Барбара Тейлър Брадфорд
Триумфът на Кейти Бърн (13)

Дванадесета глава

Мак Макдоналд блъсна вратата на залата за аутопсии, влезе и остана до вратата.

— Добро утро, Алигра.

Алигра Марш беше надвесена над човешко тяло. Вдигна глава и кимна.

— Добро утро, Мак — отвърна тя, с леко приглушен от маската глас. Придърпа чаршафа нагоре, дръпна се назад, свали маската и хвърли в кошчето гумените ръкавици.

Мак погледна към покритото с чаршаф тяло и попита:

— Това жертвата от снощи ли е?

— Да, Денис Метюз. Свърших с аутопсията преди петнадесет минути.

Мак остана доволен. Макар да не би признал пред никого, особено пък пред Алигра, аутопсиите го отвращаваха дълбоко. Тази сутрин доста се помая, преди да дойде, но трябваше да говори с Алигра Марш и се мобилизира за посещението. Моргите и залите за аутопсии в никакъв случай не бяха любимите му места, но си оставаха част от занаята.

След като тялото бе покрито, той пристъпи напред и попита:

— Какво откри?

— Опасявам се, че не е повече от онова, което вече знаех. А ти?

— Същата работа. Преди всичко, мястото не благоприятства разследването, а и бурята ни изигра лоша шега. Изми всичко, което бихме могли да пропуснем вечерта. В момента там има само кал.

— Разполагам с ДНК пробите, само че в отсъствие на заподозрян, нямам сравнителен материал. Все пак си остават на разположение до евентуален арест. Плюс няколко вълнени нишки, които открих върху тялото. Най-вероятно от пуловер.

Мак кимна.

— Времето на смъртта, както предполагаше?

— Да, приблизително шест и петнадесет. — Алигра заобиколи трупа и се облегна на едно шкафче, на няколко крачки от Мак. Поклати глава и на лицето й се появи тъга. Пое дълбоко дъх и каза с гневен блясък в очите:

— Много грубо действие, както ти казах снощи. Ларинксът е направо смазан. Множество охлузвания по ръцете, гърдите…

— Но тя беше напълно облечена — възрази решително Мак.

— Значи я е наранил през дрехите. Няма друго обяснение. Не ми се вярва да я е съблякъл и после отново да я е облякъл. Стискал е здраво като с менгеме. Бил е изключително силен и прекалено груб с нея — изкълчил е рамото й.

Мак поклати глава с болка в очите.

— Исусе! — въздъхна той.

Последва къса пауза, после Алигра каза:

— Кръвта в семенната течност… не е от нея.

Мак се дръпна леко назад и сви вежди.

— Какво значи това?

— Каквото чу. Кръвта, която открих смесена със семенната течност в тялото на Денис Метюз, не е нейна. Значи, трябва да е на извършителя…

— На извършителя — прекъсна я Мак. — И как, по дяволите, е попаднала там?

— Не мога да кажа със сигурност, Мак. Мога само да предполагам. Възможно е да го е одраскала в борбата. Има маникюр. Под ноктите й открих частици кожа, както и вълнени нишки. Може да го е одраскала до кръв. Но какъвто и да е случаят, в спермата има кръв и тя е негова. Трябва да е негова, защото определено не е нейна.

— Нали каза, че била девствена.

— Казах само, че мисля така и ще бъда в състояние да дам точно заключение след аутопсията.

— Добре, била ли е или не?

Алигра поклати глава.

— Не мога да съм сигурна, Мак… — Поколеба се за миг и продължи: — Виж сега, не вярвам да е била девствена, защото ако е била, щеше да има кървене, дори и малко. А кръвта изобщо не е нейна. За да бъда по-точна, обикновено разкъсването на химена е свързано с кървене, особено при млади момичета. Повтарям, Мак, кръвта, смесена със семенната течност, извадена от вагината на Денис Метюз, не е нейна.

— Значи трябва да е имала приятел.

— Да, трябва да е имала по някое време.

— Ако знаехме кой е, това би помогнало много. Чудя се… — Мак потърка брадичка и погледна замислено Алигра. — Може би извършителят е именно тоя приятел, разгневен от нещо…

— Може би. — Алигра сви устни и се намръщи. — Онова, което знам с положителност е, че вагиналната област е сериозно наранена. Бил е изключително груб с нея. Проникнал е със сила, има разкъсани кръвоносни съдове и дори леко разкъсване на вагиналната тъкан. Казах ти още снощи — много грубо изнасилване. Сатанинска злост. Нападнал я е като див звяр и тя се е борела.

