още една целувка и Джеф трябваше насила да я избута през вратата, за да не закъснее за първата си среща.

— Тръгвай… тръгвай! — извика след нея той. — Изчезвай! Махай се! — Застана на вратата, вдигна ръка и помаха на отдалечаващата се кола.

Алегра бързо излезе от късичката алея пред къщата и усмихната зави по шосето. Никога преди не бе изпитвала такова щастие.

През целия ден на лицето й грееше усмивка и тя изглеждаше доволна като онази прословута котка, която изяла канарчето. Не искаше обаче да съобщава новината на никого. Искаше двамата с Джеф да кажат най-напред на родителите й. Беше й изключително трудно да гледа Алис в очите и да не каже нищо на Кармен по време на телефонния им разговор. Кармен все още беше на седмото небе от щастие. Но Алегра смяташе, че нейният годеж беше повод за още по-голямо щастие.

Опита се да убеди Джеф да дойде в града и да обядват заедно, но той отклони поканата. Имаше твърде много работа върху сценария.

— Но аз не мога да обядвам с никой друг — оплака се Алегра. — Не бих могла да седя с някого на една маса и да не му кажа за нас. Трябва да дойдеш и да ме видиш.

— Не и ако искаш да излизаме тази вечер, госпожо Хамилтън.

Хареса й новото й име. На него също. Целият й бележник бе издраскан с Алегра Хамилтън. Не беше правила такива неща от времето на любовната си връзка с Алън, когато бе само на четиринадесет.

В края на краищата Алегра реши да се поразходи по Родео драйв, да понапазарува някои неща и да види дали по магазините се продават красиви бели рокли или костюми, подходящи за сватбена церемония в градината на майка й. Обиколи магазините на Фере, Диор и Валентино, мина през бутиците на Фред Хеймън и Шанел с едничката цел да огледа дрехите и да се ориентира. Не намери обаче нищо подходящо. Валентино предлагаше красив бял ленен костюм, но той не беше достатъчно официален. Попадна на фантастична бяла блуза на Фере, но така и не намери с какво да я съчетае. Въпреки това се забавляваше през цялото време. Все още не можеше да повярва, че обикаля магазините и си търси сватбена рокля, и то само два месеца след като се бе запознала с Джеф. Идеше й да се обади на Андреас Вайсман в Ню Йорк и да му благодари.

Първоначално смяташе да пропусне обяда, но после реши да се отбие в „Грил“ за един сандвич и чаша кафе. Там обикновено срещаше доста познати — адвокати от фирмата, в която работеше, или пък агенти от различни компании. В заведението обядваха и много актьори, както и някои от най-близките й приятели. Храната, която сервираха, беше добра, обслужването — на ниво, а местоположението на ресторанта — изключително удобно.

Очите й пробягаха по сепаретата, когато влезе в заведението, и изведнъж осъзна, че баща й също е там. Той се смееше на нещо, но Алегра не можеше да види събеседника му. Изпита огромно изкушение да се приближи до него и да му съобщи за годежа, но се въздържа. Майка й никога нямаше да й прости, ако каже първо на него. Трябваше да изчака до вечерта, когато двамата с Джеф щяха да отидат в дома на родителите й на вечеря. Но сега можеше поне да се отбие и да поздрави баща си. Което и стори.

Алегра преметна синия си блейзър върху облегалката на един стол на нейната маса и отиде да види баща си. Облечена беше с къса бежова пола, светлосин пуловер и бежови обувки на Шанел без ток, съчетани с подходяща чанта също на Шанел. Изглеждаше много елегантна и изискана и приличаше повече на модел, отколкото на адвокат.

Точно когато стигна до сепарето на Саймън, той вдигна глава, забеляза я и очите му заискриха от удоволствие. И тогава Алегра видя с кого обядва баща й. В първия момент жената й се стори просто позната, но след това си даде сметка, че това е английската режисьорка, с която го бе видяла да разговаря на церемонията по връчването на наградите Златен глобус, лейди Елизабет Коулсън. Тя беше много висока, много млада и доста красива. Притежаваше прекрасен дълбок и чувствен смях и едва ли бе много по-стара от Алегра.

