Даниел Стийл
Сватбата (21)

Глава 21.

Алегра реши, че идеята на родителите й за съвместна работа върху филм е страхотна. Особено пък когато разбра, че става дума за филм по книгата на съпруга й.

— И това ако не е семеен бизнес! — през смях възкликна Алегра. — Дали не бих могла да получа главната женска роля? — подкачи майка си тя.

Двете с майка й разговаряха след завръщането им с Джеф от Сан Исидро, където бяха изгладили недоразуменията си. Отношенията им отново бяха нормални — доколкото това бе възможно, при положение че до сватбата оставаха още само шест дни. Както бе изтъкнала Делия Уилиамс, финалното броене вече бе започнало.

Роклята беше ушита, шапките най-после пристигнаха, воалът бе готов. А специалистите по озеленяването се заклеха, че градината ще е готова за уикенда.

Двете шаферки на Алегра, които не живееха в Ел Ей, трябваше да пристигнат след два дни — едната от Лондон, а другата от Ню Йорк. Един ден след тях пристигаше майката на Джеф. В петък пък се очакваше баща й.

— Мислиш ли, че ще преживеем всичко това, мамо? — попита Алегра, която изглеждаше ужасена.

Опитваше се да приключи със служебните си задължения преди края на седмицата. Джеф пък щеше да свърши със снимките на филма в сряда. Програмата им бе разчетена до секундата, но всичко можеше да се обърка и при най-малкия възникнал проблем. Алегра дори бе уговорила продажбата на къщата си, а сделката щеше да се гледа след два дни.

Шаферките пристигаха във вторник вечерта, а за сряда сутринта бе запланувана една последна проба на роклите им. Нанси и Джесика отдавна бяха изпратили размерите си и всички се надяваха, че няма да се налагат големи корекции и промени.

— Толкова съм уплашена — прошепна Алегра, когато посети майка си в понеделник вечерта. Джеф бе останал да работи до късно и тя бе решила да намине, за да види Сам и бебето.

— От какво, скъпа? — Майка й се опита да я успокои.

— От всичко. Ами ако между нас с Джеф нещата не потръгнат… така както е станало с теб и… Чарлз…?

Истинският й баща. Тя отказваше да го нарече татко.

— Възможно е, макар че при нас обстоятелствата бяха доста необичайни. А и аз бях доста по-млада от теб, когато се омъжих. Вие с Джеф сте много по-разумни от нас по онова време и нещата между вас ще потръгнат чудесно. Сигурна съм в това.

Те бяха млади, но и интелигентни. Бяха се решили на тази стъпка след внимателно обмисляне. Доктор Грийн бе изключително доволна от начина, по който Алегра се справяше с чувствата и постоянните си страхове. Въпреки това никой не можеше да им гарантира безоблачно и щастливо бъдеще; всичко можеше да се случи. Биха могли да изгубят работата си, живота си, да се лишат от някой крайник, да загубят дете, както бе станало с майка й, да открият, че всичките им мечти и надежди са разбити само от един каприз на съдбата.

— В живота не съществуват гаранции. Трябва само да давате най-доброто от себе си и винаги да се подкрепяте. Каквото и да ви сервира животът — мъдро заключи Блеър и се усмихна на Алегра.

— Да, а хладилникът ти трябва винаги да е зареден с Хааген-Даз и замразена пица — додаде Сам, почерпила опит от краткия си брачен живот.

За изхранването на Джими отиваше храна колкото за един цял отбор по американски футбол, но Сам знаеше, че никога преди не е била толкова щастлива. Двамата с Джими се обичаха и обожаваха бебето. То спеше в ръцете й и премляскваше от време на време. Беше вече на един месец и тежеше пет килограма и половина. А Сам изглеждаше така сякаш е била създадена за живота, който водеше в момента. Харесваше й да живее с Джими, който беше прекрасен съпруг и много й помагаше в отглеждането на детето. Малките му сестри им гостуваха постоянно и си играеха в задния двор на семейство Стайнбърг.

