Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Тридесет и четвърта глава

Днес е като пролет, помисли Кейти в задната градина на майка си. Част от храстите и дърветата бяха напъпили, а в дъното на градината никнеха нарциси.

Навсякъде владееше дух на възраждане, на обновление и в този ясен априлски ден Кейти се чувстваше значително по-добре, отколкото през изтеклите няколко седмици. За нейна изненада Крис се обади, преди да отлети за Аржентина. Да й каже довиждане и да й пожелае успех. Долови нотка на тъга и отчаяние в гласа му и се държа много мило с него по телефона, но не му даде възможност да възобнови оня катастрофален разговор от ресторанта. Повече нищо не чу за него.

Почти месец, мислеше си тя. Няма го вече близо месец и никаква вест. Значи е свършено. Точно както си мислех оная вечер след „Фиорела“. Е, това е.

— Върнах се, Кейти! — чу тя гласа на майка си и тръгна към задната врата, където стоеше тя.

— Доста си бърза — отбеляза Кейти. — Трябва да си летяла и в двете посоки. Как е баба Кетриона?

— А, много си е добре, скъпа, просто понастинала. Праща ти много здраве. Обясних й защо не си с мен, казах, че не бива да се излагаш на опасност от заразяване.

Кейти се засмя.

— Няма защо да ме държиш в стъкленица, мамо! — Погледна градината и продължи: — Всичко е така прекрасно. Май ще спечелиш битката с елените.

— Спечелих я най-накрая. Използвам един спрей, който явно не им се нрави. Срамно е наистина — бедните създания нямат какво да ядат през зимата, но пък не мога да им позволя да опасат всичко в градината ми, нали?

Кейти поклати глава и последва майка си с усмивка в кухнята.

— Направих кафе. Ще пия с теб, преди да отида при Карли в приюта.

— Ти си много всеотдайна, Кейти. Хубаво е, че театърът е затворен в понеделник и можеш да виждаш приятелката си.

— Бях цяла година в Лондон, мамо. Трябва да наваксвам.

— Искаш ли да дойда с теб днес? — попита Морийн, докато идваше с две чаши кафе към масата.

— Не, няма нужда. Ти ходеше, докато ме нямаше. Сега е мой ред. Правя го с радост. — Кейти седна на масата и добави мляко към кафето. В никакъв случай не искаше да види майка си в болницата. Морийн не знаеше нищо за промените в състоянието на Карли и Кейти искаше неведението й да продължи колкото може по-дълго. Мак Макдоналд бе дал ясно да се разбере, че иска да осигури максимална безопасност за Карли. До момента тайната бе опазена.

— Крис обаждал ли се е? — попита Морийн.

— Не, и не вярвам да го направи, мамо. Оказахме се в задънена улица последния път и наистина няма как да излезем от нея. Крис знае това толкова добре, колкото и аз.

— Жалко наистина, скъпа, много жалко! Всички го харесвахме. Но ето че не било писано, Кейти! — Морийн се облегна на стола и загледа внимателно дъщеря си.

— Какво има? — попита след малко Кейти и се засмя тихичко. — Да нямам сажди по лицето или какво?

— Не, не. Просто си мислех, колко добре изглеждаш, миличка. Истинска красавица. Откакто започна пиесата, направо цъфтиш. Толкова неща те очакват. Голяма кариера, приятели и семейство, което те обича. Не трябва да се тормозиш заради Крис.

— Аз не се тормозя, мамо. Просто ми липсва. Обичам го, но съм достатъчно практична да следвам собствения си живот. Каква е алтернативата?

— Няма такава и аз се радвам, че носиш глава на раменете си, Кейти. Слава богу, ти никога не си кършила ръце и не си изпадала в самосъжаление. Във всеки случай, достатъчно си заета с пиесата и ще останеш заета още дълго време. И някой хубав ден ще срещнеш друг свестен мъж. Все ще се намери някой и за теб, скъпа.

— Надявам се — отвърна Кейти и като протегна ръка, стисна майка си за рамото. — Благодаря ти за съчувствието! Напоследък и двамата с татко сте страхотни.