— Ей, здравей — поздрави я баща й. — Това се казва изненада. — Той се изправи, целуна я и я запозна с лейди Елизабет, която се държеше много естествено и приятелски. Беше изключително талантлива и земна жена и по всичко личеше, че добре се забавлява в компанията на Саймън. — Това е дъщеря ми, Алегра с усмивка обясни той на Елизабет, а на Алегра каза, че двамата с режисьорката обсъждат някакъв филм. — От месеци се опитвам да придумам Елизабет да работи с мен, но и до ден-днешен не съм постигнал особен напредък — оплака се Саймън и седна отново.

Алегра ги огледа внимателно. Двамата изглеждаха напълно спокойни, държаха се като стари приятели, прекарали много време заедно. Баща й я попита дали би искала да се присъедини към тях, но Алегра не желаеше да прекъсва разговора им.

— Няма смисъл, татко. След няколко минути трябва да се връщам в офиса. Отбих се само да си взема един сандвич.

— И какво правиш в тази част на града? — попита я той, а тя му се усмихна, като едва се сдържа да не изплюе камъчето.

— Ще ти кажа довечера.

— Договорихме се.

Алегра стисна ръката на Елизабет и се върна на масата си. Поръча си салата Цезар и капучино, а петнадесет минути по-късно тръгна обратно към офиса си. Докато шофираше, се улови, че размишлява относно баща си и Елизабет Коулсън. Не знаеше защо, но и сега бе изпитала чувството, споходило я, когато ги бе видяла заедно за пръв път. Двамата сякаш се познаваха изключително добре и се радваха на компанията си. Запита се дали майка й поддържа приятелски отношения с Елизабет и си помисли, че трябва да я попита. А после мислите й отново се насочиха към сватбата. Не можеше да мисли за нищо друго. Този следобед три пъти се обажда на Джеф само за да се посмеят заедно и да поговорят отново за тайната си. Алегра едва се сдържаше, а когато по-късно вечерта минаха пред портата на семейния й дом, тя си помисли, че всеки момент ще се пръсне от вълнение. Не можеше да понася повече това напрежение.

— Спокойно… спокойно… — повтаряше Джеф.

Но той също беше нервен. Ами ако родителите й се противопоставят на брака им? Ако смятат, че прибързват? Или пък просто не го харесват за зет? Беше споделил страховете си с нея преди да тръгнат от Малибу, а тя бе възкликнала, че притесненията му са абсолютно необосновани и нелепи. Той обаче продължаваше да се тревожи.

Баща й ги посрещна на входната врата и обясни, че Блеър разговаря по телефона в кухнята. Майка й говореше с архитекта и от онова, което успяваше да долови от разстояние, Алегра схвана, че разговорът не е особено приятен. Архитектът току-що бе информирал Блеър, че предвид исканите от нея мебели и плочките, които бе избрала, ремонтът на кухнята щеше да отнеме поне седем месеца. Блеър все още не бе започнала да крещи от гняв, но моментът като че ли наближаваше.

— Може би ще трябва просто да се преместим в Бел Еър за шест месеца — заяви Саймън, но думите му не прозвучаха съвсем на шега.

Предложи питие на Джеф и той пожела уиски с вода.

Тримата побъбриха няколко минути, а след това Блеър се присъедини към тях. Изглеждаше раздразнена и превъзбудена.

— Даваш ли си сметка колко абсурдно е това? — намусено възкликна тя и отказа с жест предложеното й питие. — Седем месеца! Тоя трябва да е луд. Извинявай, скъпа. — Тя се обърна към Алегра, целуна първо нея, а после и Джеф и се опита да възвърне самообладанието си. — Просто не мога да повярвам!

— Защо просто не запазим кухнята такава каквато е? — предпазливо предложи Саймън, но Блеър заяви, че за това не може да става и дума, защото кухнята в този й вид била много старомодна. — В такъв случай са изнасям — тихо рече той, а съпругата му го изгледа многозначително и побърза да смени темата. Алегра обаче вече едва се сдържаше. И докато четиримата седяха и бъбреха нехайно в очакване на вечерята, Джеф остави чашата си и погледна родителите й.

— Алегра и аз имаме да ви кажем нещо… ами… по-скоро да ви попитаме… Зная, че се познаваме отскоро, но… — Никога преди не бе изпитвал такова неудобство. Отново се почувства като хлапе. Блеър го зяпаше с недоумение, а Саймън му се усмихна ласкаво. В този момент искрено му съчувстваше.

