Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Лондон — Йоркшир, 1999

Четиринадесета глава

Младата жена, която бърза надолу по „Хеймаркет“ в тази студена октомврийска сряда няма и представа за богатата жътва, която оставя зад гърба си. Десетки глави на мъже и жени се извръщат подире й по пътя към Кралския театър.

Тя е висока, гъвкава и много стройна, поразително красива в черната си вълнена пелерина и шит по поръчка, костюм с панталони. Единственият цвят в нейната фигура е смайващата синева на очите й върху бледо, деликатно изваяно лице и буйния огнен ореол на косата.

Стигнала театъра, тя се нареди на опашка пред касата. Когато й дойде редът каза лаконично Кейти Бърн и мъжът зад гишето порови в купчината пликове, преди да подаде билета й.

След малко разпоредителят я поведе към мястото й в средата на осмия ред. Това бе едно от най-добрите места в залата и тя добре го знаеше.

Както всеки път, когато влезеше в театър, Кейти бе изпълнена с възбуда и радостно очакване. Всеки нерв трептеше и тя едва успяваше да седи неподвижна, вперила поглед в червеното кадифе на завесата в очакване тя да се вдигне, за да потъне в очарованието на един друг, вълшебен свят.

Вън от собствените й чувства, в театъра тази вечер се усещаше особено напрежение и Кейти го долови начаса. Пиесата се казваше „Шарлот и нейните сестри“. Премиерата беше преди два месеца и предизвика фурор сред критиците. Беше невероятен успех, колосален хит, който със сигурност щеше да се играе месеци или дори години.

За пиесата се изписа много, както и за авторката, млада жена, за която никой не бе чувал досега. Тя бе нахвърляла произведението в свободното си време. Казваше се Джени Харгрийвс и беше от Херогейт, където работеше в местно списание.

Пиесата бе посветена на сестрите Бронте, писателки и поетеси, живели в деветнадесети век в Хоуърт — селце разположено сред голите хълмове на Йоркшир. Те бяха дали на света такива изключителни произведения като „Джейн Еър“, „Брулени хълмове“, както и „Обитателят на Уайлдфел хол“.

Като отвори програмата Кейти хвърли бегъл поглед върху отделните действия и списъка на актьорите. Три много известни и талантливи британски актриси изпълняваха ролите на Шарлот, Емили и Ан Бронте и тя нямаше търпение да види изпълненията им. Готова бе да се потопи в „безвремието на невероятното“. Аз ще повярвам всяка дума, каза си Кейти, както всеки път в театрална зала. Ще повярвам, че това наистина става, че виждам истинския живот да протича пред очите ми на сцената.

Постепенно суматохата стихна, зрителите престанаха да се въртят в креслата си, шумът заглъхна и в залата се възцари тишина. Светлините притъмняха. Завесата се вдигна. Стиснала ръце в скута си, Кейти се превърна цяла във внимание.

Моментално потъна в действието, завладяна от живота на трите сестри, на талантливия им брат — декадент; Бренуел, и благочестивия баща, преподобния Патрик Бронте, енорийски викарий на Хоуърт в Уест Райдинг — Йоркшир.

Тя седеше и наблюдаваше живота във викарията, разположена сред унили хълмове, с прозорци към гробищата и постоянно наведени в една посока от неспирния вятър дървета. Изпълнението беше превъзходно. Трите актриси се раздаваха без остатък и с лекота я убедиха, че ТЕ СА сестрите Бронте. Кейти беше омагьосана от излъчването им.

Тя не стана от мястото си в антракта, не пожела да се разтъпче, за да не развали магията, да не смути вълшебната атмосфера, пресъздадена с такова майсторство на сцената. Едва дочака началото на второто действие, за да бъде отново запленена от репликите на героите, от майсторската игра, от декорите и костюмите, както бяха и всички останали зрители.

Кейти не искаше представлението да свършва.

