Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Triumph of Katie Byrne, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Бредфорд

Заглавие: Триумфът на Кейти Бърн

Издател: Venus Press

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

ISBN: 954-780-004-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7070

История

  1. — Добавяне

Тридесет и трета глава

Като избута настрани бурканчетата с театрален грим, Кейти направи място за дневника си. Отвори го, облегна се назад в размисъл и след малко започна да пише:

1 март 2000

Театър „Баримор“, Ню Йорк

Днес е сряда, имаме дневно представление и понеже никога не излизам от сградата в такива дни, реших да запиша някои неща.

Премиерата на Бродуей бе определено най-вълнуващото нещо в живота ми. Просто изумително. Но онова, което ме разтърси най-много, бе внезапната промяна в състоянието на Карли. Когато проговори миналата седмица, останах като гръмната. Всъщност, когато изговори името ми, аз онемях! Каква чудесна случка! Сигурна съм, че Карли ще се възстанови, ако не напълно, то достатъчно, за да води що-годе нормален живот. Джеймс Нелсън като че ли е на същото мнение. Той самият остана смаян, а също и объркан, защото не може да си изясни механизма на тази внезапна промяна. Смята амантадина за възможен фактор. Когато стане възможно, той ще проведе серия изследвания върху Карли. Ще я подложат и на интензивна терапия, за да възстановят говора и двигателните й функции. Доктор Нелсън ми каза, че е възможно да са настъпили някои трайни изменения в психиката и двигателния апарат след толкова години във вегетативно състояние. Аз обаче залагам на Карли. Тя винаги е била боец и сега ще се пребори. А аз ще съм до нея, за да й помогна.

Малко съм объркана, защото не мога да кажа на мама и татко, нито на Найъл. В понеделник щях да се пръсна от тая тайна, но успях да си държа устата затворена. Не мога да излагам Карли на риск, а приказките водят точно до това. Не че родителите ми могат да се изпуснат, но обещах на Макдоналд да мълча. И не мога да наруша дадената дума. Татко винаги повтаря, че той е добър полицай и добър човек. Той остана поразен, когато видя Карли. Каза, че не се е променила особено и все още си е красиво младо момиче. И това е така, макар да има вече някоя и друга бръчка на лицето. И аз имам. Мак не можа да я попита нищо оня понеделник. Тя отново изпадна в безсъзнание и нямаше смисъл да прави каквито и да било опити. Оправи ли се малко обаче, двамата с детектив Груум ще се опитат да изкопчат някаква следа към убиеца. Толкова години се мъча да отгатна кой би могъл да е той, но без успех. Образът му е заключен в съзнанието на Карли, но може би сега ще се покаже на бял свят. Останах изненадана, когато Макдоналд ми каза, че ДНК пробите са вечни. Не знаех това. Предполагам, че и повечето хора не го знаят.

В понеделник си отивам в Малвърн. Ако Крис не може да ми заеме колата си, ще наема от някое бюро. Трябва да видя Карли отново, за да я окуража. Според доктор Нелсън това е изключително важно, защото тя ме помни. Че как бихме могли да се забравим? Бяхме всеки ден заедно, през целия си живот, до седемнадесетата година. Аз съм част от нея, точно както тя е част от мен. Връзката помежду ни е изключително силна. Такава връзка е неразрушима, както казва Джеймс Нелсън.

Нека се върна към премиерата. Беше неописуемо преживяване. Такова очарование, такъв успех! Критиката ме забеляза, писа за мен, предрече ми бляскава кариера. Майка ми ще се пръсне от гордост и въодушевление и разправя навсякъде колко била права като е вярвала непоколебимо в таланта ми. Изглеждаше прекрасна в дългата си черна рокля от Трижер. Също и леля Бриджит в червената си прилепнала рокля и диамантени обеци. Изпитах истинска гордост заради мама и леля, както и за всички жени от семейството, положили такива усилия да изглеждат добре. Даже и двете ми баби се бяха издокарали във вечерни рокли. Що се отнася до Ксения и английските ми приятели, те бяха ослепителни. Лавиния, естествено в ролята на младата Одри Хепбърн — тънка колона от черна коприна, с дълги черни ръкавици, обеци и коса събрана в кок на тила. Верити, блестяща както обикновено, също в черно и с любимите си перли. Ксения надмина себе си. Турскосиня коприна и сини обеци. Каза ми, че не били истински сапфири, но приличаха на такива. Всички важни за мен мъже бяха красиви, особено татко, Найъл и Кристофър.

