Андреа Камилери
Формата на водата (15) (Комисарят Монталбано се съмнява)

15

Измислената от госпожа Елиза, съпругата на началника на полицията, рецепта за приготвяне на октоподчета беше не само нова за Монталбано, но той я усети върху небцето си и като божествено вдъхновение. Сложи си и втора обилна порция, но като видя, че и тя е на път да свърши, забави ритъма на дъвчене, за да удължи дори и за кратко насладата, която ястието му доставяше. Госпожа Елиза го гледаше щастливо и като всяка добра готвачка се радваше на възторженото изражение, което се оформяше върху лицата на сътрапезниците, докато опитваха някое от нейните блюда. А Монталбано заради изразителността на лицето си беше сред най-предпочитаните й гости.

— Благодаря, наистина много благодаря — каза й комисарят накрая и въздъхна. Октоподите й отчасти бяха направили някакво чудо с него, но само отчасти, защото, ако в този момент беше вярно, че Монталбано се чувстваше в хармония с хората и с Бог, беше вярно и това, че той продължаваше да е твърде непомирен със себе си.

В края на вечерята госпожата разтреби масата и мъдро постави върху нея бутилка Chivas за комисаря и друга с ликьор за съпруга си.

— Сега може да започнете да си бъбрите за вашите наистина убити мъртъвци, а аз отивам оттатък, за да погледам по телевизията онези, които само се преструват на умрели, предпочитам тях.

Съвместната им вечеря се беше превърнала в ритуал, който се повтаряше на всеки петнайсет дни, освен това началникът на полицията и съпругата му бяха симпатични на Монталбано, но и те по същия начин отвръщаха на симпатията, която той изпитваше към тях, с цялата си щедрост. Началникът на полицията беше изтънчен, образован и въздържан, почти като човек от някаква друга епоха.

Поговориха за катастрофалната политическа ситуация, за опасните неизвестности, които нарастващата безработица криеше за страната, и за пагубното положение, в което се намираше общественият ред. След това началникът на полицията му зададе един директен въпрос:

— Бихте ли ми обяснили защо все още не сте приключили случая „Лупарело“? Днес Ло Бианко разтревожено ми телефонира.

— Ядосан ли беше?

— Не, казах ви, само обезпокоен. По-скоро смутен. Не може да си обясни мотива за вашето протакане. Аз също, ако трябва да съм честен. Вижте, Монталбано, вие ме познавате и сте наясно, че никога не бих си позволил да упражня дори минимален натиск върху някой мой служител, за да предприеме той каквото и да е по един или друг начин.

— Знам го много добре.

— В такъв случай, след като сега ви задавам този въпрос, приемете го като плод на личното ми любопитство, добре ли се изразих? Обърнете внимание на това, че говоря с приятеля Монталбано. Приятел, чиито интелигентност, находчивост и най-вече цивилизованост в човешките отношения, доста рядко срещани в днешно време, добре познавам.

— Аз ви благодаря, господин началник, и ще бъда искрен с вас, защото го заслужавате. Онова, което веднага не ми вдъхна доверие в цялата тази история, е мястото, където е намерен трупът. То контрастираше, ама наистина твърде рязко, с индивидуалността и поведението на Лупарело, който беше предвидлив, благоразумен и амбициозен човек. Запитах се защо ли го е направил? Защо е отишъл чак до Егрека само за някакъв секс, който в тази обстановка се превръщаше в твърде опасен и способен да изложи на риск неговия имидж? Не намерих отговор. Вижте, господин началник, за мен това е все едно, макар и на друго ниво, президентът на републиката да умре от инфаркт, докато танцува рок в някоя долнопробна дискотека.

Началникът на полицията повдигна ръка, за да го спре.

— Сравнението ви не е уместно — отбеляза той с лукава усмивка. — В недалечни времена си имахме по някой и друг министър, който се развихряше да танцува в малко или много долнопробни нощни клубове, без да умира.

„За съжаление“, което очевидно се гласеше да добави, се изгуби между устните му.

— Фактът си е факт — продължи упорито Монталбано. — И това първоначално впечатление задълбочено ми беше потвърдено и от вдовицата на инженера.

— Вие запознахте ли се с нея? Тя е разсъдлива и умна дама.

— Госпожата поиска да ме види, след като вие сте я насочили към мен. В разговора ни, който се състоя вчера, ми каза, че съпругът й е имал тайно убежище в Капо Масария, и ми даде ключовете за него. При това положение какъв е бил мотивът му да отиде на място като Егрека, където ще го видят всички?

— Аз също си зададох този въпрос.

— Нека за миг да допуснем, и то само от страст към дискусиите, че е отишъл, защото се е оставил да бъде убеден от някаква жена, притежаваща изключителна способност да го манипулира. Същата, която не е била местна, го води на Егрека, като минава, за да стигне дотам, по абсолютно недостъпен маршрут. Имайте предвид, че зад волана наистина е седяла жена.