Къщата на Блеър изведнъж отново се напълни с деца. Сякаш часовникът се бе върнал назад, но по един по-приятен и неангажиращ начин. Тя и Саймън живееха собствения си живот и за пръв път от години разполагаха с достатъчно свободно време. Имаха време да се видят със Сам, Джими или Алегра, които ги посещаваха от време на време, и със Скот, който макар и рядко понякога си идваше от Станфорд. Двамата имаха достатъчно време един за друг и постоянно крояха планове за бъдещото си сътрудничество на снимачната площадка, което щеше да започне веднага след заснемането на последния епизод от нейния телевизионен сериал. Обсъждаха дори възможността да попътуват заедно из Европа преди да започнат снимките. За пръв път от години прекарваха толкова много време заедно и Саймън бе изключително доволен и щастлив. Той понякога се прибираше и за обяд, а напоследък двамата като че ли прекарваха в леглото повече време, отколкото на млади години.

— Остаряването може и да не е чак толкова лошо нещо — подкачи го Блеър една сутрин, а той я издърпа изпод душа, завлече я в леглото и я люби отново, оплаквайки се, че по-рано сутринта били свършили твърде бързо. Косата на Блеър бе вдигната високо на главата й, а той бе целият мокър.

Малко след това Саймън тръгна за офиса, откъдето щеше да отиде на някаква среща, уговорена за след час.

Те обаче вече бяха към края на пътя си, или поне го наближаваха. Алегра и Джеф бяха в самото начало — също като Джими и Сам — когато любовта е все още млада и крехка. Тепърва им предстояха трудности и изпитания и раждането на децата им, предстоеше им истинският живот със своите победи и поражения, с всички онези неща, които извайват истинската ни същност. За някои неща Блеър им завиждаше; за други — не. Тя вече бе минала по този път и бе стигнала до момента, в който предпочиташе равните долини пред стръмните и непристъпни планински върхове на съдбата.

— Само се успокой и се опитай да издържиш тази седмица — посъветва я Блеър. — Оставащите дни вероятно ще са най-трудната част от онова, което ти предстои.

— Радвам се, че си спестих всичките тези притеснения — разсмя се Сам, сложи Матю на гърдата си отново и нежно докосна с пръст меката му като кадифе бузка.

Блеър обаче все още съжаляваше за онова, което Сам бе пропуснала, лишавайки се от сватбена церемония. Тя се бе омъжила без шум и фанфари, но за момента изглеждаше щастлива. А бедничката Алегра продължаваше да се терзае и чак свят й се виеше от притеснения и страхове.

Двете й шаферки й се обадиха, когато пристигнаха във вторник вечерта. И двете бяха отседнали в Бел Еър, а Алегра бе помолила Алис да се погрижи в стаите им да има свежи цветя, списания и шоколадови бонбони. Роклите висяха окачени в гардеробите и ги очакваха. Там бяха и обувките от бежова дантела. Всички подробности бяха изпипани до съвършенство.

В сряда сутринта Алегра щеше да се срещне с тях в хотела. Беше ангажирала за пробата огромен апартамент и възнамеряваше да вземе Сам със себе си. Кармен също щеше да дойде. Преди това Алегра трябваше да мине през една юридическа кантора, за да подпише документите за продажбата на къщата. Програмата й наистина беше невероятно претрупана и главата й се въртеше от всичките ангажименти, с които се бе нагърбила.

Най-приятният й ангажимент обаче бе срещата с Нанси Тауърз, с която не се бе виждала от пет години, откакто Нанси се премести първо в Ню Йорк, а след това — в Лондон, и с Джесика Фарнсуърт, с която се бяха разделили веднага след завършването на юридическия факултет. Много години не бяха поддържали връзка помежду си, но и двете й бяха добри приятелки и Алегра много държеше на тях и се радваше, че ще участват в сватбената церемония.