Тръгнала да излиза заедно с бавно изливащата се през изходите тълпа, тя продължи да се удивява на чудесата, сътворени тази вечер на сцената. Даваше си сметка, че е видяла нещо наистина забележително, което я бе запленило и покъртило с непреодолима сила. Това е театърът всъщност, нали?

Когато излезе от сградата Кейти се огледа за шофьора, който трябваше да я чака, за да я откара в ресторанта за вечеря. Забеляза го, застанал до паркираната край бордюра кола.

— Здравей, Джо — каза тя с усмивка, като си спомни колко любезен беше, когато я караше предишния път на среща с Мелъни Доусън.

Той се усмихна в отговор и вдигна ръка до шапката си.

— Добър вечер, госпожице Бърн. — Отвори задната врата и тя влезе в колата. — Този път е в „Бръшляна“ — каза шофьорът и затвори.

Кейти се облегна удобно, все още потънала в мисли за представлението, а колата потегли към Сохо. Беше много признателна на Мелъни, че й осигури билет за тази нашумяла постановка, но тя винаги бе проявявала изключителна благосклонност към нея. Запознаха се преди четири години и Кейти се ласкаеше от мисълта, че една толкова високопоставена дама, с такова реноме в театъра, толкова шик, пожънала такива успехи, искаше да й бъде приятелка. С нетърпение очакваше да я види на вечеря и да сподели впечатленията си от пиесата. Мелани винаги проявяваше интерес към мнението й, не само по театрални въпроси, но въобще.

 

 

Мелъни Доусън забеляза Кейти в прочутия ресторант, посещаван главно от хора на шоубизнеса и стана да я посрещне. Двете жени се прегърнаха, после седнаха и Мелъни възкликна:

— Изглеждаш чудесно, Кейти. Лондон явно ти влияе добре. Но аз отбелязах това и когато бяхме тук миналия път с Хари.

Кейти се засмя и кимна.

— И на мен така ми се струва, пък и заниманията в Кралската академия за драматично изкуство ми допадат много. Как е Хари?

— Чувства се чудесно и ти изпраща поздрави. В момента не може да мръдне от Ню Йорк. Има трудности с една постановка. Но доколкото го познавам, ще ги преодолее. — Мелъни даде знак на сервитьора, погледна Кейти и попита: — Какво ще пиеш?

Кейти поклати глава.

— Нали знаеш, че не пия. Но тази вечер бих си позволила чаша шампанско. То е достатъчно слабо.

— Бутилка Veuve Clicquot — каза Мелъни на сервитьора, благодари и отново погледна Кейти. — Как ти хареса пиесата?

— Страхотна е! Много ти благодаря за билета, Мелъни. Толкова мило от твоя страна! — Тя се наведе над масата и продължи: — На места бях направо разчувствана и такъв трябва да бъде театърът — да въздейства на чувствата ти, да те разтърси, да те накара да се чувстваш като героите, да изживееш заедно с тях радостите, скърбите, щастието и страданията им. Изпълнението беше великолепно. Чудесен състав.

— И аз не бих го изразила по-добре, но ти си много умно момиче, Кейти.

Кейти се усмихна и прие комплимента без коментар. Не можеше да не забележи, колко добре изглежда Мелъни тази вечер в тъмносивия си копринен костюм, очевидно уникален дизайнерски модел, със скъпи обеци от сиви перли. Тя бе поразително красива жена, със стилно оформена, къса кестенява коса и дълбоки кафяви очи. Кейти намираше, че проявява изтънчен вкус, както в начина си на обличане, така и във всяко друго отношение.

Сервитьорът се върна след миг с шампаниера, пълна с лед и бутилка вино.

След малко двете жени чукнаха чаши, вдигнали тостове една за друга. След като отпиха и оставиха чашите, Мелъни погледна замислено Кейти и попита:

— Какво ще кажеш за Бренуел?

Кейти бавно поклати глава.

— Не можах да повярвам колко съвременно прозвуча, в известен смисъл… пияница, комарджия, наркоман и прахосник — особено на таланта си. Никога не съм знаела много за сестрите Бронте и личния им живот — познавах само произведенията им — но пиесата е завладяваща, наистина превъзходна. А Джонатан Райн е великолепен в тая роля. Впрочем, всичките са.

