Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
щимка (2018)
Форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Илия Михайлов

Заглавие: Побързай

Издание: първо

Издател: „Беллопринт“ ООД

Град на издателя: Пазарджик

Година на издаване: 2018

Тип: Проза

Националност: българска

Печатница: „Беллопринт“ ООД

Редактор: Георги Спасов

Художник на илюстрациите: Катрин Малинова

Коректор: Жана Цветанова

ISBN: 978 954 684 432 3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8412

История

  1. — Добавяне

Приятелите

priatelite.png

Служителят на Клио

Той беше моят пръв учител по история. Истински свещенослужител в храма на Клио и съвременен будител, който години наред палеше пламъчето на интереса към нейната/нашата наука у поколения деца. Едно от тях бях и аз.

И ако днес това пламъче в мен все още устоява упорито на бурите на Безумието, които брулят бреговете на острова на Българското образование, то заслугата е и негова — на г-н Иван Керезов. Този човек имаше смелостта да бъде новатор в класната стая още преди Горбачов да даде старт на Перестройката в СССР.

Беше открил някак си верния път към детските сърца и го използваше най-рационално, за да ги учи на история и да ги възпитава. И всичко това се случваше там — в митичния кабинет 306 на СУ „Георги Брегов“, гр. Пазарджик, където той работи над 30 години. Три десетилетия вярна служба в името на каузата „Брегов“, един истински бреговец до мозъка на костите си! Всичко това го превърна в емблема на нашето училище, в негов символ, негова запазена марка.

Имах щастието и привилегията да бъда негов ученик, а години по-късно и отговорността да поема щафетата от него и да стана негов колега. За тези неща си мисля днес, когато отново чукам на небесните врати, за тях и за неговата харизматична усмивка, за живите му изразителни очи и за топлия му глас…

Сбогом, г-н Керезов! Благодаря Ви за всичко, на което ме научихте, за всичко, което дадохте на мен и на нашето училище! Ще се срещнем отново някой ден — „в друго време, в друг свят“.