 

 

Когато паркира пред болницата час по-късно, Кейти видя Джеймс Нелсън да прекосява пътя към болничния приют с развята от лекия вятър бяла манта. Тя бързо изскочи от наетата кола и като взе чантата си, викна:

— Доктор Нелсън, доктор Нелсън!

Той я видя и махна за поздрав.

Миг по-късно Кейти беше до него.

— Реших да се отбия и днес, на път за Ню Йорк — каза тя. — Мисля, че колкото по-често ме вижда Карли, толкова по-добре, нали така?

— Разбира се. Състоянието й се подобри значително. Не забелязахте ли при посещението си вчера?

— Забелязах. За изтеклата седмица е успяла да постигне много. Не повярвах на очите си, когато я видях седнала.

— Не очаквах възстановителният процес да се развива така бързо — призна докторът като задържа външната врата, за да може Кейти да влезе във фоайето. — Трябва да споделя с Вас, Кейти, заключението си, че тя може би е била в полувегетативно състояние и си е давала сметка за ставащото около нея дълго преди някой да заподозре подобно нещо.

— Значи прогнозата Ви е положителна?

— Да. Мисля, че Карли ще се възстанови. Ще се сблъска с редица трудности, но съществува голяма вероятност в крайна сметка да възстанови напълно двигателните си функции.

— Това е чудесно! — възкликна Кейти със светнали очи.

Докторът се усмихна и сложи ръка на рамото й.

— Вие сте прекрасен приятел и съм сигурен, че присъствието Ви допринася много за оздравяването на Карли. То възвръща нейната памет.

— Аз й говоря за миналото, показвам й снимки, пея познати неща. Мисля, че всичко това помага, нали?

— Да. Продължавайте да го правите! — Докторът тръгна към кабинета си. — Ще се видим идната седмица.

— Непременно, доктор Нелсън.

Кейти забърза по коридора към стаята на Карли, влезе и затвори вратата зад себе си. Както обикновено, насочи се право към леглото. В носа й вече няма сонда, а самата тя седи, подпряна с възглавници. Доктор Нелсън я прехвърли на нормална храна и тя се справя добре. Още една изненада за всички, които се грижат за нея.

— Ето ме и мен, Карли — викна Кейти, като се наведе над леглото, за да я целуне по бузата и да стисне леко ръката й. Отдръпна се, за да я погледне в очите и видя прекрасната, красива искра на живота.

Кейти се усмихна широко.

— Толкова съм щастлива, Карли, толкова съм щастлива! Знаеш ли, състоянието ти се подобрява много бързо. Много по-бързо отколкото си мислехме. Много добре вървиш! Разбираш ли?

Карли направи опит да се усмихне и примигна.

— Кейти… здра…

— Браво! — Кейти хвана ръката й. Усети лек натиск на пръстите и това я изпълни с радост. — Съвсем скоро ще те водя в града на танци, да знаеш!

Карли издаде някакъв неясен гъргорещ шум и Кейти я погледне разтревожена.

— Какво ти е?

— Де… нис — произнесе Карли и погледна с обезумели очи.

— Денис? Това ли казваш? — попита Кейти и се наведе към нея.

Карли замига бързо. Това бе най-лесният начин за общуване.

— Денис… добре? — произнесе по-ясно тя.

Кейти си спомни изведнъж, че тя бе загубила съзнание в гората. Вероятно не знаеше, че Денис е мъртва. Господи! Как да й каже такова нещо? Ами ако отново я върне в предишния мрак? След като така добре се развива. Кейти имаше способността да съобразява бързо и сега каза:

— Да, Денис беше ранена, Карли.

— О-ох. — Звукът наподобяваше стенание, а лицето на Карли се сгърчи. Сините очи се напълниха със сълзи. — Бедната… Денис…

— Да, скъпа, бедната Денис! — промълви Кейти, като почувства влага в собствените си очи. Извади от чантата си книжни кърпички и избърса първо очите на приятелката си, а след това своите.

