Илия Михайлов
Побързай (18)

Училищна сутрин

Разхождаме се с г-жа Есен под ръка в двора на СУ „Георги Брегов“, гр. Пазарджик. Сутрешното октомврийско слънце палаво си играе с нас. Гали лицата ни, а после бързо захвърля лъчите си в купчините окапали наоколо листа. Жълти, кафяви, оранжеви, зелени — те приличат на забравени на пътя пастели за рисуване. Свежият есенен ветрец леко поклаща почти оголените клони на дърветата, а те сякаш му отговарят в хор: „Какво искаш още?! Нали вече всичко ти дадохме?!“

Един клас в час по физическо шумно оглася това бодро училищно утро. Момчетата настървено играят футбол, а момичетата елегантно хвърлят топката към коша. Може би някъде там се ражда един нов Стоичков. Някакъв човек минава бавно с велосипед покрай училищната ограда. Вглежда се в тях. Спомня си сякаш за себе си и за своето детство. За годините, които никога повече няма да се върнат, за времето, в което все още е вярвал в истината, приятелството и в равния старт. После тъжно поклаща глава и завива към старата автогара. Като че ли всичко е „една история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат“.

Звънецът оповестява междучасие. Стотици номади от 5 до 12 клас се втурват по коридорите с неописуем шум, за да сменят своето местожителство за следващия учебен час.