— Казвате, по някакъв непроходим път?

— Да, освен това по отношение на този път не само че разполагам с прецизни свидетелски показания, но и накарах моя сержант да мине по него, както и самият аз го направих. Колата е преминала направо по пресъхналото корито на река Кането, вследствие на което окачването й се е разбило. Веднага след като спира автомобила на Егрека, почти в средата на един голям храсталак, жената се покачва върху коленете на мъжа, който седи до нея, и започват да правят любов. В това време на инженера му прилошава и той умира. Жената обаче нито започва да крещи, нито да вика за помощ, а със смразяващо хладнокръвие слиза от колата, минава по черния път, който води към междуградското шосе, качва се на някакъв автомобил, който се появява изневиделица, и след това изчезва.

— Разбира се, всичко това е твърде странно. Жената поискала ли е да я качат?

— Не е имала вид на такава, с този въпрос вие направо улучихте десетката. По отношение на него разполагам с друго свидетелско показание. Автомобилът, който я е качил, е пристигнал с бясна скорост и отворена врата, защото е знаел кого трябва да пресрещне и качи, без да губи нито минута.

— Извинете ме, комисарю, но включихте ли всичките тези свидетелски показания в протокола?

— Не. Нямаше смисъл. Вижте, от цялата тази работа само едно нещо е сигурно, а то е, че инженерът е умрял от естествена смърт. Официално нямам никакъв мотив да провеждам разследване.

— Хъм, ако нещата стоят по начина, по който вие ми ги описахте, може да се хванем за това, че тя не му е оказала първа помощ.

— Съгласен сте с мен, че това би било дреболия, нали?

— Да.

— Добре, бях стигнал до онова, на което госпожа Лупарело ми обърна внимание и което е важно, а именно че съпругът й, вече мъртъв, е бил с обути наопаки гащи.

— Почакайте — каза началникът на полицията, — нека да спрем за момент. Госпожата откъде е научила, че гащите на съпруга й са били обърнати наопаки, ако те изобщо са били наопаки? Доколкото ми е известно, тя не е била на местопрестъплението и не е присъствала при огледа на криминолозите.

Монталбано се притесни, защото го беше казал по инерция, без да съобрази, че така може да натопи колегата си Якомуци, който беше дал снимките на госпожата. Но вече нямаше връщане назад.

— Госпожата разполагаше със снимките, направени от криминолозите, но не знам как се е сдобила с тях.

— Може би аз знам — каза помръкнал началникът на полицията.

— Беше ги разгледала внимателно под лупа, показа ми ги и на мен и имаше право.

— И само от това обстоятелство си е съставила собствено мнение?

— Разбира се. Тя започна с предварителната уговорка, че ако съпругът й случайно, докато се е обличал, е обул гащите си наопаки, през деня неминуемо е щял да забележи. Бил е принуден да уринира често, защото е вземал диуретици. Следователно, изхождайки от тази хипотеза, госпожата смята, че инженерът, който е бил изненадан в, нека да го наречем, леко конфузно положение, е бил принуден да се облече набързо и да тръгне към Егрека, където, пак според госпожата, е трябвало да бъде компрометиран по някакъв непоправим начин, такъв, че поне да го накара да се откаже от политиката. В този ред на мисли нещата не свършват дотук.

— Не ми спестявайте нищо.

— Двамата работници по чистотата, които са намерили тялото, преди да съобщят на полицията, са се почувствали длъжни да се обадят на адвокат Рицо, за когото са знаели, че е бил „другото аз“ на Лупарело. Добре, ама Рицо не само не изразил изненада, изумление, смайване, тревога или смут, абсолютно нищо, но и подканил двамата веднага да доложат факта на органите на реда.

— А това откъде го знаете? Имате ли запис на телефонния разговор? — попита ужасено началникът на полицията.

— Не, няма никакъв запис, само достоверното му описание, което единият от двамата боклукчии е направил в писмен вид. Описал е разговора им заради мотиви, които сега не е нужно надълго и широко да ви обяснявам.

— Умувал е след това как да го изнудва с него?

— Не, умувал е върху текста на една театрална пиеса. Повярвайте ми, не е имал никакво намерение да извършва престъпление. И тук вече навлизаме в сърцевината на проблема, тоест Рицо.

— Почакайте! Тази вечер възнамерявах да намеря начин да ви порицая за желанието ви винаги да усложнявате простите неща. Вие със сигурност сте чели „Кандид“ на Леонардо Шаша. Спомняте ли си мястото, в което главният герой твърди, че е възможно нещата почти винаги да са прости? Аз исках да ви припомня точно това.

— Да, но вижте, Кандид казва „почти винаги“, а не казва „винаги“. Допуска изключения. А в случая „Лупарело“ нещата само са подредени така, че да изглеждат прости.