Настъпи тишина.

Кейти седна до леглото, хванала Карли за ръка, галеше я с надежда да успокои бедното момиче. У Карли настъпи внезапна, неочаквана промяна. Опита се да се раздвижи, отлепи глава от възглавницата, а в очите й се появи страх.

— Денис… бягай… Кейти!

Стресната от неочаквания обрат, Кейти се приближи още.

— Двете с Денис сте бягали? Това ли искаш да кажеш? Двете с Денис сте избягали в гората?

Карли замига бързо.

— Да…

Като си пое дълбоко дъх, Кейти попита предпазливо:

— От кого бягахте?

Лицето на Карли стана безизразно. Тя гледаше Кейти в очите. Устните се движеха уплашено, а после спряха. Но ето че в погледа отново заискри живот.

— Един мъж ви гони? Кой е той? Кажи ми, Карли? — Отново я стисна за ръката. — Аз съм до теб. Никой не може нищо да ти стори.

— Денис ранена…

— Да, Денис е ранена. Ти — също. Кой рани Денис?

— Хе… нк… Хенк… рани Денис… и… мен…

— Хенк? Хенк ли каза?

Карли примигна.

— Хенк — започна отново тя и легна с прикован в Кейти поглед.

Кейти беше объркана. Прехапа устна и се зарови в паметта си. Кого ли имаше предвид Карли? Не познаваше никого с такова име.

— Хенк чий, Карли? Как му е другото име?

— Хенк… Тър… лоу…

— Хенк Търлоу! — извика Кейти. — Искаш да кажеш Хенк Търлоу?

— Да…

— Господи! — Кейти остана замръзнала на мястото си, без да отделя поглед от Карли. След малко се поокопити и повтори:

— Хенк Търлоу? Хенк Търлоу ли удари теб и Денис?

И сега Карли каза съвършено ясно:

— Да… Кейти…

 

 

Час по-късно Кейти посрещна Мак Макдоналд в кабинета на доктор Нелсън. Придружаваше го детектив Груум, който бе работил с него по случая Метюз преди десет години.

— Съжалявам, че закъсняхме толкова, но движението от Личфийлд насам беше ужасно. И добре, че се обади точно тогава — тъкмо тръгвах за Шерън.

— Тоя час ми се видя цяла вечност! — възкликна Кейти и погледна другия мъж. — Радвам се да Ви видя, детектив.

— И аз се радвам да Ви видя, Кейти! Изглеждате чудесно!

— Благодаря. Слушай, Мак, ще мина направо на въпроса. Както казах по телефона, Карли възстанови част от спомените си. Достатъчно, за да ми каже, кой е бил нападателят.

Мак я погледна внимателно.

— И кой е той, Кейти?

— Казва се Хенк Търлоу.

— Кой е той? От съучениците ви ли е?

— Да, но по-голям. Завършил бе преди две години. Училищен герой. Футболна звезда. Голямата работа. Великият Ромео. Всички момичета бяха луди по него…

— И Денис ли? — прекъсна я Мак.

— Не, не, той беше доста по-голям. А и завърши. Но другите момичета, по-големите, го намираха блестящ. Караха се за него. Той е красив или поне беше, по онова време.

— Разкажи ми всичко, което знаеш за него!

— Добре. Ще се опитам да си спомня. — Кейти сви вежди и прехапа устна. — Значи, семейството му беше много заможно. Това си спомням добре. Имаха много красива къща в Кент, стара селска къща. Между Кент и Корнуол бридж. Баща му правеше нещо в Ню Милфърд. Мисля, че е свързано с печатница.

— Все още има печатница с това име в Ню Милфърд — намеси се Груум.

— Сигурно е на баща му — каза Кейти.

— Можеш ли да го опишеш, тоя Хенк Търлоу? — попита Мак, като се стараеше да не показва възбудата си. Усещаше, че му предстои да приключи този останал десет години открит случай и адреналинът нахлу в главата му. Най-после щеше да въздаде справедливост за страданията на Карли и смъртта на Денис.

