Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Морийн Бърн огледа голямата кухня, като потърси утеха и успокоение в познатата обстановка.

Всяко нещо беше на обичайното си място. Старият бронзов часовник тиктакаше от полицата над огнището, викторианските лампи плискаха жълти езерца топла светлина, а в голямото каменно огнище весело пламтеше огън.

Въздухът бе все още наситен със смесица изкусителни аромати: сготвен днес ирландски гювеч, питки и пресен ябълков сладкиш. Едва този следобед, повтаряше си полугласно тя, а вече изглежда преди цяла вечност — толкова неща се случиха през последните часове.

Въпреки познатата обстановка, кухнята вече не беше същата. Беше друга, променена от мъка и болка, от толкова много чувства, стаени в пространството, за да убият топлата красота и домашния уют.

Сподавила въздишка, Морийн огледа един по един членовете на своето семейство, насядали около масата, безмълвни, потънали в мисли, с белязани от мъка лица.

Загриженост и тревога убиваха блясъка на сините й очи. Никой не си правеше труд да се храни, не докосваше вкусния гювеч, нито дори Фин и тя знаеше защо. Тя самата не беше глътнала залък, оставила бе вилицата си, защото не усещаше и следа от глад.

Събитията от този ужасен ден смазваха Морийн и всички членове на семейството й. Грозната смърт на Денис и жестокото нападение над Карли заливаха всички с вълна от ужас и мъка. Събитията се стовариха със зашеметяваща неочакваност и шокът от преживения ужас още парализираше всички. В обикновения им, защитен, сигурен и лишен от сътресения живот нахлу хаос, който обръщаше всичко с главата надолу. Нищо вече нямаше да е както преди, никой нямаше да си остане същият, бе сигурна Морийн.

Опитният й наблюдателен поглед спря върху дъщерята. Кейти я тревожеше най-много, заради силната й привързаност към Карли и Денис, нейни приятелки от най-ранна възраст и весели дружки в юношеството. Очите на Кейти бяха зачервени от плач, а лицето й — подпухнало и бледо. Как да й помогна, питаше се непрестанно Морийн, как да я подкрепя в тоя труден момент, как да го преодолея заедно с нея, заедно с Найъл и Финиън? Ами Майкъл и самата тя? Ужасът ги осакати не по-малко от децата им.

Внезапно ноздрите й доловиха аромата на най-после готовото кафе. Тя се изправи рязко, вдигна чинията си и каза отривисто:

— Хайде да пием по едно кафе на бърза ръка и да вървим в болницата. Никой няма да вечеря днес, никой не е гладен, аз поне не мога да глътна и залък. Сигурно и вие сте така. Хайде, Кейти, Фин, помогнете ми да вдигна масата. Многото ръце правят работата по-лека.

— Да, трябва да отидем — прие Майкъл, като погледна часовника си. — Вече е девет без десет.

Кейти стана, взе своята и на Найъл чинии и ги отнесе до плота в другия край на помещението. Кошчето бе скрито зад вратичка и когато я отвори, двамата с Фин изпразниха чиниите в него. После Кейти се върна за чинията на баща си и панерката с хляба. Морийн наля димящо кафе в пет чаши, а Фин и Кейти помогнаха да ги сервира.

Едва докоснала уханната течност, Кейти отново скочи.

— Ще си измия лицето и ръцете, мамо, и ще си взема палтото — каза тя, — ако нямаш нищо против.

— Върви, Кейти! — отвърна Морийн.

— Ами и ние да се приготвяме! — обади се Найъл, като погледна Финиън и стана. — Нали може, мамо?

Морийн кимна утвърдително.

Найъл излезе бързо, а Фин го последва.

— Ще изкарам джипа от гаража, татко — каза Найъл през рамо и излезе в задното преддверие.

— Благодаря, синко, ще дойда след минутка — отвърна Майкъл и се извърна към Морийн: — Останалото ще почистим, когато се върнем. Сега по-добре да тръгваме! Тревожа се за майката на Карли. Джанет сигурно не е на себе си и надали има някой при нея.