— А всъщност са комплицирани ли?

— Доста при това. Що се отнася за „Кандид“, вие спомняте ли си подзаглавието?

— Разбира се, „Сън, сънуван в Сицилия“.

— Да, но тук обаче вече сме в нещо като кошмар. Опитвам се да налучкам някаква хипотеза, която трудно ще намери потвърждение сега, когато Рицо вече е убит. И така, в късния неделен следобед, някъде към седем, инженерът предупреждава по телефона съпругата си, че доста ще закъснее, защото има много важно политическо събрание. Но вместо на него отива в своята къща в Капо Масария на любовна среща. Веднага ви казвам, че евентуалното разследване на особата, която е била с инженера, би създало много трудности, защото Лупарело е амбидекстро.

— Извинете ме, но какво означава това? Амбидекстро в моя град означава, че такъв човек умее да използва без разлика както лявата, така и дясната си ръка или крак, което и да е от двете.

— Неправилно се използва и за човек, който без разлика прави секс както с мъж, така и с жена.

Бяха твърде сериозни, изглеждаха като двама преподаватели, които в този момент съставят нов речник.

— Ама какви ми ги говорите? — изуми се началникът на полицията.

— Госпожа Лупарело пределно ясно ми го намекна, за да го разбера. Самата тя нямаше никакъв интерес да ми говори едно, а всъщност то да означава съвсем друго, най-вече в тази област.

— Вие ходихте ли в къщичката?

— Да. Всичко е излъскано до блясък. Вътре в нея има вещи, които са принадлежали на инженера, и нищо друго.

— Продължавайте със своята хипотеза.

— По време на половия акт или веднага след него, което е и по-вероятно с оглед на това, че са открити следи от сперма, Лупарело умира. Жената, която е с него…

— Стоп! — нареди началникът на полицията. — Защо твърдите с такава голяма сигурност, че става дума за жена? Вие самият току-що приключихте с описанието на сексуалната ориентация, при това доста разнопосочна, на инженера.

— Ще ви кажа защо съм сигурен в това. И така, жената, веднага щом разбира, че любовникът й е мъртъв, губи самообладание, не знае какво да стори, разстройва се, без да забележи, дори загубва огърлицата си, която е на врата й. След това се успокоява и разбира, че единственото нещо, което може да направи, е да се обади на Рицо, сянката на Лупарело, молейки го за помощ. Рицо й нарежда веднага да напусне къщата, подсказва й къде да скрие ключовете, така че той да може да влезе след нея, като я уверява, че ще помисли за всичко и никой няма да разбере за това „събрание“, завършило толкова трагично. Успокоена, жената напуска сцената.

— Как така напуска сцената? Не беше ли някаква жена, която е откарала Лупарело на Егрека?

— И да, и не. Сега продължавам. Рицо връхлита в Капо Масария, облича бързешком трупа, защото има намерението да го извади оттам и да го закара на някое по-малко компрометиращо място, на което да бъде намерен. В този момент обаче вижда огърлицата на земята, а в гардероба открива дрехите на жената, която му се е обадила по телефона. Тогава разбира, че това може да се окаже щастливият му ден.

— В какъв смисъл?

— В смисъл че ще е в състояние да постави до стената всичките си политически приятели и врагове, превръщайки се в номер едно в партията, защото жената, която му е телефонирала, е шведката Ингрид Шострьом, съпругата на сина на доктор Кардамоне, естествения приемник на Лупарело. Естествено, той е човек, който не би искал да има нищо общо с Рицо. Сега разбирате ли, че едно е телефонното обаждане, а съвсем друго — неоспоримото доказателство, че Шострьом е любовница на Лупарело. Но това не е достатъчно, има още за правене. Рицо е наясно, че върху политическото наследство на Лупарело ще се нахвърлят поддръжниците на фракцията, и за да ги елиминира, трябва да ги постави в такава ситуация, че да се срамуват да развяват знамето на Лупарело. За целта е необходимо инженерът да бъде напълно дискредитиран и оплют. Тогава на адвокат Рицо му хрумва прекрасната идея трупът да бъде намерен на Егрека. И с оглед на това защо да не направи така, че жената, която е искала да отиде на Егрека с Лупарело, да не е точно чужденката Ингрид Шострьом, на която със сигурност са й твърде далечни монашеските нрави и е в непрекъснато търсене на стимулиращи усещания? Ако нагласената постановка проработи, Кардамоне ще е в ръцете му. Обажда се на двама от своите хора, за които знаем, без да може да се докаже, че са зачислени за изпълнение на мръсните поръчки. Единият от тях се казва Анджело Никотра, хомосексуалист, по-известен в тези среди като Мерилин.

— Как успяхте да научите дори името му?