— Съгласна съм. Това е чудесна драма. Първокласна. Все пак, от всички образи най-много ми допада този на Емили. Може би, защото винаги съм обичала „Брулени хълмове“.

— Да, Емили е много интересна и донякъде… — Кейти млъкна и прехапа устна. — Щях да кажа, че изглежда така загадъчна в тази пиеса, но не съм сигурна, дали точно това усещам.

— Надявам се да е това, защото тя наистина е крайно загадъчна личност в частния си живот. Не е искала да се публикуват произведенията й, ревниво е пазела от попълзновения душевния си мир, съхранявала е ненакърнена самата си душа, в известен смисъл. Свободен, мистичен дух и може би единствената Бронте, която наистина заслужава венеца на световната слава. Убедена съм, че Емили Бронте е сред великите гении на английската литература.

— Тази пиеса ме кара да прочета отново книгите им — каза Кейти, но млъкна, забелязала изправен край масата мъж.

— Крис! — възкликна Мелъни. — Как си?

Мъжът отговори усмихнат:

— Много добре, Мел, а ти?

— По-добре — няма накъде. Приятно ми е да те запозная с моята приятелка, Кейти Бърн. Кейти, това е Кристофър Пламър, макар че едва ли е нужно да ти го представям.

Актьорът се усмихна, тя се усмихна в отговор и той пое протегнатата ръка.

— Някаква възможност да обядваме или вечеряме заедно, Крис? За колко време си тук?

— Един-два дни. Обади ми се. Може би ще се видим.

Той се усмихна и на двете, после се оттегли.

— Какъв случай! — едва не подсвирна Кейти. — През ум не ми е минавало, че ще се запозная с Кристофър Пламър. Той е сред любимите ми актьори.

— Просто е най-големият, по мое мнение. — Мелъни подаде едно меню на Кейти. — Не знам за теб, но аз ще си поръчам пържена риба с картофи и грахово пюре. Всичко това е страшно вредно — много се пълнее — обаче не мога да устоя на изкушението, когато дойда тук.

— И аз ще поръчам същото — засмя се Кейти. — И аз не мога да им устоя, не че идвам тук особено често.

— Минава за национално ястие и не мога да разбера защо.

Сервитьорът прие поръчката, доля чашите и изчезна.

Мелъни каза:

— Колко време смяташ да останеш в Лондон, Кейти?

— Не знам. — Кейти леко потръпна. — Това е глупав отговор, защото знам, е, поне в общи линии. Родителите ми ще ходят в Ирландия, а след това ще пристигнат в Лондон за Деня на благодарността. Брат ми, Фин, учи в Оксфорд, мисля, че ти казах. Той е умникът на семейството. Така че всички ще се съберем тук, без Найъл, големия ми брат, доколкото знам. Но може и да ни изненада. Във всеки случай имам занятия в Академията до началото на декември, а родителите ми искат да се прибера в Кънектикът за Коледа. Не знам какво ще правя след Нова година. Може пак да се домъкна тук. Много обичам Лондон.

— Че кой не го обича? — съгласи се Мелъни. Тя се прокашля и отпи от шампанското. — Купих пиесата, Кейти.

— Коя пиеса?

Мелъни се усмихна.

— Коя пиеса? Тази, която исках да видиш. „Шарлот и нейните сестри“.

— Така ли! — Кейти не успя да скрие смайването си.

Мелъни кимна.

— Започнах преговори дълго преди премиерата, а преди седмица купих правата за Щатите от британския продуцент. Купих и филмовите права.

— Поздравявам те! Хари доволен ли е?

— Да, доволен е, заради мен. Този път продуцент ще бъда аз. Ще изляза на Бродуей някъде догодина. Можеш да го приемеш като мой принос за милениума.

Кейти се усмихна топло.