— Сигурно няма — отвърна Морийн, като ставаше. Погледна измъченото, посърнало от болка лице и изпита мимолетно чувство на вина. Когато Майкъл доведе децата преди малко, тя безапелационно настоя да вечерят, а след това да отидат в болницата.

— Трябва да глътнете нещо топло — заяви тя и веднага сервира вечерята. — Трябва малко да се подкрепите.

Майкъл направи опит да възрази. Искаше да ги закара в болницата на Ню Милфърд, без да се бавят и Кейти го подкрепи, но Морийн успя да постигне своето. Майкъл бе прав, трябваше да си признае Морийн. На никого не му бе до вечеря, най-малко на нея. В крайна сметка, само загубиха време, наредени около масата, без да се хранят.

— Съжалявам, Майкъл, не бях права. Трябваше да се съглася с теб — промълви Морийн. — Не биваше да ви насилвам с това ядене. Ако те бях послушала, сега щяхме да сме вече там.

Майкъл се изправи бързо и отвърна с кратка топла усмивка. После нежно я придружи до задното антре, да си облече палтото.

 

 

Морийн пое студения въздух и тръгна до съпруга си към извадения от Найъл пред гаража джип. Погледна нагоре към мастиленото небе, изпъстрено с редки, мъждиви звездици и усети по лицето си първите ледени капки дъжд.

Майкъл й помогна да се настани на задната седалка, където обикновено сядаше с Фин и Кейти и тъкмо затваряше вратата, когато небосклонът се разцепи от ярка бяла мълния, последвана от гръмовен тътен.

— Задава се буря — каза тя на Майкъл и придърпа ватираното палто около тялото си.

Той я погледна през рамо и отвърна:

— Наистина, скъпа, но на връщане от болницата трябва да се отбием у Метюз, независимо от бурята. Сигурно са отчаяни. Съжалявам, че не им звъннах по-рано.

— Може да са отишли при Тед — знаеш колко са близки — отвърна Морийн и млъкна изведнъж, когато вратата се отвори, за да влязат Кейти и Финиън. Морийн се плъзна по седалката, за да направи място на двамата и щом Найъл се настани до баща си, Майкъл запали колата и пое на заден по алеята.

Кейти се притисна към майка си, прокара ръка под нейната, за да намери сигурност и утеха в близостта й.

Морийн разбираше отлично чувствата й тази вечер. Всички защитни сили на момичето бяха сринати и сега повече от всякога то имаше нужда от сигурността на семейството, от неговата и най-вече на майка си, физическа близост.

Никой не проговори.

Майкъл караше към Ню Престън и прекрасното малко езеро Уоръмог, откъдето щеше да поеме по шосе 202 към Ню Милфърд и болницата.

Обикновено, когато пътуваха заедно, те се кикотеха и разправяха тъпи вицове, понякога пееха любимите си песни, понеже и петимата имаха музикален талант. Гласът на Найъл беше така богат, че всички млъкваха, за да го слушат в мига, в който отвореше уста да запее. Фин често казваше, че брат му си е сбъркал професията и би трябвало да играе в мюзикъли или да стане поппевец. Всички, най-вече Найъл, приемаха тези думи със смях.

Тази вечер в джипа беше тихо и тъжно, печална тишина, породена от болезнен шок. И страх, поне що се отнася до Морийн. Дълбоко в себе си тя изпитваше истински ужас за съдбата на Кейти, макар да не се осмеляваше да отвори уста пред нея или Майкъл.

Морийн Бърн не беше глупава и много добре си даваше сметка, че някъде там, в тъмното, един опасен убиец е на свобода. Може да е луд, може да е някой маниакален тип.

И кой можеше да гарантира, че този луд, този психопат, няма да насочи следващия си удар срещу нейната Кейти? Може би е имал намерение да убие и трите момичета и сега го е яд, че изпусна едното. Да, една не успя да убие. Нея, Кейти. Обичната й единствена дъщеря. Устата й пресъхна, а в стомаха си усети празнота, докато обмисляше ужасяващата възможност.