— Горкото момиче… — Мак тръгна напред-назад из залата, а после внезапно спря пред Алигра. — Майк Бърн ми каза, че Денис няма приятел, както нямат Кейти и Карли. Обясни, че били до такава степен отдадени на театъра, че не им оставало време да мислят за това. Вярвам на Майк — той е праволинеен като скаут. Познавам го от дете.

— Сигурна съм, че е откровен. Няма защо да те лъже. Но въпреки това Денис е имала интимна връзка с мъж, през последните една-две години.

— Синът на Майк, Найъл, излизал с нея миналата година. Казва, че до любов не се стигнало. Няколко срещи и бързо фиаско. Вярвам му. Той е честен като баща си и се съмнявам да е дефлорирал Денис.

Алигра кимна утвърдително и каза:

— Може да попаднеш на нещо важно, когато разпитваш приятелите и съучениците й.

— Вече пратих момчетата в училището и щом свърша тук, ще отида и аз.

— А родителите? Май не ти бяха много от полза… Какво казаха?

— Нищо особено. Смазани са от скръб. Отишли при сестрата на майката в Личфийлд, за да не ги безпокоят. И в общи линии, повториха казаното от Майк. Денис нямала приятел, посветила се на театъра и мечтаела единствено да отиде в Ню Йорк догодина.

— Значи никакви улики?

— Абсолютно нищо. — Мак се облегна на шкафа с отчаян вид. Въздъхна тежко и добави: — Имаме всички тия ДНК проби, но както казваш, никаква работа не ни вършат, след като няма с какво да ги сравним.

— Бих могла да… бих могла да ти изградя прототип на база на откритото — предложи тя.

Мак я погледна с внезапно събуден интерес и се изправи.

— Давай — каза той, — цял съм в слух.

— Както ти казах, трябва да я е наранил през дрехите. Има охлузвания по ръцете, гърдите и гърба. За мен това са признаци на огромна сила. Значи извършителят трябва да е изключително силен, с мощен захват. Намерих няколко косъмчета от интимните части, които също не са от нея. Кафяви. Както и няколко от коса. Кестенява. Според лабораторните резултати, вълнените влакна са от кашмир. Така че пред очите ми се оформя висок, вероятно с могъщо телосложение и изключително силен мъж с кестенява коса. Пада си по пуловери от кашмирена вълна. Знам, че не е много, Мак.

— Все пак е нещо, Алигра. Все още съм убеден, че човекът ни е местен. Чист инстинкт, но този инстинкт ми е вършил добра работа досега. Освен това, доколкото ни е известно, никакви външни лица не са се мяркали насам през последните четиридесет и осем часа.

— Можеш ли да съставиш кратък сценарий, както си правил по-рано, Мак?

— Не знам. Но нещо ми говори, че е местен. Дебнел ги е постоянно, може би седмици наред, без да го забележат. Спира се на една от тях, а може и на всичките. Накрая решава да действа, докато са в плевнята. Знае, че това е единственото място, където са уязвими, защото там са винаги сами и плевнята е доста отдалечена. Но това са само предположения.

— Психопат?

— Възможно е… — Мак млъкна. — Да. Бих казал дори, че е повече от вероятно. Но може да се окаже и някой, който води съвсем нормален начин на живот, от гледна точка на околните. Може да не е убивал преди това и да не се задоволи само с това убийство.

Алигра не отговори. Само поклати тъжно глава и отиде до металната маса. Няма как да не проявиш чувства, когато жертвата е толкова красиво момиче, само на седемнадесет години, изнасилено и убито по такъв жесток начин и с такова хладнокръвие. Алигра взе няколко кафяви плика и като погледна към Мак каза:

— Това са снимки на трупа, които моите хора направиха снощи на местопрестъплението. И други, от тази сутрин, преди и по време на аутопсията. Ако решиш да ги видиш, те са на разположение.

Мак се поколеба и каза:

— По-добре да ги погледна сега. Да свърша с тях и да си вървя по работата. Нямам търпение да сляза в Малвърн.