— Наистина ли ме питаш онова, което си мисля? — попита Саймън, опитвайки се да му подаде ръка, и Джеф го погледна с благодарност.

— Да, сър. Точно така. — Почувства се като петгодишен хлапак, който моли родителите на Алегра за ръката й. — Ние бихме искали да… ние ще… — опита се отново да заговори като възрастен — … се оженим.

— О, скъпа! — Майка й скочи и притисна Алегра към себе си. Очите й бяха пълни със сълзи.

Алегра погледна баща си. И неговите очи изглеждаха влажни, но той очевидно бе много щастлив от съобщението им.

— Татко? — Тя държеше да чуе и неговото одобрение, макар да разбираше по очите му, че вече го е получила.

— Одобрявам с цялото си сърце и душа. — Той стисна силно ръката на Джеф. Двамата мъже изглеждаха много доволни, сякаш току-що бяха сключили изключително важна сделка, която се отнасяше за по-нататъшния живот на Джеф и Алегра.

— Благодаря — заяви Джеф. В очите му се четеше огромно облекчение.

Беше се оказало много по-трудно, отколкото бе предполагал, макар че родителите на Алегра се постараха да го улеснят по всеки възможен начин. И въпреки това съзнаваше, че това бе един от онези изпълнени с напрежение мигове, които щеше да помни до края на дните си.

От този момент нататък всички заговориха едновременно и едва не пропуснаха съобщението, че вечерята е сервирана.

По време на цялата вечеря говориха само за годежа. Саманта бе навън с приятели и единствената тема за разговори бе предстоящата сватба.

— Добре, добре! — възкликна Блеър след първото ястие. — А сега да се захващаме с подробностите. Колко гости, кога, къде, каква рокля, дълъг воал или къс… о, боже!

Блеър попи очи със салфетката си. Това бе една от най-щастливите вечери в живота им и в този на Алегра, която се опитваше да отговори на всичките въпроси на майка си.

— Искаме да поканим около четиридесет или петдесет души тук, в градината — щастливо обяви Алегра. — Никакви грандиозни церемонии. Само едно задушевно тържество с най-близките роднини и приятели.

— Ти, разбира се, се шегуваш, скъпа — с усмивка отвърна майка й.

Очевидно. Но Алегра я изгледа невинно. Изобщо не бе схванала въпроса.

— Не. Снощи го обсъдихме и решихме, че искаме точно това.

— Дума да не става! — възкликна Блеър и в този момент говореше като продуцент, а не като майка. — Забрави за това. Няма да стане.

— Мамо, сега не говорим за твоето шоу, а за моята сватба — тактично й напомни Алегра. — Какво искаш да кажеш с това забрави!

— Искам да кажа, че през следващите две седмици цялата градина ще бъде разкопана. До есента в задния двор няма да има нищо друго, освен кал и басейна, така че планът с градината отпада. А и ти едва ли говореше сериозно, когато ми каза, че искате да поканите само четиридесет или петдесет души. Даваш ли си сметка колко много хора познаваме? Алегра, това е налудничаво. Помисли си за твоите клиенти, за приятелите ти от училище, да не говорим за семейните приятели. И, разбира се, Джеф и родителите му също ще поканят техни приятели. Да ти кажа честно, не смятам, че ще можем да поканим по-малко от четиристотин-петстотин души. Най-вероятно е бройката да стигне до шестстотин. Което означава, че сватбата не може да е тук. А и едва ли може да стане през юни. Не можеш да организираш такава сватба за два месеца. Алегра, дай да говорим сериозно, скъпа. Къде и кога ще я направим?

— Майко, аз говоря сериозно — заяви тя и като че ли се притесни. — Това е нашата сватба, не твоята. А ние не желаем да каним повече от петдесет души. В това е въпросът — ако ти държиш да я превърнеш в представление, ще трябва да поканим всички. А с четиридесет или петдесет души гости ще се ограничим само до най-близките си приятели. Така този ден ще означава много за нас, а и няма да са ни нужни шест месеца, за да се подготвим за сватбата.