Такива потискащи и страховити мисли пълнеха главата на Морийн и тя знаеше, че не бива да ги пропъжда с лека ръка. Здравият разум подсказваше, че трябва да подходи смело към въпроса, да ги сподели открито с Кейти и съпруга си. Въпреки артистичната си природа, невинност и липса на житейски опит, дъщеря й притежаваше практичен усет. Тази страна на характера й винаги бе радвала Морийн, внушаваше й доверие в способността на Кейти да преценява трезво ситуациите. Тя ще й помага да взема правилни решения в живота.

Внезапно й дойде на ум, че Кейти трябва първа да оцени опасността на положението, за да вземе мерки, да се пази, да внимава, да не се излага на риск, да не дава шанс на гадния убиец.

Проумяла това ясно, Морийн се успокои донякъде и реши да проведе в най-скоро време много сериозен разговор с дъщеря си по тези въпроси. Сега обаче, тежкото състояние на Карли беше в мислите на всички и щеше да е проява на най-краен егоизъм, да постави за обсъждане какъвто и да е друг въпрос.

Сякаш отгатнала хода на майчините мисли, Кейти се притисна още повече към Морийн и попита почти шепнешком:

— Дали ще умре Карли, мамо?

Майката погледна дъщеря си, а после обгърна раменете й с ръка и я привлече към себе си.

— Надявам се да оживее, сладка моя. Но трябва да бъдем честни пред себе си, да осъзнаем колко тежки са нараняванията й, а не да крием глава в пясъка като щрауси пред опасността. Много е важно да се изправим лице в лице с опасността. Черепните травми могат да доведат до фатален изход. От друга страна, те могат да се окажат повърхностни, не така тежки, както бе сметнато отначало. Най-добрият подход е положителният. Нека силно да вярваме, че Карли ще се оправи! Нека се молим да й се размине без каквито и да било последици за здравето й!

Кейти изправи гръб.

— Не бях помислила за това, мамо! О, Господи, мозъчна травма. Карли може да остане… парализирана. — Силна тръпка разтърси Кейти и тя стисна силно очи, обзета, както никога досега, от страх за приятелката си.

Морийн хвана ръката й с думите:

— Опитай се да не се тревожиш, Кейти, скъпа! Колко пъти съм ти казвала: няма нищо по-лошо от преждевременното отчаяние — от една страна, действието му е разрушително, а от друга, е чиста загуба на време. Така че да не се отчайваме без време! Да се надяваме, че в най-близко бъдеще Карли ще стане това, което беше. И трябва да й помогнем за това с всички сили.

— Да, мамо, трябва! Всички ще обединим усилия около нея — бързо се съгласи Кейти, върнала отново естествения си оптимизъм и самоувереност.

— Може да изпадне в кома като оная жена Съни фон Бюлов — намеси се Финиън, като се наклони напред, за да погледне майка си през дебелите очила. — И никога да не излезе от нея.

— Млъквай! — изсъска Морийн, като заплаши с пръст малкия си син. Човек никога не знае, какво може да изтърси.

— Има неколцина от пресата край вратата — каза Майкъл, като паркира до бордюра пред болницата на Ню Милфърд. — Те не знаят обаче кои сме и дали имаме отношение към случая. Затова ще минем най-спокойно край тях. Не ги поглеждайте, особено ти, Фин! И се дръжте близо до мен!

— Добре, татко — обеща Финиън с възбуден глас.

— Хайде тогава, да вървим! — подкани ги Морийн. Поела внезапно инициативата, тя отвори вратата, излезе и зачака измъкването на Кейти и Фин. Веднага хвана сина си за ръка, макар че той не беше особено възхитен, тъй като го намираше детинско. Понечи да се дръпне, но тя го задържа.

Семейство Бърн влезе в болницата в плътна малка група.

Вътре Майкъл отиде на регистратурата, а останалите се проточиха в мудна опашка след него.

