Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Двадесета глава

След двадесет минути трите жени слязоха долу за вечеря. Първа вървеше Верити.

— Благодаря ти! — прошепна Ксения в ухото на Кейти, докато следваха домакинята си по стълбището.

Кейти кимна с усмивка, но не каза нищо. Когато стигнаха парадното преддверие, Верити хвана Кейти подръка и я поведе.

— Имаме зала за официални вечери — събира сто души, — но напоследък я използваме много рядко. По-малката е много подходяща за тесен семеен кръг. — Отвори вратата и пропусна Кейти вътре.

Тя веднага забеляза, че помещението е необикновено красиво обзаведено. Кръгло по форма, с облечени в червен брокат стени, украсени с класически пейзажи. Кръглата маса бе застлана с червена тафта, а край нея имаше три стола — антики, тапицирани с черна коприна. Останалите подобни столове бяха край стената. Кристален полилей се спускаше над масата, украсена с ваза с цветя и с четири сребърни свещника с бели свещи. Кристални чаши и сребърни прибори довършваха подредбата.

Пламъците от камината и топлата светлина на свещите се прибавяха към червения уют на залата, предизвикала искрено възхищение у Кейти.

— Седни тук! — каза Ксения, като показа един стол. — Верити винаги сяда по средата.

Кейти направи каквото й казаха, разгъна ленена салфетка в скута си и в тоя миг вратата срещу входната се отвори.

В залата влезе закръглена сивокоса жена, с черна вълнена рокля и бяла престилка. Бузите й руменееха като ябълки. Отиде бързо до шкафа и извади бутилка бяло вино от шампаниера с лед.

— Сега ли да сервирам виното, мадам?

— Да, Доди — отвърна Верити. Хвърлила поглед към Кейти, тя добави: — Това е Доди, която така хубаво се грижи за всички нас. Доди, това е госпожица Бърн.

Доди кимна усмихната.

— Приятно ми е да се запознаем, мадам — каза тя, заобиколи масата и наля вино в чашата на Кейти.

— И аз се радвам да се запознаем, Доди — отвърна Кейти. — Благодаря Ви!

За миг Доди бе обзета от необяснимо объркване. Тя погледна втренчено Кейти, после бързо, почти с подскок, отстъпи назад. Наклони вежливо глава, но вече не се усмихваше.

Забелязала това неочаквано движение, Кейти се попита какво ли предизвика такава рязка промяна в държането на икономката. Доди се бе дръпнала така, сякаш Кейти миришеше лошо. След като наля на Верити и Ксения, Доди остави бутилката в сребърната шампаниера и бързо излезе, като затвори безшумно вратата след себе си.

Кейти погледна към Ксения като инстинктивно усети, че и тя е забелязала странното поведение на Доди. Ксения само вдигна рамене с объркан вид. Верити, която не пропусна нищо от цялата сцена, се облегна назад и стана сериозна.

— Доди се смята за медиум, Кейти. От поведението й личи, че е уловила някакви твои вибрации.

— Но тя се държа така, сякаш не са никак добри — обади се Ксения. — Тя като че ли… отскочи от Кейти.

— Никога не са ми казвали, че излъчвам отрицателна енергия! — възкликна Кейти и се засмя пресилено. — Тъкмо напротив!

— Не й обръщай внимание! — любезно каза Верити. — Знам я от дете. Прекарала е тук целия си живот и макар че понякога е малко особена, тя е напълно безобидна. Нали така, Ксения?

— Именно, винаги е била малко шантава.

Прекъсна ги шум от разговор и дрънчене на съдове. Вратата се отвори отново. Влезе готвачка в бели панталони и сако. Носеше огромна табла, а с нея вървеше Доди.

Кейти разбра, че това е Аня, майката на Лавиния. Беше висока, тъмнокоса и атлетична, приличаше на Лавиния, но нямаше красотата на по-младото издание.

Доди пое малка чинийка суфле от подноса, сложи я пред Кейти, след което сервира на Ксения и Верити.

Щом двете жени се отдръпнаха от масата, Аня каза:

— Това е единственият възможен начин за сервиране тази вечер, мадам, след като Джарвис не е тук.

— Няма нищо, Аня!

Готвачката кимна и напусна залата, а Доди излезе по петите й.

— Аня прави най-добрите суфлета в света — каза Ксения. — Изяж го веднага, преди да е спаднало! А като следващо блюдо, помолих Верити да поръча любимата ти камбала с пържени картофки.

Кейти се засмя, почувства се отново леко в компанията им и забоде вилица в суфлето.

 

 

Когато Кейти и Ксения тръгнаха нагоре по стълбите, за да си легнат, беше полунощ. Пред стаята на Кейти се прегърнаха и тя каза:

— Много ти благодаря, че ме покани тук, Ксения. Верити е толкова симпатична… Вечерта мина чудесно.