— Ами да. Защо да си правите този труд! — Блеър изглеждаше ужасно разстроена и Саймън за пръв път я виждаше в подобно състояние. Блеър се противопоставяше на всичко — първо на архитекта, а сега и на сватбата на собствената си дъщеря.

— Майко, моля те! — Алегра сякаш всеки момент щеше да се разплаче. — Защо просто не ни оставиш да организираме сватбата си сами? Не е нужно ти да се нагърбваш с това.

— Но това е нелепо! И къде ще се ожените? В кабинета ти?

— Може би. Можем да направим сватбата в къщата на Джеф в Малибу. Мястото е прекрасно.

— Но ти не си някакво хипи! Ти си адвокат с много важни клиенти! А и приятелите ни означават много както за нас, така и за теб. — Тя се обърна умолително към Джеф. — Трябва да помислите върху това.

Той кимна и погледна Алегра.

— Защо не поговорим за това по-късно. Може би ще можем да внесем някакви промени в плана си.

— Не желая да внасям никакви промени. Ние вече разговаряхме по въпроса и решихме, че искаме малка сватба през юни в градината — разпалено възрази Алегра.

— Само дето няма градина — сряза я майка й. — Освен това през юни съм заета със снимки. За бога, Алегра, защо държиш да направиш нещата толкова трудни за всички?

— Няма значение, майко. — Тя хвърли салфетката на масата, изправи се и погледна към Джеф с плувнали в сълзи очи. — Ще отидем да се оженим във Вегас. Не желая да те слушам повече. Единственото, което искам, е малка сватба. Тридесет години чакам този момент и сега държа да се оженя така, както сме решили двамата с Джеф, а не както ти искаш, мамо! Ние сме тези, които се женят.

Блеър като че ли се смути, когато видя колко разстроена е Алегра, а Саймън се опита да успокои и двете.

— Защо не продължим този разговор след вечеря? Не е нужно да се палите чак толкова — тихо рече той и двете жени като че ли мигновено омекнаха.

Алегра отново седна на мястото си. Но за всички бе очевидно, че предстоящият разговор няма да е никак лесен.

Останалата част от вечерята премина в напрегната обстановка. Двете жени почти не говореха. А когато сервираха кафето във всекидневната, майка и дъщеря отново бяха в състояние на война — Алегра искаше да покани само четиридесет приятели, а Блеър продължаваше да настоява, че гостите трябва да са поне петстотин или шестстотин. Предлагаше церемонията да се проведе в клуба или в хотел Бел Еър, но Алегра упорито отказваше да се съгласи с една толкова показна и бляскава сватба. Тя държеше да се омъжи в къщата, но Блеър вироглаво настояваше, че не би могла да се справи с шоуто и сватбата едновременно и че желанието им сватбата да се състои през юни е просто налудничаво.

В продължение на почти два часа двете не можаха да постигнат никакъв компромис. Накрая, когато и двете се умориха от безплодните спорове, Алегра с неохота се съгласи да поканят сто и петдесет души. Майка й продължи да настоява поне за двеста и заяви, че ако изчакат до септември, когато шоуто й излиза във ваканция, а градината в задния двор вече ще е завършена, тя ще успее да се подготви за сватбена церемония в къщата. Алегра дълго се колеба преди да приеме и дори се консултира шепнешком с Джеф. И двамата не искаха да чакат пет месеца, за да се оженят, но той изтъкна, че през септември той също ще приключи със снимките на филма и двамата ще могат веднага да заминат на меден месец, вместо да го отлагат за три месеца след сватбата. Имаше известен резон в думите му и макар никак да не й се искаше да го прави, Алегра, подтиквана от Джеф, най-после отстъпи.

— Но това е последната ми отстъпка, мамо. Не ме притискай повече. Сто и петдесет души в градината през септември. Точка. Нито човек повече. И го правя само заради теб.

Двете се пазаряха като при игра на монополи и Саймън с надежда погледна съпругата си.

— Означава ли това, че ще можем да запазим кухнята си в този вид? Ако съдим по думите на архитекта, те просто няма да могат да приключат до септември.

— О, млъквай! — сряза го Блеър и отново пламна от гняв. — Гледай си твоята работа. — Но веднага след това му се усмихна глуповато, а няколко минути по-късно напрежението започна бавно да спада. Вечерта се бе оказала крайно изтощителна.