— Добър вечер — каза Майкъл на дежурната сестра.

Тя го погледна и кимна с полуусмивка.

— Приятели сме на госпожа Смит — обясни Майкъл. — На госпожа Джанет Смит. Тя е тук заради дъщеря си, Карли, която е в интензивното.

— Да — каза сестрата и прелисти някакви документи.

— Как е Карли? Знаете ли?

— Все така, доколкото ми е известно.

— Бихме желали да видим госпожа Смит, а и Карли, ако това изобщо е възможно.

— Мога ли да науча името ви, моля?

— Майкъл Бърн. От Малвърн. Това е госпожа Бърн… — Докато говореше, Майкъл се извърна, хвана Морийн за ръка и я издърпа напред. — И децата ми — добави той, като посочи триото отзад.

Сестрата изгледа един по един всички високо над очилата, а после сведе поглед към документите, сякаш проверяваше нещо.

След още една-две минути мълчание, Майкъл загуби търпение и каза:

— Може ли да влезем да потърсим госпожа Смит?

— Не е необходимо да я търсите — отвърна сестрата. — Тя е във втората чакалня надолу по коридора. — Сестрата говореше неохотно и някак сконфузено.

Кейти веднага забеляза това и излезе напред.

— Здравейте, госпожо Епълби, не ме ли познахте? Кейти Бърн. Съученички сме с Флорънс.

Сестрата отправи изучаващ поглед към Кейти и когато най-сетне я позна, възкликна:

— Ти си онази малка актриса, която съм виждала да играе така хубаво на училищните тържества! Приятелката на Карли и Денис. — Сестра Епълби се надвеси над плота и добави с приглушен глас: — Какво ужасно убийство, нали?

Кейти отстъпи, усетила студенина в гърдите и замълча.

Майкъл я хвана за ръка и като отправи към сестрата най-очарователна усмивка, каза сърдечно:

— Много ви благодаря, сестра Епълби. Ще отидем при госпожа Смит.

Откриха втората чакалня по средата на дългия коридор. Кейти се втурна напред, без да отделя поглед от Джанет Смит.

Тя седеше сама на диван за двама, с измъчен и отчаян вид. Платиненорусата й коса беше разчорлена, сякаш бе ровила безспир в нея с пръсти. Лицето й беше бяло като вар, а под сивите, зачервени от плач и ужас очи, личаха плътни виолетови сенки. Както обикновено, тя носеше черни широки панталони от вълнен плат и подходящ черен пуловер. Бежовият шлифер бе преметнат през облегалката, а в скута си стискаше здраво дамска чанта.

Вдигна поглед към застаналата пред нея Кейти и бързо замига със смръщени вежди, сякаш не можеше да я познае. После се овладя и промълви с прегракнал глас:

— О, Кейти, ти ли си…

— Съжалявам, че идваме толкова късно, госпожо Смит — извини се Кейти и бързо продължи: — Двамата с Найъл трябваше да помогнем на полицията. Държаха ни цяла вечност. Трябваше да даваме показания, после татко дойде да ни прибере и всички заедно се върнахме до нас, за да вземем мама и Финиън.

— Дойдохме, колкото бе възможно по-бързо, Джанет — тихо каза Морийн и седна до жената, която я погледна с крайчеца на окото си и кимна мрачно.

— Как е Карли? — попита Кейти като се сви пред коленете на госпожа Смит с напрегнато от искрена загриженост лице и пълни със съчувствие очи.

— За щастие, кръвотечението от черепа спря и макар да е все още в безсъзнание, неврологът е на мнение, че ще си го върне до няколко дни.

Кейти изпусна дълбока въздишка на облекчение и за пръв път от много часове се усмихна.

— Е, това се казва добра новина! Така се тревожехме всички. Дали мога да я видя, госпожо Смит? — Кейти погледна с надежда майката на приятелката си.

Джанет я погледна в отговор, поклати глава и присви устни.

