Джийн Улф
Сянката на Инквизитора (33)

33
Пет крака

Около час лежах буден. Скоро разбрах, че доктор Талос няма да заспи и затова започнах да се надявам, че ще ни остави за малко по една или друга причина. Той поседя известно време замислен, после стана и започна да крачи напред-назад край огъня. Лицето му беше застинало в почти неподвижна маска, но при все това дори най-незабележимото потрепване на кое да е негово мускулче успяваше да даде израз на определено настроение. Пред притворените ми очи, по лицето на доктора като мимолетни сенки пробягваха радост, тъга, омраза, раздразнение, решителност и цял куп други емоции, които дори не бих могъл да назова.

Докато обикаляше около огъня, той шибаше полските цветя с върха на бастуна си и не след дълго успя да овършее солиден периметър. Накрая фигурата му излезе от полезрението ми и аз чувах само свистенето на бастуна. Тогава бавно измъкнах скъпоценния камък от чантата си.

Все едно че държах в ръцете си звезда, блеснала в нощта. Доркас беше заспала и макар да се надявах, че ще можем да разгледаме камъка заедно, не си и помислих да я събуждам. Леденото, синкаво сияние нарасна така, че се уплаших да не го забележи доктор Талос. Почти долепих око до Нокътя като дете, което се опитва да надзърне във вътрешността на всеки странен и интересен предмет. Когато отново го скрих в джоба на чантата, светът около мен ми изглеждаше твърде мрачен и безцветен.

Не съм съвсем сигурен на колко години беше учителят Малрубиус, когато умря. Това стана няколко години преди да стана капитан на послушниците, което ще рече, че трябва да съм бил малко момче. Въпреки това си спомням много добре как учителят Палемон го наследи като наставник на послушниците, учителят Малрубиус бе заемал този пост откакто се помнех и затова отначало ми беше трудно (а и не само на мен) да приема мисълта, че учителят Палемон може да бъде наш наставник, макар да го харесвах поне толкова и дори повече. Объркването на послушниците се засилваше от факта, че учителят Малрубиус по онова време не само че беше още жив, но и дори не беше заминал за някъде. Старият инквизитор бе спрял да ни преподава и просто си почиваше в своята килия. И все пак, когато престанахме да го виждаме, неговото присъствие сякаш стана още по-осезаемо. Учителят Палемон като че ли също не можеше да повярва, че той никога повече няма да поеме отново задълженията си и току го чувахме да шепне: „А какво ще каже учителят Малрубиус?“