Какво да правя с Крис?

Мама ми запали главата с думите, че трябва да се изправя лице в лице с фактите… живеем в различни държави. Последните два дни мисля само за това. Бих ли могла да живея в Аржентина? Не знам. Крис казва, че е красиво, че наричат Буенос Айрес „Париж на Южна Америка“. Но аз съм актриса и трябва да живея в Лондон или Ню Йорк, където има театри. И там има театри, естествено, само че аз не говоря испански.

Питах снощи Крис дали иска да остане в Аржентина завинаги и той отвърна, че не знае. Погледна ме много особено и аз изоставих темата. Довечера ще ме чака след представлението, но нямам намерение да говоря за бъдещето. След като той не го прави. Непрекъснато повтаря, че ме обича, има нужда от мен и иска да стана част от живота му завинаги. Но нищо не споменава за женитба. А аз дали искам да се омъжа за него? Не знам. Сигурна съм в едно — обичам го и се разбираме чудесно. Много ми се ще да се пресели в Ню Йорк, но предполагам, че трябва да живее близо до тропическия пояс.

Най-странното е, че макар да се познаваме едва от пет седмици, имам усещането, че се знаем цял живот. По̀ предната вечер ми каза, че можеш да познаваш някого с години и пак да не знаеш нищо за него и в този смисъл времето е без значение. Мисля, че е прав. Леля Бриджит смята, че сме от една кръвна група. Няма предвид буквалния смисъл. Това е неин израз, с който окачествява връзката си с един-двама мъже, важни в нейния живот. Тя е символ на успеха в нашето семейство — нюйоркски посредник за недвижимости от най-висок ранг, със собствена процъфтяваща компания. Пороят сам си намира път. Това е друг неин израз, с което иска да каже, че все някак ще се оправим. Дано е така!

Кейти остави химикалката, затвори дневника и го прибра в чантата си. Изяде донесения от къщи сандвич, пийна бутилирана вода и отиде към кушетката. Обичаше да подремне преди вечерното представление. Краткият сън я освежаваше неимоверно много и след него излизаше на сцената като нова. Две представления на ден идваха твърде много на повечето актьори и тя не беше изключение.

 

 

— Къде искаш да вечеряме? — попита я Крис същата вечер, докато й помагаше да се настани в таксито.

— Не знам. Какво ще кажеш за „Фиорела“? И ти го харесваш.

— Добре, Кейти. — Наведе се напред, за да каже на шофьора къде да кара, а после се облегна и взе ръката й в своята.

— Как мина тази вечер? Как се държа публиката? — попита той с топъл глас.

Тя му се усмихна в сумрака на кабината. Крис вече знаеше, че публиката е най-различна и понякога влияе силно на актьора. Когато публиката не е отзивчива, актьорът трябва да се извиси над нея.

— И двата пъти бе добра — отговори тя. Нямах никакви проблеми.

— Говорих с Джейми Нелсън тази вечер.

Кейти затаи дъх.

— И как е той? — Доктор Нелсън положително не бе споменал нищо за Карли.

— Много добре! Каза, че говорил с теб в понеделник.

— Вярно! Забравила съм да ти кажа.

— Искал да гледа пиесата. Така че го поканих за петъчното представление, както и за вечеря след него. Нали нямаш нищо против? Няма да си прекалено уморена?

— Не, няма. Ще му осигуря гратис. Или ще води някого със себе си?

— Не знам, скъпа, но аз мога да се погрижа за билетите, няма защо да безпокоиш Мелъни.

Кейти се засмя.

— Няма откъде да купиш билети, Крис. Забрави ли? Всичко е разпродадено за месеци напред.

— Излезе ми от ума за миг. — Наведе се към нея и я целуна по бузата. — Значи, ще трябва да намериш гратис.

Двадесетина минути след като седнаха във „Фиорела“, Крис каза неочаквано:

— Днес говорих с Бостън, Кейти. Трябва да пътувам в неделя.