Ксения се усмихна.

— Закуската е в осем и продължава до десет. Така че можеш да станеш, когато пожелаеш. Сервира се в зимната градина. Лесно ще я намериш, ако аз не съм слязла още. Но по-вероятно е да съм. Кафе, чай, кифлички и други такива са сложени още сега. Можеш да си поръчаш и нещо топло, ако желаеш. Трябва само да кажеш. Джарвис е олицетворение на вниманието.

Кейти поклати глава.

— Не мисля, че ще го обременя с това. И двете ще надебелеем, ако не започнем много да внимаваме.

— Така си е — съгласи се Ксения.

Кейти влезе в стаята и заключи.

Останала отвън, Ксения отново чу шума от ключалката, както и следобед. Поколеба се за миг, после вдигна ръка и почука.

Отговор не последва.

Почука пак.

Отвътре се донесе гласът на Кейти:

— Да, кой е?

— Аз съм — отговори Ксения и се запита кой ли друг би могъл да бъде.

Кейти отключи и отвори вратата.

Ксения погледна втренчено и каза малко остро:

— Не мога да те разбера. Джарвис може и да го няма тази вечер, но той винаги обикаля цялата къща и заключва всички врати. А и да не го направи, Верити проверява. Тази ти склонност винаги да се заключваш, е… е… ненормална.

— Не се заключвам винаги! — разгорещено отрече Кейти. — Аз… по навик. И не съм ненормална.

Ксения се поколеба и попита:

— Може ли да вляза за малко? Искам да поговоря с теб. Или ако искаш, може и в моята стая. Там има други снимки, които могат да ти харесат. — В гласа й се появи остра нотка.

Кейти усети, че се изчервява и каза с горчивина:

— Не съм си пъхала носа в живота ти, Ксения, не съм. Толкова съжалявам, че съм те ядосала. Без да искам погледът ми попадна на снимката на Тим и момченцето… — Гласът й заглъхна безпомощно. Почувства се напълно объркана.

— Знам, знам — промълви Ксения и затвори вратата. — Ако исках да крия миналото си от теб, нямаше да те поканя в Бъртън Лейбърн. Имах намерение утре да ти кажа някои неща. Но ти видя снимката, за която бях забравила, че е в Голямата висока стая… — Тя погледна внимателно Кейти в очите и продължи: — Мога ли да остана няколко минути? Да поговорим?

— Да, разбира се. Не си длъжна да ми казваш каквото и да било. Ти си ми приятелка, аз държа на теб и в никакъв случай не искам да те наранявам като се ровя в личните ти неща. Сигурно за теб е… мъчително да ги разискваш.

Ксения седна. Наведе се напред и подпря глава с ръце. Остана в това положение няколко минути. Най-накрая се изправи, пое дълбоко дъх и започна:

— Джастин беше на шест години, когато се случи. Тим го карал към Херогейт. Стана през юни, не през зимата, не при лошо време. Никакъв дъжд. Хубав, слънчев ден. Никаква причина няма един огромен камион да се хлъзне и да излезе от контрол. Но именно това стана.

Ксения млъкна внезапно, сви устни, затвори очи и вдигна лице към тавана. Стисна юмруци, затрепери цяла. Дишаше дълбоко, преглъщаше с мъка и се стараеше да сдържи сълзите си. Не беше в състояние да проговори.

Накрая отвори очи и каза:

— Камионът блъснал колата. Убил ги на място. Съпруга ми и моя син. Преди девет години. Мисля, че още не съм превъзмогнала този… този случай. Извинявай, че се размекнах така.

Ксения притисна пръсти към очите си, а под тях по бузите й се стекоха сълзи. Кейти се приближи, коленичи до нея и обгърна тялото й с ръце.

— Съжалявам, толкова съжалявам! Не трябваше да ми разказваш това…

Без да промълви дума, Ксения се вкопчи в Кейти, силно я притисна, сякаш искаше по този начин да върне самообладанието си. След малко се успокои, отдръпна се и бръкна в джоба си за кърпичка. Издуха носа си и каза:

— Докато не говоря за това, всичко уж е наред. — Прокашля се и продължи: — Напоследък нещо не съм на себе си… И с теб ли е така?

— Какво имаш предвид?

— Винаги ми се е струвало, че в миналото ти се крие някаква трагедия. И че не говориш за нея, за да водиш донякъде нормален живот. Както правя аз.

Кейти се отпусна тежко на един стол.

Отначало не отговори. Най-накрая промълви:

— Така е, предполагам. Не съм намирала сили да говоря за… случилото се. Дълги години. Но мисля за това всеки ден. То никога не ме оставя на мира.

— Знам. Можеш ли да ми разкажеш?