Алегра пристигна в хотела заедно със Сам и й помогна да внесе чантата и люлката на Мат, в които той щеше да се чувства удобно, докато жените пробваха роклите и обядваха. Алегра бе наела голям апартамент, който им предлагаше уединение, както и всички възможни удобства. Фризьорът също щеше да присъства, а също и специалната гримьорка, наета за случая. Щеше да има и фотограф, който щеше да направи няколко неофициални снимки.

Блеър бе решила да не идва. Беше заявила, че не желае да натрапва присъствието си на по-младите жени. Никакви доводи не можаха да променят решението й. Делия Уилиамс обаче настоя, че тя самата непременно трябва да присъства. Тя желаела да се срещне с всички момичета, а не с всяка една поотделно, защото много искала да види колко божествено изглеждат в красивите си рокли. Алегра бе направила много сполучлив избор с бежовата дантела за роклите и тъй като всички шаферки имаха красиви и стройни фигури, очакваше се пробата да протече без всякакви проблеми.

Но този ден боговете явно им бяха обърнали гръб.

Когато Сам и Алегра пристигнаха в хотела, стана ясно, че апартаментът не е готов. На всичкото отгоре започна и да вали. Двете се намокриха до кости, докато тичаха към входа, мъкнейки със себе си всичките принадлежности на Матю.

Кармен вече бе там и ги очакваше. Пиеше кола, похапваше шоколадови бонбони и разговаряше с агента си по телефона. Кръстосала бе дългите си крака, но в момента, в който актрисата се изправи, Алегра си даде сметка, че са изправени пред сериозен проблем. Не бе виждала Кармен от цял месец, която, макар че беше бременна само от шест седмици, изглеждаше така, сякаш щеше да роди близнаци. Талията й бе станала двойно по-дебела, бедрата й също изглеждаха наедрели. Роклята, с която беше облечена, сигурно бе дванадесети размер. Алегра потрепера, припомнила си номера на роклята, която бяха поръчали за нея.

— Какво се е случило с теб? — тихо попита Алегра. Бяха достатъчно добри приятелки и тя можеше да си позволи да говори направо. — С колко килограма си напълняла?

— Пет и половина — отвърна Кармен без никакво смущение. — Слава богу, че свършихме със снимките.

— Как можа да напълнееш толкова бързо? Сам сложи само дванадесет килограма през цялата бременност — скастри я Алегра. Нямаше начин да напъхат Кармен в роклята, която й бяха ушили.

Трябваше да я оставят разкопчана отзад, за да се вижда целият й задник. А той не беше никак малък. След няколко месеца Кармен щеше горчиво да съжалява, но сега бе толкова щастлива, че отново е бременна, че по цял ден си стоеше у дома, спеше и се тъпчеше с храна.

— Сестра ти е само на седемнадесет години — изсъска в отговор Кармен. — Нищо чудно, че тежи едва четиридесет килограма.

— Но пък за разлика от теб знае как да се контролира — не й остана длъжна Алегра.

След това и трите насядаха и се заиграха с Матю.

Пробата започна с роклята на Сам, която бе свалила натрупаните през бременността излишни килограми. Висока беше сто седемдесет и пет сантиметра и тежеше петдесет и един килограма. Ципът плавно се плъзна по гърба й, но изведнъж по средата спря и всички си дадоха сметка, че никой не се бе сетил, че сестра й е кърмачка.

— Кой номер сутиен носиш напоследък? — попита Алегра, която бе започнала да се паникьосва.

— Тридесет и осем Д — гордо отвърна сестра й.

— О, боже, нима произвеждат толкова големи сутиени? — възкликна Алегра и Кармен изразително завъртя очи.

— Нямам търпение да те видя на какво ще заприличаш, когато забременееш и ти — весело подхвърли Кармен.

— Не ти ли хрумна, че трябваше да ми кажеш? — скара й се Алегра. — Променила си номера на сутиена си от тридесет и втори А на тридесет и осми Д и не си се сетила, че трябва да ме информираш?

— Забравих — извини се Сам.

