Барбара Тейлър Брадфорд
Триумфът на Кейти Бърн (28)

Двадесет и шеста глава

Макар че включиха централната отоплителна система, внезапният студен пристъп се усети съвсем определено в стаята й. Кейти го забеляза в мига, щом се прибра след чая.

Като трепереше лекичко, тя притича до камината. Коленичи и поднесе запалена клечка кибрит към топката вестник и подпалки, наредени върху решетката. След като се разгоряха хубаво, прибави няколко цепеници и скочи в банята.

Дълго накисване в горещата вана и кръвта в жилите й отново се стопли. Разтри добре тялото си с хавлиена кърпа, навлече нощницата и се върна в стаята.

Извади дневника и седна пред писалището в ъгъла. То беше близо до камината и Кейти усещаше топлината й, радваше се на пламъците и на пукането им.

Взе химикалка и отвори Петгодишния дневник на нова страница. Остана за малко неподвижна, за да подреди мислите си и започна:

23 октомври 1999

Бъртън Лейбърн Хол, Йоркшир

Трябва да запиша някои неща, защото не искам да забравя нищо от този уикенд в Йоркшир. Не мога да си спомня кога за последен път съм прекарала така приятно времето си. Това до голяма степен се дължи на собствената ми нагласа… Бях много по-отпусната от обикновено в тая старинна къща, в компанията на такива чудесни хора.

Всички те са с ярко изразена индивидуалност, много различни от останалите ми познати. Даже малко странни, трябва да призная. И обгърнати в тайнственост. Въпреки всичко, тук много ми харесва.

Бих искала да науча истината за някои взаимовръзки, но това надали ще стане някога. Да започнем с Лавиния. Отнасят се с нея като с любим член на семейството, а тя няма никакво родство с Ксения или Верити. Дъщеря на готвачката, самата тя е наемен служител тук. Секретарка на Верити, изпълнява поръчения, посреща гости на гарата и други подобни неща. И все пак Верити се отнася към нея като към собствена дъщеря.

Споменах това пред Ксения вчера, а тя ми хвърли такъв поглед, че млъкнах начаса. След миг усети, че трябва да каже нещо и ми съобщи, че Верити била много демократична в поведението си тук, не искала дори да носи титлата и да се прави на гранд дама. Но всъщност тя е точно такава, доколкото баща й отсъства. Вчера в ателието Лавиния ми обясни, че е родена като Лейди Верити Лейбърн, понеже като дъщеря на граф, има право на собствена благородническа титла. След това се омъжва за Лорд Хоз и става Лейди Хоз, така че според Лавиния тя е два пъти Лейди. Докато била омъжена за Джофри, я наричали Лейди Верити Хоз, защото като дъщеря на граф има право да се нарича с малкото си име и титлата. Ако беше обикновена госпожица преди сватбата, щяха да я наричат Лейди Хоз. Нямаш право на собствено име, ако се омъжиш за Лорд като проста госпожица.

Лавиния положи големи усилия да ми обясни всичко това, но за мен, като американка, материята е трудновата. Не и за Лавиния. Тя отдава огромно значение на тия неща. Но тя е половин англичанка все пак и е израсла в имението.

После Рекс. Той е много добър, мил и чаровен и аз наистина съм му благодарна за бележките върху Емили Бронте, които ми обеща. Но си остава пълна загадка. Според Ксения той е шпионин. Самият Рекс казва, че не е, но кой би признал такова нещо открито? Бог знае. Все пак, каза ми по своя инициатива, че работи в разузнаването. Освен това мисля, че е влюбен във Верити, както и тя в него, независимо какво разправя Ксения. Гледат се като влюбени птички.

Сигурна съм, че между тях има нещо. Че са любовници. Нещо, което днес забелязах по време на чая, беше отношението на Рекс към Лавиния. Той излъчваше бащинска загриженост, а Верити гледаше на това с благосклонност. Ако не знаех със сигурност истината, щях да си помисля, че те са родителите й.

Лавиния сподели, че графът, бащата на Верити, стоял настрана от имението, поради дълбоката мъка, но гласът й беше малко странен. Такова поведение ми се струва малко необичайно, изведнъж да зареже отговорностите си в имението. Видях негова снимка в библиотеката. Ксения каза, че това е чичо й Томас. Бе в униформа на Кралските военновъздушни сили и тя обясни, че снимката е от Втората световна война, в която той бил герой — един от ония млади летци, дали толкова много в битката за Берлин. Като млад е бил изключително красив. Ксения твърди, че още е. Според Лавиния, има любовна връзка с оная французойка, Вероник.

Лавиния определено е голяма бъбрица. Разказа ми един куп неща, докато гледах картините й. Семейството не разполага с много пари и само работата на Верити държи имението на повърхността. Според Лавиния, каталозите помагали много, но Верити била принудена да продаде много бижута и безценни картини, макар че графът не бил много щастлив от това. Каза ми още, че Ксения никога вече няма да се влюби, защото няма да си го позволи. Тя е „пазителка на огъня“, както се изрази Лавиния. Разбрах също, че и Ксения има титла, тъй като Тим бил Виконт Лейбърн, но не я използва.