— Да. Какъвто беше тогава. Висок, добре сложен, всъщност — много як. Светлокестеняв. Не си спомням очите му. Трябва добре да познаваш някого, за да запомниш това.

Мак кимна.

— Как се обличаше? Казваш, че родителите му са богати. Сигурно е имал слабост към скъпи дрехи.

— Точно така, Мак. Джинси, естествено, обаче пуловери от кашмир зиме и скъпи спортни ризи през лятото. Спомням си дрехите, защото според Найъл, Хенк никак не се вписваше сред останалите в училище. Твърдеше, че Хенк е фукльо, който иска да впечатлява с външния си вид. Особено момичетата.

Мак кимна, сетил се за профила, направен от Алигра преди десет години. Господи, била е абсолютно точна, когато направи оня частичен портрет на извършителя преди толкова години. Тя каза висок, с яко телосложение, кестеняв и със слабост към кашмирени пуловери. По тялото на Денис намериха кестеняви косми и кашмирени влакна. Да не говорим за частиците кожа под ноктите. ДНК пробите щяха да вкарат Хент Търлоу зад решетките — в това не можеше да има никакво съмнение.

— Да вървим при Карли! — каза Мак. — Искам да го чуя от нея.

 

 

Дните, последвали този драматичен обрат, бяха изпълнени с напрежение за Кейти.

Хвърли се отново в пиесата, доволна, че работата й дава възможност да държи настрана тревожните мисли.

Все пак не можеше да не се сеща за Карли и Хенк Търлоу.

Имаше безгранично доверие на Мак Макдоналд. Знаеше колко е посветен на тази кауза и как иска да бъде разплетен този случай. Помнеше как каза на баща й след посещение при Карли: „Искам да сложа печата — случая приключен — върху това дело. Искам Карли да живее занапред без страх, а Денис да почива в мир“.

Мак й се обади един път, за да съобщи, че са засекли Хенк Търлоу. Женен с две деца, живеел в околностите на Личфийлд. Остави слушалката и си помисли колко близо е до Малвърн. Майка й имаше право — убиецът не е и помислял да се преселва. Живял е буквално пред прага им.

 

 

Цепениците пращяха в огромната камина, старинните викториански лампи хвърляха мека светлина по стените и атмосферата на топлота, уют и гостоприемство беше по-осезаема от когато и да било. Майкъл и Морийн Бърн, Кейти, Мак Макдоналд и Алигра Марш седяха около масата с чаша кафе в ръка. Беше понеделник следобед. Мак и Алигра се бяха отбили, за да ги осведомят за хода на делото.

— Както ти казах преди месец, Кейти, не ни трябваше много време, за да открием Хенк Търлоу. Занимава се със счетоводни услуги и има собствена малка фирма. Бащата се е оттеглил и печатницата е под ръководството на брат му Енди. Точно чрез брат му открихме и него.

— Нормален ли изглежда? — попита Кейти. — Или е откачалка?

— Външно изглежда съвсем нормален, но скоро установихме, че е привидно. Посетихме го двамата с Груум и аз му казах, че възобновяваме следствие по неразрешен случай за убийство преди десет години, във връзка с появили се нови данни. Казах името на жертвата и го попитах дали ще даде доброволно проби за ДНК изследване. Обясних му, че ако не го стори доброволно, ще поискам съдебна заповед.

— И той прие?

— Да, прие веднага.

— Това нормално ли е?

— Да. Мисля, че е нормално, защото той не смяташе, че се излага на някакъв риск. Повечето хора не знаят много за ДНК. Ти самата не знаеше, че пробите са вечни. Повечето хора също не го знаят.

— Не знаят също, че ДНК е нещо като пръстов отпечатък, който е уникален за всеки от нас — намеси се Алигра. — ДНК тестът е безпогрешен и точно такъв направихме с Мак на Хенк Търлоу. Сравнихме резултатите с получените преди десет години. Тогава бяхме взели негова семенна течност, негова кръв, негова кожа и негови косми от главата и от гениталната област. Даже и слюнката на фаса беше негова. Изобличихме го благодарение на ДНК пробите.