— Каза ми го един мой информатор, на когото имам абсолютно доверие. В определен смисъл сме и приятели.

— Джедже? Вашият съученик от едно време?

Монталбано остана да гледа началника на полицията със зяпнала уста.

— Защо ме гледате така? Аз също съм ченге. Продължавайте!

— Когато хората му пристигат, Рицо кара Мерилин да се облече като жена, да си сложи огърлицата и да закара тялото на Егрека по един непроходим път, какъвто е пресъхналото корито на реката.

— Какво е целял?

— Още едно доказателство срещу Шострьом, която е шампионка по автомобилизъм и знае как да премине по такъв път.

— Сигурен ли сте в това?

— Да. Бях с нея в колата, когато я накарах да мине по речното корито.

— О, боже мой! — простена началникът на полицията. — Принудили сте я?

— Дори не съм си го помислил! Беше изцяло с нейното съгласие.

— Бихте ли ми казали колко хора са въвлечени в тази история? Давате ли си сметка, че си играете с огъня?

— Повярвайте ми, всичко това се оказа само един сапунен мехур. И така, докато двамата потеглят заедно с мъртвия, Рицо, който присвоява ключовете на Лупарело, се връща в Монтелуза и лесно се сдобива със секретните документи на инженера — тези, които най-много го интересуват. Междувременно Мерилин изпълнява перфектно онова, което му е заповядано. Излиза от колата, след като е инсценирал съвкуплението, отдалечава се и когато е пред старата изоставена фабрика, скрива огърлицата близо до един храст и хвърля чантата оттатък оградата.

— За каква чанта ми говорите?

— Тази на Шострьом, върху нея все още стоят инициалите й, намерил я е случайно в къщичката и си е помислил защо да не се възползва и от нея.

— Обяснете ми как стигнахте до тези заключения.

— Вижте, Рицо играе с една открита карта — огърлицата, и една закрита — чантата. Намирането на огърлицата, не е важно по какъв начин, показва, че Ингрид е била на Егрека в същия момент, в който Лупарело е умирал. Ако случайно някой си я сложи в джоба и не каже нищо за нея, му остава да изиграе картата с чантата. От негова гледна точка обаче той се оказва щастливец, защото огърлицата е намерена от единия от боклукчиите, който ми я предаде. Междувременно Рицо е планирал триъгълника Шострьом — Лупарело — Егрек и в края на краищата счита намирането й за благовидно доказателство срещу шведката. Чантата обаче я намерих аз, основавайки се на двете несъответствия в свидетелските показания, а именно че жената, когато излиза от колата на инженера, е държала в ръката си чанта, която вече не е носела, докато се е качвала в друга кола на междуградското шосе. С две думи, неговите помощници се връщат в къщичката, вкарват всичко в ред и му връщат ключовете. Още в ранни зори Рицо се обажда на Кардамоне и започва да отиграва добре картите си.

— Да, разбира се, но започва да играе и с живота си.

— Това е тема на друг разговор, ако изобщо трябва да говорим за това — каза Монталбано.

Началникът на полицията го погледна смутено.

— Какво искате да кажете? Какво, по дяволите, ви се върти в главата?

— Чисто и просто човекът, който излиза жив и здрав от цялата тази история, е Кардамоне. Не намирате ли, че за него убийството на Рицо е било абсолютно навременно?

Началникът на полицията подскочи и не се разбираше дали говори сериозно, или се шегува.

— Слушайте, Монталбано, не ми разтягайте повече гениални идеи! Оставете на мира Кардамоне, който е джентълмен, неспособен да убие дори муха!

— Само се шегувах, господин началник. Може ли да ви попитам, има ли някакви новости около разследването?

— Какви новости искате да има? Вие знаете какъв човек беше Рицо — ако вземем десет души, свестни или не, които е познавал, осем от тях, свестни или не, биха искали да го видят умрял. Той е имал цяла джунгла, гора от евентуални убийци, скъпи мой, които собственоръчно или чрез наемен убиец са искали да му видят сметката. Ще ви кажа, че разказът ви би могъл да се приеме в определена степен за приемлив само от онези, които знаят от какво тесто е бил замесен адвокат Рицо. — Той изпи на малки глътки чашката си с ликьор. — Вие ме очаровахте. Вашата хипотеза е пример за интелигентност, на моменти ми изглеждахте като въжеиграч, под когото не са сложили обезопасителна мрежа. Тъй като, ако трябва да се изразя брутално, и под вашите разсъждения има само празнина. Вие нямате никакви доказателства за онова, което ми разказахте, всичко това би могло да се изтълкува и по друг начин, а някой способен адвокат ще обори изводите ви, без да му се налага да се поти много.

— Знам.

— Какво мислите да правите?

— Утре сутринта ще кажа на Ло Бианко, че ако желае да архивира случая, от моя страна няма никакви проблеми.