Шивачката ги успокои, че разполагат с достатъчно плат, за да направят нужните корекции.

Проблемът с Кармен обаче беше по-сериозен. Веднага позвъниха във Валентино, откъдето ги информираха, че имат още една рокля, номер четиринадесет. Дали пък нямаше да е прекалено голяма?

— Боя се, че ще е точно по мярка — отвърна Алегра и въздъхна с облекчение. Идеше й да убие Кармен.

Двете рокли бяха готови, оставаха още две. В този момент пристигна Нанси Тауърз, развълнувана от предстоящата среща.

Нанси бе успяла вече да се омъжи и да се разведе, обмисляше възможността да се върне обратно в Ню Йорк, опитваше се да започне издаването на свое собствено списание, няколко пъти вече бе боядисвала косата си в различни цветове и поддържаше връзка с някакъв божествен мъж от Мюнхен. Приятелката й очевидно водеше много наситен и интересен живот и Алегра се почувства смазана от изтощение, когато изслуша историята за живота й. Или поне по-голямата част от нея, защото Нанси продължаваше да бъбри безспир. Освен това и тя бе понаедряла с годинките. Беше им съобщила, че носи номер четири, но сега бе очевидно, че номерът е по-скоро десет. Добре че роклята, която се бе оказала тясна за Кармен, можеше да се преправи леко, за да стане на Нанси, и да ги спаси за пореден път от надвисналата катастрофа.

— Не мисля, че нервите ми ще издържат — рече Алегра, отпусна се на един стол и погледна Сам.

— Отпусни се, справяш се чудесно — спокойно заяви внезапно порасналата й сестра, прегърнала здраво бебето си.

— Говориш също като мама. — Алегра се усмихна и си помисли, че Сам дори изглежда като Блеър. Наведе се и я целуна. — Ти си страхотно хлапе. Казвала ли съм ти го някога? — Двете бяха станали още по-близки след раждането на бебето.

— Напоследък не си, но аз си го знам. А пък ти си страхотна по-голяма сестра. — После сниши гласа си. — Приятелките ти обаче всичките са понапълнели.

Двете сестри се разсмяха и в този момент пристигна Джесика. Никой обаче не бе предупредил Алегра за промяната в живота й през последните пет или шест години. Джесика беше късо подстригана, не носеше грим и беше облечена с елегантен костюм на Армани, който си бе купила от Милано. Макар да работеше в сферата на книгоиздаването, тя имаше много приятели из моделиерските среди и очевидно под тяхно влияние бе придобила този аскетичен и строг външен вид, който бе толкова модерен в Европа и по източното крайбрежие на Съединените щати. Това обаче не бе всичко. Цялата същност на Джесика изглеждаше променена и Алегра веднага забеляза, че тя проявява особен интерес към Кармен. И тогава Алегра я огледа по-внимателно и осъзна на какво се дължи промяната в излъчването й — Джесика вече не се опитваше да прикрива факта, че е гей, както бе правила преди години.

Джесика, която сега се наричаше Джес, им разказа за любовницата си по време на обяда. Говори им за живота си, сподели убеждението си, че движението за права на лесбийките набира скорост в западните щати, но в източните не е достатъчно развито. Кармен я изгледа с изумление и побърза да я информира, че в Портланд няма никакви лесбийки.

— Е, в Лондон със сигурност ги има — през смях заяви Нанси.

Тя се смееше на всичко и на всеки. Забавляваше се страхотно, където и да се намираше, макар че пиеше повечко от необходимото. Въпреки това бе душата на всяка компания.

— Имала ли си някога хомосексуална връзка? — нехайно я попита Джесика и Нанси замълча за момент, замислена върху въпроса й. Кармен се изчерви, а Сам изгледа многозначително по-голямата си сестра, която се опитваше да запази спокойствие. Вече бе убедена, че в никакъв случай нямаше да оживее след тази сватба.

— Всъщност — най-после заговори Нанси — не си спомням да съм имала такава — безгрижно заключи тя.