— Значи е арестуван и сега е в затвора — заключи Майкъл.

— Да. Предявено му е обвинение и чака процес.

— Не би могъл да се измъкне, нали? — попита Морийн, като хвърли тревожен поглед към полицая.

— Няма начин, Морийн! Доказателствата са железни. Но за всеки случай, разполагаме и със самопризнанието му.

— Призна, че е изнасилил и удушил Денис? Не мога да повярвам! — каза Кейти.

— Вярвай, Кейти — отвърна Мак. — Призна като две и две четири. Няколко дни след ареста обезумя и разигра страхотен припадък. Всъщност, не беше игра. Наистина загуби всякакъв контрол над себе си. Под облика на юначен футболен герой се е криел психопат. Брътвеше непрестанно, че Денис му принадлежи, обладан бе от сексуална фиксидея, свързана с нея. Истински психар.

— Каза ли какво е станало в тоя ден? — попита Кейти като вторачи поглед в Мак.

— Да, отчасти. Успях да възстановя почти цялата хронология на събитията. Хенк отива в хамбара с определени намерения. Казва, че искал да говори с Денис. Изглежда я забелязва в края на училищния си период и здравата хлътва по нея. Каза ми, че обичал своята руса красавица. Искал да излезе с нея, но когато й предложил, тя казала не. Отхвърлила го. Хванал я за ръката и се опитал да я убеди да тръгне с него, да отидат някъде на кафе. Безброй пъти повтори, че нямал намерение да й стори зло. Тя го блъснала и видимо в тоя момент на помощ се притекла Карли. Боричкали се в хамбара, а после двете момичета избягали навън. Той хукнал след тях. Според мен, в този момент вече е превъртял. В гората попада най-напред на Карли. Според Хенк той искал да я отстрани от пътя си, но тя взела някаква тояга и го ударила с нея. Той й я отнел и я ударил по главата. Карли паднала в безсъзнание. След това подгонил Денис. Искал да извърши съвкупление с нея.

— Но защо е трябвало да я убива? — извика Кейти.

— Мисля, че нещата са излезли от контрол. Искал е да прикрие следите си. Казва, че се паникьосал. Насилил я. Знаел, че Денис може да го обвини в това престъпление, а не можел да си го позволи. Току-що бил сгоден за момиче от богато семейство в Шерън — Марта Едингтън, за която се и оженва впоследствие. Изпада значи в паника, не смее да поеме риска да бъде обвинен в изнасилване. И я удушва.

— Господи! — простена Морийн, като закри уста с длан. Майкъл я прегърна през раменете.

— А Карли наранява, само защото му се изпречва на пътя?

— Да, така става! Желаел е Денис. Нея наблюдава и следи повече от две години.

— Аз била ли съм в опасност, Мак? — попита тихо Кейти.

— Не, не мисля.

— Ами ученическата ми чанта? Начинът, по който бяха подредени и трите в хамбара?

— Аз ти казах още тогава, че върху тях не открихме никакви други следи, освен отпечатъци от пръстите на вас трите.

— Той би могъл да носи ръкавици, нали?

— Да, Кейти, би могъл. Но според мен момичетата са видели чантата ти в съблекалнята и са я приготвили да я вземат със себе си, за да ти я дадат.

— Сигурно си прав. Мислиш ли, че Търлоу е бил тогава в гората? Имам предвид, когато пристигнахме ние с Найъл и започнахме да ги търсим?

— Да, бил е. Без съмнение, вие сте спасили живота на Карли. Той вероятно се е върнал да провери дали е жива, забелязал е, че диша и я удря още един път с дървото. Когато чува виковете ви, побягва през храстите, като взема тоягата със себе си. Не можахме да я открием.

— И си е мислел, че Карли е убита с втория удар?

— Без съмнение.

— Само че тя не умря — намеси се Майкъл. — Защо не е направил нов опит в болницата?