— Нямах представа, че сватбите костват толкова много нерви — отбеляза Джеф и прие втора чаша уиски. Саймън си сипа бренди.

— Нито пък аз — призна Саймън. — Нашата беше съвсем скромна. Но винаги съм знаел, че Блеър държи да вдигне пищни сватби на дъщерите си.

— Може да го направи за Сам — обади се Алегра, която все още бе разстроена от битката с майка си. И двете бяха неотстъпчиви и затова толкова трудно стигнаха до компромис. Но Алегра се вбесяваше най-много при мисълта, че ще трябва да чака цели пет месеца до сватбата.

— Всичко ще бъде наред — увери я Джеф и я целуна, а тя отиде в кухнята, за да поговори с майка си.

Завари Блеър да духа носа си. Майка й плачеше.

— Съжалявам, мамо — рече Алегра, която вече се разкайваше за грубите думи, които бе наприказвала. — Нямах никакво намерение да те разстройвам, но прекрасно зная какво искам за сватбения си ден.

— А аз искам този ден да е нещо специално.

— И така ще бъде. — Джеф щеше да бъде до нея, а единствено това бе от значение.

Сега цялата идея за сватбата й се струваше безкрайно глупава и тя започна да съжалява, че не постъпиха като Кармен и Алън. Едно такова решение щеше да е далеч по-просто. А Алегра подозираше, че предстоят още проблеми и неприятности преди нещата най-накрая да се подредят според очакванията й.

— Ами роклята? — попита я майка й, прехвърляйки разговора на друга тема. — Надявам се, че ще ми позволиш да ти помогна в избора.

— Започнах да си търся рокля още днес в обедната почивка.

Алегра се усмихна и й разказа къде е била, какво е видяла и какво всъщност желае. Майка й се съгласи, че идеята за къса рокля е добра, но настоя, че тоалетът трябва да има повече блясък и предложи да съчетаят роклята с широкопола шапка или малък воал.

— Видях татко докато обикалях магазините. Едва се сдържах да не му кажа, но исках двамата с Джеф да направим съобщението в момент, когато и двамата с татко присъствате.

— Той пък какво е правил по Родео драйв? — погледна я Блеър. Знаеше, че съпругът й мрази да пазарува, и никакви обстоятелства не бяха в състояние да променят това. Тя купуваше всичко, от което той имаше нужда.

— Не беше на Родео драйв. Видях го в „Грил“. Обядваше с Елизабет Коулсън. Обсъждаха някакъв филм. Мисля, че татко се опитва да я наеме за някой от филмите си — подхвърли тя, а после прехвърли разговора върху шаферките за сватбата.

Все още не бе решила дали иска такива, но за момент забеляза нещо странно в погледа на майка си. Когато се върнаха във всекидневната, видя изпитателния поглед, който Блеър хвърли на Саймън. Продължиха да разговарят за сватбата до единадесет часа, когато Джеф и Алегра най-сетне си тръгнаха.

Точно преди да се разделят, Блеър каза нещо доста странно на дъщеря си, което Джеф без да иска подслуша.

— Ще трябва да кажеш на баща си — тихо рече тя, докато двете стояха на прага, а Алегра я изгледа с неудобство и само кимна в отговор.

Няколко минути по-късно двамата с Джеф пътуваха към Малибу, изтощени от първия рунд предсеитбени приготовления.

— Какво искаше да каже майка ти? — нехайно попита той, когато излязоха на магистралата.

Алегра се бе облегнала назад и пътуваше със затворени очи.

— Трябваше да се оженим във Вегас и да ги поставим пред свършен факт — уморено промърмори Алегра.

— Какво искаше да каже с това да кажеш на баща си? Какво означава това?

Но Алегра не отговори. Просто си седеше в колата със затворени очи и се преструваше на заспала. Той обаче я погледна изпитателно и усети напрежението й. Не разбираше какво става. Нежно докосна бузата й с пръст.

— Ей, не ме пренебрегвай! Какво искаше да каже майка ти?

Инстинктивно бе почувствал, че въпросът е твърде болезнен.

Алегра отвори очи и го погледна.

— Не искам да говоря за това сега. Вечерта и бездруго не беше от лесните.