— О, ако беше имала, щеше да я запомниш!

След това Джесика се съгласи да пробва роклята.

Тя свали ризата и костюма на Армани. Под тях носеше само копринени шорти и Алегра трябваше да признае, че тялото й е фантастично. Сега обаче, когато знаеше сексуалните предпочитания на приятелката си, Алегра изпита леко неудобство.

По-късно, докато сервитьорът им наливаше шампанско, Джесика закачливо заяви, че Алегра допуска огромна грешка като се жени за мъж, а не за жена. В този момент Алегра забеляза тънката златна халка на пръста на Джесика, която обясни, че от две години живее с една и съща жена. Тя била модна дизайнерка от Япония и двете използвали всяка възможност, за да пътуват из Европа и Далечния изток както по работа, така и за собствено удоволствие.

Джесика несъмнено водеше много интересен живот, но изборът, който бе направила, бе съвършено различен от този на Алегра.

Добре поне, че роклята й беше по мярка и когато Делия пристигна, всичко вече беше наред. Обувките бяха удобни, шапките изглеждаха чудесно, а фотографът им направи няколко интересни снимки. По това време Нанси вече бе пийнала малко повечко, а Джес бе решила да пофлиртува и най-вече заради самата идея насочи интереса си към Кармен.

— Аз съм бременна, за бога! — сопна се тя, когато Джес плъзна пръст по извивката на шията й.

Джесика се шегуваше, но на Кармен изобщо не й беше до смях.

— Няма нищо. Аз нямам нищо против — успокои я Джес, а малко по-късно поведе сериозен разговор със Сам и взе бебето на ръце.

Беше приятна жена и през последните няколко години бе разкрила истинската си същност — вече изобщо не се срамуваше от себе си и на моменти се държеше направо скандално. Алегра все още харесваше това й качество, но осъзна, че й е нужно време, за да промени начина, по който я бе възприемала до този момент.

— Защо не ми каза? — попита я Алегра по-късно същия следобед.

— Не зная. Вече не бяхме толкова близки. Понякога е трудно да се обясни нещо такова. Не мислех, че ще разбереш.

— И сигурно си била права — искрено си призна Алегра.

След това поговориха за влиянието на СПИН върху живота им, за приятелите, които бяха изгубили, особено в Холивуд, или пък из творческите кръгове на Лондон и Париж.

Най-накрая, в пет часа след обяд, те освободиха апартамента и си тръгнаха. Двете гостенки бяха планирали срещи със стари приятели. А на следващата вечер отново щяха да се срещнат с Алегра за ергенската вечер. После следваше генералната репетиция. И най-накрая — сватбата.

— Ако изобщо оживея дотогава — заяви Алегра, когато спря в Бел Еър, за да остави Сам и бебето. Беше прекарала един изтощителен, но и много забавен ден. В момента дори не беше сигурна, че старите й приятелки все още й харесват, но те бяха част от живота й, от миналото й и бяха пристигнали, за да участват в сватбената й церемония. Беше слисана и малко стъписана от промяната у Джесика. Все още мислеше за нея, когато спря пред офиса си, за да прегледа съобщенията и да си вземе работа за вкъщи. След това щеше да мине през снимачната площадка, за да прибере Джеф. Днешният ден беше съдбоносен за него. Това беше! Последният кадър! Краят на първия му филм.

Тя се приближи тихо и изгледа заснемането на последната сцена, чу победоносния вик на екипа, когато режисьорът произнесе магическите думи: Това е всичко, приятели. Джеф и Тони си стиснаха ръцете, а след това се прегърнаха. Моментът бе силно емоционален за двамата, а и за целия екип.

Тони се приближи до Алегра и я целуна. Той беше нисък, слабичък, жилав и рус — пълна противоположност на Джеф. Но в този момент и двамата знаеха, че са свършили добра работа, и се гордееха с постигнатото. Работата по продуцирането на филма се бе оказала много тежка, но и благодатна и удовлетворителна. Тази нощ екипът си организира парти, на което остана и Алегра.