— Защото тя беше в кома — отвърна Алигра. — Ако си спомняте, тогава на този случай бе отделено голямо медийно внимание. Много се изписа по вестниците, много се изприказва по телевизия и радио. Интервюираните лекари заявиха категорично, че Карли ще остане в това състояние до края на живота си. Той е бил убеден, че не го заплашва нищо.

— Удивително е как излезе от това състояние — намеси се Морийн. — Останах като гръмната, когато днес Кейти ми каза.

— Съжалявам, мамо, но обещах на Мак да не си отварям устата пред никого. Трябваше да пазим Карли.

— А дали е извършил друго убийство по-късно? — попита Майкъл.

— Не мисля. — Мак поклати глава. — Доколкото виждам, той не е сериен убиец.

— Откъде си толкова сигурен?

Този път отговори Алигра:

— Защото ДНК тестът му, неговия генетичен отпечатък, е заложен в базата данни на следствените служби. Тя действа в национален мащаб и в нито един случай характеристиките му не са съвпадали с тези от нашите проби.

Морийн кимна.

— Ще трябва ли да давам показания в съда?

— Да, Кейти. Както и Карли, ако бъде в състояние да го стори, когато процесът започне.

— Алигра, можеш ли да ни обясниш как така Карли излезе внезапно от комата? — попита Морийн. — Все още не ми е ясно.

— Ще се опитам, Морийн. Напоследък прегледах доста материал по проблема и ми се струва, че преди всичко е била неправилно диагностицирана още в самото начало. Не е било трудно да се сбърка. Когато са я откарали в болницата тя е била наистина в състояние на кома. И сега истинската кома трае обикновено шест до осем седмици, макар да са известни случаи, когато е продължила и две години. Когато продължи толкова дълго обаче, мозъкът претърпява необратими изменения. Склонна съм да приема теорията на доктор Нелсън, според която Карли преминава от кома в полувегетативно състояние. Възможно е да е усещала какво става около нея през всичките тия години, но не е могла да влезе в контакт със сестрите, тъй като не владее психомоторния си апарат. Съгласна съм и с хипотезата на доктор Нелсън, че е възможно някакъв нервно-мозъчен блокаж да не е пропускал подаваните от мозъчната кора команди чак до момента, в който тя проговаря на Кейти.

— Ами амантадина, който са й давали?

— Възможно е той да е бил решаващият фактор. Оня ден научих за жена излязла от кома в Ню Мексико — каза Алигра. — И на нея й давали амантадин против белодробно възпаление. Впрочем тази жена изкарала в полувегетативно състояние петнадесет години.

— Удивително! — възкликна Кейти. — Помислете си само, Хенк Търлоу можеше да се измъкне безнаказано, ако Карли не бе върнала съзнанието си.

— Точно така — съгласи се Алигра. — Както и ако не разполагахме с ДНК пробите, които взех от тялото на Денис и които пазехме през всичките тия години.

— Какво ще стане с Търлоу? — попита Майкъл.

— Хенк Търлоу ще прекара остатъка от живота си в затвора. Без право на помилване. Това е сигурно! — отвърна Мак.

 

 

По-късно същия ден Кейти отиде в болницата да види Карли. Поседя малко до нея, хванала ръката й в своята, като й говореше. И когато в един момент й се стори, че Карли е в състояние да разбере, каза:

— Току-що се видях с детектива, който идва при теб преди месец. Мак Макдоналд. Помниш ли го?

Карли мигна.

— Да… Кейти.

— Помоли ме да ти кажа, че са заловили Хенк Търлоу и сега е в затвора.

Лека усмивка озари лицето на Карли, а очите й блеснаха радостно.

Кейти понечи да й каже, че Денис е мъртва, но се отказа начаса. Тая новина можеше да почака. Нямаше причина да поставя под въпрос по-нататъшното укрепване на Карли.

Тя я прегърна и здраво я притисна до себе си. После прошепна тихичко:

— Справедливостта възтържествува, Карли, и вече няма от какво да те е страх.