Тя го погледна над масата и попита:

— За Бостън или за Аржентина?

— Аржентина, скъпа. — Той се усмихна неуверено.

— Очаквах това — каза тя и вдигна чашата си. — Колко време ще отсъстваш?

— Шест месеца. Ще се върна в Ню Йорк през август. За няколко седмици. — Той протегна ръка и сложи длан върху нейната. — Бих могъл да прескоча един уикенд, може би даже два. А ти? Би ли могла да дойдеш някой път в Буенос Айрес?

Кейти го погледна накриво.

— Разбира се, че не, Крис! Аз играя на Бродуей. Втора главна роля. При това положение, не разполагам с никакво време. Поне в предвидимото бъдеще. Мислех, че си разбрал това.

— Каза ми, но ти играеш понякога два пъти дневно. Не смята ли Мелъни, че ти се полага известна почивка? А и не само на теб?

— Разбира се, че не. Никой продуцент не мисли по този начин. А и Бродуей не е създаден за почивка и превземки. Да, ако дадена пиеса се задържи твърде дълго, звездите правят по ден-два почивка от време на време. Но нашата пиеса започна едва на двадесети февруари.

— Добре, добре, не се дразни! Нищо не разбирам от шоубизнес.

— Не се дразня, Крис.

— Така изглеждаш. И не разбирам, защо винаги защитаваш Мелъни Доусън.

— Не я защитавам! — тросна се Кейти. — Просто ти обяснявам правилата… на играта. А от друга страна, Мелъни е била винаги чудесна в отношението си към мен. Тя ми даде този голям шанс в живота.

— Щеше да попаднеш на него така или иначе. Дарованието ти е така очевидно, че рано или късно някой щеше да те забележи.

— Може би, а може би не. Неоткрити таланти — колкото щеш. А Мелъни ми е истински приятел, винаги е следяла развитието ми с интерес и участие, правила ми е и други предложения, които аз не приех, както добре знаеш.

Крис кимна и отвори уста за отговор, но в тоя момент донесоха яденето и той млъкна, за да се заеме с лазанята.

Кейти разряза пилето, кипнала от гняв. Поради някаква причина, която остава неясна за нея, той иска да се скарат тая вечер. Продължи да се пита дали Джеймс Нелсън не е споменал нещо за Карли. Може би е и сега Крис й се сърди, че не му се е доверила. Но нали Нелсън сам обеща на Макдоналд да не казва никому, преди всичко в интерес на самата Карли? А и не противоречи ли на лекарския морал да обсъждаш състоянието на пациент със свой приятел? Не, каза си уверено тя, Нелсън не може да е споменал. Просто Крис не е в настроение. Това е всичко. Сигурно е разстроен, че трябва да напусне Ню Йорк и мен.

Произнесе заключението си на глас:

— Ядосан си, защото трябва да напуснеш Ню Йорк, Крис. Нека не се караме! Не и тази вечер!

— Ние не се караме. Защо мислиш така? — попита той като вдигна глава и остави вилицата на масата.

— Не съвсем, но си разменяме разгорещени думи — каза тя като докосна ръката му. — Моля те, Крис, нека се насладим на последните няколко дни, които ни остават!

— Добре — отвърна той с пресилена усмивка и продължи да се храни.

Кейти го погледна скришом и забеляза, че Крис не само звучи сърдит, но изглежда сърдит. Тя замълча и продължи с пилето.

След като се нахрани, той отпи червено вино и я погледна изпитателно:

— Смяташ ли, че това ще продължи? Че ще издържим по този начин — аз там, ти тук?

— Не виждам защо не. И двамата работим здраво. Ще се видим през август… — Гласът й заглъхна. Внезапно разбра, че той я предизвиква, но не разбираше защо. — Никога не сме обсъждали бъдещето. Никога не съм споменавала за женитба. Нито пък ти.

— Смятах, че се подразбира — възрази Крис. — Би трябвало да е ясно, че искам да се оженим.

— Е, не мога да чета мисли!

— Но знаеш чувствата ми?

— Да. — Кейти също остави приборите върху масата и се облегна. — Надявам се, че и ти знаеш моите. Аз те обичам, Кристофър Саундърс.