— Известни са ми усилията ти да откриеш нещо наистина добро. Е, вече го имаш.

Сервитьорът донесе вечерята и докато се хранеха, продължиха разговора с приказки за общи познати, за Лондон, за театъра. Когато приключиха да се хранят и започнаха да пият чай от лайка, Мелъни стресна Кейти с думите:

— Искам да си поговорим сериозно за нещо.

— Да, за какво? — попита Кейти, втренчила поглед в продуцентката.

— Казах ти, че ще покажа пиесата за Бронте на Бродуей. Искам да изиграеш Емили. Затова сме тук тази вечер. Предлагам ти втората главна роля. Затова исках да видиш пиесата. Не беше просто жест.

Кейти я гледаше зяпнала от смайване и не можа да продума.

— Кажи нещо де! Да, не, може би?

Като си пое дълбоко дъх, Кейти каза:

— Мелъни, ти си чудесна! Какво приказно предложение!

— Значи, приемаш! — възкликна грейнала Мелъни, видимо развълнувана.

— Не съвсем — започна Кейти и млъкна, като поклати глава. — Мисля, че искам да направя тая роля, но нека преспя, преди да кажа да. Не искам да приема, а после да се откажа.

Мелъни Доусън въздъхна тежко.

— Като последния път? Не мога да разбера защо отхвърляш ролите, които ти предлагам, но ако се откажеш от Емили Бронте, това ще бъде третият път. Тогава наистина ще почна да се питам, доколко са сериозни намеренията ти да станеш актриса.

— Знаеш, че са сериозни! Другите две роли не бяха за мен, Мелъни, и ти знаеш това. И Хари се съгласи. Твърде стара бях за момичето от „Чисто и просто“, а ролята в мюзикъла изобщо не ми допадна. Хари зае моята страна и освен това отлично знаеш, че не пея добре.

— В тая роля почти няма пеене, а и можеше да го изкараш в речитатив. Но не за това говорим днес. Не искаш ли роля в постановка на Бродуей, Кейти?

— Разбира се, че искам. Това е и винаги е било най-голямата ми мечта. Но искам ролята да бъде подходяща. Аз съм американка, Мелъни, докато Емили Бронте е англичанка и не съм убедена, че ще успея да я пресъздам вярно. Имам и други съображения.

— Като например? Посочи ми едно!

— Ами… — Кейти погледна встрани, прехапа устни, огледа целия ресторант и когато върна поглед върху продуцентката, промълви тихо и много искрено: — Не мисля, че искам да живея в Ню Йорк, Мел.

— Е, това е друга работа. — Мелъни я погледна внимателно, като си помисли за кой ли път, че в миналото на Кейти има нещо, което не й дава мира. Много пъти я бе питала за това, но Кейти винаги отговаряше, че всичко е наред. Мелъни се гордееше със способностите си на психолог, както и с проницателността и усета на театрален продуцент и беше убедена, че не всичко е наред, но Кейти не беше склонна да сподели проблема си. Няма актриса с всичкия си, която да откаже Емили Бронте на Бродуей, след като пиесата е все още хит в Лондон. Не и актриса с дарованието на Кейти. Освен ако не съществува наистина сериозна пречка. Значи има такава, има нещо, което не я пуска да се прибере у дома, реши Мелъни.

Тя пое отново дъх и каза:

— За Шарлот ангажирам Жоржет Алисън, а Харисън Джордън за Бренуел. Две суперзвезди, както ти е добре известно. Нищо няма да загубиш от едно появяване на Бродуей в тяхна компания, не мислиш ли?

Кейти сложи ръка върху нейната.

— Толкова съм ги благодарна, Мелъни. Наистина мечтая да изиграя тази роля… но искам и да съм сигурна, че ще се справя, преди да кажа да.

Мелъни кимна и чертите й се отпуснаха. Двамата със съпруга й харесваха много тази млада жена и бяха убедени, че от нея ще излезе голяма актриса, звезда. Ако разбира се, тя пожелае това.

— Добре, скъпа. Отговори ми утре!