Техните особнящини и сложни взаимоотношения въобще не ме интересуват. Знам, само че ги обичам всички и че са много мили и дружелюбни към мен, особено Ксения. Чудесно е да имам отново истинска приятелка след всички тия години. Знам, че никога не може да запълни мястото на Карли и Денис в сърцето ми, но знам също, че е добър човек и ме обича, както аз обичам нея. Надявам се Лавиния да греши и тя да се влюби отново някой ден.

Денис си отиде, но Карли е още тук, легнала неподвижно в болницата в Кънектикът. Не съм я виждала повече от година, но мама ходи всеки месец през последните десет години. Мама я обича много. Карли не се променя. В кома… недостъпна за всички нас.

Още се колебая за ролята на Емили Бронте. Много са причините за това. От една страна, още не съм убедена, че мога да я направя, а от друга — дълбоко в мен мисълта за завръщане в Ню Йорк ме плаши и ужасява. Не че се страхувам за своята безопасност, не е това. Да, има някъде един убиец, един убиец на свобода, един престъпник, който се отърва в буквалния смисъл от наказание за убийство. Но не смятам, че още ме държи на мушка, дори да е било така преди много години. Причината да ме е страх от завръщане в Ню Йорк е, че там не бях щастлива. Прекараното време в Лондон само засили това чувство…

На вратата се почука силно. Кейти спря да пише и остави химикалката. Стана и изтича да види кой е.

В коридора стоеше Доди с наръч кърпи в ръце.

— Съжалявам, че Ви безпокоя, госпожице Бърн, но си помислих, че може да имате нужда от тях… току-що изпрани.

— Благодаря, Доди. — Кейти отвори вратата по-широко и икономката тръгна към банята.

След миг излезе и погледна към Кейти, която стоеше с гръб към камината.

— О, запалила сте огън! — каза тя. — Ще изпратя малко дърва по момчето на Пел.

— Благодаря.

Доди кимна, тръгна към изхода и рязко спря. Затвори предпазливо вратата и се върна при камината. С много тих глас попита:

— Мога ли да разменя две приказки с Вас, госпожице Бърн?

— Да, разбира се. — Кейти се намръщи леко, а на лицето й се изписа объркване.

— Става дума за това. Държах се невъзпитано в петък, когато Ви видях за пръв път. Знам, че го забелязахте. И Вие, и милейди. А и госпожица Ксения.

Кейти кимна, като не знаеше как да отговори на подобно изявление.

Доди замълча, като я гледаше напрегнато.

Кейти се почувства неловко под тоя втренчен поглед и проговори:

— Няма нищо, Доди! Не се тревожи!

Доди направи малка крачка към нея и я погледна в очите.

— Винаги съм живяла тук. Тук съм родена… в селото. Аз съм като част от семейството.

— Да — промълви тихо Кейти.

— Така че не съм побъркана. Искам да кажа, милейди ми вярва, познава ме като петте си пръста, госпожице. Лейди Верити знае, че съм медиум. Госпожица Ксения също знае, но невинаги го приема. Тя ме мисли за шантава, но аз не съм. Казах оня ден на Лорд Тим да не тръгва за Херогейт. Имах лошо предчувствие. Видях смърт. Но той не ме послуша. И те попаднаха на тая… катастрофа.

Кейти гледаше икономката с широко отворени очи и се чудеше какво предстои.

— В петък вечер, когато застанах близо до Вас, аз Ви улових, госпожице Бърн… улових Вашата аура… Вие сте пълна с болка. Прикривате я. Но аз я виждам. Виждам Ви цяла.

Кейти преглътна с усилие и продължи да гледа Доди, без да промълви.

— В миналото Ви има насилие… което е променило живота Ви… трябва да си вървите у дома, госпожице Бърн.

— В Ню Йорк?

— В Америка. Трябва да си вървите. Има недовършени неща… необходима сте.

— Кой има нужда от мен?

Доди поклати глава.

— Моля Ви, госпожице Бърн, идете си у дома. У дома. — Тя подчерта думата. — Всичко ще се изясни.

— Смятах да си ходя за Коледа.

— Не. По-скоро.

— Доди, добре ли се чувстваш?

— Да, госпожице.

— Сигурна ли си? Изглеждаш много бледа — каза Кейти.

Доди я приближи и сложи ръка върху нейната.

— Чуйте ме, госпожице! Бъдещето Ви… виждам го цялото. То е в Америка. И има недовършени неща, както Ви казах. От преди години. Не Ви мисля злото, госпожице.

— Знам, Доди. Но не мога да напусна Лондон в момента. Имам уроци в Академията… — Под втренчения поглед на Доди гласът на младата жена заглъхна.

— По-скоро! — продължи икономката. — Тръгвайте скоро! Така ще е най-добре. Ще кажа на Верити, каквото Ви казах… аз винаги й казвам, когато… видя нещо. — Спря на прага и добави с обичайния си глас: — Ще пратя дърва по момчето.