Той се усмихна топло.

— И аз те обичам, Кейти Бърн. Но не съм убеден, че нещата могат да вървят по този начин. Телефонната любов е трудна работа. Тя често се проваля, независимо от волята на влюбените.

— Оня ден майка ми каза същото. Отвърнах, че не сме разговаряли по въпроса, а и не бяхме го правили до тази вечер.

— Предполагам, и двамата отлагахме разговора, поради липса на сили да погледнем истината в очите. Виж какво, Кейти — той се надвеси над масата и бързо продължи, — този договор е за една година. Мисля, че ще издържим една година разделени, особено ако аз прескоча един-два пъти. След това можеш да дойдеш в Аржентина.

Кейти го гледаше с отворена уста. Почувства се оскърбена и бавно поклати глава.

— Аз съм актриса, Крис. Това ми е занаята, това съм аз самата. Ако ми отнемеш театъра, няма да бъда вече Кейти Бърн.

— Разбира се, че ще бъдеш, глупачето ми! — каза той с усмивка, като я стисна за ръката.

— Не, няма! — извика тя и издърпа ръка. — Без театъра, аз съм никой. Просто поредната жена с червена коса и сини очи.

— Красиви очи — каза той, разбрал грешката си. Беше я разгневил страшно. Никога не бе виждал тази страна от характера й.

— Престани да флиртуваш. Това е сериозно. Аз мога да ти кажа абсолютно същото, Крис. Когато твоят договор свърши можеш да се върнеш тук.

— Но, Кейти, моята работа е свързана с Южна Америка.

— А моята е на Бродуей. Или в Уестенд. Или в Лос Анджелис. Моята работа е свързана с английски говорещия театър. Разбираш ли, Крис? Аз съм актриса. Това правя и това искам да правя. И ако не го правя, преставам да бъда жената, която обичаш. Ставам друг човек.

— Аз пък съм еколог и ако ми се отнеме това също ще престана да бъда аз. Вярвам в работата си.

— Това е така, сигурна съм.

— Значи сме в безизходица.

— Така излиза.

— Наистина се надявах да дойдеш догодина в Буенос Айрес.

— Не мога.

Крис бръкна за портфейла си.

— Не съм вече гладен. Ще си ходим ли?

— Да. Ще си взема такси. Много съм уморена след тия две представления днес. Искам да остана сама.

— Нямаш проблем — каза той като й хвърли гневен поглед. — Само че ще те закарам до вас. Няма да те пусна по улиците сама.

 

 

Плака докато заспа. Знаеше, че всичко между тях е свършено. Той няма да се обади утре и Джеймс Нелсън няма да дойде на представлението в петък. Крис бе излязъл от нейния живот. Той беше инат. Забеляза тази му черта още в началото на тяхната връзка. Беше и малко разглезен, ако трябва да кажем цялата истина. Все неговото трябва да става. И сигурно е ставало, като се почне от майка му и сестра му Чарлън и се мине през всички жени, които е имал преди нея. Без съмнение, той беше най-привлекателният и чаровен мъж, когото познава: топъл, любвеобилен, интелигентен и мил. Естествено е и другите жени да са видели същото и да са го разглезили. Да, всичко свърши, защото той бе очаквал от нея да се подчини на волята му, а тя не може да го стори. Може би и тя е инат като него. И също толкова разглезена. Разглезена от семейството и роднините си.

Как бих могла да живея в Аржентина, попита се Кейти. Ако не смятаме театъра, тук е и Карли. Сега, след тази радикална промяна в състоянието й, не може в никакъв случай да я остави сама. Да я предаде. Ако всичко върви добре, след година състоянието на Карли ще бъде стабилизирано. Но дори и тогава, тя е всичко, което Карли има. Е, съществува и Джанет Смит, разбира се, но Карли никога не е била близка с майка си. Не може да остави Карли след десетте пропуснати години.

Кейти зарови лице във възглавницата и зарида. Трудно беше и да се откъсне от семейството си. Винаги са били толкова близки. Не, нищо няма да се получи между нея и Крис. Това е положението. Свърши се, прошепна тя в мократа възглавница.