Когато най-после се прибраха в Малибу, тя бе напълно смазана от умора.

— Как мина денят ти? — попита я Джеф. Когато се прибраха у дома им, той отново насочи цялото си внимание към нея.

Беше преживял един незабравим ден. Филмът най-после бе заснет. Сега оставаше да се монтира, но тук проблемите бяха значително по-дребни и по-малко на брой. Звездите вече щяха да са си у дома, както и останалите членове от снимачния екип. Оттук насетне всичко зависеше от редакторите, от режисьора, от самия него и от Тони.

— Моят ден беше много странен — с усмивка отвърна Алегра, а след това му разказа за Нанси и Джес. Най-странното от всичко бе, че тя вече нямаше нищо общо и с двете. Бяха й стари приятелки, но сега се бяха превърнали в напълно непознати.

— Точно поради тази причина не пожелах да поканя старите си приятелчета от Ню Йорк. С течение на годините се отдалечихме един от друг и установихме, че нищо повече не ни свързва. Единственият, с когото все още се чувствам близък, е Тони.

— Оказа се по-умен от мен.

Двамата поговориха за това още малко, а след това си легнаха. На следващия ден трябваше да се погрижат за куп неща, а на обяд пристигаше майка му и Джеф трябваше да я посрещне.

Алегра би го придружила, но по същото време трябваше да се види с майка си, за да уточнят някои последни подробности за сватбата. Освен това Блеър бе настояла, че Алегра трябва да й помогне при разпределението на гостите, поканени на генералната репетиция. Цялата ситуация изглеждаше извън контрол. Алегра все си повтаряше, че Кармен бе постъпила далеч по-мъдро с решението си да се омъжи в Лас Вегас. Да не говорим пък за Сам, която се бе омъжила без да каже на никого. Но при нея нещата стояха по-иначе.

Уговориха се да се срещнат с Джеф и майка му по-късно след обяд и да пият чай в хотела. Алегра вече си бе подсигурила подкрепления за срещата. Помолила бе майка си да я придружи и Блеър се бе съгласила, независимо от многото си ангажименти. Само че предупрежденията на Алегра изобщо не я бяха подготвили за онова, което й предстоеше.

Госпожа Хамилтън беше облечена с тъмен костюм и бяла копринена блуза. Алегра я видя да се разхожда сковано из градината на хотела.

— Здравейте, госпожо Хамилтън. Как мина пътуването?

— Благодаря, добре, Алегра — официално отговори тя и не предложи на Алегра да смени обръщението. Не желаеше да бъде наричана Мери, мамо или майко.

Влязоха в ресторанта, седнаха и Блеър веднага се залови за работа. След един час двете майки все още не бяха първи приятелки, но помежду им се възцари чувство на взаимно уважение, а разговорът стана почти задушевен. Джеф изпита дълбока благодарност към бъдещата си тъща заради усилията, които бе положила. Тя чудесно знаеше как да подхване госпожа Хамилтън и, както по-късно довери на Алегра, макар и трудно, бе установила, че майката на Джеф не е чак толкова непристъпна.

Когато по-късно Джеф придружи майка си до стаята й, тя изтъкна, че за жена, занимаваща се с шоубизнес, госпожа Стайнбърг била изключително интелигентна и изненадващо добре възпитана. Той пък на свой ред побърза да предаде думите й на Алегра в момента, в който се върна при нея във фоайето.

— Тя хареса майка ти — преведе той думите й на по-прост английски.

— Мама също я харесва.

— Ами ти? Държиш ли се?

Джеф си спомни грозната им кавга преди две седмици и ужасните обиди, които Алегра бе изговорила по адрес на майка му. Тогава се бе почувствал длъжен да я защити, но прекрасно съзнаваше, че в думите на Алегра има известна истина. Мери Хамилтън не беше никак лесна. Но тя вече не беше млада, живееше изолирана от съвременния свят и се съобразяваше с ограниченията и предубежденията, формирали личността й. На всичкото отгоре Джеф бе единственото й дете. Така че я разбираше и й прощаваше. Едновременно с това обаче съчувстваше и на Алегра.