Известно време пътуваха мълчаливо, но Джеф не беше готов да отстъпи. Нейната резервираност и потайност не му даваха мира.

— Алегра, Саймън не е ли твой баща?

Последва дълга пауза. Алегра отчаяно се опитваше да измисли начин да се измъкне без да му каже истината. Не й бе приятно да говори за това, дори и с него. Беше твърде болезнено. Тя тъжно поклати глава, но все още не желаеше да погледне Джеф. Просто се взираше през прозореца на колата.

— Мама се е омъжила за него, когато съм била на седем години. — За Алегра това беше ужасно признание, нещо, за което мразеше да говори и ненавиждаше ситуациите, в които й се налагаше да го признае.

— Нямах представа… — предпазливо изрече Джеф.

Не му се искаше да се рови из стари тайни, но смяташе да се ожени за тази жена и искаше да й помогне да преодолее болката, която очевидно разкъсваше душата й.

— Истинският ми баща е лекар от Бостън. Аз го мразя, а той изпитва същото към мен — заяви тя и най-после погледна Джеф.

Темата се оказа трудна и мъчителна и той реши да не я обсъждат повече. Отново докосна бузата й с неизразима нежност, а на следващия светофар се наведе към нея и я целуна.

— Каквото и да се случи, искам да знаеш, че винаги ще бъда до теб и ще те обичам. Никой повече няма да може да те нарани, Алегра.

Очите й се напълниха със сълзи, тя го целуна и прошепна едно благодаря.

Останалата част от пътя до Малибу изминаха в мълчание.

По същото време съпрузите Стайнбърг бяха в спалнята си в Бел Еър и Блеър наблюдаваше Саймън, който развързваше вратовръзката си.

— Чух, че днес си обядвал с Елизабет — хладно отбеляза Блеър, преструвайки се, че разлиства някакво списание. След това отново погледна съпруга си. — Мислех, че тази история вече е приключена.

— Тя никога не е започвала — тихо отвърна той, разкопча ризата си и влезе в личната си баня.

Почувства присъствието на Блеър зад себе си. Беше го последвала в банята. Обърна се да я погледне и очите й се впиха в неговите.

— Както неведнъж съм ти повтарял, отношенията ми с нея са строго професионални.

Произнесе думите много спокойно. Блеър го наблюдаваше с уморено отпуснати рамене. Чувстваше се неописуемо стара само като го гледаше. Той обядваше с жени на възрастта на дъщеря й, а и все още беше красив. А тя се чувстваше толкова изхабена, че вече почти не се възприемаше като жена. За нея всичко бе останало в миналото. Дори и професионалните успехи. А ето че сега вече беше и майката на булката. Почувства се стогодишна.

— И върху какво работеше с нея в Палм Спрингс? — тихо попита Блеър.

— Не прави това — рече той и се извърна настрани. Отказваше да играе тази игра отново. Напоследък го правеха твърде често. — Просто разговаряхме. Това е всичко. Ние сме приятели. Остави това, Блеър. Заради двама ни. Поне толкова ми дължиш.

— Нищо не ти дължа — заяви тя с плувнали в сълзи очи. Тръгна да излиза от банята, но на вратата се спря, обърна се и го погледна отново. — Предлагаш й да режисира твой филм? Това поне ми каза Алегра.

— Аз й го казах. Всъщност двамата с Елизабет просто разговаряхме. Това е всичко. Тя се връща в Англия.

— Ами ти? — тъжно попита тя. — Там ли ще снимаш следващия си филм?

— Снимките на следващия ми филм ще бъдат в Ню Мексико — информира я той, бавно излезе от банята и я прегърна. — Аз те обичам, Блеър. Моля те, разбери го. Не прави повече такива сцени… Така нараняваш и двама ни.