— Не, няма да те пуснат. И аз не можах да я видя като хората. Цялата е в тръби и уреди, а пред вратата пазят двама полицаи. — Внезапно в очите й бликнаха сълзи, тя преглътна и зашепна: — Ужасно е като си помисли човек… може още да е в опасност. Горката ми Карли, горкото ми мило момиченце!

Покъртена от жестоката участ на Джанет и загрижена за нея, Морийн обгърна раменете й.

— Всичко ще се оправи! Това с полицаите е само предпазна мярка. — Кейти докосна коляното на госпожа Смит. — Карли го е видяла. Може да го разпознае и затова полицията я охранява. Да не би да се появи в болницата. Но той няма да посмее и вие не бива да се безпокоите, защото ще го заловят.

Джанет се огледа като обезумяла, а после се опита да съсредоточи поглед върху Кейти.

— Мислиш ли? Ще го заловят ли?

— Уверена съм. И Карли ще се оправи. Тя е млада, здрава и силна. Тя е борец по дух. Ще се оправи, госпожо Смит.

Като обърса очи с опакото на дланта си, Джанет най-накрая кимна.

— Поне е жива, моята Карли, което е повече от… — Краят на изречението остана неизречен, но всички разбраха, какъв е той.

Морийн се надвеси по-близо.

— Кажи, какво можем да направим за теб, Джанет! Само ни кажи! Нищо няма да ни затрудни, затова сме дошли.

Джанет отново кимна и погледна към Майкъл и синовете му, застанали малко отстрани.

— Много мило от твоя страна, че дойде, Майкъл. И ти също, Найъл. — Направи опит да се усмихне, но без особен успех. Като приближи Морийн, тя стисна силно ръката й. — И ти, Морийн, и ти, Кейти, благодаря за предложената помощ. Но честно казано, нито вие, нито някой друг може да стори каквото и да е. Всичко е в ръцете на лекарите.

— Трябва само да ни звъннеш по телефона — обади се Майкъл. — За каквото и да е. Искаме да знаеш, че имаш приятели.

— В нужда — обади се Фин.

Джанет за пръв път се усмихна едва-едва.

— Благодаря ти, Фин.

Малкият му мискинин, помисли си Морийн, но счете за по-разумно да замълчи.

Джанет гледаше втренчено Кейти.

— Полицаите казаха, че ти си намерила Карли. Намерила си ги двете. Разкажи ми. Моля те, разкажи ми!

— Забравила си бях чантата в плевнята и щом Найъл се прибра малко след шест, двамата се върнахме, да си я взема. Вътре светеше и аз помислих, че Карли и Денис са останали да репетират или да си приготвят домашните. Само че ги нямаше вътре. И тогава видяхме палтата им, а Найъл предложи да ги потърсим. Първо намерихме Карли. Лежеше по гръб в малка горичка, а от главата й течеше кръв. Малко по-настрани от Карли той откри Денис. Тя бе вече… мъртва. Найъл ме прати да извикам по телефона линейка, а той остана при Карли.

Като обърна глава към него и го погледна, Джанет Смит каза тихо:

— Благодаря ти, Найъл, че си останал при нея. Може би си й спасил живота. Тя… каза ли нещо?

Найъл приближи софата, като клатеше глава.

— Не, госпожо Смит, нищо не каза. Мисля, че още тогава беше вече в безсъзнание.

Джанет само кимна, а после зарида, със скрито в длани лице. Хлипаше и хлипаше, а между пръстите й се стичаха сълзи, които капеха върху чантата и в скута й.

С разкъсвано от болка сърце Морийн обхвана Джанет с две ръце и силно я притисна към себе си, с искрена надежда да я утеши. Прекрасно разбираше какво изпитва майката на Карли, колко много страда. Морийн не искаше и да мисли как се чувства другата майка, пострадала в тая трагедия. Горката Лоиз. Красивата й дъщеря Денис лежи сега върху студена плоча в моргата. Жестоко, дори само да го помислиш.