— Добре съм. Само съм малко нервна.

— Че кой не е? — Той се ухили.

Тази вечер им предстояха ергенските им партита. За Алегра всичко, което правеше напоследък, се свеждаше до оцеляването й. Не можеше да се успокои, нито пък да се забавлява. Приемаше всичко като нещо, през което се налага да мине. Дори и сватбените подаръци не й донесоха очакваната радост.

След първия кристален свещник от Картие последваха още десетина от същия вид. И всичко, което получаваха, трябваше да се изреди в списък, да се каталогизира, инвентаризира и компютризира, за да могат след това да благодарят на изпращачите за подаръка. Отново само работа и никакви забавления. Малките подробности пък създаваха най-големи главоболия. Искаше й се да каже на всички да изчакат и да изпратят подаръците си по-късно, но, разбира се, не можеше да го направи.

— Каква е програмата ти за партито тази вечер? — попита я Джеф докато пътуваха към къщи, за да се преоблекат. Напоследък Алегра не можеше да свърши почти нищо в офиса, но тя не бе и очаквала нещо друго. Добре че Алис бе там, за да движи нещата.

— Ще вечеряме в „Спаго“ — отвърна тя, облегна се назад на седалката, и се прозина.

— А пък ние ще бъдем в „Дъ Трой“.

— Звучи ми съвсем цивилизовано. Да се надяваме, че на никого от поканените няма да му хрумне да доведе със себе си половин дузина стриптийзьорки.

Историите за ергенските партита никога не й се бяха стрували забавни. Убедена бе, че това не е най-удачният начин за започване на един брак, и щеше да побеснее, ако научеше, че някой е завел проститутки на партито. Особено пък ако Джеф решеше да се възползва от услугите им.

Както се разбра впоследствие обаче, неговото парти се оказало далеч по-целомъдрено от нейното, което бе почетено от някои колежки на Кармен, поканени от самата нея. На партито на Джеф се бе появила дежурната за тези случаи стриптийзьорка, но си тръгнала бързо и без всякакви инциденти. Момчетата изпели няколко неприлични песни и изрецитирали едно-две мръсни стихчета. Единственият неочакван гост бил доведен от Алън Кар, който домъкнал със себе си истински алигатор — дълбоко упоен и завързан на каишка от своя укротител. На врата на животното била закачена малка пластинка с името му — АЛЕГРА. Момчетата решили, че шегата е изключително забавна, но Алегра се радваше, че никой не се бе сетил да й сервира и на нея нещо подобно. Сигурно щеше да умре от страх при вида на алигатора. Но момчетата останали очаровани.

На нейното парти в „Спаго“ се появи един мъж стриптийзьор, за когото Джес заяви, че бил много отегчителен. Тя имаше много добро чувство за хумор и макар доста да се заяждаше с останалите момичета, успяваше да поднесе възгледите си по доста миролюбив и на моменти дори забавен начин. Всички присъстващи подариха на Алегра скандални подаръчета — порнофилми, вибратори и брачни помощници. Момичетата на свой ред получиха комплект бельо, подходящо само за проститутки и за снимки в порнофилми. В началото беше забавно, но към края започна да става доста отегчително.

А когато най-после се прибра у дома, Алегра копнееше единствено да се пъхне в леглото, да заспи и да забрави напълно за сватбата.

— Имам чувството, че участвам в олимпийски маратон — промърмори тя, когато се настани до него и за кой ли път се запита дали двамата с Джеф са взели правилното решение.

Защо всички останали бяха толкова сигурни? Кармен… Сам… защо на тях им бе толкова лесно, а на нея толкова трудно? От сватбата ли се страхуваше или от Джеф?

Не знаеше отговорите на всички въпроси, но заспа дълбоко в момента, в който си легна, и сънува кошмари до сутринта.