Но тя искаше да го нарани толкова силно, колкото я бе наранил той, когато преди шест месеца бе разбрала, че съпругът й поддържа любовна връзка с Елизабет Коулсън. Отношенията им бяха изключително дискретни. Никой друг не бе научил. Но тя бе разбрала. Съвсем случайно при това. Техен познат ги бе видял в Палм Спрингс и й бе съобщил, без изобщо да схване подтекста на случилото се. Тя обаче бе проумяла истината мигновено. В мига, в който чу новината, цялото й тяло бе разтърсено от ледени тръпки. Саймън, разбира се, бе отрекъл всичко, но тя ги бе видяла да разговарят на едно парти и тогава окончателно се бе уверила, че не греши. Двамата изглеждаха като хора, които споделят тайните си късно нощем в леглото, помежду им се усещаше интимност, която се изгражда единствено в спалнята. И когато тя отново повдигна въпроса пред него, той предпочете да не й отговаря. Това затвърди докрай подозренията й.

Алегра не знаеше за това. Никой не знаеше. Блеър не бе споделила с никого. Таеше всичко в себе си, а душата й бавно вехнеше. Тази вечер бе изпитала непоносима болка, когато Алегра й бе споменала, че ги е видяла заедно.

— Защо трябва да ходиш на ресторант с нея? Защо не можете да се срещнете в офиса ти?

— Защото тогава щеше да си помислиш, че спя с нея. Реших, че ще е по-разумно, ако се срещнем на обществено място.

— Най-добре ще е изобщо да не се срещаш с нея — тихо промълви Блеър, а тялото й се прегърби, когато тя уморено се отпусна на леглото. — Всъщност това може би вече няма значение — едва чуто додаде тя, стана от леглото и хлътна в банята си.

Саймън не я последва. Отношенията им бяха станали много трудни. От месеци не бяха спали заедно. Без дори да говорят за това, престанаха да се любят в момента, в който тя научи, че Саймън има любовница. Блеър усещаше, че той не я обича и не я желае, а това я караше да се чувства още по-стара.

Той четеше, когато тя се върна в спалнята. Облечена беше с нощница и Саймън я погледна с обич. Съзнаваше колко болезнено я засяга това. Ужасно съжаляваше, но то просто се бе случило. И сега нямаше връщане назад. Вече разбираше, за голямо свое съжаление, че Блеър няма никога да му позволи да забрави. И той може би си го заслужаваше. Приемаше съдбата си, но му се искаше да измисли някакъв начин, по който да й докаже колко много я обича все още. Тя обаче не искаше да му повярва. Освен за шоуто си, можеше да мисли единствено за Елизабет Коулсън. Зачуди се дали предстоящата сватба нямаше да промени това и да повдигне духа й. Надяваше се да стане.

— Радвам се за Алегра — тихо рече той. — Джеф е свестен човек. Мисля, че ще й бъде добър съпруг.

Блеър само сви рамене. Саймън също й бе добър съпруг повече от двадесет години, но сега всичко се бе променило. Навремето бяха толкова близки, толкова щастливи. Смятаха се за специални, възприемаха се като късметлии, неподвластни на нещастията и лошия късмет. А ето че бедите бяха застигнали и тях. И сега всичко беше по-различно и никога отново нямаше да бъде както преди. Саймън го знаеше. Даже и ако бе скъсал с Елизабет след Палм Спрингс. Но вече бе твърде късно.

Блеър си легна с книга в ръка. Беше новият роман на Джеф. Купила го бе още миналата седмица, а ето че Джеф щеше да й става зет. Само че в момента изобщо не можеше да се съсредоточи върху книгата — съзнанието й бе изцяло заето с мисълта за Саймън, който отново бе обядвал с Елизабет Коулсън. Не можеше да не се пита какви други прегрешения имаше съпругът й. Обядът на обществено място не беше ли само изтънчен начин за прикриване на истината?

Тя се обърна и го погледна. Беше заспал с книга в ръка и с очила на носа си. Блеър се загледа в него, замислена за болката, разяждаща душата, която някога преливаше от любов към него. Изпитваше тази болка от месеци.

Тя затвори книгата му, свали очилата му и се запита дали е заспивал по този начин, когато е бил в леглото с Елизабет Коулсън.

После остави и своята книга и загаси осветлението. Започваше да привиква с болката и самотата. Научила се бе да живее с тях, но прекрасно си спомняше какъв беше животът й преди отношенията й със Саймън да се променят. След това се застави да помисли малко и за сватбата на Алегра. Те с Джеф може би ще имат по-голям късмет. Може би ръката на съдбата никога няма да ги докосне.

Пожела им го от сърце и се помоли наум за щастието на дъщеря си.