Най-накрая, Джанет сякаш се поуспокои и риданията бавно заглъхнаха. Тогава Морийн промълви с топъл глас:

— Джанет, знам, че никак не ти е до ядене, но дали да не те заведем някъде да пиеш поне едно кафе или глътка алкохол?

— Много мило, Морийн. И двамата с Майк сте били така добри с мен, откак почина Бари. Но нищо не ми трябва. И понеже лекарите ме пъдят, май ще си вървя у дома. Нищо не мога да направя тук, а няма да ме пуснат отново вътре. Поне не тази вечер. Така казаха. Бях при нея малко преди да дойдете. — Поклати глава. — О, Господи, пак ще заплача. — Като преглътна с усилие, тя овладя някак си надигащата се мъка и продължи: — Полицията ме докара и моята кола остана вкъщи. Ще ме закарате ли? Това би свършило работа, Морийн.

— Разбира се. Разбира се, че ще те закараме.

Навън бурята вече бушуваше. Нощта ги посрещна с мълнии и гръм, с пороен дъжд и вятър.

— Аз ще изляза пръв — каза Майкъл. — Да отключа джипа. После ще го докарам пред вратата, а вие ще изтичате. — Хвърли поглед към жена си и добави: — Най-добре е Джанет да седне отзад при вас с Кейти и Фин.

— Има място за всички — увери го Морийн.

След няколко секунди те тичаха към джипа, тикаха се вътре и бършеха лица с книжни салфетки.

Морийн и Майкъл направиха опит да завържат някакъв разговор, но той беше в най-добрия случай безсмислен и накъсан, така че всички потънаха в мълчание. Морийн попита дали не иска Кейти или тя самата да останат при нея за през нощта, но Джанет отвърна, че предпочита да бъде сама.

След малко стигнаха дома на Джанет, тя поблагодари още един път и хукна под проливния дъжд. Отвори вратата, обърна се назад, махна с ръка и потъна в къщата.

— Щеше ми се да ме беше оставила при нея тая нощ — промърмори Кейти. — Надявам се, да не й се случи нещо.

— Нищо няма да й се случи — отвърна Морийн. — Тя е силна личност. Корава. Освен това, Карли е жива, а лекарите казват, че ще дойде в съзнание до понеделник. Слава богу!

— Карли извади късмет — намеси се Найъл.

— Да, защото вие с Кейти я намерихте в последния момент — каза Майкъл. — Сега да наминем край Метюз и да видим дали не можем да им бъдем полезни с нещо.

До къщата на Питър и Лоиз Метюз беше съвсем близо. Майкъл и Морийн слязоха от колата и приближиха входната врата.

Къщата тънеше в пълна тъма и Морийн каза, отправила взор към прозорците:

— Може би вече са си легнали.

— Съмнявам се — отвърна Майкъл, като натисна звънеца и заудря с бронзовото чукче. Никой не се обади и след няколко секунди той хвана жена си за ръка и я поведе назад.

— Прогизнали сме до кости. Хайде, скъпа, да се прибираме.

Когато влязоха в джипа, Морийн попита:

— Мислиш ли, че може да са при Тед? — Тя измъкна няколко салфетки от кутията, която подаде Кейти и избърса лице с тях.

— Възможно е. — Майкъл запали колата и я отлепи от бордюра. — Вече е твърде късно да ходим там. Ще се обадя на Тед, когато се приберем.

— Би трябвало да държим чадър в тоя джип, татко — оповести Фин с тъничък детски гласец. — Така мама няма да се мокри толкова много.

— Оня ден оставих един отзад — отвърна Майкъл, — обаче изчезна по някакъв тайнствен начин.

— Отмъкнала го е лошата фея — отвърна Фин с фразата, която майка му винаги използваше при изчезването на някаква вещ.

Всички се засмяха.

Тогава Кейти каза:

— Тоя дъжд няма да е от голяма помощ за полицията, нали татко?

— Не, ще попречи на разследването. Това е сигурно. Мак обаче е добро ченге, най-доброто, и ако някой е в състояние да разплете престъплението, това е той.