Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Тъжната къща

Гец спря колата, изгаси мотора и каза „Пристигнахме!“. Есенният неделен следобед мързеливо беше покрил с одеялото си малкия град. Ниското октомврийско слънце плахо надничаше иззад облаците като палаво дете, а после задълго изчезваше. Още с първите си крачки из Хисаря имах усещането, че съм попаднал на някакъв международен конгрес по Тишина. Чуваше се само нахалният вятър, който от скука си играеше на гоненица с няколко морално пропаднали листа. Краткият философски спор между Гец и жена ми за това накъде да поемем, не беше завършил още, когато се озовахме на една голяма права улица. Тук забелязах и първите хора. За момент реших, че това са призраци, излезли от римската гробница или от термите наблизо. Грешах, разбира се, бяха обикновени земляни като нас, с празни пластмасови бутилки от 10 литра, търпеливо чакащи на опашката пред поредния минерален извор.

Нещото, което натисна копчето на Чувството ми за историзъм и усещането за черно-бяло дежавю, беше една голяма изоставена къща. Фасадата и приличаше на намачкан лист от остаряло детско блокче за оцветяване. Скарах се за момент на вятъра и го принудих да си почине в близкия парк за кратко. Затворих очи и се заслушах в празната къща. Чуваше се как някой свири на пиано. Не знаех какво, но беше красиво. Отвън млад мъж люлееше малко момче на въжена люлка, преметната през клоните на голям чинар. „Хайде всички на обяд! Масата е сложена!“ — изкомандва нежно топъл женски глас. Изведнъж се оказах в черно-бяла снимка с накъдрени краища. Улицата се изпълни с хора и съдби, които се разхождаха бавно, поздравяваха се учтиво и се разминаваха усмихнати. Един продавач на сладолед почти беше задрямал, подпрян на количката си. Дама на почтена възраст разхождаше малко кученце…

Нещо ме ощипа леко по бузата. Беше вятърът. Явно му беше писнало да седи на пейката в парка, където го изпратих, и беше хукнал отново да гони листата.

После старото стълбище на къщата бавно заскърца. Една жена с бяла дълга коса се показа. Беше Тъгата, която отдавна живееше там.